МАЛКИТЕ ГОЛЕМИ

Лекарят, който побеждава болката

02-03-2018 08:13
Мая
Мая
Ковачева
kovachevamaya@yahoo.com
Лекарят, който побеждава болкатаКогато има и ден, има и нощ, знаем какво е животът, защото знаем какво е смъртта, казва доц. Николай Йорданов

Рубриката на clinica.bg „Малките Големи" продължава. Днес неин гост е човекът, посветил живота си на борбата с един от най-големите ни страхове – болката. Възможна ли е победата в тази тежка битка, какво е да посветиш на това да вдъхваш надежда, когато изглежда, че всички останали са я загубили, разказва доц. Николай Йорданов. Той е началник на отделението за "Палиативни грижи" в Комплексния онкологичен център (КОЦ) във Враца.

Сила на духа, смелост и отдаденост – именно това са нужни на лекарите, които всеки ден се срещат с най-страшното – с болката. Доц. Николай Йорданов е посветил живота си да помага на онези, за които всеки ден е страдание. „Аз съм анестезиолог, специализирал съм лечение на болката в Университета във Виена и палеативно лечение в Унгария и в Полша, ръководя първото отделение в страната по „Палеативни грижи", което се намира в Онкологията във Враца. Всекидневно се срещам с онкоболни пациенти, които имат силни болки или по един или друг начин болестта е влошила качеството им на живот – гади им се, отпаднали са, повръщат... Работата ми е да им помогна, да ги изправя на крака, за да си отидат вкъщи в едно много по-добро състояние", разказва за работата си доц. Йорданов. Признава, че в рода му няма други медици, но въпреки това той решил да поеме по този път. Кандидатствал и го приели – без никакъв проблем.


Анестезиологията – най-великата специалност


„Когато дойде време да реша какво да специализирам, реших да е анестезиология. Това е най-великата медицинска специалност. Ако се замислите, цялата съвременна медицина тръгва от откриването на анестезия. През 1842 година се прави първата анестезия и това дава тласък на всички видове хирургии, оперативни интервенции. Съвременната медицина започна от анестезиологията, от справянето с болката. Ние, анестезиолозите може да поддържаме живота на човек до последно. Колегите от другите специалности определят заболяването и прилагат лечение, но ние сме тези, които държат живота на пациента в ръце", категоричен е лекарят и допълва, че трябва да имаш специална нагласа, за да придобиеш тази специалност. „Вече 15 години се занимавам с палеативна медицина. Започнах по съвет на моите преподаватели. Хареса ми и разкрих кабинет по лечение на болката във Враца. Но само с лечение на болката не стана. Затова реших да се захвана и с палеативна медицина. А днес вече съм доцент, преподавател във филиала на софийския Медицински университет във Враца", допълва той.
Доц. Йорданов работи в единствения онкологичен център в страната, който има акредитация от Европейското дружество по медицинска онкология като лечебно заведение, което е интегрирало палеативната и онко медицина. „В Източна Европа са около десет, в България – само нашето", казва лекарят.

„Намирам смисъл в това, което правя, когато видя как един пациент си до преди няколко часа буквално е вил от болка, си тръгва без чужда помощ, защото ние сме му помогнали. Това е чудото на анестезиологията", споделя доц. Йорданов.


Предизвикателства


„За съжаление да работиш в България е истинско предизвикателство при тази здравна система. Тя е направена така, че да облагодетелства определени хора, а всички останали просто са принудени да вегетират. Липса хуманизъм", гневи се лекарят. Признава, че много пъти е мислел да замине в чужбина. „Има няколко причини да остана тук. На първо място е фактът, че това, което правя ми доставя огромно удоволствие и удовлетворение.
Не без значение са и децата ми. Те останаха в България, изучиха се, реализираха се и не мислят да бягат зад граница. Не на последно място са и родителите ми, които остаряха и поради липса на социални структури у нас, ние със съпругата ми трябва да се грижим за тях. Вече не виждам смисъл да емигрирам и да се доказвам в чужда държава. Истината е, че ако сега завършвах медицина щях сериозно да се замисля", разказва лекарят.

