Педиатрия

Създаването на детска болница е задължително

07-03-2018 07:43
Веса
Караоланова
vesakaraolanova@gmail.com
Създаването на детска болница е задължителноДемагогия е обявявания от политиците приоритет за майчино здравеопазване, казва доц. Димитър Калайков
Детското здравеопазване бе един от приоритетите на новия рамков договор. По-добри ли ще са условията, в които ще работят педиатрите след 1 април, останаха ли достатъчно детски специалисти у нас, кои са нерешените проблеми пред тях, попитахме доц. Димитър Калайков. Той е началник на Диагностично-консултативния блок в Катедрата по педиатрия на Медицинския университет в София.
- Доц. Калайков, на какво ниво е организацията на детското здравеопазване у нас?

- Като цялата система, то се извършва в извънболничната и болничната помощ. Извънболничната помощ се осъществява от общопрактикуващите лекари (ОПЛ) – според нормативните документи децататрябва да се запишат в листата на ОПЛ и той да ги наблюдава и да осъществява цялата профилактична програма по детско здравеопазване, която се изисква от касата – профилактични прегледи, имунизации и разбира се лечебната дейност. По принцип това не е добре за децата в България. Това не е само мое мнение, а на педиатричната асоциация. Защото ОПЛ нямат достатъчна квалификация. В момента положението е сравнително добре, защото голяма част от децата са записани в листата на лекари, които са бивши педиатри – когато преди 17-18 години започна да работи касата, голяма част от педиатрите станаха семейни лекари, но те с всяка година намаляват, пенсионират се и след 10-ина години такива вече няма до останат. От друга страна подготовката на ОПЛ по педиатрия е слаба – тяхното обучение се състои общо от 9 седмици и е илюзия да се смята, че човек може да получи добра квалификация по една толкова сложна специалност за толкова кратко време. И още нещо превърнаха общопрактикуващите лекари в писари, те нямат време за пациента. И с право колегите протестират срещу бумащината, която вместо да се намали, се увелива.

- От асоциацията не сте ли поставяли този въпрос пред здравното министерство?

- Многократно сме поставяли пред МЗ въпроса и сме настоявали обучението да е поне 6 месеца, но не се възприемат предложенията ни. Това не е добре за децата. Има нещо друго, което е, бих казал, благоприятно в извънболничната помощ, а то е, че в цялото ни здравеопазване единствено направлението за педиатър е без лимит. Ако някой родител предпочита специалист да предгледа детето му, може да поиска направление. Педиатри има във всеки медицински център или ДКЦ. Но това усложнява нещата. Разбира се, има и вариант да се запишат децата при педиатър, но и това не е толкова просто. Това не е проблем само с български адрес – в цяла Европа тенденцията е децата да бъдат обслужвани от общопрактикуващи лекари. И Европейската асоциация по педиатрия, и Европейската академия по педиатрия много остро поставят този въпрос и възразяват, поради съображенията, които казах – общопрактикуващите не могат да получат достатъчно задълбочена подготовка. Но например в Унгария, в Чехия децата все още се наблюдават от педиатри поне до 7 години. И нашата асоциация е правила това компромисно предложение преди повече от 10 години, когато се приемаше медицинския стандарт по педиатрия, защото до тази възраст е основната патология, тогава са основните проблеми в профилактичното наблюдение, но не се прие. И повтарям – засега у нас нещата са сравнително добре, защото децата са записани при ОПЛ, които са имали специалност педиатрия, но това няма до продължи повече от 10 години.

- Каква е кадровата обезпеченост?

- От няколко години има малко по-засилен интерес към специалността, но по принцип тя не е сред престижните, защото е една от най-ниско платените. Например в нашата болница заплатите са едни от най-ниските в целия Медицински университет. Има един проблем, който многократно е поставян – педиатрите не получават потребителска такса, както и децата, които се лекуват в болница, не плащат потребителска такса. Да, така е справедливо за децата и семействата им. Но ние искаме държавата в лицето на МЗ да ни я плаща. Не родителите, а държавата. Например преди 1989 г. имаше минимално заплащане от 20-ина лева за лекарите, които работят с деца. В крайно сметка става въпрос за отношение към педиатрите и за ангажираност на държавата към детското здравеопазване.

