Нефрология

Бъбречните заболявания се превръщат в епидемия

09-03-2018 08:10
Лиляна
Ламбева
l_lambeva@abv.bg
Бъбречните заболявания се превръщат в епидемияДиабетът, кръвното и лекарствата са сред основните рискови фактори за появата им, казва проф. Емил Паскалев

Световният ден за профилактика на бъбречните заболявания обикновено се отбелязва през втория четвъртък на месец март и тъй като тази година той съвпада с 8 март – Международния ден на жената, темата е бъбречното здраве на нежния пол. Какви са спецификите в заболеваемостта при жените, кои са най-често срещаните бъбречни страдания, улавят ли се навреме и как се лекуват, попитахме проф. Емил Паскалев. Той е началник на Клиниката по нефрология и трансплантация на „Александровска болница".

„Бъбречните заболявания при жените се характеризират с някои особености, които отличават анатомично нежния пол от мъжете. Така например уроинфекциите, особено циститът, са десетки пъти по-чести при дамите. При жената уретрата е по-къса, освен това има връзка с половите органи и инфекцията може да тръгне оттам", обясни проф. Паскалев. Съществува риск от усложнения на бъбречната функция и при бременните, а също и след като се роди бебето, затова е много важно през този период да се осъществява съвместно наблюдение от акушер-гинеколог, нефролог и общопрактикуващ лекар. Проблемите могат да доведат до прекъсване или усложнения на бременността. „След раждането бъбречната функция се нарушава бавно, тихо и не дава външно оплакване при жената, но ако не се обърне внимание, това нещо работи и след 5, 10 или 15 години води до бъбречна увреда, която е необратима", уточни проф. Паскалев.

Според него в последно време проблематиката на бъбречните заболявания е доста актуална. Причината е в това, че честота е много по-голяма от тази, която се регистрираше преди години. Доскоро се приемаше, че от хронична бъбречна недостатъчност страдат средно 1000 души на 1 млн. население, което за България е около 7 000 души. Но проф. Паскалев обясни, че реалната картина е много по-тревожна.

„Въведе се ново понятие – хронично бъбречно заболяване,

което представлява увредена бъбречна функция с по-високи стойности на основните параметри, които се задържат три и повече месеца. И се оказва, че това страдание има много голяма честота – по европейската характеристика между 5 и 10% от населението. У нас е правено проучване на хроничното бъбречно заболяване и честотата е 12.84 на сто (около 700 000 души), което е още по-голям процент", даде пример професорът.

Визитка

Проф. Емил Паскалев, дмн, е началник на Клиниката по нефрология и трансплантация и ръководител на Катедрата по нефрология на Медицинския университет в София. Председател е на Българското нефрологично дружество. Има три специалности - по нефрология, вътрешни болести и здравен мениджмънт.

Завършил е медицина през 1988 г. в Плевен. Като млад лекар работи в Общинската болница в Червен бряг - в Бърза помощ, Вътрешно отделение и Център по хемодиализа. От 1992 г. е в Александровска болница. Специализирал е бъбречна трансплантация в Мадрид (Испания), Лион (Франция) и Хановер (Германия) и хронично бъбречно заболяване и редки болести в нефрологията във Вюрцбург (Германия).

Бъбреците са едни от най-важните органи в човешкото тяло, без които не бихме могли да живеем. Те имат пречистваща и отделителна функция, регулират нивата на солите и минералите, пикочната киселина, кръвно налягане. Затова увреждането им е сериозен проблем, който застрашава здравето и живота на човека. Симптомите се появяват много късно, когато бъбречната функция вече е нарушена и може да се направи твърде малко. „В ранните етапи пациентите нямат оплаквания и не търсят лекар. Тогава ние разчитаме само на профилактични прегледи", категоричен е специалистът. Само че много хора ги пропускат, а те не са трудни за провеждане - прави се изследване на кръвта и урината.


