Конкурс

Предизвикателствата ме мотивират

27-03-2018 08:00
Clinica.bg

press@clinica.bg
Предизвикателствата ме мотивиратТе ми дават възможност да се адаптирам към бързо променящата се среда, да бъда креативна, казва Светла Гогова
Да си професионалист по здравни грижи в България е дръзко начинание, на което устояват все по-малко наши сънародници. Заплахата страната ни съвсем скоро да се окаже без нужните специалисти е напълно реална. Решихме да ви покажем защо това е така, с надеждата, че решаването на проблемите минава през тяхното споделяне. "Предизвикателството да работя в България" е темата на националния конкурс за есе, който организира Clinica.bg заедно с Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). Ето и първото есе, което получихме. То е на Светла Гогова.

Какво са за мен предизвикателствата? Какво представляват и константна величина ли са или се променят динамично през годините. От какво са провокирани и до какво водят. Има ли периоди на преход и при предизвикателствата...

Според тълковният речник предизвикателството е постъпка, която провокира. А според мен предизвикателството е мотив за действие. Предизвикателството може да приеме много лица- да бъде трудност, препятствие, пречка да постигнеш дадена цел. Може да бъде непредвидена ситуация, в която трябва да действаш гъвкаво. Може да бъде и действие, което те провокира да обединиш знания и опит в едно.


Когато навремето записах специалността

„Медицински лаборант" го направих с ясната цел, че след завършването си ще работя като такъв. Това беше през 1992 г. Тогава в България беше предизвикателство да намериш свободна позиция в системата на здравеопазването. Все още частният сектор беше в зародиша си. Времената бяха смутни и непредвидими. Не познавах никой и нямах роднини, които да ми помогнат. Успях благодарение на отличната си диплома.

ВИЗИТКА

 

Автор: Светла Стефчова Гогова

Възраст: 47 години

Образование: Професионален бакалавър - медицински лаборант,

бакалавър - социална педагогика, магистър - връзки с обществеността

Месторабота: Хистологичен лаборант в Първа САГБАЛ " Света София", София

Общ трудов стаж: 24 години, като от тях 14 години в сферата на здравеопазването

Професионални квалификации: Предимно в областта на социалната сфера, в сферата на здравеопазването притежава удостоверение за курс по "Параклинични изследвания съпътстващи профилактиката, ранната диагностика и комплексното лечение на онкоболните", член е на MENSA-BULGARIA

Хобита: Народни танци, писане на поезия и проза

Девиз: "Няма невъзможни неща"

Започнах работа в голяма софийска болница като клиничен лаборант. Дейността в нея беше почти напълно автоматизирана. Компютърна система за отчитане на биохимичните показатели, за туморните маркери, за кръвната картина и прочие. В онези години, за разлика от сега, механизираните системи не бяха така здраво преплетени в ежедневието, както е в днешно време. Не във всеки дом имаше компютър, телефона беше лукс, а за телевизор се извиваха опашки и се изготвяха списъци на чакащите. Бяха разпространени интернет кафенетата.


Тогава за мен беше предизвикателство

да се обуча да работя на тези „машини". Но когато апарата за кръвните картини един ден се повреди, за мен беше едновременно предизвикателство и удовлетворение да приложа наученото през студентските си години на практика, а именно да броя левкоцитите под микроскоп.

Междувременно надградих образованието си и започнах работа в социалната сфера по новата си специалност и така за няколко години се откъснах от здравеопазването. Когато се завърнах обратно нещата бяха коренно променени.

Частният сектор процъфтяваше, откриваха се нови и нови частни лаборатории и болници. Част от държавните навремето болници се бяха преобразували в общински, действаха като търговски дружества. Търсеха се спонсори, които да финансират дейността на болниците, възлагаха се обществени поръчки и така нататък. Бяха създадени т.нар. клинични пътеки. Появи се здравното осигуряване и деленето на пациенти като здравно осигурени и здравно неосигурени. Компютрите навлязоха в ежедневието ни. Хората масово имаха достъп до интернет и мобилни услуги, а информацията ни "заливаше" благодарение на глобалната мрежа, на социалните мрежи, на масовите медии и отворените граници.