- Само заплащането ли е проблемът, заради който младите не се ориентират към специалността?

- Не, но е една от основните причини. Преди всичко професията на педиатъра е много трудна и ангажираща. Това е единствената специалност в медицината, която е комплексна – лекуват се всякакъв вид заболявания – на дихателната система, на гастроинтестиналния тракт, на бъбреците, сърдечни. Модулът за специализация по педиатрия включва повече от 10 подспециалности – хематология, онкология, ревматология, ендокринология. По-лесно е да се вземе една тясна специалност – УНГ, офталмология или онкология, например.

- Има ли го вече обещаното увеличение на клиничните пътеки по педиатрия, удовлетворява ли ви?

- За първи път – след повече от 10 години, педиатричните пътеки са увеличени, след като официално бе признато и от политици, и от изпълнителната власт, дори от хора, които не са в сферата на здравеопазването като бившия финансов министър Симеон Дянков, че педиатричните пътеки са най-недофинансирани. Сравнително прилично е увеличението и то касае предимно основната мрежа детски отделения в страната. Именно те работят с масовата патология – пневмония, бронхиолит, пиелонефрит, гастроентерит и пр. При тези пътеки увеличението е съществено и стига до 30%. Нас тук малко ни касае това увеличение, тъй като сме специализирана болница и този контингент с общата патология заема сравнително малък относителен дял. Увеличиха и клиничната пътека по епилепсия от 300 на 400 лв., която е в основата на нашата клиника по неврология. Но смятам, че клинична пътека под 500 лв. не може да покрие реалните разходи. Все пак да не забравяме, че не са увеличени всички пътеки в педиатрията, а само част. Много от пътеките, за които се изисква по-висока специализация, по които се работи само в петте университетски болници, не са увеличени.

ВИЗИТКА

 

Доц. Димитър Калайков е началник на Диагностично-консултативния блок в Катедрата по педиатрия на Медицинския университет в София. Завършва медицина в лечебния факултет на Първи Московски медицински институт. През 1982 г. е назначен за асистент в Научния институт по педиатрия (сега Специализираната болница за активно лечение по детски болести "Проф. Иван Митев"), където работи до момента. Член е на работната група за изготвяне последната програма за специализация по педиатрия. Години наред е пръв помощник на национални консултанти по педиатрия. Член е на работната група по изготвяне на медицинския стандарт по педиатрия, участник е при изготвяне и актуализиране на клиничните пътеки по педиатрия. Научните му интереси са областта на детската смъртност, заболеваемост, физическо развитие, организация на детското здравеопазване, въпроси на организация на учебния процес по медицина, автор е на над 70 научни публикации и участва в написването на учебници.

Има и много неразумни решения, които, чудя се, как се приемат, без дори да се съобразят с Педиатричната асоциация. Например, преди 5-6 години създадохме една клинична пътека след много усилия – „Внезапни състояния, остро възниквнали в детската възраст". Всички знаят, че патологичните процеси при децата се развиват по много по-различен начин от възрастните – понякога за 2-3 часа състоянието на детето може да се влоши драматично. Освен това всеки симптом – висока температура, повръщане, болки и пр. предизвикват изключително безпокойство у родителите. Тази пътека, беше 125 лв. (сега я увеличиха на 250 лв.), е създадена, за да може детето веднага да бъде прието в болница, да бъде под наблюдение на педиатри и когато се оправи, да бъде изписано след 12-13 часа или ден. Ако състоянието на детето се е влошило, то ще бъде лекувано по съответната диагнозата и пътека. Ако за тези 12-13 часа се е оправило, ще бъде изписано. Но по времето на министър Петър Москов приеха в Наредба 2 условие, според което не може да има клинична пътека по-малка от 2 дни. Т.е. сега, дори да се оправи детето, то трябва да остане в болница 48 часа, за да може да се отчете пътеката и касата да плати. Какъв е смисълът здраво дете да стои в болница и да се правят болнични разходи за него?

- Има ли и други подобни проблеми?

