Интервю

Корпоративен натиск спира реформата в системата

06-03-2018 09:16
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com
Корпоративен натиск спира реформата в систематаВсеки министър обещава да спре създаването на нови болници, но разписва разрешителни за такива, казва д-р Дечо Дечев

Националният рамков договор бе подписан след куп скандали за дълговете ни за лечение към чужди фондове през миналата седмица. Успоредно с това здравното министерство продължава да преиздава нормативните актове, които ВАС отмени през изминалите две години, а състоянието на публичните болници да се влошава. Какво означава всичко това за системата, ще има ли светлина в тунела и какви промени биха били удачно да се направят, попитахме д-р Дечо Дечев. Той е мениджър на една от най-успешните държавни болници в страната – „Св. Ив. Рилски" в София и бивш зам. управител на НЗОК.

- Д-р Дечев, рамковият договор вече е факт, какво означава това за хората, които работят в болничната сфера?

- Това, че ще работим по правилата одобрени от БЛС. Дали това ще се отрази положително или не на сектора, ще покаже времето. Не съм прекален оптимист. Въпреки че на хартия средствата в системата са увеличени с над 400 млн. лв., това няма да реши проблемите в нея. Защото не се предприемат действия те да бъдат коригирани. Генералният проблем е липсата на ефективен контрол, което позволява и малкото средства в системата да не се изразходват по рационален начин. Другото, което ме притеснява е продължаващата система за заплащане на медицински дейности извън територията на България, без да се предприемат действия тя да бъдат коригирана. Премиерът каза -в България, имаме достъп до „най-модерните технологии и лекарства", притежаваме „най-качествените лекари". Ако това е така, защо стотици българи ежегодно търсят решение на здравните си проблеми в чужбина?

- Съществува ли организирана мрежа за изпращане на български пациенти в чужбина, вие имате ли някаква информация за това?

- Имам наблюдения, които малко или много подкрепят тази теория. На мен не ми е известен дори един случай от тези десетки хиляди български граждани, които във времето са използвали правата си за лечение в чужбина, при който да е на лице последващ контрол. Тоест, нашата здравна каса да е оценила резултата от дейностите, които е платила, да е преценила дали сумите, които е дала са адекватни на резултата, който е получен. Публична тайна е, че сумите, които се плащат в чужбина, превъзхождат с пъти тези, които биха се платили у нас.

- С какво си обяснявате този натиск да се платят дълговете към чуждите каси?

- Това не е натиск, а нещо, което трябва да стане. След като тези дейности са изпълнени, те трябва да се платят. Това,че Касата с активното бездействие на ръководството на БЛС,отказва да заплаща извършена и отчетена дейност от българските болници,не означава,че задълженията към болниците в чужбина ще бъдат опростени. Нашата система не е заложила адекватни критерии в какви параметри това трябва да стане и всеки един изпълнител в чужбина си формира цена, каквото реши, а ние трябва да я платим. Проблемът излезе, след като беше повдигнат от проф. Камен Плочев, защото на мястото на управител на здравната каса попадна човек, който не беше информиран по кои теми може и по кои не може да се изказва.

Сега пациент, който е решил да се лекува в чужбина, някой някъде му предлага, че ще бъде оформен като спешен и ние плащаме разходите

Тази тема беше една от тези, по които не трябваше да взема отношение. Ако беше подходил както своя предшественик – пет години да си мълчи, да се трупат едни задължения, нещата просто нямаше да се появят в публичното пространство.

Лечението на български граждани в чужбина може да се случи по няколко начина – единият е, когато касата разреши с така наречения протокол S2, вторият е чрез европейската здравна карта за спешни случаи. Именно при него трябва да се въведе някаква регулация, защото там съществуват тези схеми. Сега пациент, който е решил да се възползва от правата си, някой някъде му предлага, че ще бъде оформен като спешен и ние плащаме разходите. Ако това лечение е извършено например на територията на Германия, когато той не е осигурен там, аналогичната на нашата здравна каса там не се интересува от този пациент, защото не плаща за терапията му. Получава се така, че клиниката, която извършва лечението, формира една цена, която не се контролира от никого - нито в Германия, нито у нас. В този случай може да формирате каквато искате цена, включително в нея да добавите и комисионна за този, който е насочил пациента към вас. Така че, тук задължително трябва да се вземе решение за някакъв контрол.

- Това е един от механизмите за източване на касата, кои са останалите, които са свързани с лечението у нас?

