Онкология

Болният трябва да има и социална подкрепа

03-05-2018 08:04
Clinica.bg

press@clinica.bg
Болният трябва да има и социална подкрепаВ Англия пациент, опериран от рак на дебело черво, не се изписва, докато медицинската сестра не го е обучила как да борави със стомата си, казва д-р Росица Кръстева

Въпреки напредъка на медицината, онкологичните заболявания продължават да будят страх в пациентите. Защо е така, имат ли основание хората да се тревожат, как да разпознаят качественото лечение, прилага ли се то у нас. Всички тези въпроси зададохме на д-р Росица Кръстева, специалист по медицинска онкология.

- Д-р Кръстева, защо онкологичните заболявания предизвикват страх в пациентите?

- Според мен, страхът е свързан с липса на осведоменост. В България пациентите не са добре запознати със злокачествените заболявания и изпитват естествен страх от неизвестното. Ако пациентът бъде добре информиран за своето заболяване, какво представлява то, какво лечение може да му бъде предложено, какъв е изходът от заболяването, това би трябвало да го успокои.

Освен това, когато у нас се каже диагноза рак, независимо от стадия, пациентът, на когото е поставена тази диагноза, се смята за обречен, дори да става дума за ранен стадий с много добра прогноза. Трябва да се добави, че много голям брой пациенти с онкологични заболявания имат дълги ремисии. За голямо съжаление, част от пациентите се диагностицират в напреднал стадий и тогава преживяемостта е по-кратка. Но ако при пациент с метастази, които обхващат белия дроб, костите или черния дроб, постигнем преживяемост от две до три години, това е постижение на науката. Медиите могат да спомогнат много за осведомеността на хората за това какво заболяване е ракът, какви са стадиите му и какви са видовете лечение.

- Различна ли е химиотерапията днес? Какво е бъдещето й?

- Химиотерапията е метод за системно лечение на злокачествени заболявания с цитотоксични вещества. Класическите цитостатици са химически вещества, които потискат механизмите на делене и размножаване на туморните клетки. Освен класическата химиотерапия, днес разполагаме и с други методи за лечение на рака, а именно таргетната терапия и имунотерапията. Таргетната терапия се фокусира директно в раковите клетки, без да уврежда останалата част от организма и се назначава при наличие на определени туморни мутации. Имунотерапията е метод, който повлиява растежа на туморните клетки и стимулира естествените защитни сили на организма за борба срещу раковото заболяване. Най-вероятно след 10 години няма да оперираме пациентите със злокачествени заболявания, а ще започваме лечението им с химиотерапия, таргетна или имунотерапия.

- Получават ли българските пациенти лечение на световно ниво?

ВИЗИТКА

 

Д-р Росица Кръстева е началник на Отделението по медицинска онкология в МБАЛ „Уни Хоспитал". Дипломира се като лекар в Медицински университет, София през септември 1994 г. и има две придобити специалности – Вътрешни болести (2001 г.) и Онкология (2005 г.). Специализирала е в университетски болници в Торино (Италия), Атина (Гърция), Мюнхен (Германия), Базел (Швейцария). Работила е последователно в Клиниката по медицинска онкология към Университетска болница „Царица Йоанна - ИСУЛ" в София и в МБАЛ „Сердика", София. От ноември 2015 г. оглавява отделението по медицинска онкология в Онкологичен център към МБАЛ „Събо Николов" в Панагюрище. Професионалните и научните ѝ интереси са основно в областта на медицинската онкология (рак на млечната жлеза при млади жени, рак на белия дроб, колоректален карцином, гастроинтестинални стромални тумори).

- Българските пациенти имат изключително бърз, ранен и лесен достъп до специалисти онколози и получават лечение на световно ниво, макар и да не го осъзнават. Освен това Здравната каса осигурява голяма част от необходимите за лечението им лекарства, но, от друга страна, въвежда административни мерки за изписването им. Когато един специалист предписва дадено лекарство, недалновидно е да бъде спряно това изписване по административни причини. На всички е ясно, че това са скъпи терапии, и Здравната каса би трябвало да има доблестта да заяви, че не може да поеме дадено лечение, за да се търси друг вариант то да бъде осигурено. Изписването на тези лекарства се базира на доказани специфични методи и ако пациентът в България има достъп до голяма част от тези лекарства, те действително трябва да му бъдат осигурявани. Освен това, болниците имат лимити и понякога става така, че едно лекарство, отпуснато през един месец, няма да бъде отпуснато през следващия, поради някаква административна разпоредба.

- Доколко е персонализирано лечението у нас?

- Персонализираната медицина навлиза все повече у нас, а в сферата на медицинската онкология нещата се развиват много бързо. Възможностите на молекулярната диагностика ни позволяват да правим наистина персонализирана медицина. Вече има голям брой лаборатории, които предлагат широк набор от генетични изследвания, с чиято помощ диагнозата се прецизира максимално и на пациента се прилага строго индивидуализирана терапия.

- Кои са основните показатели за качество на лечението в онкологията? Доколко високо е качеството на онкологичното лечение у нас? Имаме ли обективни данни, с които да го измерим?

- Качество в онкологията означава на пациента да е предложено оптималното лечение. От основно значение за това е правилната хистология, определянето на стадия на заболяването, навременните образни изследвания и молекулярната диагностика, тъй като те са основата на доброто лечение. Друг показател е спазването на стандартите за лечение – национални, европейски и световни. Преживяемостта също е фактор за качество, но той не е определящ.

