Медицина

Сънят става интересен, когато го загубим

09-04-2018 12:57
Clinica.bg

press@clinica.bg
Сънят става интересен, когато го загубимБезпокойството и стресът са в основата на кошмарите, казва проф. Александер Борбели

Сънят заема над една трета от живота ни, а без него съществуването ни е немислимо. Той често става източник както на приятни емоции, така и на ужасни кошмари. Най-лошото обаче настъпва, ако го загубим. Защо е така, какви тайни крие съня, разказа специално за читателите на clinica.bg проф. Александер Борбели. Той е унгарско-швейцарски фармаколог и един от водещите специалисти в света по проблемите на този феномен. Завършил е медицина в Цюрих, работи в Масачузетския технологичен институт в САЩ. А наскоро у нас бе издадена книгата му „Тайните на съня" от университетското издателство „Св. Кл. Охридски".

- Проф. Борбели, какво е значението на съня за хората и науката?

- Сънят е важна част от нашия живот, ние прекарваме една трета от времето си в това състояние. Като природен феномен сънят обикновено не е в центъра на интересите ни, освен ако не възникнат проблеми с него. За науката обаче сънят е процес от значителен интерес. Една от причините за това е нарастващата възможност да се следи и изучава това явление чрез електронни записващи устройства.

- Има ли нови научни открития за този феномен?

- Записът на електроенцефалограмата (ЕЕГ) разкри, че по време на съня ние преминаваме през 4-5 цикъла. Сред тях са цикъла на бързите очни движения (REM) и алтернативата му, която е без бързи очни движения (nonREM). По време на първата RЕМ-фаза ЕЕГ изглежда по един начин, тогава очите се мърдат бързо под клепачите, а мускулите ни са напълно отпуснати. При следващата фаза изследването показва наличието на бавни движения с голяма амплитуда, които са по-видими в началото и след това намаляват. Всичко това е маркер за интензитета на съня. Ако сънят е избягал за една нощ, бавните вълни са по-високи през следващата. Влияние върху съня оказва и вътрешният часовник на човек. Когато се промени часовата зона, той не може да се нагоди веднага, затова сънят през деня и безсънието вечер са последствията.

- Коя гледна точка върху съня е по-правилна – на медицината или на психологията?

- И двете допринасят за изследването на съня, но подходите им са различни. Психолозите понякога интерпретират съдържанието на сънищата през биографията на човека и опита му, като използват това в психотерапията. Фармакологичната терапия на разстройствата на съня е част от медицината. Много често обаче двете дисциплини си сътрудничат, допринасяйки със своята експертиза за разбирането на проблема.

- Каква е същността на кошмарите, защо те възникват?

- Кошмарите са изпълнени със страх сънища, които водят до силен емоционален отговор, съпроводен от внезапно събуждане. Те са по-чести при децата, но може да присъстват и при възрастните. Безпокойството и стресът се предполага, че са в основата им, но те могат да са причинени и от някои заболявания или лекарства.

- Дават ли някакво познание за нас или са просто физиологичен продукт?

- За разлика от нормалните сънища кошмарите не се използват за постигането на по-дълбоки прозрения. Те често са разглеждани като патологичен отговор на физиологично или психологично безпокойство.

- Кои са основните разстройства на съня? А причините за тях?

- Инсомнията е едно от тях. Тя възниква, когато човек има затруднения при заспиването и самия сън. При нея са характерни честото събуждане през нощта и преждевременното събуждане сутринта. Хроничната инсомния може да е сериозно разстройство, което да повлияе върху качеството на живота и ефективността ни през деня. Тя може да възникне без друга причина или да е следствие на здравен проблем като астма, депресия или болка. Страничните ефекти на лекарствата също могат да я причинят.

Сънната апнея е друг проблем, при който е нарушено дишането по време на сън. Това води до кратки събуждания, които са незабележими за пациента и до повишена сънливост през деня. Парасомниите са друг вид разстройства, сред тях са кошмарите, сомнамбулзма и др. При нарколепсията пациентът е подложен на неконтролируеми сънни атаки през деня.

