Съдова хирургия

Атеросклерозата е от главата до краката

21-02-2018 09:57
Веса
Караоланова
vesakaraolanova@gmail.com
Атеросклерозата е от главата до кракатаЩе бъда щастлив, когато се измисли хапче срещу тази проклета болест, нищо че може да остана без работа, казва доц. Драго Желев
Съдовата хирургия не спира да се развива и предлага все по-нови възможности за лечение на болни кръвоносни съдове. Какви са най-новите тенденции и с какви проблеми се сблъскваат специалистите в днешно време, разказва доц. Драго Желев, началник на клиниката по съдова хирургия в УМБАЛ „Св. Георги".
- Как се промени за 40 години Клиниката по съдова хирургия в най-голямата болница в България?

- Клиниката е най-голямата съдова хирургия у нас. За тези 40 години от 40 легла и 1 операционна през 1977 г., сега имаме 4 операционни, 2 от които са съвременно оборудвани, т.нар. хибридни операционни. И през последните 6-7 години можем да лекуваме болните кръвоносни съдове по един съвременен начин, както това се прави по целия свят. Това, разбира се, не стана изведнъж – с много трудности, много пари и много труд, със стабилната подкрепа на болничкото ръководство. Годишно преглеждаме над 5 000 пациенти, а за стационарно лечение се приемат близо 3 000 болни. Извършваните през годината операции също достигат 3 000. А общо за тези години в клиниката са поставени над 10 000 пейсмейкъра. Това, разбира се, е просто статистика. По-важното е, че можем да работим ендовазално (вътресъдово) – само с едно убождане в кожата можем да достигнем до болното място в кръвоносния съд и да постигнем разширяването и подобряването му, без оперативни разрези.

- Какво е различното на хибридните операционни?

ВИЗИТКА

Доц. д-р Драго Желев, дм, е началник на Клиниката по съдова хирургия в УМБАЛ „Св. Георги" в Пловдив. Има придобити клинични специалности по обща хирургия и по съдова хирургия. Член е на БЛС, на Европейското дружество по съдова хирургия, на Българското национално дружество по съдова, ендоваскуларна хирургия и ангиология. Доц. Желев е единият от основополжниците на клиниката, който заедно с проф. д-р Васил Анастасов и доц. д-р Васил Паница продължава да работи в нея.

- Предимството на хибридните операционни е, че освен конвенционалната хирургия, може да се извършват и ендовазални интервенции. Те се разричават от т. нар. интервенционални лаборатории на кардиолозите. В тях не може да бъде проведена оперативна интервенция, защото няма условия, възможности, инструментариум. В нашите хибридни операционни има възможност, когато една интервенция е започнала като ендовазална и по една или друга причина в хода на операцията се наложи, веднага може да се премине към класическа операция с разрез. И обратното - от класическа операция може веднага по медицински показания да се премине към ендовазална, защото и оборудването, и екипът специалисти го позволяват. Такива операционни има и на други места в България – в „Св. Екатерина", Националната кардиологична болница, в Токуда и Сити Клиник, и във Варна при проф. Веселин Петров. Пионерът в създаването на хибридните операционни и използването на тази терминология бе проф. Васил Червенков. Благодарение на модерната ни специална апаратура можем не просто да отпушваме кръвоносни съдове чрез изваждане на тромби и плаки но и чрез дилатация и стентиране.

- Кога един пациент е подходящ за ендовазално лечение?

- Най-често срещаната болест по кръвоносните, и по-конкретно за артериалните съдове, е атеросклерозата. Ще бъда щастлив, когато някой измисли хапче срещу тази проклета болест, нищо че съдовите хирурзи може да останем без работа. Тази болест е от главата до краката. С мъка трябва да кажа, че виждам все по-млади и по-млади хора с атеросклеротични промени по всички кръвоносни съдове. Там, където проблемите са най-много и са застрашени клетките на съответния крайник, както и кръвоносните съдове на главата, можем да лекуваме, да дилатираме, да стентираме и прочие. Тоест, когато увреждането е късосегментно, в малък участък. Но не и когато е по протежение на цялата артерия. Тогава възможностите на медицината са ограничени. Конвенционалната съдова хирургия също има за обект сегментните нарушения в кръвоснабдяването. Но когато в периферията – било ръка, било крак, няма ни един нормално проходим кръвоносен съд, няма от къде да се „вземе” кръв, за да бъде осъществено кръвообращението. А такива случаи за съжаление не са малко.

- Атеросклерозата не боли и човек не знае, че нещо не е наред. Каква е препоръката Ви – кога хората да потърсят специализирана медицинска помощ?

- Това заболяване е много коварно. Преди да са настъпили симптомите на артериалната недостатъчност, има възможност чрез съвременни методи на диагностика да се установи заболяването още в началото. Добре е веднъж годишно да се направят изследвания.

- Увеличават ли се хората със съдови заболявания?

