Конкурс

Камъкът си тежи на мястото

05-04-2018 07:48
Clinica.bg

press@clinica.bg
Камъкът си тежи на мястотоНе съм краен патриот, но България ми дава свобода на действие и предизвикателството да се справям, казва Минка Димчева
Да си професионалист по здравни грижи в България е дръзко начинание, на което устояват все по-малко наши сънародници. Заплахата страната ни съвсем скоро да се окаже без нужните специалисти е напълно реална. Решихме да ви покажем защо това е така, с надеждата, че решаването на проблемите минава през тяхното споделяне. "Предизвикателството да работя в България" е темата на националния конкурс за есе, който организира Clinica.bg заедно с Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). Днес е ред да ви представим есето на Минка Димчева.

Животът е уникален университет, който завършваме със смъртта и имаме свободата да избираме изучаваните дисциплини. В него няма преписване и поправителен изпит, защото всичко е строго индивидуално. Независимо дали постигаме успех или се проваляме, питаме се какъв е урокът.

Днешното време е уникално – почти нямаме ограничения какво можем да постигнем – но то (постижението) не може да се роди без „да се пролее кръв", без „да се дадат жертви" и без още нещо: готовност. Готовността да направим всичко необходимо, за да получим това, което искаме.


Кариера в България?


Да. Не е за всеки. Тук е много трудно и са необходими много повече качества, ако искаш да се развиеш и да надхвърлиш мечтите си. Старите хора са го казали - „Камъкът си тежи на мястото".

Визитка

 

Име: Минка Стоянова Димчева

Възраст: 41 години

Образование: Полувисше медицинско

Месторабота: ДКЦ „Бургасмед" - Бургас

Стаж: приблизително 13 години

Квалификации: Курсове за пом. възпитател и счетоводство и финанси

Чужд език: английски

Хоби: да чета книги

Девиз: Винаги напред и нагоре, защото животът е избор, а изборът е в теб.

За мен предимството на живот и работа в България е това, че тук съм родена и отраснала; защото магията живее тук. Защото тук са Левски и Ботев, Вазов, Елин Пелин и Йовков, Смирненски и Вапцаров, Яворов и Гео Милев, Лилиев и Далчев, Павел Вежинов, Димитър Димов, Димитър Талев. България е мястото, което ме е оформило като човек и имам желание да влагам сили и енергия в дейности, които да променят нещата тук и сега. Не, не съм краен патриот, но България е мястото, което ми дава свобода на действие и предизвикателството да се справям, въпреки неблагоприятната среда понякога.

Обществото ни е в етап,

в който инвестираме в „общото" и преди да започнем да получаваме лични ползи, независимо дали става въпрос за бизнес или обществени каузи, ще трябва да приемем хаоса и несигурността като нещо естествено. В България съм, защото тук съм си у дома.

Защото и тук можем да се реализираме също толкова добре колкото и в чужбина, ако не и повече. Напускайки едно работно място(независимо по каква причина), на новото - пак се оплитам в ангажименти, които изискват дълги часове работа. Защо ли? 
Защото отново си имам мое място и се надявам, че правя добри неща за хората. Харесва ми това. Харесва ми предизвикателството. Отговорността. Усещането за удовлетвореност. Харесва ми да съм заобиколена от амбициозни, активни и будни хора, които не се задоволяват с „Тук е така" или „За толкова пари, толкова работа" и с които вървим заедно само напред и нагоре.


Любимо място в България?

Нямам или по-точно много са. Обожавам разходките край морето(нали съм морско чедо) – харесвам кристално чистата вода на къмпинг юг; обожавам да чета книги в някоя градинка или парк и по този начин да опознавам света и да посещавам чужди музеи, църкви, забележителности. Обичам разходките из Карлово, Калофер, с. Турия – родното място на Чудомир – тук за пръв път пихме черешова ракия (страхотна е!).

Не, не се виждам да живея и работя извън България. Защо ли? - Защото там(където и да е това там) ще го няма семейството ми – майка ми, която ме научи да се боря за нещата, които искам и срещу тези, които са несправедливи и баща ми, от когото взех силата – изправям се на крака, независимо колко пъти падам.







Шест приза в конкурса за есе на БАПЗГ и clinica.bg Шест приза в конкурса за есе на БАПЗГ и clinica.bg

Благодарим на всички участници за високото доверие и пожелаваме успех на специалистите по здравни грижи в борбата им за достоен живот

Останете да работите в България Останете да работите в България Вие сте предизвикателството - вашата младост и сила, казва Марияна Георгиева
За революция стига и една медицинска сестра За революция стига и една медицинска сестра Докторите и сестрите стават необходими, когато хората създават нездрава среда и се отдалечават от живота, казва Ваня Георгиева
Най-смели са сестрите, които остават Най-смели са сестрите, които остават Предизвикателството да работя в България и мотивацията си дължа на прекрасното ми семейство, казва Елена Маджарова
Знам коя съм и защо съм тук Знам коя съм и защо съм тук Ако си партньор в екипа, си готов да даваш и влагаш много повече, отколкото ако си само изпълнител, казва Виктория Стойчева
Устояваме и отстояваме правото си на живот Устояваме и отстояваме правото си на живот Стига се до парадокса, че неквалифицираният труд е по-високо платен от високо квалифицирания такъв, казва Ахинора Апостолова
Да бъдеш „сестра“ на всички хора Да бъдеш „сестра“ на всички хора Професията не е за слаби, неможещи и лесно предаващи се, казва Данка Динкова
Не се поколебах да продължа в медицината Не се поколебах да продължа в медицината Предизвикателството да работя в България е голямо и дано човешкият ресурс бъде по-добре ценен, казва Петя Минева
Не решаваме проблемите си с емигриране Не решаваме проблемите си с емигриране Трябва да работим тук, да се борим за оценяване на труда ни, да показваме че ни има, казва Светлана Тодорова
Младите се учат от нас, които сме в България Младите се учат от нас, които сме в България Най-важно условие, за да си медик, е да имаш желание да даряваш част от себе си на пациентите, казва Красимира Караджова-Тодорова
1 2 3 ... 5 »