Конкурс

Камъкът си тежи на мястото

05-04-2018 07:48
Clinica.bg

press@clinica.bg
Камъкът си тежи на мястотоНе съм краен патриот, но България ми дава свобода на действие и предизвикателството да се справям, казва Минка Димчева
Да си професионалист по здравни грижи в България е дръзко начинание, на което устояват все по-малко наши сънародници. Заплахата страната ни съвсем скоро да се окаже без нужните специалисти е напълно реална. Решихме да ви покажем защо това е така, с надеждата, че решаването на проблемите минава през тяхното споделяне. "Предизвикателството да работя в България" е темата на националния конкурс за есе, който организира Clinica.bg заедно с Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). Днес е ред да ви представим есето на Минка Димчева.

Животът е уникален университет, който завършваме със смъртта и имаме свободата да избираме изучаваните дисциплини. В него няма преписване и поправителен изпит, защото всичко е строго индивидуално. Независимо дали постигаме успех или се проваляме, питаме се какъв е урокът.

Днешното време е уникално – почти нямаме ограничения какво можем да постигнем – но то (постижението) не може да се роди без „да се пролее кръв", без „да се дадат жертви" и без още нещо: готовност. Готовността да направим всичко необходимо, за да получим това, което искаме.


Кариера в България?


Да. Не е за всеки. Тук е много трудно и са необходими много повече качества, ако искаш да се развиеш и да надхвърлиш мечтите си. Старите хора са го казали - „Камъкът си тежи на мястото".

Визитка

 

Име: Минка Стоянова Димчева

Възраст: 41 години

Образование: Полувисше медицинско

Месторабота: ДКЦ „Бургасмед" - Бургас

Стаж: приблизително 13 години

Квалификации: Курсове за пом. възпитател и счетоводство и финанси

Чужд език: английски

Хоби: да чета книги

Девиз: Винаги напред и нагоре, защото животът е избор, а изборът е в теб.

За мен предимството на живот и работа в България е това, че тук съм родена и отраснала; защото магията живее тук. Защото тук са Левски и Ботев, Вазов, Елин Пелин и Йовков, Смирненски и Вапцаров, Яворов и Гео Милев, Лилиев и Далчев, Павел Вежинов, Димитър Димов, Димитър Талев. България е мястото, което ме е оформило като човек и имам желание да влагам сили и енергия в дейности, които да променят нещата тук и сега. Не, не съм краен патриот, но България е мястото, което ми дава свобода на действие и предизвикателството да се справям, въпреки неблагоприятната среда понякога.

Обществото ни е в етап,

в който инвестираме в „общото" и преди да започнем да получаваме лични ползи, независимо дали става въпрос за бизнес или обществени каузи, ще трябва да приемем хаоса и несигурността като нещо естествено. В България съм, защото тук съм си у дома.

Защото и тук можем да се реализираме също толкова добре колкото и в чужбина, ако не и повече. Напускайки едно работно място(независимо по каква причина), на новото - пак се оплитам в ангажименти, които изискват дълги часове работа. Защо ли? 
Защото отново си имам мое място и се надявам, че правя добри неща за хората. Харесва ми това. Харесва ми предизвикателството. Отговорността. Усещането за удовлетвореност. Харесва ми да съм заобиколена от амбициозни, активни и будни хора, които не се задоволяват с „Тук е така" или „За толкова пари, толкова работа" и с които вървим заедно само напред и нагоре.


Любимо място в България?

Нямам или по-точно много са. Обожавам разходките край морето(нали съм морско чедо) – харесвам кристално чистата вода на къмпинг юг; обожавам да чета книги в някоя градинка или парк и по този начин да опознавам света и да посещавам чужди музеи, църкви, забележителности. Обичам разходките из Карлово, Калофер, с. Турия – родното място на Чудомир – тук за пръв път пихме черешова ракия (страхотна е!).

Не, не се виждам да живея и работя извън България. Защо ли? - Защото там(където и да е това там) ще го няма семейството ми – майка ми, която ме научи да се боря за нещата, които искам и срещу тези, които са несправедливи и баща ми, от когото взех силата – изправям се на крака, независимо колко пъти падам.







Моят свят е моят роден дом Моят свят е моят роден дом

Искам да работя в България, за да помогна за бъдещето й, казва Деря Османова

Имах една мечта Имах една мечта

Трябва да престанем да ламтим за много, да се научим да се задоволяваме с това, което имаме, казва Ваня Стоичкова

Има бъдеще, когато го търсиш Има бъдеще, когато го търсиш Искам да бъда част от веригата „предай нататък" и да променя България към по-добро, казва Назмие Самиева
Предизвиквам себе си Предизвиквам себе си

Нека излезем от апатията и кажем - това сме ние, образованите, състрадателните, можещите професионалисти по здравни грижи, казва Надя Димитрова

Човечността ни прави истински хора Човечността ни прави истински хора

Ако избягаме, какво ще правят родителите на тези невинни деца с увреждания, казва Миглена Арнаудова-Йонкова

Нека заедно променим системата Нека заедно променим системата Останете, не защото ще ви е лесно, не защото е идеално, а защото тук можете всичко да учите, да се усъвършенствате, казва Тонка Червенкова
Даваш добро - получаваш добро и обратно Даваш добро - получаваш добро и обратно

Моралното удовлетворение е неизмеримо с материални облаги, казва Десислава Каленска

Защо ни карате да ставаме емигранти Защо ни карате да ставаме емигранти

Нравствените ценности са поставени на изпитание, искам да повикам съвестта на хората за решаване на проблемите, казва Венера Свиленова

Бъди промяната, която искаш да видиш в света Бъди промяната, която искаш да видиш в света Знам, че някой трябва да остане, защото въпреки всичко българските пациенти ще са ми по-мили, казва Маргарита Николова
В чужбина винаги оставаш чужденец В чужбина винаги оставаш чужденец

В България няма бъдеще само за онзи, който не иска и не търси, казва Анелия Атанасова

1 2 »