Доц. Йорданов с усмивка споделя, че не е от медиците, които посягат към алкохола, за да се освободят от напрежението и стреса на работата. „Много от моите колеги пият по една ракия, за да се справят с цялата тази отговорност. Аз обаче предпочитам да чета. Чета много и това ме зарежда", допълва той. Анестезиологът е убеден, че само добре свършената работа носи удовлетворение. „Най-приятният момент е, когато ти благодарят. Когато пациентът, който доскоро едва е гледал от болка, дойде при теб и ти стисне ръката. Не са малко и случаите, при които дори роднини на починали хора, са идвали да ми благодарят, защото съм успял да премахна страданието на прага на смъртта", казва доц. Йорданов.
На именния му ден - Никулден лекарят получил над 100 обаждания от благодарни пациенти. „Това са едни от най-прекрасните моменти. Тогава знаеш, че си направил нещо добро", допълва той. Като лекар доц. Йорданов ежедневно се сблъсква с двете страни на монетата – животът и смъртта. „Когато има и ден, има и нощ. Знаем какво е животът, защото знаем какво е смъртта. Двете неща са напълно свързани. Когато приемеш, че всяко нещо, което е живо трябва да си отиде от този свят, нещата са по-прости. Въпросът е да си отиде без болка и страдание. Но никога не се свиква със смъртта. Приемаш я като част от работата, като неизбежна част, но в същото време не си истински лекар, ако не я приемеш и като загуба", разтваря душата си анестезиологът.


Бъдещето поколение


Доц. Йорданов е преподавател и казва, че за съжаление системата на образование у нас е такава, че е трудно да се отсеят най-добрите. Във висшите училища едва ли не молят студентите да останат, защото от тяхната бройка зависят държавните субсидии. Това обаче не мотивира младите хора да учат. „Казват, че в университета по медицина в Женева се приемат 2800 студенти в първи курс. Накрая на обучението след седем години излизат само 80 лекари. Качественото е отсято. Така трябва да е и у нас", категоричен е медикът.

Доц. Йорданов се опитва да научи студентите на състрадание, съчувствие, но и хладен разум така необходими за всеки добър лекар. „През миналата година през моето отделение са минали близо 600 човека. Всеки месец в кабинета за лечение на болката идват по 180 – 200 души. Това са много хора. Всеки един е уникален сам за себе си. Смисълът е, когато някой се обърне към теб и ти каже: „Докторе, благодаря ти, че се наспах"

Палиативната медицина са активни грижи, насочени към подобряване качеството на живот на хората с нелечими заболявания и техните семейства. Когато една жена се диагностици с рак на гърдата, животът й се обръща. Вярно е, че ракът на гърдата е практически лечим, но изведнъж от човек, който е живял без проблеми, тя започва да мисли за смъртта. Предстои й гадно лечение, близките й се тревожат. В нормалния свят точно тук я хващат палеативните доктори, психолозите и започват да й помагат. Онколозите лекуват, а екипът по палеативни грижи, който се състои от лекар по лечение на болката, психолог, социален работник..., този екип й казва: „Виж, ти не си сама, ние сме тук и те подкрепяме, ще се справиш." Това е, което искам да направим в България. Това е, от което се нуждаят нашите пациенти", завършва лекарят.







Човекът, който дарява бъдеще Човекът, който дарява бъдеще

Или за проф. Евгени Дюкенджиев, който даде на малката Еля ръце, крака и свобода

Лекар с ангелско сърце Лекар с ангелско сърце Д-р Мариана Симеонова избира медицината по любов, а не по наследство
Обречен да спасява ден след ден Обречен да спасява ден след ден Най-големият успех виждам, когато погледна в очите на близките, на пациентите, казва д-р Огнян Матков
Да даряваш живот Да даряваш живот

И до днес получавам оферти за работа на Запад, но не искам да се отделям от бебета и близките си, казва д-р Слава Денева

Между пациентите, колегите и себе си Между пациентите, колегите и себе си „Някои казват, че професията е 49% от живота на човек, но дали пък не е дори 75%", казва д-р Людмил Еленчев
Победител в надбягването със смъртта Победител в надбягването със смъртта „Понякога тя ни достига, но в повечето случаи ние я изпреварваме", казва д-р Стоян Лазаров
Между приказките и операционната маса Между приказките и операционната маса

Когато работните дни са „скучни", това означава, че всичко е наред, казва доц. Николай Сапунджиев

За страстта да помагаш За страстта да помагаш

Анестезиологията беше обвита в някаква мистичност и тайнственост, казва проф. Чавдар Стефанов

Да дадеш шанс за нов живот Да дадеш шанс за нов живот

Работата става все повече, понякога се чудя докога ще издържа, казва д-р Георги Димитров

Смелостта да лекуваш с любов Смелостта да лекуваш с любов Личният лекар не само помага на пациентите, но той е техен довереник и приятел, казва д-р Панов
1 2 »