Интервю

Кръвта е безвъзмездна, но продуктите от нея не са

15-02-2018 07:50
Веса
Караоланова
vesakaraolanova@gmail.com
Кръвта е безвъзмездна, но продуктите от нея не саМолекулярната технология за диагностика гарантира много по-голяма сигурност, а още нямаме такава, казва проф. Фани Мартинова

Едва ли има човек, който да не се е сблъскал с проблемите на кръводаряването у нас и да търси спешно кръв за свой близък преди операция. Защо се получава така, кога кръвните продукти ще се увеличат, има ли кадри, които да ги осигуряват, повишиха ли се заплатите им. Всички тези въпроси зададохме на проф. Фани Мартинова. Тя е доктор на медицинските науки и е новият директор на Националния център по трансфузионна хематология. Преди това дълги години е била началник на отделение по трансфузионна хематология и на лабораторията по трансфузионна хематология в Пирогов.

- Проф. Мартинова, какви са проблемите в кръводаряването, които трябва да решава директорът на Националния център по трансфузионна хематология?

- Кръводаряването е най-важният проблем за осигуряването с кръв и кръвни съставки, но не е основният за дейността на един център и най-вече на национален център по трансфузионна хематология. Наистина кръводаряването е в основата на работата ни, но преди това е промоцията и организацията му. Имаме малък екип от двама биолози и технически организатори. Назначаваме човек, който да осъществява връзките с обществеността. Хората трябва да разберат, че кръводаряването е безвъзмездно, но кръвта не е безплатна. След като бъде дарена, тя преминава през специална преработка, за да бъдат отделени червените кръвни клетки, тромбоцитите (или т.н. кръвни плочки, които са свързани с кръвосъсирването) и плазмата, която е два вида – от бързо преработена кръв, в която са запазени факторите на кръвосъсирване и друг вид плазма, която е без тези фактори. Тя се предава на "БулБио", за да бъде преработена в лекарствени препарати (човешкият серумен албумин, венозен имуноглобулин, както и други видове имуноглобулини). За да бъде преработена цялата дарена кръв, се използват съвременни методи и апаратура, консумативи, медицински изделия - сакове, апарати, преси, апарати за утаяване, за центрофугиране и пр. Тоест, чрез получените кръвни съставки се осъществява т.н. компонентна терапия. От една единица дарена кръв могат да се лекуват няколко пациенти и то със съставките, от които имат нужда. В този смисъл промоцията, организацията и провеждането на кръводаряването и преработването на кръвта до кръвни съставки струва пари, и то много пари.

- Преди да заемете директорския пост имаше проблеми с консумативите, те решени ли са?

-Така беше, но в момента нямаме такъв проблем. Получихме и необходимите сакове, както и количествата сакове, които трябва да върнем в Държавен резерв. Получихме и сетове за апаратна афереза, така че получаването на кръвни концентрати за хематологично болни, вече върви регулярно. Освен това, хората имат възможност да даряват кръв и в събота и неделя.

- Преди няколко години се заговори за създаване на национална програма за системата за трансфузионна хематология. Какво стана с нея?

- Миналата година в експертния съвет към МЗ разработихме Национална програма за развитието на трансфузионната система в Република България. В състава на експертния съвет влизат националният консултант, директорите на центровете в Пловдив, Плевен, Стара Загора и Варна, представител на дирекция "Контрол на трансфузионната система" в ИАЛ, колеги от Национална специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания, представител на дирекция "Медицински дейности" от МЗ, а аз съм председател.

При серологичните изследвания „прозоречният период" е 20-25 дни, докато при молекулярната технология е едва няколко

Програмата е с финансови разчети за 5 години напред, придружена е с план за действие с основните отговорници, със срокове за осъществяване на всяка дейност. Програмата бе представена на Ръководство на МЗ за сведение при предишния екип на министър Николай Петров.

- Какво се случи с програмата?

