Женско здраве

Инконтиненцията – от проблема до решението

01-03-2018 08:12
Веса
Караоланова
vesakaraolanova@gmail.com
Инконтиненцията – от проблема до решениетоРаждането може да я провокира, но това не е повод да се прави секцио, казва д-р Иван Диков

Инконтиненцията - проблем, за който мнозина са чели. Повечето от тях са го сторили, защото тялото им е сигнализирало за него. Неудобството от споделянето, дори с близки, обаче ги възпира да търсят решение. А решението му е в лекарския кабинет. Точно за него разговаряме с акушер-гинеколога от „Майчин дом" д-р Иван Диков.

Инконтиненцията, по-известна като неволно изпускане на урина, не различава пол и възраст. Според световната статистика до 35% от населението на планетата над 60 години попада в лапите на уринарната инконтиненци. И въпреки това, жените, страдащи от него са двойно повече от мъжете, при 1 от 3 жени над 60 г. проблемът съществува. Немалко жени, именно от неудобство, използват дамски превръзки, други намират различни начини, за да поддържат бельото си сухо. Лекарите обаче са категорични – инконтиненцията на урината може да доведе до редица усложнения като възпаление на кожата в слабините, увеличаване на риска от инфекции,

включително и на уринарния тракт. Тогава остава на заден план неудобството, особено на хора в трудова възраст, щом влязат в дадено помещение, първо да се озъртат за тоалетна. Такъв човек страда и в личния, и в професионалния, и в социалния си живот страда, както и в сексуално отношение, казва д-р Иван Диков.



Д-р Иван Диков е акушер-гинеколог с повече от 25 г. клиничен и амбулаторен опит. Той е един от основателите на Българска асоциация по семейно планиране, сексуално и репродуктивно здраве и вече повече от 15 г. е в изпълнителното й ръководство. Кариерата му започва през 1983 г. в окръжната болница в Благоевград, но само след три години д-р Диков постъпва в „Майчин дом" в София, където прекарва следващите 20 г. от кариерата си. Междувременно специализира и в Адвентистката болница в Окланд, Нова Зеландия. От 2005 до 2007 г. е изпълнителен директор на МЦ „Здравни центрове по семейно планиране и сексуално здраве" , след което работи последователно в „Токуда", „Шейново" и І САГБАЛ „Св. София". Наскоро се връща като акушер-гинеколог и в болницата, в която е прекарал най-голяма част от кариерата си – „Майчин дом".


Каква е причината за това състояние



Някои хора имат вродена слабост на тазовата съединтелна тъкан и вследствие на банални движения, например физически натоварвания, вътрекоремното налягане, което се упражнява, натоварва тазовото дъно и може да се получи или смъкване, или промяна на разположението на пикочния мехур спрямо околните тъкани. Това се случва особено, ако една жена е по-грацилна и работата й е свързана с прехвърляне на щайги, касети или други тежести, обяснява лекарят. Затова жените, чиито професии са свързани с вдигане на тежко, са по-предразположени към проява на проблема. Лекарят предупреждава, че „смъкването" може да доведе до чести инфекции и цистити. В повечето случаи стрес инконтиненцията при жените е вследствие на раждане, което не е водено добре – или е преминало по-бързо, експресно, при което няма възможност тъканите отстъпчиви, така и при продължителното раждане, и при травматично раждане, когато плодът е едър, както и при недобро възстановяване на меките родови пътища, обяснява д-р Диков.

Той обяснява, че действително при жените родили със секцио, такъв проблем е казуистика. Макар че от инконтиненция може да старадат и жени, които изобщо не са раждали. Но пък евентуалната бъдеща инконтиненция не би трябвало да е причина да се прави цезарово сечение – това е инвазивна манипулация, която в голяма степен се поставя в риск и майката, и детето, категоричен е лекарят и не крие, че е притеснен от увеличаващия се брой на тези операции – докато в цивилизования свят секциото се прилага при не повече от 25% от ражданията, у нас е над 50%, което означава, че голяма чат от случаите операцията не е необходима, казва д-р Диков


Има ли рискове при раждането в дома


Д-р Диков дава пример с Холандия, където до преди време, поради някои битови и религиозни виждания, раждането традиционно ставало в дома. Но там екип отива в дома на родилката с напълно оборудван реаномобил и когато се прецени, че нещата може да излязат от контрол, на 15-ата минута родилката е вече закарана в болница. „Но вече има много силен отлив от раждане вкъщи, както е вече и по цял свят се предпочита раждане в лечебно заведение", казва лекарят.


Кога са проявява


„Стрес инконтиненцията се проявява най-често при кихане, кашляне, смях, тичане вдигане на тежко, но може да се наблюдава и при свръхактивен пикочен мехур. Това е по-скоро неврогенно състояние, което може да бъде лекувано медикаментозно, при това с мого добър резултат", казва специалистът. За жалост, лекарствата не са евтини и трябва да се вземат 1-2 години, но резултатът от лечението е много добър.

Най-ранна възраст за проява – може и няколко месеца след раждане, когато е настъпил брутален травматизъм. Но в такава възраст наложи ли се оперативна корекция, следващите раждания трябва да стават само с Цезарово сечение, предупреждава лекарят.


