Интервю

Ще обединя съсловието, загубихме връзката помежду си

04-04-2018 07:32
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com
Ще обединя съсловието, загубихме връзката помежду сиНакрая искам да се почувствам толкова горд с работата си, както, когато толкова хора гласуваха за мен сега, казва д-р Асен Меджидиев

От няколко дни най-голямата регионална лекарска колегия в страната – столичната, има ново ръководство. Накъде то ще поведе гилдията, кои са проблемите, които седят за решаване пред софийските медици, по-различни ли са от тези в национален мащаб, удачни ли са новите правила за финансов контрол на държавните болници, попитахме новият председател на столичната лекарска колегия (СЛК) д-р Асен Меджидиев.

- Д-р Меджедиев, оглавихте най-голямата регионална колегия, какво наследство заварихте?

- Първо искам да благодаря на колегите, които ме подкрепиха, защото това е голяма отговорност, мисля, че няма да ги разочаровам. Това е елитът на нашето общество, затова гордостта ми, че то ме подкрепи, е голяма, както и отговорността, която ми делегира. Не мога да коментирам какво съм заварил, защото съм председател от броени дни и в понеделник за първи път направихме една среща със старото ръководство.

- От години сте действащ лекар, проблемите в столичното здравеопазване по-различни ли са от тези в национален мащаб?

- Предишното ръководство на СЛК със сигурност е направил много полезни неща. Проф. Милан Миланов беше начело на колегията два мандата или шест години, нашата цел е да надграждаме, не да съдим. В България съдници много, но това не е полезно. Полезното е да черпим опит и да създадем нещо по-добро. Основната ми амбиция да се кандидатирам за председател на колегията беше да сплотя и подобря комуникацията между болничната и доболничната помощ, защото личното ми впечатление е, че се получи едно разминаване през последните две години между тях, а всички ние сме лекари. Всеки може да смени местоработата си и не трябва да се делим.

Другото, което искам, е да върнем доверието в гилдията не само на лекарите, но и на пациентите. В тази връзка веднага ще установим контакти с пациентските организации, защото трябва всички работим в тяхно име. Самите ние като лекари и всеки един ден можем да застанем на мястото на пациента и това разбиране и доверие трябва да се възстанови задължително. Защото дори, когато искаме да защитим нашите искания – за по-добри условията за работа, това минава през подкрепата на пациентите. Те трябва да бъдат доволни от нас, за да застанем заедно зад исканията ни.

- Още преди да се проведе събора имаше напрежение между джипитата в столицата и властите, ще подкрепите ли сега колегите си?

- Още в понеделник на първото ни заседание бях запознат с основните им искания. Моето желание е веднага да проведем една среща в по-широк мащаб, която да е съгласувана и с болничната ни структура, за да ги подкрепим, ако се налага.

В България съдници много, но това не е полезно. Полезното е да черпим опит и да създадем нещо по-добро

- Един от големите проблеми беше 24-часовото разположение на джипитата, има ли полезен ход в това отношение, така че и пациентите да има при кого да отидат и лекарите да не се превръщат в роботи?

- Много групови практики си поделят това разположение. При едно добро структуриране на колегите от доболничната помощ, то може да се постигне като се избегне личното натоварване. Но това е въпрос на разговор. Тепърва трябва да се запозная детайлно с проблемите и фактите.

- В момента се правят здравните карти на регионално ниво, в София процесът е почти приключил, ще има ли ревизия и доволен ли сте от резултатите?

- До момента д-р Александър Заимов се занимаваше с този въпрос. Мисля, че той доста направи и аз даже мисля да го поканя да продължи, защото правилото е, че, ако един човек е поел ангажимент и е полезен, въпреки че не е в настоящия Управителен съвет, не означава, че не трябва да използваме качествата му.

- София е градът е с най-много пациенти, но и болници, броят им оптимален ли е?