- За Национална програма са необходими средства от държавния бюджет. Експертният съвет заседаваше интензивно - веднъж на 2 месеца, като първата ни задача бе да бъде въведена молекулярната технология за изследване на вирусните трансмисивни инфекции. Това е т.нар. НАТ (NAT) технология или молекулярна технология за диагностика на дарената кръв, която в момента е най-съвременната и най-точна при изследванията за наличие на вирусите на хепатит В, С, ХИВ и други особено опасни инфекции. И в момента дарената кръв се изследва за посочените инфекции, но серологичните методи, които използваме, не са толкова чувствителни, а НАТ, за която ви говоря, е много по-прецизна. При серологичните изследвания т.н. „прозоречен период" (периодът, в който има инфекция, но тя не може да се "хване") е по-дълъг (20-25 дни), докато при молекулярната технология „прозоречният период", е много по-кратък - едва няколко дни. В крайна сметка най-важното е сигурността на кръвните продукти, както и навреме да се съобщи на дарителите, показали положителен резултат, с цел да продължат консултации и евентуално ранно лечение. Проблемът с въвеждането на НАТ не решен от години.

- Каква е причината да не бъде решен досега?

- Технологията е доста скъпа – според наши изчисления около 7 млн. лв. са необходими за стартирането й и затова се отлага във времето. Предишният и настоящият екип на МЗ са запознати с проблема. Идеята е в петте центъра по трансфузионна хематология да има малки конфигурации апаратура, а в Националния център да бъдат два апарата. Всеки център ще изследва кръвта на своите кръводарители. При разстоянията до София, при наличната инфраструктура и наличния транспорт, по-добре е всеки център да извършва тази диагностика. Причината е и в необходимостта от бързо извършване на изследванията след даряването на кръвта. НАТ технологията е въведена в почти всички европейски страни, както и в съседните ни Турция, Македония, Сърбия, Албания, а в Гърция е въведена от години. Нещо повече - до края на годината трябва да въведем у нас изискванията на Директивата14/16 на Европейския съюз, която има отношение по качеството на добрата практика в трансфузионната система, според която ползването на НАТ технологията ще бъде задължително. Ако сега се осигури бюджет и започне процедурата по обществената поръчка за закупуване на апаратура и малко количество реагенти и консумативи, ако до есента се купят апаратите и се проведе обучение на специалистите, от началото на идната година технологията може да действа и у нас. След това разходите ще бъдат само за консумативи и поддръжка.

- Българинът добър кръводарител ли е?

- Бюджетната програма на МЗ за осигуряване на кръв и кръвни продукти дава възможност кръводарителите да са около 160 хиляди годишно. В същото време програмата е заложила като брой кръводарители 175 хиляди годишно.

Бюджетната програма на МЗ дава възможност кръводарителите да са около 160 хиляди годишно

Финансовите средства не са адекватни на изискванията. За съжаление, бюджетът за осигуряване на кръв и кръвни продукти до 2020 г. ще бъде един и същ. За 2016 г. данните сочат, че в България кръводарителите са 23 на 1000 души население, докато в Европа са между 25 и 35 на 1000. Гърция например има над 30 на 1000. 

У нас изключително преобладава родственото кръводаряване - от близките на нуждаещите се. Безвъзмездно кръводаряване има в институти, предприятия, училища на т.нар. „подвижни екипи", организирани от служителите на кръвните центрове. Сега се подготвяме за национални кръводарителски кампании по Цветница и Великден, когато екипи в различните градове провеждат традиционните акции по кръводаряване. От друга страна, проблемът е, че нямаме достатъчно „подвижни екипи", а причината за това е, че нямаме автобус, оборудван с лаборатория и подходящи условия за комфортно кръводаряване. Например, в кръвните центрове в Брюксел и в Мюнхен, (където наскоро бях) както и в други европейски градове, имат по няколко оборудвани мобилни кръводарителски "пунктове", които работят привечер, когато хората излизат от работа и не се използва работният ден за кръводаряване. Разположението им е например на площада в град или в село, а дарената кръв веднага се транспортира в кръвния център и през нощта започва обработката й. На практика имат 24-часов режим на работа, докато ние често каним дарителите от дадена институция да дойдат за даряване в кръвния център. Транспортните ни средства за превозване на медицинските екипи и на дарената кръв са амортизиране, от над 10 години.

- Беше казано, че занапред ще може близки да даряват кръв от друг град. Това случи ли е?