Най-честите причини за бъбречна увреда са няколко

На първо място е захарният диабет - в около 35% от случаите. „С диабет у нас са около 500 000 души. След 10 години работа на заболяването, задължително се стига до бъбречна увреда. И това нещо трябва да се знае, за да може пациентите целенасочено да се проверяват от наблюдаващите ендокринолози и при нужда да се препращат на нефролог. Не е все едно дали този човек ще стигне след 10 или след 20 години на диализа. Разликата е коренно различна", пояснява проф. Паскалев.

Втората причина е артериалната хипертония – в около 25% от случаите. Ако пациентът е с високо кръвно налягане, след 15-20 години ще получи увреждания на бъбречната функция. А в България хипертониците са над 1 млн. души. „Така се получава популация от 1.5 млн. души, които са потенциално заплашени от развитие на бъбречно заболяване. Изключително голяма група от хора, при които рано или късно се стига до увреда на бъбречната функция. Така че наистина честотата на хроничните бъбречни заболявания е огромна, неподозирана", убеден е специалистът.


Според него не трябва да се подценява и още една причина

за увреждането на тези важни органи - зачестилата употреба на контрастни вещества при кардиологичните изследвания. „Това е един огромен бич. Когато на човек на 50-55 г. му се влее контрастно вещество по повод проблеми със сърцето, най-често първия път то се преодолява от организма, но втория път води до хронично бъбречно заболяване. Т. е. ние правейки изследване за едно заболяване, му причиняване ново, което не е по-леко", подчертава лекарят. Другата заплаха идва от масовата неконтролирана употреба на лекарства. Известно е, че българинът често се самолекува с антибиотици и други препарати, без да е наясно със състоянието на бъбреците си, а това може да се окаже фатално. Половината от пенсионерите над 75 години имат някаква бъбречна увреда, а на тях им се изписват множество медикаменти и се правят различни изследвания с контрастни вежества, предупреждава лекарят. „Като се има предвид колко са възрастните хора у нас, спокойно можем да говорим за епидемия от хронично бъбречно заболяване. Защото моето становище е, че пациентите у нас с бъбречни страдания са много повече от половин милион. Това е голям проблем, който с времето ще се изявява още по-сериозно", категоричен е проф. Паскалев. И допълва: 


„Най-добрата профилактика на тези заболявания

е да осъзнаем, че освен други органи, имаме и бъбреци. Когато те са увредени, слагат отпечатък върху живота ни, защото хроничното бъбречно заболяване не се лекува. При него може само да се забави прогресията и то не във всички случаи. За да можем да бъдем етични към нашите бъбреци и тяхната функция, ние не трябва да ги изследваме, когато станем на 70 години. Трябва да го направим още на 18-20 години и след това поне по веднъж в годината да си правим профилактичен преглед". Според специалиста, ако се установи дори минимално покачване на креатинина над нормата, е добре да се разбере каква е причината и да се елиминира. Ако този показател остане висок три и повече месеца, на практика връщането назад е невъзможно. Каквото се отнеме от бъбречната функция, не се възстановява, убеден е проф. Паскалев.


Симптомите на бъбречните заболявания се появяват

късно, но ако се забележат, веднага трябва да се направи преглед при нефролог. Чести признаци са отоците по краката и ръцете, поради задържане на вода. Неспособността на бъбреците да изхвърлят излишните течности от тялото, както и затруднената обмяна на солите в кръвта прави работата на сърцето по-трудна. Това от своя страна води до поражения и върху други важни органи като черния дроб, белия дроб, сърцето, мозъка. В късния стадий на бъбречната увреда може да се стигне до затруднено уриниране. Това означава, че бъбреците не могат да изпълняват основната си функция – изхвърляне на течностите и токсините, което пък води до голям риск от отравяне на кръвта и смърт. Тогава единственият изход е трансплантацията на нов орган, а ако не може да се намери донор - хемодиализата. „Ако един човек е на 20 години и е с хипертония, това изключително рядко се дължи на сърдечен проблем и в 99% от случаите причината е бъбречно увреждане. Същото е и при 30-40-годишните. Проблематиката хипертония от бъбречен произход ангажира младата възраст", пояснява професорът.