- Да, постигнато е едно разбиране леглата в София да бъдат запазени, защото столицата не трябва да бъде гледана като град, който покрива с медицински услуги само собствените си жители. В нея се изсипват хора от цялата страна. Особено в големите структури, където има централизация и събиране на много тесни специалисти, които в провинцията липсват. Затова легловата база не може да бъде намалявана. Тя е изключително натоварена и заета.

- В столицата има концентрация на уникални дейности, особено в областта на педиатрията. В тази връзка какво е виждането ви за финансирането им?

- Проблемът е по-кардинален. Наистина цените на клинични пътеки специално в детската хирургия са много ниски. Но основният проблем остава остойностяването на лекарския труд – нямаме го заложено никъде. Дори в пътеките са остойностени лекарства, ток, вода, но никъде не се споменава стойността на лекарския труд. Централното управление на Лекарския съюз направи много постъпки, пусната е даже методика. Ние просто трябва да настояваме да се мобилизират институциите и да се върви в тази посока. Това е една и от първите теми, върху които вече заложихме, че ще работим. Втората е да мислим за бъдещето на младите лекари, защото това е изключително сериозен проблем – не само заради приемствеността, а защото и нас някой ще трябва да ни лекува, когато остареем.

Mислим за бъдещето на младите лекари, трябва да се подбрят условията им на труд на всички нива

- В тази посока имате ли идеи как може да ги задържите?

- Първата ми идея е подобряване условията на труд. На всички нива трябва да се мисли на тази тема. Завеждащите отделения, хората, които отговарят за тях трябва да им подсигурят добра база и колеги, които да отговарят за обучението им.
Трябва да се потърси начин директорите на болнични структури да повишат трудовото им възнаграждение, което сега е много ниско. Затова ще сезирам синдикатите, които участват в изработването на колективния трудов договор (КТД), да оптимизират заплатите им. Имам и друга идея – на един човек да му се предложи на доброволни начала, ако подпише договор за пет години след вземане на специалност да работи в болницата, да има по-висока заплата и междувременно. Защото след това инвестицията ще се върне на лечебното заведение и то ще може да разчита на труда му. За младите лекари може би трябва да помислим в посока и да не бъдат ограничавани в сключването на договори със здравната каса, а да могат да отчитат пътеки.

- Преди няколко дни бяха оповестени стандартите за финансов контрол в държавните болници, смятате ли, че са адекватни и ще подобрят положението в тях?

- При всички положения да. Това ще коства повече усилия и на министерството, но винаги един контрол и финансова дисциплина е полезен. Единственото, на което трябва да се спра е как ще се разпределят постъпленията от касата. Защото в правилата е разписано, че трябва да бъде спряно материалното стимулиране на структурите с просрочени задължения. Според мен обаче трябва да стимулираме звената, които работят силно, както и тези, които са на ръба. Ако спрем финансовите стимули за лекарите, рискуваме след едно тримесечие резултатите да са още по-лоши. Нека се преструктурира лечебното заведение, да се оптимизира дейността му, но не и да се намаляват заплати. Според мен всеки един директор трябва да отстоява това. Добрата работа и показатели трябва да се стимулират. Мисля, че трябва да се въведат и анкети в лечебните заведения сред пациентите. Когато един човек влезе да бъде лекуван, в анонимен вариант да получава и попълва анкетата.

- София е градът с най-много болници – частни, държавни, общински, как ще успеете да балансирате между различните интереси?

- Интересите са еднакви – подобряване на медицинската услуга. Конкуренцията е добро нещо, не можем да я отречем, пациентът трябва да е свободен да отиде там, където намира най-доброто лечение. Една добра частна болница, добре администрирана може да предлага много добра медицинска помощ, за държавната важи същото. Пациентът трябва да избере къде да отиде. На базата на това лечебните заведения сами ще се отсеят. Не е нужно да слагаме забрани, а финансите да следват пациента. Но лимитите трябва така да бъдат построени така, че да не се стига до варианта на 25-то число да сме изразходвали парите си. И отделението тук, което работи прекрасно в следващия момент да трябва да каже на човек с пневмония, че лимитът е изразходван и той трябва да чака следващия месец. Това е абсурдно.