- Да, когато стана реформата, беше ликвидирана неотложната помощ в България. Преди това имаше много стройно организация на неотложна помощ. От това най-много пострада Бързата помощ, защото сега за най-дребното – висока температура, болка, при това не само при децата, хората търсят Спешна помощ. А нейната функция да обслужва инфаркти, инсулти, жертви на катастрофи. Но тъй като няма неотложна помощ, функциите й са прехвърлени на общопрактикуващите, което е поредният абсурд. До скоро те трябваше 24 часа в денонощието, 365 дни в годината да са на линия, което е нонсенс. Сега им дадоха възможност да сключват договори с медицински центрове, които да предоставят неотложна помощ. Но и това не проработи успешно. Много често родителите вземат децата си и направо идват на преглед при нас. Водили са дори деца от Перник. В страната отиват направо в детските отделения на болниците. Функциите на една болница не са такива, но преглеждаме тези деца. Сега е трудно да се обезпечи тази помощ и голям поток от пациенти се насочи към болниците, натовари болничната система с несвойствени функции. И това се отнася не само за децата. Например нашата болница имаше поликлиника, но с промените няма право и трябва да се организира медицински център, който да е дъщерно дружество.

Но най-големият проблем е, че заплащането на труда на лекаря зависи от обема дейност. Слава Богу, че при децата това не важи в толкова голяма степен. А това означава, че трябва да се извършват маса ненужни неща, които може да бъдат спестени на пациента. Това е и една от причините за двойното увеличение на хоспитализациите. При децата, например, преди реформата, хоспитализациите бяха 12-13 до 15 на 100 деца годишно, сега са 26-27. Общо на година те са около 300 хил., а в България има 1.2 млн. деца. Непрекъснато обявявания от политиците приоритет за детско и майчино здравеопазване е пълна демагогия. Защото държавата осигурява децата на малко повече от половината здравна вноска и едва през 2026 г. ще стигне пълния размер.

- Какво е състоянието на училищното здравеопазване?

- Миналата година бях на един международен форум, където се обсъждаше един документ от Европейската педиатрична асоциация, в който се посочват стандартите за добра медицинска практика в училищното здравеопазване и представители на различни държави разказваха за постиженията си в тази област. Когато дойде моя ред, баз заобикалки казах, че у нас училищното здравеопазване е ликвидирано. Оставени са кабинети, в които работят само медицински сестри, защото в началото на промените се прие, че лекарят се деквалифицира в училището. Когато това се обсъждаше в Народното събрание, попитах защо частните училища имат лекари, каза, че държавата няма достатъчно пари. Сега е дадена възможност общините да наемат училищни лекари, но колко общини имат финансова възможност да го сторят? Ако питате здравните власти, ще кажат, че функциите на училищния лекар са прехвърлени на общопрактикуващия. Говорихме преди малко за това. Колко общопрактикуващи лекари, които имат в листата си ученици, са посетили училищата, в които те учат? За липсата на училищни лекари се сеща обществото, когато не дай Боже, в някое училище стане инцидент.Първият училищен лекар в България е назначен през 1904г. когато в страната е имало само няколко стотин лекари.

- От какво най-често боледуват българските деца?

- Нищо по-различно от останалите европейски деца. Основната патология е на дихателната система. До 2/3 от заболяванията в амбулаторната практика на един лекар са заболяванията на дихателната система. В стационарни условия, т.е. децата, които са лекувани в болнична обстановка, основната патология пак е дихателната, но е много по-малка – под 50%. Причината е, че голяма част от дихателните заболявания при деца може да се лекуват амбулаторно. Освен това, не се приема създаването на клинична пътека за лечение на по-леки заболявания като ангини и др, но които в редица случаи протичат тежко при децата в ранна възраст, въпреки многократните ни настоявания през годините. Друга основна патология са заболяванията на гастро-интестиналния тракт, кожни заболявания, нефрологична патология. Трудно е да се направи сравнение дали нашите деца боледуват повече или по-малко, защото от около 20 години, откакто настъпи реформата, официално не се публикуват данни за общата заболеваемост. Сега във връзка със здравната карта излизат данни, може би не са съвсем достоверни, но на дете се падат по 1,6 заболявания годишно. Това са официално регистрираните в държаните и общински заведения случаи. Според мен това е нереално, защото голяма част от заболяванията остават нерегистрирани, тъй като изключително много се разви частната практика в педиатрията и много родители се насочват към тях. Така много заболявания, особено по-леките, остават нерегистрирани.

- Висока ли е детската смъртност у нас?

