Мнение

Няма понятие лекарска грешка, има медицински пропуск

30-04-2018 10:30
Веса
Караоланова
vesakaraolanova@gmail.com
Няма понятие лекарска грешка, има медицински пропускВисоката квалификация и непрекъснатият стремеж към усъвършенстване на всички медицински кадри поддържат здравеопазването ни на високо ниво, казва д-р Юлиян Йорданов
"Управлението на риска в медицинската практика" е темата на Четвъртата научно-практическа конференция на Българския лекарски съюз (БЛС). Увеличават ли се лекарските грешки у нас, какво ги провокира и правилно ли е да се говори именно за "грешки" в сферата на толкова сложна наука, като медицината? Попитахме председателят на Акредетационния съвет към БЛС д-р Юлиян Йорданов.

-Д-р Йорданов, провежда се Четвъртата научно-практическа конференция на БЛС, посветена на управлението на риска в медицинската практика. Колко рискова е медицината в наши дни?

- И в наши дни, и в миналото медицината е била рискова дейност както за пациентите, така и за лекарите. Винаги се е поставял въпросът за управлението на риска и за възможността да бъдат намалени неблогополучията в хода на лечението на един пациент.

- Има ли специалности, при които рискът е по-висок?

- Да, тези, които се занимават с по-инвазивна медицина – хирургия и кардиохирургия, анестезиология, офталмология и др. Но на първо място е спешната медицина. В условията на спешност вероятността за медицински пропуск може да е изключително голяма. Вторият ден на конференцията е посветен на спешните състояния и на своевременността, качеството, достъпността като превенция на медицинските пропуски. Искаме да наблегнем на това и колегите да знаят как да действат. Много е важна прафилактиката на пропуските в лечението на спешни състояния. Предвидили и международно участие, за да „сверим часовниците си” с европейската практика.

- В този панел освен токсикология, неврология, кордиохирургия, хирургия, но и ендокринология. Кое ендокринно заболяване може да е спешно?

- Диабетната кома е спешно състояние. Бързата ориентация в такава ситуация е от изключителна важност за пациента. Като цяло във всяка специалност има спешни състояния, при които един лекар трябва да отреагира незабавно и компетентно, за да има най-добър ефект за пациента. 

- Какво е нормалното ниво на медицински и на лекарски грешки и какво е то у нас?

- Не съм съгласен с определението лекарска грешка, което по някакъв начин в нашето общество се прокрадна като термин, макар че в никоя от западните страни не се говори зо лекарска грешка, а да медицински пропуск, за лошо отношение и пр. Освен това е много трудно да се докаже такава ситуация. Затова сме поканили на конференцията и представители на съдебната власт, на прокуратурата, както и следователи, за да видим как да се третира този въпрос от всички гледни точки, как да се избегне стигането до съд, например.  Както казва председателят на медицинския одит проф. Златица Петрова, има над 190 определения за медицинските пропуски. 

- Преди 4-5 години от БЛС излезе идеята за създаване нарегистър на медицинските пропуски. Работи ли се по него в момета?

- За съжаление у нас няма такъв регистър. Наистина инициативата бе на БЛС, но така и не бе реализирана. Може би трябва да се работи по този въпрос. И без да се цитират имена, лечебни заведения и пр. Не толкова като регистрация на случаи, не, за да посочва с пръст пропуските на отделни лекари или лечебни заведения, а по-скоро като извличане на поука от колегите в кой момент, в какво ситуация е допуснато недоглеждане, извършени да несвоевременни действия, за да може други лекари в подобни ситуации да действат адекватно. Така всеки един случай може да бъде своеобразен коректив за всеки колега, който може да изпадне в подобна ситуация или да има пациент със същото заболявне и в същото или сходно състояние.

За да работим по такъв регистър, необходимо е да има решение на висшия орган на БЛС – Националния събор. В момента няма такова решение.

-Защо?

-Спори се доста между колегите и няма единно мнение дали да има, дали да няма, какви са ползите и вредите от такъв регистър, дали той ще доведе до оптимизация на работата или обратното. Въпросът още се дискутира.

- През последните години статистиката сочи, че нараства броят на заведените дела за медицинска грешка.