- Да, случи се. Беше написано писмо от зам.-министрите на предишния екип на МЗ, с което бе разрешено такъв вид даряване. Но нещата имат две страни. Това наистина много улеснява близките на болните, особено за тези от провинцията, които имат близки на лечение в София. Но в Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането е записано, че кръводаряването трябва да се извършва на територията на всеки от петте кръвни центъра. В крайна сметка, се получи нещо не много добро - повечето пациенти от провинцията идват в София да се лекуват, да се оперират. Ние получаваме бележки, че близкият е дарил в провинцията, но самата кръв не получаваме. Така се намалиха кръводаряванията в националния център и по този начин много трудно можем да задоволяваме нуждите от кръв точно на тези пациенти.

- Налагало ли ви се е да търсите кръв от чужбина?

- През м.г. в първия месец, когато постъпих на работа, наложи се за една пациентка с изключително рядка кръвна група. Преди това й правено кръвопреливане и бе образувала антитела, и затова много трудно можеше да бъде намерена съвместима кръв, за което всичките центрове работиха 2-3 седмици.

Медицински специалисти вземат кръвни съставки, но ако не се налага кръвопреливане, се унищожават

Тогава потърсихме съдействие от Центъра в Амстердам, където има замразена кръв - само еритроцити. Там имат листа с най-разнообразни комбинации и бяха готови във всеки момент да предоставят кръвта. Една единица (един сак) за едно кръвопреливане струваше 2700 евро. За нашия случай бяха необходими 3 единици. Събра се експертният съвет, реши се, че е необходимо да бъде доставена тази кръв и поискахме и получихме разрешение от МЗ. Впоследствие обаче не бе осъществена доставката, тъй като изследванията показаха, че пациентката не може да бъде оперирана и не взехме кръвта. Това беше един важен за нас опит и ние вече знаем каква трябва да е организацията, в случай, че друг болен има нужда от специфична рядка кръв.

- Според Вас необходимо ли е да има платено кръводаряване и как да се справим с черния пазар на кръв?

- По принцип имаме платени кръводарители, на които се извършва апаратното кръводаряване - афереза. Има и платени кръводарители с редки кръвни групи. Но за жалост и регистърът на платените кръводарители намалява, защото цената на кръвта е много ниска - 90 лв. за литър. От 2007 г. не е променяна Наредбата за условията и реда за възмездяване и остойностяване на разходите по вземане, диагностика и преработка на кръв и кръвни съставки за стимулирането, организирането и провеждането на дейностите, свързани с кръводаряването и за реда и цените за заплащане на кръвта и кръвните съставки.

Увеличават се разходите за медицински изделия - сакове, консумативи за диагностика на кръвта и пр. С болничните лечебни заведения сключваме договори за снабдяване с кръвни съставки на базата на изразходваната от тях кръв през предходната година. Те имат определени лимити за безвъзмездна кръв и ако ги надвишат, получават платена кръв, но срещу 180 лв., а не 90 лв. Според мен, кръводаряването трябва да бъде безвъзмездно, но всички кръвни съставки трябва да бъдат платени, без лимити. Това е аномалия, която не се оценява не само от обществото, но и от управляващите. Кръвта е човешки продукт, няма изкуствена кръв, освен някои експерименти. Освен това, много скъпи са апаратурата за кръвовземане, диагностиката и обработката на кръвта, високи са разходите по съхраняването и експедирането й. За тези високотехнологични процеси се използва труда на специалисти по трансфузионна хематология, както и медицински персонал с дългогодишен опит и знания. Всичко това не се оценява дори и от медицински специалисти - често вземат кръвни съставки, но ако не се налага кръвопреливане, тази кръв се унищожава или не се съхранява надлежно. Би трябвало да се оцени кръвта като скъпо струващо и безценно лекарствено средство.

- Има ли достатъчно кадри в трансфузионната хематология?

- Радвам се да кажа, че от началото на годината назначихме на работа млади лекари. Все още са без специалност, но се интересуват от нашите дейности. Много бих искала и ще положа усилия да специализират, надявам се да ги заинтригуваме. И в центровете в страната млади колеги проявяват интерес към специалността ни. Възложила съм на учебния отдел да бъде разработена програма за обучение на специализантите така, че да може да провеждаме редовно лекции и колоквиуми и да изпращаме младите колеги на ежегодното Европейско училище по трансфузионна медицина. Между другото, необходимо е и да бъде променено името на специалността от „Трансфузионна хематология" на „Трансфузионна медицина". От цяла Европа само в България специалността се нарича трансфузионна хематология. Създадена е преди 50 години на базата на клиничната хематология, но това са различни специалности. Трансфузионната медицина е специалност, която се включва в спешната медицина, във всички хирургични, травматологични, акушерски и гинекологични, педиатрични специалности и нехирургични състояния, при които се преливат кръвни съставки.