Превенцията на бъбречните заболявания е свързана

с начина на живот. Когато имаме нормална функция на тези органи, е важно човек да се храни и да пие вода рационално, казва проф. Паскалев. А това означава, че не трябва да прекалява с количеството на храната, да не прави компромиси с качеството и да внимава със солта. Не трябва да се прекалява и с течностите, смята лекарят. Според него не може да се каже точно колко литра вода са необходими на един организъм дневно. Всичко е индивидуално и зависи от физическата активност, от сезона. Ясно е, че през лятото, когато се движим повече и е топло, са необходими повече течности. Постоянното пиене на вода обаче може да натовари бъбреците излишно. Затова трябва да се доверим на жаждата, тялото само подсказва какво ни е необходимо.

„Както при другите заболявания, така и при бъбречните, най-важно е да се открие рано причината. Когато тя престане на действа, ще спре да уврежда и бъбрека. Това е и най-добрият вариант - ранното откриване. Тогава успехът за лечението е гарантиран. Когато обаче се открие в късните стадии, тогава проблемът е в това, че бъбречното увреждане хронифицира. Хроничното бъбречно увреждане има само прогресивен ход напред и въпросът е за какъв период от време ще доведе до една крайна увреда на бъбречната функция. Добре е да не се стига до там", категоричен е проф. Паскалев.







Камъните в бъбреците „кротуват” с години Камъните в бъбреците „кротуват” с години Уролитиазата е едно от най-често срещаните урологични заболявания. Що за образувания са камъните в бъбреците и как да предотвратим образуването ми, разказва д-р Васил Василев.
Ортопедът - приятел на децата Ортопедът - приятел на децата Всяка стъпка е важна. Особено първата. Какво е важно да знаем за прохождането, първите обувчици, видовете спорт в училище, разказва доц. Атанас Кацаров
Гнойният хидраденит не е козметичен проблем Гнойният хидраденит не е козметичен проблем Рядкото заболяване инвалидизира млади хора в активна възраст, напомнят от Национална пациентска организация в Седмицата за информираност за гноен хидраденит, която продължава от 4 до 10 юни.
Сезонът на „женските“ инфекции Сезонът на „женските“ инфекции Лято. Секс. Интимна хигиена. Какво е препоръчително и какво - задължително за женското здраве на всяка дама? Кога да се чувстваме спокойни, попитахме д-р Росица Денчева.
Страховитите херпеси имат лечение Страховитите херпеси имат лечение Грозни и сърбящи мехурчета по устата, болки, дискомфорт. Кой би искал лятото му да започне така. За херпесите в преходния сезон разговаряме с д-р Радина Андонова
Многоликата детска невроза Многоликата детска невроза В света на децата има мечти, които не се сбъдват в желаните срокове, има проблеми, преумора и стрес. Може ли те да са в основата на невротично разстройство? Отговаря проф. Венета Божинова. 
Зъбното здраве на майката и бебето Зъбното здраве на майката и бебето Какви са възможностите и правилата за зъболечение при бременната жена? Кога в този важен период е възможно да посещава зъболекар и има ли рискове? Отговаря д-р Евелина Перчинска.
Паник атаката не е болест, а симптом Паник атаката не е болест, а симптом Задух, сърцебиене, световъртеж, придружени от неописуем страх от неизвестното. Симптомите на паник атаките са много и обикновено са неизбежни. Как да се справим, попитахме д-р Велислава Донкина.
Очните алергии са опасни за зрението Очните алергии са опасни за зрението Окото е може би най-атакуваният орган. Очите ни доставят радостта от красотата на пролетта и лятото, но стават жертва и на множество алергени. Как са пазим зрението си, разказва д-р Бисера Самсонова.
Секс за първи път – голямата крачка Секс за първи път – голямата крачка Предстоят абитуриентски балове, лятото чука на вратата, а щастливите емоции често скъсяват разстоянието до първия полов акт. Кога е нормално да се направи първата крачка, разговаряме с Наталия Кобилкина.
1 2 3 ... 26 »