Позиция

Губим солидарността и човечността в системата

01-03-2018 08:00
Слава
Слава
Аначкова
slava.anachkova@gmail.com
Губим солидарността и човечността в систематаЗдравеопазването работи в условията на взаимна лъжа, която не помага на никого, казва Живко Иванов
Тежкото състояние на българското здравеопазване и нуждата от ефективни реформи в сектора събра български и международни експерти на конференция „Защита за здравето на всеки гражданин на ЕС", която се проведе на 26 февруари в рамките на българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Събитието бе организирано от Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК), а Clinica.bgе негов медиен партньор. Кои са спешните промени, от които се нуждае българското здравеопазване, и какво е необходимо, за да приложи добрите европейски практики, попитахме Живко Иванов, съпредседател на специализираната комисия „Здравеопазване" към ГБИТК.
- Г-н Иванов, как бихте окачествили българското здравеопазване в момента?

- Различни са гледните точки по този въпрос. От една страна смятам, че професионализмът на лекарите продължава да е налице, имаме специалисти на високо ниво. От друга страна, финансовото състояние продължава да е незавидно, което се дължи на различни фактори. И това поражда една много неприятна колизия, в резултат на която се губи човечността в системата и в крайна сметка страда не друг, а пациентът.

- Ако трябва да посочите основните проблеми на сектора, върху кои бихте се спрели?

- Те са основно организационни. Свидетели сме на повече от необходимото количество лечебни заведения на места, а финансирането на здравеопазването в България работи по изключително остаряла система. Тук визирам монопола на здравната каса и това, че механизмът, по които се остойностяват медицинските дейности, а именно - клиничните пътеки, е близко до архаичен. Пътеките са въведени през 1999 г. оттогава не са актуализирани. На системно ниво проблемът е, че в остойностяването им не са заложени разходи за амортизация на оборудваненапример. А това автоматично поставя частния сектор в неравностойно положение, тъй като той не може да разчита на държавна субсидия за построяване на нови активи. Страхотен проблем е, че не е остойностен правилно лекарският труд, той на практика напълно отсъства или на много малко места в клиничните пътеки съществува като такъв. И не мога да разбера политиците, които в края на годината, като видят бюджета на НЗОК, се изненадват, че има дефицит. Естествено, че ще има дефицит –проблемът е системен.

- Има ли европейска практика, която е добре да бъде въведена в България, за да се стабилизира секторът?

Страхотен проблем е, че не е остойностен правилно лекарският труд, той на практика напълно отсъства или на много малко места в клиничните пътеки съществува като такъв.

- Качеството на лабораторната диагностиката у нас е проблем. С него Австрия и Германия се бориха преди 7-10 години. Известно е, че в зависимост от методиката и реактивите, които се използватв различните лаборатории у нас, пациентът може да получи два коренно различни резултата - от негативен до позитивен. Дори не говоря за генетичните изследвания, където нещата са още по-сложни. Но това е голям проблем, защото при грешна диагноза има грешно лечение. Това трябва да бъде наложено със сила в името на пациентите, трябва да се започне с политическа воля и задължително да се стигне до СЕ-маркирани протоколи (с европейския стандарт за качество – бел. ред.) за всички лабораторни изследвания. В момента част от устройствата и реактивите са СЕ-маркирани, но няма лаборатория, която да работи с целия протокол, който сам по себе си също трябва да е сертифициран. Една грешна диагноза от една страна убива пациента, от друга струва страшно много пари.

- Значи въпросът дали се нуждаем от реформи е риторичен?

- Да, категорично. Отдавна има нужда от реформи. Важна промяна, която трябва да бъде предприета максимално бързо, е демонополизирането на здравната каса. Това е нещо, което в настоящия етап на развитие на системата ще бъде здравословно поне за период от 10-20 години напред. Безкрайно необходимо е също развитието на частен здравноосигурителен сектор, който наистина да оказва контрол върху това, което се случва. Тоест да се даде избор на българските граждани да ползват частните здравнозастрахователни дружества. В крайна сметка това ще принуди публичния платец в лицето на държавата да започне да покрива ефективно здравните осигуровки за българите, за които е поела ангажимент.

- За демонополизация на здравната каса се говори от години, но защо според вас не се случва?

- Държавата не желае да плаща това, което е обещала, като осигурител. Винаги е по-лесно да оперираш в рамките на ресурса, който си определил и в крайна сметка да не накърняваш интересите на друг сектор. Защото ако държавата реши, че още от утре ще отдели 1.5 млрд. лв. повече за здравеопазване, това неминуемо ще накърни интересите на някои от другите сектори в икономиката. Което, естествено, не е Соломоново решение и не би било добър ход. Това трябва да е постепенен процес с добро планиране и добре обмислени стъпки.

В никакъв случай не бих предложил веднага покачване на здравноосигурителната вноска, преди да бъде променен моделът и организацията.3

- Като си говорим за частна инициатива и демонополизация, трябва ли да се вдигне здравната вноска или по-скоро да бъде разпределена между държавния и частен сектор?

