Позиция

Губим солидарността и човечността в системата

01-03-2018 08:00
Слава
Слава
Аначкова
slava.anachkova@gmail.com
Губим солидарността и човечността в систематаЗдравеопазването работи в условията на взаимна лъжа, която не помага на никого, казва Живко Иванов
Тежкото състояние на българското здравеопазване и нуждата от ефективни реформи в сектора събра български и международни експерти на конференция „Защита за здравето на всеки гражданин на ЕС", която се проведе на 26 февруари в рамките на българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Събитието бе организирано от Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК), а Clinica.bgе негов медиен партньор. Кои са спешните промени, от които се нуждае българското здравеопазване, и какво е необходимо, за да приложи добрите европейски практики, попитахме Живко Иванов, съпредседател на специализираната комисия „Здравеопазване" към ГБИТК.
- Г-н Иванов, как бихте окачествили българското здравеопазване в момента?

- Различни са гледните точки по този въпрос. От една страна смятам, че професионализмът на лекарите продължава да е налице, имаме специалисти на високо ниво. От друга страна, финансовото състояние продължава да е незавидно, което се дължи на различни фактори. И това поражда една много неприятна колизия, в резултат на която се губи човечността в системата и в крайна сметка страда не друг, а пациентът.

- Ако трябва да посочите основните проблеми на сектора, върху кои бихте се спрели?

- Те са основно организационни. Свидетели сме на повече от необходимото количество лечебни заведения на места, а финансирането на здравеопазването в България работи по изключително остаряла система. Тук визирам монопола на здравната каса и това, че механизмът, по които се остойностяват медицинските дейности, а именно - клиничните пътеки, е близко до архаичен. Пътеките са въведени през 1999 г. оттогава не са актуализирани. На системно ниво проблемът е, че в остойностяването им не са заложени разходи за амортизация на оборудваненапример. А това автоматично поставя частния сектор в неравностойно положение, тъй като той не може да разчита на държавна субсидия за построяване на нови активи. Страхотен проблем е, че не е остойностен правилно лекарският труд, той на практика напълно отсъства или на много малко места в клиничните пътеки съществува като такъв. И не мога да разбера политиците, които в края на годината, като видят бюджета на НЗОК, се изненадват, че има дефицит. Естествено, че ще има дефицит –проблемът е системен.

- Има ли европейска практика, която е добре да бъде въведена в България, за да се стабилизира секторът?

Страхотен проблем е, че не е остойностен правилно лекарският труд, той на практика напълно отсъства или на много малко места в клиничните пътеки съществува като такъв.

- Качеството на лабораторната диагностиката у нас е проблем. С него Австрия и Германия се бориха преди 7-10 години. Известно е, че в зависимост от методиката и реактивите, които се използватв различните лаборатории у нас, пациентът може да получи два коренно различни резултата - от негативен до позитивен. Дори не говоря за генетичните изследвания, където нещата са още по-сложни. Но това е голям проблем, защото при грешна диагноза има грешно лечение. Това трябва да бъде наложено със сила в името на пациентите, трябва да се започне с политическа воля и задължително да се стигне до СЕ-маркирани протоколи (с европейския стандарт за качество – бел. ред.) за всички лабораторни изследвания. В момента част от устройствата и реактивите са СЕ-маркирани, но няма лаборатория, която да работи с целия протокол, който сам по себе си също трябва да е сертифициран. Една грешна диагноза от една страна убива пациента, от друга струва страшно много пари.

- Значи въпросът дали се нуждаем от реформи е риторичен?

- Да, категорично. Отдавна има нужда от реформи. Важна промяна, която трябва да бъде предприета максимално бързо, е демонополизирането на здравната каса. Това е нещо, което в настоящия етап на развитие на системата ще бъде здравословно поне за период от 10-20 години напред. Безкрайно необходимо е също развитието на частен здравноосигурителен сектор, който наистина да оказва контрол върху това, което се случва. Тоест да се даде избор на българските граждани да ползват частните здравнозастрахователни дружества. В крайна сметка това ще принуди публичния платец в лицето на държавата да започне да покрива ефективно здравните осигуровки за българите, за които е поела ангажимент.

- За демонополизация на здравната каса се говори от години, но защо според вас не се случва?

- Държавата не желае да плаща това, което е обещала, като осигурител. Винаги е по-лесно да оперираш в рамките на ресурса, който си определил и в крайна сметка да не накърняваш интересите на друг сектор. Защото ако държавата реши, че още от утре ще отдели 1.5 млрд. лв. повече за здравеопазване, това неминуемо ще накърни интересите на някои от другите сектори в икономиката. Което, естествено, не е Соломоново решение и не би било добър ход. Това трябва да е постепенен процес с добро планиране и добре обмислени стъпки.

В никакъв случай не бих предложил веднага покачване на здравноосигурителната вноска, преди да бъде променен моделът и организацията.3

- Като си говорим за частна инициатива и демонополизация, трябва ли да се вдигне здравната вноска или по-скоро да бъде разпределена между държавния и частен сектор?