- Да. Не мога да кажа какъв е броят им, може би това ще бъде казано по време на конференцията. Проблемът има различни гледни точки, тъй като самата медицина не е математика и 1 + 1 не прави точно 2. Самият аз съм вещо лице в съда и трябва да кажа, че има много трудни казуси, които са сложни за решаване. Например може да има неблагополучие в лечението на даден пациент и в същото време да няма никакъв медицински пропуск и въпреки това близките на пациента да решат да съдят лекаря... Ние – лекарите, не сме богове – донякъде се борим срещу природата, но не всичко можем да преборим и да излекуваме, дори да сме изпълнили всички критерии за лечение. А всеки пациент иска да излезе абсолютно здрав от лечебното заведение.

-Какво означава качество на медицинската дейност? Има ли критерии и има ли обективни данни у нас за тези критерии?

-Много говорим за качеството на оказаната медицинска помощ. И все пак това е относително понятие. Например достигането на нормалните стойности на кръвната захар на един диабетик не винаги може да са добри за конкретния пациент. Пак казвам, че в медицината 1 и 1 не винаги е 2. Тя зависи и от виждането на този, който я прилага и най-вече от цялостното състояние на дадения пациент.  

-Все пак има правила за добра медицинска практика, нали?

-Да. Това са гайдлайните, ръководствата с препоръки за дейстие и лечение на дадено заболяване, които се основават на медицината на доказателствата. Те се приемат на международни и световни форуми и в същността си предстваляват критериите за добра медицинска практика, признати на международно ниво. И в тези ръководства стъпките не са строго указани, а се дава възможност на лекаря да даества в определени диапазон – какви изследвания са необходими, какви процедури и пр. В същото време адекватното прилагане на гадлайните е и защитата на лекаря. Изпълняването на международно признат гайдлайн е доказателството, че даден специалист е извършил всичко, което е необходимо при лечението на дадено заболяване.

- Необходим ли е специален модел за безопасност на пациента и как трябва да изглежда той?

-Международните гайдлайни осигуряват безопасността на пациента.

-Кой и как би трябвало да бъде контралирана безопасността на пациента и какво правми в тази посока БЛС?

-За пример мога да дам конференцията. По-важно е друго. От една страна са мерките и решенията, които трябва да се вземат от страна на медицинския персонал по време на лечението. Но от друга страна са решенията, които се вземат от пациента. Казвам това, защото не са изолирани случаите, в които въпреки препоръките на лекаря, пациентите не ги изпълняват тачно или пренебрегват, или изобщо не ги изпълняват. От трета страна е и личната отговорност хората за собственоти им здраве. Ето, непрекъснато говорим за рационално хранене, двигателен режим, здравословен начин  на живот ипр., които имат своето важно място за предотвратяване на някои заболявания или са неотменна част от една или друга терапия и те не бива да бъдат пренебрегвани от пациентите. Тоест, важно е отношението на пациентите към лечебния процес – там също има големи отклонения, но никой не отчита случаи, в които самият пациент работи срещу собственото си здраве.    

-В контекста на медицинската грешка какво е значението на комуникацията между лекар и пациент?

-Това е много важен въпрос. Според мен 50% от лечението зависи от общуването между лекуващия лекар и пациента. Като че ли в тази комуникация има известен проблем. БЛС от доста време настоява за въвеждане на нарочна дисциплина по време на следването на медицина, в която да студентите да бъдат обучени как да комуникират с пациента. Независимо че по време на лекциите и упражненията си преподавателите по клинични специалности винаги обръщат внимание на този проблем, БЛС смята, че е необходимо това да се обособи като отделна дисциплина. Преди малко споменахте делата срещу медици. В по-голямата си част те са свързани по-скоро с отношението към пациента, а не с пропуски или грешки в лечението.

-БЛС планира ли да продължи ли с инициативи, подобни на настоящата конференция?

-Да, това е въпрос, който винаги е стоял и ще стои на дневен ред и той няма да се реши с издаването на някакъв нормативен акт. Това е процес, който продължава във времето, развива се заедно с медицината и медицинсике специалисти продължават да работят по този въпрос. Логично е с развитието на медицинската наука специалистите да се стремят и към по-високо качество на медицинската помощ, а това предполага да се работи непрекъснато и за преодоляване на пропуските.  