- Истината е, че в момента всички българи плащаме двойни здравни вноски, само че не солидарно. Според анализа на Световната банка публично разходваните средства за здравеопазване са около 4 млрд. лв. годишно и има още 4 млрд., които се разходват от джоба ни. В никакъв случай не бих предложил веднага покачване на здравноосигурителната вноска, преди да бъде променен моделът и организацията. Но ако това е следствието, трябва да се приключи с това безобразие за плащане в кеш. Истината е, че в момента Америка, която винаги е била обвинявана от Стара Европа, че има несоциален модел на здравно осигуряване, е в пъти по-социална от европейска България. И това е така, защото в момента, в който на някого се наложи да плати нещо скъпо в болницата и хипотетично половината от парите за него трябва да излязат от джоба му, а той ги няма, ставаме свидетели на дарителските кампании. Което е страшно тъжна гледка. Ужасяващо е, защото в този момент солидарността я няма, освовният принцип на системата ни не работи.

- Кои са основните разлики между българската болнична система и германската?

- В болничната помощ системите ни си приличат доста, тъй като има свобода на частната инициатива, има и публично притежавани лечебни заведения. И двете биват финансирани от система от над 100 здравноосигурителни дружества, които са основно частни. И тук вече идва голямата разлика.

- Как се случва при тях контролът, за който говорите?

- Задавали ли сте си въпроса как едно застрахователно дружество, което предлага здравни застраховки, контролира лечебните заведения, как проверява дали определена дейност е извършена или не? Има съществена разлика между това, което предприема НЗОК като стъпки и това, което правят частните здравноосигурителни фондове, защото те контролират дейността, която са принудени да платят.

- И няма фалшиви дейности и надписване ...?

- Това с фалшивите дейности и надписването е еманация на проблема, за който говорихме преди малко. Просто не е справедливо да кажем на лекарите – в клиничните пътеки няма пари за вашите заплати, няма пари и за новото оборудване, което ви е необходимо, за да се погрижите качествено за пациента, но едновременно с това очакваме да отчитате честно и почтено пътеките. В момента цялата система живее и работи в парадигмата на една взаимна лъжа, която не помага на никого.

Появи ли се политическа воля, експертни решения ще се намерят

Дано не се случва, но ако се наложи човек да влезе в болница и да мине по целия път на една клинична пътека, ще види, че там се случват един куп неща, които всеки уважаващ себе си лекар би окачествил като медицинско безумие. Например, на пациент не могат да се сложат повече от четири-пет стента в рамките на една хоспитализация. И ако пациентът обективно има нужда от още един, той бива затворен, изписан и приет на следващия месец, за да му бъде довършена процедурата. Пълно безумие.

- Какво е необходимо да се случи в България, за да се приложи германският модел в болниците ни?

- Преди всичко политическа воля. Германският модел не е панацея, нито холандският, френският, американският или който и друг да вземете за пример. Но е опит, който си струва да бъде взет предвид. Системата не може да продължи по същия начин и в момента, в който се появи политическа воля, експертни решения ще се намерят.







Местят детската болница в Александровска Местят детската болница в Александровска След като Правителствена отказа да бъде преструктурирана, й дадоха 23 млн. лева заради дългове
Касата се разплаща с всички Касата се разплаща с всички Дават 11 млн. от зъболекарите за болнична помощ, преразхода за лекарства покриват с преизпълнение на приходите
Рестарт на търга за е-системата до края на януари Рестарт на търга за е-системата до края на януари Пускат обществената поръчка за електронните рецепти и досиета на 17 декември
Приеха Анекса към НРД-2018 Приеха Анекса към НРД-2018 Излишъкът в болниците ще отива за покриване на надлимитната дейност за минали години, реши съборът на БЛС
Борисов се зае с дълговете на „Лозенец“ Борисов се зае с дълговете на „Лозенец“ Нека болницата си остане, каквато е, но да отиде към МЗ, каза премиерът
БЛС гласува Анекса на НРД БЛС гласува Анекса на НРД Видеонаблюдение в инвазивните кардиологии предвиждат текстовете
Отхвърлиха трансформацията на Лозенец Отхвърлиха трансформацията на Лозенец С 11 гласа за и 11 въздържали се здравната комисия не прие на първо четене поправките в Закона за лечебните заведения
Загрижени сме за съдбата на колегите в Лозенец Загрижени сме за съдбата на колегите в Лозенец БЛС подкрепя инициативата за създаване на многопрофилна болница, но не можем да не изразим опасния, казват от съсловната организация
СУ в стачна готовност заради „Лозенец СУ в стачна готовност заради „Лозенец Болници да бъдат разкривани и към висши училища, предлагат от Софийския университет
Променят реда за рисковите групи Променят реда за рисковите групи Консултация по преценка, а не задължително завеждане в рискова група, предлага МЗ
1 2 3 ... 109 »