- Средноевропейската детска смъртност е около 4 на 1000 живородени, у нас, по последните данни от 2016 г. е 6,5 на 1000. Ако някой ми каже, че има друг здравен показател, по който Българя да е само с 1,5 по-зле от Европа, ще го поздравя. По много показанели сме 3-4 пъти по-зле. Освен това, у нас се смята за расизъм, ако детската смъртност се обявява по ентически признак, докато напрамер в Америка, всички публикации за детска смъртност отчитат показателя при бели, афроамериканци, латиноси. Известно е, че у нас детската смъртност при ромите е поне 2 пъти по-висока. В София например, където живее над 1/5 от населението на страната, детската смъртност е 2,5 на 1000, което е съотносимо с най-ниските нива в целия свят.

- А защо спада раждаемостта?

- Що се отнася до спада на раждаемостта, причините са много. Преди всичко структурата на населението. Възрастните вече са много, а броят на хората от 15 до 49 г., фертилната възраст, непрекъснато намаляват. През 70-те години в България се раждаха средно около 140 хил. деца годишно, но голяма чат от тях вече не са в репродуктивна възраст. През 80-те години се раждаха средно около 120 хил. деца, които сега са 30-40-годишни, част от тях напуснаха страната. Сега активно навлизат в репродуктивна възраст родените през 90-ге години, които не бяха повече от 65-70 хил. годишно. Т.е. идват поколения, които са двойно по-малко, съответно и възпроизводството им е по-малко, освен, ако не решат да раждат по 5-6 деца, което в наши дни не е нереално. За миграцията не говорим – емигрират млади хора, а не 50- 60-70-годишни. Да не говорим, че няма и стимули. За гледане на малко дете години наред даваха по 340 лв. през втората година. Сега я повишиха на 380 лв., защо не дадоха поне 500 лв.колкото е минималната заплата? Едно от малкото положително неща в здравеопазването е, че абортите по желание спаднаха поне няколко пъти. Трябва да се даде реален приоритет на детското здравеопазване.

- В този смисъл трябва ли да има голяма детска болница?

- Абсолютно необходимо е, за да са всички специалисти на едно място и да не се разкарват децата. Ще улесни и оптимизира диагностично-лечебния процес. Необходимо е също така за подобряване обучението по педиатрия на студенти и специализанти. Важно е също, че ще даде възможност да има много по-добри битови условия в болницата за пациентите и придружаващите ги.







Болници сигнализират за ниски бюджети Болници сигнализират за ниски бюджети През март изпълнителите са получили над 151.5 млн. лв., което е крайно недостатъчно, твърдят от БЛС
Скок от 20% в харчовете за онколекарства Скок от 20% в харчовете за онколекарства Касата е дала с около 25% по-малко за дентална и специализирана помощ през първото тримесечие, сочи отчетът й
12 болници без заплати  12 болници без заплати Здравеопазването ни трябва да бъде безлимитно, каза Омбудсманът Мая Манолова
Над 2 млн. лв. заем за Ловеч и Враца Над 2 млн. лв. заем за Ловеч и Враца Парите са заем, НЗОК ще плати и разходите за оказаната помощ на пострадалите при катастрофата край Микре, каза Жени Начева
Още такси и стипендии за специализантите Още такси и стипендии за специализантите Тези, които сами поемат образованието си, ще могат да разчитат на 1020 лв. месечно по европроект
Силистра без нито едно легло за ортопедия Силистра без нито едно легло за ортопедия Пороците при приемането на НЗК може да доведе до съдебна отмяна, казват от БЛС
НЗОК отчита първото тримесечие НЗОК отчита първото тримесечие Надзорният съвет ще разгледа и дефицита, който се заформя в бюджета на публичния фонд
Търсят се 20 хил. евро за млада лекарка Търсят се 20 хил. евро за млада лекарка БЛС апелира да се помогне на млада българска лекарка, която се нуждае от белодробна трансплантация в чужбина
В Добрич искат повече джипита В Добрич искат повече джипита По-малко стоматолози, но по-голям брой специалисти предлага Комисията по изготвяне на областната здравна карта
Борисов поръча екшън план за заплатите Борисов поръча екшън план за заплатите МС ще разгледа предложенията за изплащане, премиерът иска виновниците да си понесат отговорността
1 2 3 ... 94 »