- Когато говорим за течове, трябва да поясним какво значи това. За мен не е теч, когато пациентът е получил всички медицински грижи, които изискват правилата на лечението. Теч е тогава, когато резултатът от лечението не отговаря на два основни критерия – ефективност и ефикасност. Когато говорим за ефективност, означава да сме постигнали целта, която сме си заложили. Когато говорим за ефикасност, това е какви средства сме вложили, за да постигнем тази цел. Ако в показателя ефективност донякъде се доближаваме до Европа, то в показателя ефикасност сме направо трагични. В момента нашата здравна система заплаща суми независимо от начина, по който си постигнал крайния резултат. Ако трябва да се изразя образно, ако нашата цел е да отидем от София до Пловдив, това може да стане по няколко начина – вие отивате с обикновена лека кола, някой си наема самолет, отива до Париж и после до Пловдив, трети решава да отиде пеша. И ако на единия ефективността му е 10 лв., на другия 10 000, а на третия 500 лв., здравната каса плаща и трите разхода. Именно в показателя ефективност сме трагични. Докато при лекарствата имаме референтна цена, при която касата залага една стойност, която, ако надвишите, си е за ваша сметка, при лечението няма. На фона на обещанията за реформи, това е основното нещо, което трябва да се случи.

- Коя е основната причина за това – липсата на индикатори, които да се спазват или на контрол дали това се прави?

- Основната причина е корпоративният натиск, който се оказва от определени структури, чиято единствена цел е да формират печалба и приходи, които да покрият инвестициите им .

- Има ли спирачка за това?

- Да, обаче условието е хората, които могат да приложат тези действия, да бъдат достатъчно мотивирани, тоест да искат да го направят и второто е – някой да им позволи. Защото корпоративният натиск е страхотен върху структурите, които определят правилата за усвояване на публичния ресурс – това са МЗ и НЗОК.

- Кои са механизмите, по които може да се овладеят тези течове, ако има воля?

- Според мен един от начините е в промяната на този пакет дейности, който всеки осигурен може да получи. Както знаете, на входа на системата ние плащаме един и същ процент здравна вноска, изключвам контингента, който 

Ако в показателя ефективност донякъде се доближаваме до Европа, то в показателя ефикасност сме направо трагични

осигурява държавата, но на изхода всеки получава различно.

Тоест, този здравен пакет трябва да формира максимални суми, които в базисния пакет всеки един от нас като осигурено лице може да ползва. Примерно – с тази осигуровка, вие имате право да ползвате до еди колко си средства за лекарства, до еди колко си за извънболнична помощ, до еди колко си за болнична. Ако вие не сте ги използвали тази година, получавате бонус, с който увеличавате правата си за следващата година. Тоест, да има стимул човек не да си харчи парите, а по някакъв начин да ги пести. В това число да влизат и правата ви за лечение в чужбина. Като застрахователя, при който си плащате някаква сума при пътуване в чужбина и той ви гарантира определен лимит, който да имате. Ако това се приложи, според мен ще внесе значителен ред и порядък в рационалното им разходване.

- Нужно ли е да има повече от един платец или този модел може да се въведе само с наличието на НЗОК?

- Това ще даде право на поява на други фондове, защото всяко допълнително плащане над базата на този лимит ще осигури възможност на други застрахователи да формират различни предложения за потребителите. Някой може да иска да инвестира в тази сума за лекарства, друг за извънболнична помощ, трети за болнична и т.н. Когато се появят различни играчи на пазара, те ще предлагат различни пакети. Тоест всички ще даваме базисна вноска в един фонд, но допълнителната ще бъде в различни.

- Дори да се смени този принцип на изразходване на публичния и индивидуалния ресурс, ако не се ограничи изникването на нови лечебни заведения, ще реши ли проблема?

- Въпросът с новите лечебни заведения и дейности е един от класическите примери за Параграф 22. От една страна всички министри декларират, че това е едно от задължителните неща, които трябва да се случат. От друга страна всеки от тях дава постоянно разрешителни за нови дейности. Тоест има постоянен натиск това да се случва. А всички мениджъри, които са на подобна позиция, като мен, ежегодно пишем бизнес планове как да се развива дейността на болниците ни, но в същото време ни ограничават и ни казват – ти няма правиш това, защото нямаш право на нови дейности. Пример за това е екипът на Петър Москов, когато на фона на големите приказки за ограничаване на новите болници и дейности, само за период от две години дадоха над 90 разрешителни, което драстично противоречеше на намеренията за въвеждане на здравна карта. Но задължително ще трябва да се мине през тази фаза, защото кадровият ресурс в момента се използва максимално и всяка поява на нов участник на пазара разбърква драстично системата, защото изтегля кадри от други болници, те пък от трети ,като някои болници,предимно държавни и общински се декапитализират кадрово.

- С колко се увеличи поради тази причина средния месечен доход или заплата на лекарите в най-търсените специалности?

- Тук трябва да направим разграничение между доход и заплата. Аз съм на мнение, че като цяло лидерите в определени специалности получават доходи, които са по-високи от тези, които биха получили извън България. В България все още могат да получават доходи, които не биха имали в чужбина-от клинични проучвания , за работа с определени медикаменти и медицински изделия, приходи на база платени пациенти.

