Неврология

Нов шанс в битката с Алцхаймер

03-04-2018 11:25
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com
Нов шанс в битката с АлцхаймерПроменените правила на ЕМА за клинични проучвания дават втора възможност за 130 потенциални медикаменти, казва проф. Лъчезар Трайков

Тази година Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) прие нови правила за провеждане на клиничните проучвания при лекарства за Алцхаймер. Защо се наложи това, какви са те и до какво ще доведат, обяснява проф. Лъчезар Трайков. Той е един от най-добрите специалисти в тази сфера не само в България, но и света. Началник е на Отделение А в Клиниката по нервни болести на „Александровска болница". А точно днес той ще получи и наградата на "Форук Медикус" "Медик на 2017 г." за приноса си в борбата с деменцията.

Още една надежда в борбата с Алцхаймер получи светът в началото на тази година. Новите правила за провеждане на клинични изпитвания дават втори шанс на близо 130 молекули да ги преминат успешно и да се превърнат в лекарства срещу болестта. Какви ще бъдат крайните резултати ще покаже времето, но определено сега възможностите са много по-високи. И всичко това стана възможно благодарение усилията на десетки топ учени от целия свят, сред които бяха и българските.


По стъпките на историята


„ЕМА наскоро предложи нови насоки за включване на хора в клиничните изпитвания за Алцхаймер и тежките дегенеративни заболявания. Те са задължителни и казват следното – ако ще участвате в клинични проучвания, ще ползвате точно определени маркери, за да подберете правилно пациентите", обяснява проф. Лъчезар Трайков. Промяната на изискванията се наложи заради революционно новото разбиране за болестта след близо 17-годишен научен труд на медиците от цял свят. 

Според него Алцхаймер настъпва много по-рано от видимото му проявление, когато хората вече са почти неадекватни. Чрез правилните тестове и изследвания диагнозата може да се постави 10 години преди започването на болестта с много голяма точност. Преди новите методи Алцхаймер идваше след 65 години, сега вече специалистите го търсят в хората над 55-60 години. Това пък дава шанс за промяна и на лечението му. „Ние имаме съществен принос в разработването на новите критерии за диагностициране на ранната деменция. Сега знаем кои са най-надеждните изследвания, които ще ни покажат, когато един човек е все още в силата си, адекватен е, дори е на работното си място, но се оплаква, че забравя, дали ще развие Алцхаймер в следващите 10 години", разказва проф. Трайков. В началото се оказало, че има 30% грешка при поставянето на диагнозата толкова рано. Заради това учените започнали да търсят по-точни изследвания, които обаче и да са ценово достъпни.

„Защото навсякъде по света цената е от голямо значение. Никоя здравна каса не може да си позволи да направи един скенер или магнитен резонанс на хората над 50-55 години", казва специалистът. Така учените се спрели на скрининг с няколко въпроса, които са дадени на всички джипита и лекари. Ако някой пациент им привлече вниманието, те го „изпитват" и при съмнение за проблем, му назначават няколко лесни изследвания. „Така само срещу 400 лв. на здравната каса можем да кажем с над 85% кой ще развие Алцхаймер", обяснява проф. Трайков.


И какво от това


Тези критерии бяха официално приети 2013 г. С тях се диагностицира леко нервно когнитивно нарушение, което промени напълно и очакванията на учените в областта на лечението на болестта. Преди години не малко нови молекули за Алцхаймер „се препънаха" заради късното диагностициране на болестта.

„При опитите с мишки те даваха блестящи резултати и изчистваха мозъка им от лошите белтъци, той ставаше като на пеленаче. При хората обаче нямаха ефект", разказва проф. Трайков. Тогава учените се сетили, че проблемът е в късния стадий, в който лекарството се дава на пациентите. С възможността да се постави диагнозата 10 години по-рано обаче, обстоятелствата сега са коренни различни. И точно с това са свързани новите критерии, които въвежда ЕМА. Оттук нататък тя задължава всеки, който ще изпитва подобен медикамент да подбере хората така че те да са в ранен стадий на болестта, но наистина да са нейни носители.

„Защото иначе ще вкарате 10 здрави индивида и ще кажете, че лекарството действа, а то няма да е така. Затова задължително трябва да има невропсихологично изследване с определени тестове, умбална пункция, магнитен резонанс, евентуално и позитронно емисионна томография", казва проф. Трайков. Провеждането на тези изследвания дава сигурност от 96%, че хората ще развият болестта в следващите 10 години. А това гарантира, че новите клинични проучвания ще имат по-висок шанс да приключат с намирането на надеждни лекарства срещу болестта.

„Още през 2011 г. имаше в различни етапи 130 молекули за Алцхаймер, около 30-40 от тях бяха за симптоматично лечение, но повечето бяха за радикално. Всички изпитвания обаче бяха спрени, докато се приемат новите критерии", казва проф. Трайков. Сега, когато те са задължителни за всички държави в ЕС, проучванията ще продължат.

„У нас от миналата година има две молекули за изпитване.Тази година очакваме за пръв път да чуем резултати от фаза три при едната. Има и две моноклунални антитела, за които се говори много активно, че са дали позитивен резултат във фаза „Три А", което е добре", допълва с надежда специалистът. Защото това ще даде нови хоризонти за света и хората в него.