- Говореше се за увеличаване на заплатите на работещите в кръвните центрове. Това случи ли се?

- От май 2017 г. леко са увеличени основните заплати (около 6%), а за т.г. се говори за 15%, но все още не сме ги получили. 

През 2017 г. леко са увеличени основните заплати - с 6%, а за тази се говори за 15%, но още не сме ги получили

Заплатите ни не са кой знае колко увеличени, но се чувства, че и новозавършили лекари и лекари с повече стаж проявяват интерес към работата в кръвен център. Има интерес и от страна на друг вид специалисти - системни администратори. Проблем е и националната информационна система, която не е доразработена, макар че са усвоени парите за създаването й. Тя не включва връзката между отделните кръвни центрове в страната. Даже в един център не винаги има връзка между отделенията, както няма връзка с болниците, където се прелива кръв, не получаваме обратна връзка за кръвопреливанията, като изключим контакта по телефон и имейлите, но не и чрез системата. Затова казвам, че са необходими системни администратори и повече отговорност от обслужващите информационната система фирми.

- Удовлетворява ли ви новият медицински стандарт по "Трансфузионна хематология", който е публикуван за обсъждане?

- В него са транспонирани насоките на Европейска директива 14/16/ЕС за качеството на дейностите и процедурите, които се извършват в трансфузионната система и изобщо за качеството на добрата практика в кръвните центрове и лабораториите.

Това беше задължително да се случи. Иначе в медицинската част стандартът има нужда от по-широко обсъждане от експертния съвет и специалисти извън него и тогава да се извършат корекции.

Изключително важно за работата ни е да се унифицират дейностите в 5-те центъра по трансфузионна хематология в страната и да се работи с еднаква апаратура, с едни и същи методи и реагенти, да има дублиране на отделните апарати във всеки център, за да не спира работата в случай на аварии. Само така може да бъде въведен и национален външен контрол на качеството по отношение на имунохематологичната диагностика. До момента той не е въведен. Единици са лабораториите от центровете, които участват в международен външен контрол.
Колко струва кръвта у нас, четете утре.







Местят детската болница в Александровска Местят детската болница в Александровска След като Правителствена отказа да бъде преструктурирана й дадоха 23 млн. лева заради дългове
Касата се разплаща с всички Касата се разплаща с всички Дават 11 млн. от зъболекарите за болнична помощ, преразхода за лекарства покриват с преизпълнение на приходите
Рестарт на търга за е-системата до края на януари Рестарт на търга за е-системата до края на януари Пускат обществената поръчка за електронните рецепти и досиета на 17 декември
Приеха Анекса към НРД-2018 Приеха Анекса към НРД-2018 Излишъкът в болниците ще отива за покриване на надлимитната дейност за минали години, реши съборът на БЛС
Борисов се зае с дълговете на „Лозенец“ Борисов се зае с дълговете на „Лозенец“ Нека болницата си остане, каквато е, но да отиде към МЗ, каза премиерът
БЛС гласува Анекса на НРД БЛС гласува Анекса на НРД Видеонаблюдение в инвазивните кардиологии предвиждат текстовете
Отхвърлиха трансформацията на Лозенец Отхвърлиха трансформацията на Лозенец С 11 гласа "за" и 11 въздържали се здравната комисия не прие на първо четене поправките в Закона за лечебните заведения
Загрижени сме за съдбата на колегите в Лозенец Загрижени сме за съдбата на колегите в Лозенец БЛС подкрепя инициативата за създаване на многопрофилна болница, но не можем да не изразим опасния, казват от съсловната организация
СУ в стачна готовност заради „Лозенец СУ в стачна готовност заради „Лозенец Болници да бъдат разкривани и към висши училища, предлагат от Софийския университет
Променят реда за рисковите групи Променят реда за рисковите групи Консултация по преценка, а не задължително завеждане в рискова група, предлага МЗ
1 2 3 ... 115 »