- Често ли ви се случва това тук?

Пациентът трябва да избере къде да отиде. На базата на това лечебните заведения сами ще се отсеят

- Пирогов е много специфична и тежка болница. Тук идва много разнообразна патология и то от цялата страна. Тук не можеш прогноза как ще мине следващия месец.защото основният поток е от спешни пациенти. Ако една редова болница може да си направи финансова прогноза за годината, за нас е много трудно. Имаме месеци, в които неосигурените ни болни са много.

- Оптимист ли сте за бъдещето на държавните болници като Пирогов, Александровска, ИСУЛ?

- Много голям оптимист съм, аз съм специализирал в Германия и съм видял моделът на здравеопазване там. Силата на всяка една европейска система е в държавните болници. Истинската спешна помощ е там.

- Не смятате ли, че в България държавните болници затъват все повече и трупат дългове, докато частните се развиват?

- Не мога да кажа, че лекари и пациенти се концентрират само в частните болници. Но се надявам, че тази инициатива, която поде министерството с преструктурирането ще доведе до добри резултати. Беше нужно преструктуриране. Ако бъде направено и оптимизирано, и финансовите потоци бъдат насочени в правилната посока, както стана с детската хирургия в Пирогов, която бе реновирана, всичко ще е наред.

- Казахте, че ще заложите на връщането на доверието на пациентите в лекарите, ще има ли промяна в работата на етичната комисия?

- Още от първия ден водя разговори с пациентските организации. Вече имаме една идея да наложим вътрешни наши стандарти за отношения между пациентите и лекарската колегия. Така че да подобрим отношенията помежду си. Мисля, че етичната комисия е много важна структура в това отношение. Искам колегията да бъде отворена към обществото да реагираме веднага, когато има нужда.

- Какво бихте искали да можете да си кажете в края на мандата си?

Да се почувствам толкова горд с работата си, както, когато толкова хора гласуваха за мен сега.







Боричкането за подхвърлени стотинки е пагубно Боричкането за подхвърлени стотинки е пагубно

Всички са забили нос в земята и се бутат един друг, казва д-р Емануил Найденов

УНГ-специалист поведе столичните лекари УНГ-специалист поведе столичните лекари Д-р Асен Меджедиев беше избран измежду петима кандидати след балотаж
УНГ доктор ще води лекарите в Шумен УНГ доктор ще води лекарите в Шумен Утре избират председател и на районната колегия на БЛС в София
И неврохирург в битката за шеф на столичните лекари И неврохирург в битката за шеф на столичните лекари Д-р Емануил Найденов от УМБАЛ „Св. Иван Рилски" влиза в надпреварата за ръководния пост
Още двама в надпреварата за софийските лекари Още двама в надпреварата за софийските лекари

Изборът на нов председател на столичната колегия ще се състои в края на месеца

До 5-10 години София може да остане без джипита До 5-10 години София може да остане без джипита Нашият протест е тих, води ни към „Терминал 2", казва д-р Димитър Ленков
Ще се боря срещу лимитите Ще се боря срещу лимитите

За мен най-важното нещо е възстановяване на доверието на лекарите в организацията ни, казва д-р Александър Заимов

Няма да допуснем намаляване на легла в София Няма да допуснем намаляване на легла в София

Системата се тресе, не знам дали общопрактикуващите лекари няма да излязат на нови протести, каза д-р Павлина Здравкова

Гастроентеролог поема лекарите в Пловдив Гастроентеролог поема лекарите в Пловдив

Д-р Атанас Калчев е новият шеф на регионалната колегия в града под тепетата

Четирима в битка за шеф на столичните лекари Четирима в битка за шеф на столичните лекари

Кандидатите ще мерят сили за председател на софийската колегия в края на март