- Кои са терапиите в тези случаи – медикаментите или различният начин на живот?

- При тежките случаи на инсомния може да се наложи временната употреба на хипноза. Когнитивната поведенческа терапия обаче може да бъде полезна. Има няколко мерки, които помагат на добрия сън. Те са известни като „сънна хигиена" и включват поддържането на постоянен режим на спане, прекратяване на дремките, кофеиновите напитки през втората част на деня, както и осигуряването на спокойни и удобни условия за сън.

- Задължително ли е да загубим нормалния си сън с възрастта, защо?

- Типичните сънни промени, свързани с възрастта включват намаляването на времето за сън, повишената честота на събуждането по време на сън и намаляване на интензивността на съня следствие на забавянето на мозъчните вълни, отчетени с ЕЕГ. С напредването на възрастта сънят се измества по-рано през вечерта, както и събуждането сутринта. Честотата на инсомниите също се увеличава. Причините за тези промени не са определени.

- В България идва роботът София – възможно ли е за машините и изкуственият интелект да сънуват?

- Макар че има някои спекулации за сънуващи роботи, това остава в сферата на научната фантастика.







Най-подходящо е да родите между 24 и 25 години Най-подходящо е да родите между 24 и 25 години

Кога е наистина късно за дете, защо, каква е промяната и как намаляват възможностите за забременяване по естествен път, разказва д-р Мефтуне Шефкетова. 

Гъбички атакуват и ушите Гъбички атакуват и ушите

Koи заболявания на носа, гърлото и ушите са типично летни или по-скоро - сезонни, разказва специалистът по УНГ д-р Дончо Дончев.

Травмите при децата през лятото се увеличават Травмите при децата през лятото се увеличават Макар и дъждовно, лятото е тук и докато децата имат повече възможности да играят навън, родителите често са „на тръни". Какви са най-честите травми през лятото, отговаря д -р Атанас Кацаров.
Слънцето е опасно за сърцето Слънцето е опасно за сърцето Сезонът на летните отпуски е в разгара си. Слънцето пече макар и да вали, а това се отразява първо на сърцето. За рисковете от горещините, за симптомите и превенцията, разговаряме с д-р Мария Демирева.
Снимаме бенките за профилактика Снимаме бенките за профилактика Слънчевите лъчи ни зареждат с витамин D и спомагат за приятния шоколадов загар по тялото. Заедно с това обаче са рисков фактор за рак на кожата. Как да се пазим, разказва доц. Красимир Киров.
Псориазисът не е заразен Псориазисът не е заразен Псориазисът е автоимунно заболяване с генетична предразположеност. Известни са няколко вида, разпространяват се еднакво сред мъжете и жените, без да са заразни, обяснява д-р Иван Богданов.
Камъните в бъбреците „кротуват” с години Камъните в бъбреците „кротуват” с години Уролитиазата е едно от най-често срещаните урологични заболявания. Що за образувания са камъните в бъбреците и как да предотвратим образуването ми, разказва д-р Васил Василев.
Ортопедът - приятел на децата Ортопедът - приятел на децата Всяка стъпка е важна. Особено първата. Какво е важно да знаем за прохождането, първите обувчици, видовете спорт в училище, разказва доц. Атанас Кацаров
Гнойният хидраденит не е козметичен проблем Гнойният хидраденит не е козметичен проблем Рядкото заболяване инвалидизира млади хора в активна възраст, напомнят от Национална пациентска организация в Седмицата за информираност за гноен хидраденит, която продължава от 4 до 10 юни.
Сезонът на „женските“ инфекции Сезонът на „женските“ инфекции Лято. Секс. Интимна хигиена. Какво е препоръчително и какво - задължително за женското здраве на всяка дама? Кога да се чувстваме спокойни, попитахме д-р Росица Денчева.
1 2 3 ... 26 »