- Истината е, че в момента всички българи плащаме двойни здравни вноски, само че не солидарно. Според анализа на Световната банка публично разходваните средства за здравеопазване са около 4 млрд. лв. годишно и има още 4 млрд., които се разходват от джоба ни. В никакъв случай не бих предложил веднага покачване на здравноосигурителната вноска, преди да бъде променен моделът и организацията. Но ако това е следствието, трябва да се приключи с това безобразие за плащане в кеш. Истината е, че в момента Америка, която винаги е била обвинявана от Стара Европа, че има несоциален модел на здравно осигуряване, е в пъти по-социална от европейска България. И това е така, защото в момента, в който на някого се наложи да плати нещо скъпо в болницата и хипотетично половината от парите за него трябва да излязат от джоба му, а той ги няма, ставаме свидетели на дарителските кампании. Което е страшно тъжна гледка. Ужасяващо е, защото в този момент солидарността я няма, освовният принцип на системата ни не работи.

- Кои са основните разлики между българската болнична система и германската?

- В болничната помощ системите ни си приличат доста, тъй като има свобода на частната инициатива, има и публично притежавани лечебни заведения. И двете биват финансирани от система от над 100 здравноосигурителни дружества, които са основно частни. И тук вече идва голямата разлика.

- Как се случва при тях контролът, за който говорите?

- Задавали ли сте си въпроса как едно застрахователно дружество, което предлага здравни застраховки, контролира лечебните заведения, как проверява дали определена дейност е извършена или не? Има съществена разлика между това, което предприема НЗОК като стъпки и това, което правят частните здравноосигурителни фондове, защото те контролират дейността, която са принудени да платят.

- И няма фалшиви дейности и надписване ...?

- Това с фалшивите дейности и надписването е еманация на проблема, за който говорихме преди малко. Просто не е справедливо да кажем на лекарите – в клиничните пътеки няма пари за вашите заплати, няма пари и за новото оборудване, което ви е необходимо, за да се погрижите качествено за пациента, но едновременно с това очакваме да отчитате честно и почтено пътеките. В момента цялата система живее и работи в парадигмата на една взаимна лъжа, която не помага на никого.

Появи ли се политическа воля, експертни решения ще се намерят

Дано не се случва, но ако се наложи човек да влезе в болница и да мине по целия път на една клинична пътека, ще види, че там се случват един куп неща, които всеки уважаващ себе си лекар би окачествил като медицинско безумие. Например, на пациент не могат да се сложат повече от четири-пет стента в рамките на една хоспитализация. И ако пациентът обективно има нужда от още един, той бива затворен, изписан и приет на следващия месец, за да му бъде довършена процедурата. Пълно безумие.

- Какво е необходимо да се случи в България, за да се приложи германският модел в болниците ни?

- Преди всичко политическа воля. Германският модел не е панацея, нито холандският, френският, американският или който и друг да вземете за пример. Но е опит, който си струва да бъде взет предвид. Системата не може да продължи по същия начин и в момента, в който се появи политическа воля, експертни решения ще се намерят.







Регулация за маркетинга на джънк фуд Регулация за маркетинга на джънк фуд Редица държави членки имат проблем със задължително прилагане на оценките за здравни технологии, каза Кирил Ананиев
Рестарт на търга за линейките Рестарт на търга за линейките Жалбата от фирмата с капитал от 100 лв. е отхвърлена, казват от КЗК
Фонд „Здраве” подпомага медици в Добрич Фонд „Здраве” подпомага медици в Добрич Заделени са 20 000 лв. през 2018 г. за възстановяване на такси за обучение и разходи за наем
Клиничните изпитвания с по-малко бюрокрация Клиничните изпитвания с по-малко бюрокрация Промени в наредбата на здравното министерство намаляват административната тежест за заявители и възложители
Търсят шеф на „Света Петка” във Велинград Търсят шеф на „Света Петка” във Велинград Документи се подават до 3 септември, конкурсът е насрочен за следващия ден в сградата на МЗ
И болницата в Габрово осъди НЗОК И болницата в Габрово осъди НЗОК Здравната каса трябва да възстанови неплатена надлимитна дейност за 41 833 лв. през декември 2016 година
Сътрудничим си с Молдова в здравеопазването Сътрудничим си с Молдова в здравеопазването Колежката на министър Кирил Ананиев - д-р Светлана Чеботар, е на двудневно посещение у нас
Пациентите с нов представител в НЗОК Пациентите с нов представител в НЗОК Пламен Таушанов от БАЗП влиза в надзора на мястото на адвокат Андрей Дамянов
МЗ: Внимавайте с пилешкото МЗ: Внимавайте с пилешкото Добрата термична обработка гарантира елиминирането на вируса на птичия грип, казват от здравно министерство
По-ниски застраховки за 84 600 медици По-ниски застраховки за 84 600 медици Минималните суми, които ще покриват риска от професионални грешки, ще се движат между 30 000 и 600 000 лв.
1 2 3 ... 93 »