Започнах работа като хистологичен лаборант
.

А предизвикателствата? Те също се бяха променили. Усещаше се недостига на кадри. Вакантните места оставаха такива за дълго време. Все повече хора в пенсионна възраст продължаваха да работят именно поради липса на кандидати. Разликата в заплащането в държавните и частните болници стана голяма. Параклиниките останаха в сянката на отделенията и не се оценяваха подобаващо.

Понастоящем за мен е предизвикателство да работя със стара апаратура, която често се поврежда поради липса на регулярна поддръжка. Предизвикателство е да включвам биопсии в парафин, който се втвърдява бързо, защото обществената поръчка е спечелена от предложилият най-ниската оферта, което е за сметка на качеството.

Предизвикателство е да изкарвам перфектни срези

на микротом, който е сглобен от резервни части. Предизвикателство е да работя на заплата в пъти по-ниска от средната за страната. Предизвикателство е да работя в сграден фонд, който не е реновиран. Предизвикателство е да работя в намален състав, поради липса на кандидати. Предизвикателство е липсата на ефективна комуникация между различните нива в системата на здравеопазването - и по вертикалата, и по хоризонталата. Предизвикателство е навлизането на политиката в управленските структури на болничните заведения и зависимостта на решенията от силните за деня.

Но аз не роптая, а приемам действителността такава, каквато е. Това не означава, че съм се примирила със статуквото, напротив.

Но предпочитам да действам с разум,

а не емоционално.

Предизвикателствата ме мотивират. Те ми дават възможност да действам гъвкаво, да се адаптирам към бързо променящата се среда, да бъда креативна. Лесно е да работиш, когато всичко ти е подсигурено, трудно е да действаш, когато поради различни независещи от теб причини трябва да взимаш компетентни решения. В работата си често излизам от зоната на комфорт, но това също ми действа мотивиращо. Предизвикателствата ме обогатяват, колкото и абсурдно да звучи това за мнозина.







Моят свят е моят роден дом Моят свят е моят роден дом

Искам да работя в България, за да помогна за бъдещето й, казва Деря Османова

Имах една мечта Имах една мечта

Трябва да престанем да ламтим за много, да се научим да се задоволяваме с това, което имаме, казва Ваня Стоичкова

Има бъдеще, когато го търсиш Има бъдеще, когато го търсиш Искам да бъда част от веригата „предай нататък" и да променя България към по-добро, казва Назмие Самиева
Предизвиквам себе си Предизвиквам себе си

Нека излезем от апатията и кажем - това сме ние, образованите, състрадателните, можещите професионалисти по здравни грижи, казва Надя Димитрова

Човечността ни прави истински хора Човечността ни прави истински хора

Ако избягаме, какво ще правят родителите на тези невинни деца с увреждания, казва Миглена Арнаудова-Йонкова

Нека заедно променим системата Нека заедно променим системата Останете, не защото ще ви е лесно, не защото е идеално, а защото тук можете всичко да учите, да се усъвършенствате, казва Тонка Червенкова
Даваш добро - получаваш добро и обратно Даваш добро - получаваш добро и обратно

Моралното удовлетворение е неизмеримо с материални облаги, казва Десислава Каленска

Защо ни карате да ставаме емигранти Защо ни карате да ставаме емигранти

Нравствените ценности са поставени на изпитание, искам да повикам съвестта на хората за решаване на проблемите, казва Венера Свиленова

Бъди промяната, която искаш да видиш в света Бъди промяната, която искаш да видиш в света Знам, че някой трябва да остане, защото въпреки всичко българските пациенти ще са ми по-мили, казва Маргарита Николова
В чужбина винаги оставаш чужденец В чужбина винаги оставаш чужденец

В България няма бъдеще само за онзи, който не иска и не търси, казва Анелия Атанасова

1 2 »