- При положение, че властта няма желание да ограничи възникването на нови лечебни заведения и да оправи правилата на играта каква е прогнозата ви, има ли смисъл да спасяваме публичните болници, не е ли по-добре те да се приватизират?

- Моделът, който бе заложен през 1999 г. е на база пазарен механизъм. След това в него бяха въведени механизми, които можем да определим като антипазарни – имам предвид прословутите лимити, драстичното несъответствие при правилата, по които работи една държавна и една частна болница. Държавните трябва да провеждат задължителни процедури по ЗОП, докато частните не трябва.

Неравнопоставеността между частни и държавни болници ще изиграе много лоша шега на всеки управляващ, независимо кой е той

За това обаче трябва да наемеш цяла армия от допълнителни икономисти, юристи, за да няма после проблеми при проверките, докато една частна болница това си го спестява. Тя може да избира дейностите, по които да работи, една държавна – не може. За да прекратя една дейност, която не е ефективна, трябва да мина през деветте кръга на ада, лично министърът трябва да ми разреши. Тази неравнопоставеност в даден момент ще изиграе много лоша шега на всеки управляващ, независимо кой е той. Публична тайна е, че контролът е съвсем различен към определени частни заведения и към държавните. При някои от тях има драстична липса на контрол, това им позволява да формират приходите, извън тези на държавните болници. Така че решението е политическо и ако ще отиваме към пазарен механизъм, държавата трябва да гарантира с определен брой болници достъпа на контингента, който тя осигурява. Тези лечебни заведения не трябва да са търговски дружества, а всички останали трябва да работим на пазарен механизъм и резултатът да се формира на база колко си изработил и с какво качество.

- Неравнопоставеността наистина е факт, но дали някой ще иска да промени тази удобна среда за някои пазарни субекти в една или друга посока?

- Не, аз съм песимист, защото от политическа гледна точка решението ще доведе до напрежение и неудобства.

- Ако не се променя нищо, каква ще е цената на статуквото?

- Смятам, че за средствата, които се влагат в сектора по линия на осигуряването и допълнителните суми, които се дават от всеки един потребител, медицинският резултат е добър. Големият проблем не е в медицината, а в организацията на здравеопазването – изключително куцаме в профилактиката, в извънболничната помощ, защото тя е ниско заплатена. Всичко това води до инвестиции предимно в болничния сектор, защото системата позволява там да се печели.

- Липсата на контрол е факт, но къде е по-голяма – при болниците или при лекарствата?

Мисля, че, ако се доближаваме до ефективност на вложените средства най-малкият проблем е при лекарствата, защото там все пак има заложени критерии за рационална употреба. Голямото несъответствие там е в областта на иновативните продуктите. Досега не съм виждал нито един анализ на касата какъв е медицинският резултат и с какво тези по-високи разходи са допринесли за по-добър резултат от лечението.







Регулация за маркетинга на джънк фуд Регулация за маркетинга на джънк фуд Редица държави членки имат проблем със задължително прилагане на оценките за здравни технологии, каза Кирил Ананиев
Рестарт на търга за линейките Рестарт на търга за линейките Жалбата от фирмата с капитал от 100 лв. е отхвърлена, казват от КЗК
Фонд „Здраве” подпомага медици в Добрич Фонд „Здраве” подпомага медици в Добрич Заделени са 20 000 лв. през 2018 г. за възстановяване на такси за обучение и разходи за наем
Одобрена е нова терапия за рак на гърдата Одобрена е нова терапия за рак на гърдата Медикаментът ще се прилага в САЩ, предстои да кандидатства пред ЕМА, за да стигне и до Европа
Клиничните изпитвания с по-малко бюрокрация Клиничните изпитвания с по-малко бюрокрация Промени в наредбата на здравното министерство намаляват административната тежест за заявители и възложители
Изравняват реферирането за наши и чужди лекарства Изравняват реферирането за наши и чужди лекарства По-висок таван за българските производители предлага МЗ с промени в наредбата за цените на медикаментите
Търсят шеф на „Света Петка” във Велинград Търсят шеф на „Света Петка” във Велинград Документи се подават до 3 септември, конкурсът е насрочен за следващия ден в сградата на МЗ
И болницата в Габрово осъди НЗОК И болницата в Габрово осъди НЗОК Здравната каса трябва да възстанови неплатена надлимитна дейност за 41 833 лв. през декември 2016 година
Пациентите с нов представител в НЗОК Пациентите с нов представител в НЗОК Пламен Таушанов от БАЗП влиза в надзора на мястото на адвокат Андрей Дамянов
МЗ: Внимавайте с пилешкото МЗ: Внимавайте с пилешкото Добрата термична обработка гарантира елиминирането на вируса на птичия грип, казват от здравно министерство
1 2 3 ... 127 »