Разлики между нормално и патологично


Алцхаймер плаши всеки, защото с него човек губи себе си и хората, които обича приживе. Все пак е важно да не изпадаме в паника – не всяко забравяне означава деменция. „Това нарушение се характеризира с определен тип забравяне, което в началото пациентът успява да компенсира с малки паметови патерички – води си тефтер, адженда. Но не всеки, който извади тефтера да провери свободен ли е или не след една седмица, е бъдещ Алцхаймер", обяснява проф. Трайков. Основната разлика е в начина на забравяне. Ако човек забрави къде е сложил нещо, къде е паркирал колата, как се е казвала книгата или историята на вица, но после се сети, няма проблеми.

„Но, ако разкажеш една история два или три пъти в един разговор без да си даваш сметка за това, по-добре иди и се прегледай", категоричен е проф. Трайков. Защото загуби ли се обратната връзка със себе си, проблемът е огромен.

„Имах един пациент, който използваше всякакви видове електронни устройства – телефон, мейл, за да си изпраща сам съобщения, за да не забравя. Когато поемаше ангажимент, го залагаше поне в три устройства, защото животът му бе показал,че, ако не го направи, ще го забрави. За съжаление това пак не помага", казва проф. Трайков.


Рисковите фактори и превенцията


Лошият контрол на кръвното и холестерола, големите количества концентрат, неученето са сред основните рискови фактори за развитие на болестта. „Мозъкът може да се справи с 20-30 грама концентрат, след това се интоксикира. Затова толкова е едно „малко" в западните държави, у нас обаче подобна мярка не съществува", казва проф. Трайков. И предупреждава, че пушенето и и компютърните игри или телевизията не протективен фактор.

Такива са средиземноморската диета, две чаши червено вино, разходки 4 пъти по 1 час седмично, социалните контакти и креативността. „Затова пенсионери на Запад веднага започват да участват в програми, където учат рисуване, да свирят на саксофон, пиеси да поставят. Ние имаме това ноу-хау, но без държавата няма как да развием тази дейност в България", добавя специалистът. Работата също може да бъде протективен фактор, защото има социални контакти в нея. За тази цел обаче тя трябва да не е стресова и да е предизвикателство за умствените ни възможности.

„Ако отиваш там и получаваш хипертоничната криза - няма как. Затова французите винаги те питат – забавляваш ли се, докато работиш", категоричен е той. И съветва – не спирайте да учите и да се забавлявате!







Хепатитът е агресивен при възрастните Хепатитът е агресивен при възрастните В Европейска седмица на тестването за ХИВ и вирусни хепатити, която стартира от 26-30 ноември, потърсихме професор Красимир Антонов, за да ни разкаже повече за коварните вируси.
Анаболите са бич за сексуалното здраве Анаболите са бич за сексуалното здраве Диагнозата еректилна дисфункция е често срещана у нас. Защо е така и кога трябва да потърсите помощ, разказва специалистът по урология и андрология д-р Александър Заимов.
Ще изследваме депресиите при лекарите Ще изследваме депресиите при лекарите Хората с психически заболявания се увеличават в цял свят. В същото време от ключово значение са условията в клиниките и комплексното лечение. Каква е ситуацията у нас, какво се случва с болниците, попитахме проф. Вихра Миланова, национален консултант по психиатрия и началник на Клиниката по психиатрия в "Александровска" болница.
Увеличават се бронхиалните астми Увеличават се бронхиалните астми Със застудяването на времето дихателните пътища стават по-уязвими. За кои белодробни болести трябва да бъдем особено бдителни, попитахме д-р Радка Александрова. 
Обида отключва анорексия Обида отключва анорексия Какво може да доведе до анорексия, какви са симптомите и етапите на поражение на заболяването, как една уж "безобидната обида" може тежко да поболее другия, попитахме проф. Донка Байкова.
Ракът на белия дроб се увеличава и подмладява Ракът на белия дроб се увеличава и подмладява Често зад тютюнджийската кашлица се крият коварни белодробни болести като онкологичните, казва пулмологът д-р София Ангелова
30 инвазивни кардиологии са ни достатъчни 30 инвазивни кардиологии са ни достатъчни

За да имат възможност да внасят ред в системата, медицинските дружества трябва да са част от Лекарска камара, казва доц. Божидар Финков

Имунотерапията е надежда за хората с глиобластом Имунотерапията е надежда за хората с глиобластом

Резултатите са повод за размисъл и за разчупване на съществуващите канони на конвенционално лечение в онкологията, казва д-р Емануил Найденов

Над 1000 са новите случаи на левкемии Над 1000 са новите случаи на левкемии

Средната възраст на пациентите с онкохематологични диагнози е 64 години, сочат данните на експертите

Феталната хирургия помага при спина бифида Феталната хирургия помага при спина бифида На какво ниво е феталната медицина в света и у нас, има ли приложение при деца със спина бифида, какво е то и накъде ще се развива този клон на медицината, попитахме проф. Никола Персико.
1 2 3 ... 29 »