Малките Големи

Между пациентите, колегите и себе си

23-03-2018 08:00
Мая
Мая
Ковачева
kovachevamaya@yahoo.com
Между пациентите, колегите и себе си„Някои казват, че професията е 49% от живота на човек, но дали пък не е дори 75%”, казва д-р Людмил Еленчев
"Малките Големи" – това е рубриката на clinica.bg, в която ви разказваме за достойните лекари на България. Тези, които спасяват живота ни всеки ден без дори да говорят за това. Правят го просто така, защото това е работата им, все едно не е нищо особено, въпреки че те даряват живот. Какво им коства това обаче, колко безсънни часове и усилия влагат всеки ден, знаят само те. Днес е ред да ви запознаем с онкогинеколога д-р Людмил Еленчев, който се сблъсква с болката и смъртта, но знае как да ги победи.

Изправен пред дилемата как да продължи образованието си след гимназия д-р Еленчев първо се спрял на правото. Харесвал идеята да защитава хората, да връща справедливостта. Едно, единствено нещо, което му попречило да извърви този път била литературата. „Не бях добър по литература, а без нея, нямаше как да вляза да уча право. Замислих се в какво друго бих успял. Така реших да се посветя на медицината. Тогава смятах, че в тази професия човек има свобода – може сам да направи нещо велико. По-късно установих, че не е точно така. Лекарската работа е екипна работа. И след кратки колебания се захванах с биологията, кандидатстват и станах първия медик в рода ни. По-късно и брат ми също завърши медицина“, разказва д-р Еленчев.


Любов от пръв поглед

 

Още докато следва лекарят разбира, че акушерството и гинекологията ще е неговата специалност. Кандидатства и го приемат. „Исках да се занимавам именно с това, но ситуацията беше такава, че според щатните таблици и разписания се наложи да се захвана с онкогинекология, която е малко по-различна. Попаднах по случайност, но ми хареса. Привлече ме и оттогава се занимавам с това“, разказва лекарят.

Визитка

 

Д-р Людмил Еленчев завършва средно образование в град Оряхово, а през 1985 г. медицина в Медицинския университет в Плевен. До 1989 г. работи в Бърза помощ и няколко години в Отделението по акушерство и гинекология в болницата в Оряхово. До 2013 г. кариерата му продължава в Медицинския университет в Плевен. От 2013 г. до този момент е в МБАЛ за женско здраве „Надежда". Има специализации в Германия.

За жалост през последните години той се сблъсква с все повече онкологични случаи в своето направление. „Има статистика, обяснени са причините, но фактите са си факти, а това, разбира се, изобщо не е добре“, казва той.

Животът и работата


Ранното ставане е ежедневие за д-р Еленчев. Сутрин трябва да пристигне поне 15 – 20 минути преди официално определеното работно време, за да се ориентира в обстановката и да подготви рапорта си, да даде информация за пациентите, предложения за тяхното лечение. „Обикновено до ранния следобед или оперирам, или се грижа за вече оперирани пациенти. По-късно съм на кабинет, където преглеждам новите желаещи да се лекуват при мен. И така... всеки ден“, разказва той.
За жалост д-р  Еленчев признава, че въпреки добрата си физическа култура, вече не спортува. „Карал съм ски, мога да плувам, играя прилично футбол, баскетбол, но някак все не ми остава време.
Сега съм си измислил едно хоби, което доста хора разбират грешно. Това е занимание, което ми дава възможност да изляза от града, да сменя обстановката и да съм сред природата – ловът. Уменията ми не са толкова големи и не мога да се похваля с кой знае какви резултати. По-скоро го използвам като начин за почивка и откъсване от еднообразието“, разказва д-р Еленчев.


Да оцелееш сред смъртта


Онкогинекологията е тежка специалност и понякога въпреки усилията на лекарите не всеки случай завършва с щастлив край. „Опитвам се да се дистанцирам от индивидуалното преживяване на пациента, за да се съхраня. Правя всичко възможно да си свърша работата възможно най-добре. Съсредоточавам се да намеря най-подходящия метод за лечение. Не ми се иска да лекувам мои близки, защото е по-трудно. Истината е обаче, че понякога се налага. Заемам се с техни случаи, защото знам, че мога да им дам най-доброто. Разбира се, не подценявам и своите колеги, но имам доверие в себе си. За жалост през последните години ситуацията в България по отношение на медицината доста се промени и е по-особена“, разказва лекарят.
Д-р Еленчев е от хората, които никога не са мислили да заминат в чужбина. „Не ми е минавало през главата. Вярвал съм и сега вярвам, че тук нещата могат да станат. Вероятно такъв ми е характерът, манталитетът, но знам, че и в България мога да съм изключително полезен“, допълва той.

Границата между личното и професионалното

Лекарят не иска да разказва за случаи от практиката си. Въпреки че са интересни, някои от тях са с фатален край. Радва се обаче, когато благодарение на нещо дребно – прочетена статия, спомен от обучението или практиката му помагат да спаси живот.

„Всеки лекар преминава през няколко етапа. На първо място той трябва да спечели доверието на пациентите си. На второ – това на колегите си. И на трето – своето собствено. Смятам, че съм успял да постигна първото и второто, а за третото непрекъснато се боря“, споделя философията си д-р Еленчев.

„Някои казват, че професията е 49% от живота на човек, но дали пък не е дори 75%? Може би дори не е правилно да кажа, че обичам професията си. Аз я уважавам изключително много и искам да не я излагам. Днес вече знам, че това е екипна работа, в която всеки трябва да даде максимум от себе си, за да спаси човешкия живот“, завършва той.







Човекът, който дарява бъдеще Човекът, който дарява бъдеще

Или за проф. Евгени Дюкенджиев, който даде на малката Еля ръце, крака и свобода

Лекар с ангелско сърце Лекар с ангелско сърце Д-р Мариана Симеонова избира медицината по любов, а не по наследство
Обречен да спасява ден след ден Обречен да спасява ден след ден Най-големият успех виждам, когато погледна в очите на близките, на пациентите, казва д-р Огнян Матков
Да даряваш живот Да даряваш живот

И до днес получавам оферти за работа на Запад, но не искам да се отделям от бебета и близките си, казва д-р Слава Денева

Победител в надбягването със смъртта Победител в надбягването със смъртта „Понякога тя ни достига, но в повечето случаи ние я изпреварваме", казва д-р Стоян Лазаров
Лекарят, който побеждава болката Лекарят, който побеждава болката Когато има и ден, има и нощ, знаем какво е животът, защото знаем какво е смъртта, казва доц. Николай Йорданов
Между приказките и операционната маса Между приказките и операционната маса

Когато работните дни са „скучни", това означава, че всичко е наред, казва доц. Николай Сапунджиев

За страстта да помагаш За страстта да помагаш

Анестезиологията беше обвита в някаква мистичност и тайнственост, казва проф. Чавдар Стефанов

Да дадеш шанс за нов живот Да дадеш шанс за нов живот

Работата става все повече, понякога се чудя докога ще издържа, казва д-р Георги Димитров

Смелостта да лекуваш с любов Смелостта да лекуваш с любов Личният лекар не само помага на пациентите, но той е техен довереник и приятел, казва д-р Панов
1 2 »