-Каква е според Вас връзката между медицинските пропуски и новата здравна карта?

-Здравната карта ще подсигури медицински персонал и адекватното му разпределение в страната. Не е тайна, че достъпът до медицинска помощ в големите градове е коренно различен от този в населените места в отдалечените и трудно достъпни райони на страната. От тази гледна точка НЗК би изиграла своята положителна роля.

-Напоследък българските лекари изтъкват ограничаващата роля на нормативната база за развитие на медицината – нива на компетентност, медицински стандарти, лимити и пр. Нормативната база може ли да е предпоставка за медицински пропуски?

-Да, има го и този момент. Ние – лекарите, искаме българските медицински стандарти да бъдат на европейско и световно ниво. Все пак това са комплексни неща – въпрос на стандарт, въпрос на икономика, на финанси, въпреки това, в границите на възможможното, качеството на медицинската помощ трябва да бъде максимално високо и съобразено с европейските и световни стандарти. Въпреки че по всички показатели за финансиране на здравеопзването България е на последно място в ЕС, качеството на медицинската помощ и квалификацията на лекарите у нас са наистина на европейско, а в някои моменти и на световно ниво. Именно високата квалификация, непрекъснатия стремеж към усъвършенстване на лекари и медицински специалисти по здравни грижи, поддържат българското здравеопазване на сравнително високо ниво. За съжаление държавата и до момента няма политика по отношение на медицинските кадри. Даже в националните здравни стратегии, които би трябвало да са водещият документ за развитието на здравеопазването за определен период, почти не е споменато развитието на кадрите. И никой не се съобразява с прогнозата, че към 2020 г. в Европа ще има дефицит от около 1 млн. медицински специалисти. А България се очертава като донор на развитите страни – нашите млади специалисти напускат страната заради по-добро заплащане, по-добри условия на труд, по-добро кариерно развитие. Крайно време е да се промени и отношенито към медицинските специалисти у нас. 
-Тоест българската медицина е на европейско ниво, въпреки българското здравеопазване?

-Да, нашата медицина е на много високо ниво и затова нашите специалисти са много търсени и тачени в Европа и по света.







Надявам се новата здравна карта да се замрази Надявам се новата здравна карта да се замрази

През есента здравният министър Кирил Ананиев обеща да представи дълго очаквания модел за реформа, успоредно с това в ход ще е подготовката за бюджета на касата за догодина, ще тръгнат и преговорите за нов рамков договор с медиците. Какво очаква съсловието, разговаряме с д-р Иван Маджаров, председател на БЛС.

555 млн. лв. повече от вноски 555 млн. лв. повече от вноски

Линията на бедност става 348 лева от следващата година, реши МС

Нови мерки за доплащането от пациентите Нови мерки за доплащането от пациентите

Те са част от актуализацията на Националнатата програма за реформи за тази година, съобщиха от МС

Къде отиват парите без лимити Къде отиват парите без лимити

Над 23% от средствата на касата на година са за онкология, раждане, интензивни грижи и хемодиализа

Очакваме повишаването на глобите да отпадне Очакваме повишаването на глобите да отпадне

Само преди седмица министерството на здравеопазването представи за публично обсъждане сериозни промени в единия от трите основни закона в системата – този за здравето. Какво мисли за новите идеи съсловната организация на медиците, разговаряме с д-р Иван Маджаров.

Касата снижи изискванията за раждане Касата снижи изискванията за раждане

С промените най-вероятно договор за работа ще може да има и болницата в Карлово

МЗ дава 120 хил.лв. за карти за транспорт МЗ дава 120 хил.лв. за карти за транспорт Сумата е за абонаментни документи за служителите на ведомството, с които могат да се возят в София
МЗ пак коригира методиката си МЗ пак коригира методиката си

Ведомството почти напълно възстанови парите, които оряза за афереза

Махат шеф на РЗОК, ако издъни бюджета Махат шеф на РЗОК, ако издъни бюджета

Финансирането на болниците да се определя на брой легла вместо с лимити, обсъждат надзорниците

Дават допълнително вода за спешна помощ Дават допълнително вода за спешна помощ Идеята е държавата да подпомогне увеличените потребности на лечебни заведения и социални домове през летния сезон
1 2 3 ... 98 »