- На всички властимащи от години им е пределно ясно, че българският народ намалява, остарява и прогресивно се разболява и т.нар. болести по кръвоносните съдове стават все повече и повече. Затова от липса на пациенти не можем да се оплачем. Оплакваме се от лимитите, с които много трудно се справяме. Системата на финансиране на здравната система се определя от министъра на финансите и респективно какво ще гласува парламентът като бюджет. Но не са само лимитите. НЗОК не плаща голямата част от скъпите и прескъпи консумативи, които са необходими на здравноосигурените граждани, за да лекуваме както трябва кръвоносните им съдове. Или, ако плаща, не е достатъчно и възрастните болни не могат да си позволят сумите за доплащане. А те понякога са в хиляди левове. Имаме много добре подготвени кадри с опит, имаме модерна техника, но няма пари, за да лекуваме.

- Страда ли от финансови проблеми клиниката?

- Разполагаме с 50 легла, но обслужваме района от Ихтиман до Малко Търново, като цялата тежка съдова спешност идва при нас. Когато лимитът ни свърши на 18-о или 19-о число, след това не можем да приемаме, защото ще надхвърлим лимита. А надлимитната дейност нахвърля милиони за цялата болница. Никой от управляващите обаче не смее да застане пред пациентите, които идват по спешност в „извънлимитното” време, да им каже: „Лимитът на тази болница свърши, търсете друга”. А пациентът е спешен, ние не можем да не го оприраме и неволно минаваме границата на лимита. Но как може да се остави без операция спешен пациент?

- С какви други трудности се сблъсквате в ежедневната си работа?

- Заради лимитите не само не можем да приемаме, но не можем и да изписваме пациенти. Например на 20 ноември, когато кажеш на болния, че трябва да го изпишеш на 1 декември, защото касата няма да плати, той се примирява, но когато му кажеш същото на 22 декмеври, вече е проблем. 

На въпроса Ви дали се увеличават хората със съдови заболявания. Да. В клиниката ни събираме база данни от около 15 години – най-малкият ни пациент е 2-годишен, най-възрастният е на 102 г. Но превалират хората в напреднала възраст, при които атеросклеротичните промени са изявени вече като болест. Възрастта е един от факторите, които допринасят за развитието на атеросклеротичните промени, за проявата на артериалната недостатъчност.







Камъните в бъбреците „кротуват” с години Камъните в бъбреците „кротуват” с години Уролитиазата е едно от най-често срещаните урологични заболявания. Що за образувания са камъните в бъбреците и как да предотвратим образуването ми, разказва д-р Васил Василев.
Ортопедът - приятел на децата Ортопедът - приятел на децата Всяка стъпка е важна. Особено първата. Какво е важно да знаем за прохождането, първите обувчици, видовете спорт в училище, разказва доц. Атанас Кацаров
Гнойният хидраденит не е козметичен проблем Гнойният хидраденит не е козметичен проблем Рядкото заболяване инвалидизира млади хора в активна възраст, напомнят от Национална пациентска организация в Седмицата за информираност за гноен хидраденит, която продължава от 4 до 10 юни.
Сезонът на „женските“ инфекции Сезонът на „женските“ инфекции Лято. Секс. Интимна хигиена. Какво е препоръчително и какво - задължително за женското здраве на всяка дама? Кога да се чувстваме спокойни, попитахме д-р Росица Денчева.
Страховитите херпеси имат лечение Страховитите херпеси имат лечение Грозни и сърбящи мехурчета по устата, болки, дискомфорт. Кой би искал лятото му да започне така. За херпесите в преходния сезон разговаряме с д-р Радина Андонова
Многоликата детска невроза Многоликата детска невроза В света на децата има мечти, които не се сбъдват в желаните срокове, има проблеми, преумора и стрес. Може ли те да са в основата на невротично разстройство? Отговаря проф. Венета Божинова. 
Зъбното здраве на майката и бебето Зъбното здраве на майката и бебето Какви са възможностите и правилата за зъболечение при бременната жена? Кога в този важен период е възможно да посещава зъболекар и има ли рискове? Отговаря д-р Евелина Перчинска.
Паник атаката не е болест, а симптом Паник атаката не е болест, а симптом Задух, сърцебиене, световъртеж, придружени от неописуем страх от неизвестното. Симптомите на паник атаките са много и обикновено са неизбежни. Как да се справим, попитахме д-р Велислава Донкина.
Очните алергии са опасни за зрението Очните алергии са опасни за зрението Окото е може би най-атакуваният орган. Очите ни доставят радостта от красотата на пролетта и лятото, но стават жертва и на множество алергени. Как са пазим зрението си, разказва д-р Бисера Самсонова.
Секс за първи път – голямата крачка Секс за първи път – голямата крачка Предстоят абитуриентски балове, лятото чука на вратата, а щастливите емоции често скъсяват разстоянието до първия полов акт. Кога е нормално да се направи първата крачка, разговаряме с Наталия Кобилкина.
1 2 3 ... 26 »