- Има ли значение обемът на пациентите в една структура за качеството на услугата?

- Обемът на пациентите може да има ориентировъчно значение за качеството на предлаганата в болничните заведения услуга. Ако 10 лекари, 20 медицински сестри и 5 администратори обслужват даден брой пациенти, качеството на обслужване ще е едно. Ако същият брой пациенти е обслужван от 4 лекари, 8 сестри и 3 администратори, това ще се отрази на обслужването.

- Липсват ли у нас диспансеризация и палиативни грижи в достатъчно количество? Защо?

- Диспансеризацията е процес на проследяване на пациента след проведено активно лечение. В България съществува нормативна база за провеждането на диспансеризация и тя е налична в повечето болнични звена. Това е процес, свързан с много ангажименти за целия персонал на отделението и то трябва да разполага с достатъчно персонал и място. В България няма електронно досие, досиетата на пациентите са на книжни носители, което също налага необходимост от персонал и място.

При палиативните грижи липсата е осезателна. Палиацията е звено от медицинската помощ, която изисква голям ресурс и финансова подкрепа. В част от големите градове палиация се извършва предимно в частни структури, като близките заплащат за услугата. Необходима е държавна политика относно дотацията на палиативните грижи.

- Много често говорим за това, че стойността на химиотерапията е различна в отделните клиники, защо се получава така?

- Цената на лекарствата за химиотерапия е една и съща навсякъде. Цената на лечението също не е различна. В България не е остойностен труда на хората, които предлагат тази услуга и това може да доведе до разлики, тъй като в едно болнично заведение услугата струва определена сума, а в друго пациентите се лекуват в по-голям комфорт и по тази причина цената става различна.

- Колко лечебни заведения за онкология са нужни на България?

- Не мога да кажа точна цифра. Фактът, че всички онкологични отделения в страната са препълнени и пациентите чакат за прием показва, че всички отделения функционират нормално. По данни на СЗО, се очаква увеличаване на броя на онкологичните заболявания, както и на смъртността от тях. Притеснява ме това, че лекарите имат редица административни рестрикции при изписване на правилното лечение на пациентите. Например, прословутото средностатистическо плащане на Здравната каса според средна квадратура на пациента. Не може едно лекарство, което в цял свят по стандарт се изписва по 70 мг на квадратен метър, в България да се заплаща по средна квадратура на пациента.

- Какво още е нужно да се направи у нас, за да бъде онкологията в максимална помощ на пациента?

- Освен медикаментозното лечение, пациентът трябва да получи и добра психологична и социална подкрепа. В Англия, например, пациент, опериран от рак на дебело черво, не се изписва, докато медицинската сестра не го е обучила как да борави със стомата си и докато психологът не е разговарял с него относно заболяването му и адаптацията му от този момент нататък. В България не се прави достатъчно за този вид подкрепа. Смята се, че българите са издръжлив народ и ще се справят сами с всичко. На подобна помощ трябва да се наблегне и в болничните и в социалните заведения.







След 50 фиброколоноскопията е задължителна След 50 фиброколоноскопията е задължителна Наличието на съдов хирург в онкохирургията дава по–голям шанс за болния, казва проф. Панайот Куртев
Всеки ден 11 жени чуват диагнозата рак на гърдaта Всеки ден 11 жени чуват диагнозата рак на гърдaта Октомври е месецът за борба с рака на гърдата. Какво може да направи една жена, за да се предпази от заболяването, кога трябва да се обърнем към лекар, попитахме проф. Иван Гаврилов.
Имаме шанс да обърнем съдбата на човек с рак Имаме шанс да обърнем съдбата на човек с рак

Въпреки напредъка на медицината, онкологичните заболявания продължават да всяват ужас във всеки човек. Има ли шанс за пациентите с тумори в късен стадий, попитахме проф. Александър Юлиянов.

Тайните на коварния меланом Тайните на коварния меланом

Когато се каже меланом на кожата, най-често хората го свързват с ултравиолетовите лъчи на слънцето и с бенките. Но дали е толкова просто, отговаря проф. Георги Чернев.

Раковият регистър идва при нас до три месеца Раковият регистър идва при нас до три месеца

Ще поискаме подаването на информация за него да се вкара в клинична пътека, казва доц. Христо Хинков

Прецизността е ключова за раковия регистър Прецизността е ключова за раковия регистър

Той е от голямо значение за разработването на Национална програма за контрол на онкологичните заболявания, казват от СЗО

Раковият регистър увисна в правен вакуум Раковият регистър увисна в правен вакуум

Здравното министерство го премести в НЦОЗА, там още нямат готовност за него

Изпробват ДНК тест за рак на простатата Изпробват ДНК тест за рак на простатата Изследване на слюнката открива високорискови гени, способни да засегнат един на всеки 100 мъже
Меланомът - имитаторът на кожни болести Меланомът - имитаторът на кожни болести Не всяка бенка е рак, успокояват дерматолозите, но всички казват, че със злокачествените заболявания на кожата трябва да се внимава. Защо меланомът е коварно заболяване, обяснява д-р Веселина Йорданова.
Спасиха бременна онкоболна в Пловдив Спасиха бременна онкоболна в Пловдив Докторите са се борили за два човешки живота и операцията е успешна, казват от УМБАЛ „Св. Георги"
1 2 3 ... 5 »