Как се диагностицира


„Още преди преглед разговаряме с пациентката и първите ни въпроси са дали при кихане, кашляне, смеене, тичане, вдигане на тежко има силен позив за уриниране или има и моменти на изпускане на урина. Това вече е сигурен белег, че има нещо, което би трябвало да бъде поне отчасти коригирано. При гинекологичния преглед се извършва т.нар. тест на Боне (Bonney). При него жената, когато се изкашля, се вижда дали предната влагалищна стена, над която е пикочният мехур, дали пролабира или може да се появят и капчици урина. Именно при гинекологичния преглед се преценява дали става въпрос за хиперактивен мехур или за смъкване на гинеталите", казва д-р Диков. В случай, че е необходимо, може да бъдат назначени допълнителни изследвания на кръв, урина, ултразвук, както и уродинамично изследване, което дава информация за цикъла на уриниране и функционирането на мускулите на пикочния мехур. То се провежда посредством няколко теста. Това изследване се провежда на няколко места в страната, сред които са „Майчин дом", „Царица Йоанна-ИСУЛ" и др.


И сега за лечението


То е различно в зависимост от стадия на заболяването. Както вече се спомена, при свръхактивен пикочен мехур, се провежда медикаментозно лечение. „Когато има смъкване на предна влагалищна стена, може да се коригира с една не особено инвазивна оперативна интервенци. Това е пластика на влагалището – предна и задна", казва лекарят. Интервенцията представлявава изрязване на преразтегнатата предна и/или задна влагалищни стени с укрепване на тъканите и последващото им зашиване. Продължава около 30-40 мин. В наше време това е предпочитаният начин да бъде решен проблемът по оперативен път, казва лекарят и обяснява , че в повечето случаи се използва спинална анелгезия, която е подходяща и при възрастни жени. След третия-четвъртия ден пациентката е изписана, но за цялостното възстановяване са необходими 5-7 дни от момента на операцията, тъй като понякога се налага поставянето на катетър. Сексуалният живот не се променя, но е препоръчително поне в първите 6 месеца след операцията, да не се вдигат повече от 3-4 кг. Операцията се поема от здравната каса.

„Винаги се тръгва от по-малко инвазивния начин на лечение", категоричен е д-р Диков. Когато проблемът е в по-ранна възраст или не е много изявен, се назначава кинезитерапия – набор от различни упражнения, целящи заздравяване на тазовото дъно. Това би могло ако не да коригира, то поне да се стационира проблема, казва лекарят. Той препоръчва веднага, щом бъде почувстван дискомфорт, да се потърси лекарска помощ. Катгеоричен е, че първиге признаци на инконтиненция при жени може да бъдат установени при рутинен гинекологичен преглед, затова препоръчва българките да не пренебрегват годишния профилактичен преглед, заплащан от НЗОК.







Камъните в бъбреците „кротуват” с години Камъните в бъбреците „кротуват” с години Уролитиазата е едно от най-често срещаните урологични заболявания. Що за образувания са камъните в бъбреците и как да предотвратим образуването ми, разказва д-р Васил Василев.
Ортопедът - приятел на децата Ортопедът - приятел на децата Всяка стъпка е важна. Особено първата. Какво е важно да знаем за прохождането, първите обувчици, видовете спорт в училище, разказва доц. Атанас Кацаров
Гнойният хидраденит не е козметичен проблем Гнойният хидраденит не е козметичен проблем Рядкото заболяване инвалидизира млади хора в активна възраст, напомнят от Национална пациентска организация в Седмицата за информираност за гноен хидраденит, която продължава от 4 до 10 юни.
Сезонът на „женските“ инфекции Сезонът на „женските“ инфекции Лято. Секс. Интимна хигиена. Какво е препоръчително и какво - задължително за женското здраве на всяка дама? Кога да се чувстваме спокойни, попитахме д-р Росица Денчева.
Страховитите херпеси имат лечение Страховитите херпеси имат лечение Грозни и сърбящи мехурчета по устата, болки, дискомфорт. Кой би искал лятото му да започне така. За херпесите в преходния сезон разговаряме с д-р Радина Андонова
Многоликата детска невроза Многоликата детска невроза В света на децата има мечти, които не се сбъдват в желаните срокове, има проблеми, преумора и стрес. Може ли те да са в основата на невротично разстройство? Отговаря проф. Венета Божинова. 
Зъбното здраве на майката и бебето Зъбното здраве на майката и бебето Какви са възможностите и правилата за зъболечение при бременната жена? Кога в този важен период е възможно да посещава зъболекар и има ли рискове? Отговаря д-р Евелина Перчинска.
Паник атаката не е болест, а симптом Паник атаката не е болест, а симптом Задух, сърцебиене, световъртеж, придружени от неописуем страх от неизвестното. Симптомите на паник атаките са много и обикновено са неизбежни. Как да се справим, попитахме д-р Велислава Донкина.
Очните алергии са опасни за зрението Очните алергии са опасни за зрението Окото е може би най-атакуваният орган. Очите ни доставят радостта от красотата на пролетта и лятото, но стават жертва и на множество алергени. Как са пазим зрението си, разказва д-р Бисера Самсонова.
Секс за първи път – голямата крачка Секс за първи път – голямата крачка Предстоят абитуриентски балове, лятото чука на вратата, а щастливите емоции често скъсяват разстоянието до първия полов акт. Кога е нормално да се направи първата крачка, разговаряме с Наталия Кобилкина.
1 2 3 ... 26 »