МАЛКИТЕ ГОЛЕМИ

Смелостта да лекуваш с любов

12-01-2018 08:24
Мая
Мая
Ковачева
kovachevamaya@yahoo.com
Смелостта да лекуваш с любовЛичният лекар не само помага на пациентите, но той е техен довереник и приятел, казва д-р Панов
"Малките големи", рубрикaта на clinica.bg за тези, които са винаги до нас, когато имаме нужда от помощ, за да продължим напред, но остават някак незабелижими, не защото няма с какво да блестят, а защото нямат време за суета, продължава. Днес е ред да ви запознаем с д-р Пламен Панов, личен лекар в Габрово.
Д-р Пламен Панов е личен лекар и с любов и всеотдайност се е посветил на професията си. Споделя, че дните му минават между кабинета, срещите с пациенти, работата в Българския лекарски съюз и в Община Габрово.
„Аз съм общопрактикуващ лекар и всяка сутрин отивам в кабинета си. Срещам се със своите пациенти, с които обсъждаме текущите въпроси, свързани с тяхното здравословно състояние. Извършвам профилактични прегледи, диспансеризация. Има и още един куп административни неща, свързани с документацията", разказва той. Д-р Панов не е от хората, които хлопват врати в точен час. Той винаги се отзовава, когато някой потърси помощ, дори да е и извън работно време. „Следват домашните посещения при хора, които не могат да стигнат до кабинета. От години се занимавам и с административна дейност – с организацията на общопрактикуващите лекари, с работата на Българския лекарски съюз. Имам и още задачи в Общинския съвет в града. Така денят се изнизва неусетно", допълва той. Вечерите са посветени на семейството му – съпругата и двете му деца, както и внукът, с който той се гордее безпрекословно.

 

Призванието личен лекар

Д-р Пламен Панов е роден в Габрово. Завършва математическа гимназия в града и след това през 1984 г. и медицина в МУ-Плевен. Работи като участъков, а 11 година и като военен лекар. Днес е общопрактикуващ специалист. Има придобита специалност „Обща медицина". Дълги години се занимава със спорт. Грижил се е за спортистите от няколко федерации и национални отбора – хандбал, лека атлетика, футбол. Бил е лекар на олимпийски делегации на младежки европейски игри.10 години е председател на лекарската колегия на Габровска област, член е на УС на БЛС. Общински съветник в Габрово. Женен, с две деца и един внук.


До появата на личните лекари системата в България беше такава, че из цялата страна бяха пръснати участъкови специалисти, които работеха на териториален принцип и обслужваха населените места. В големите предприятия имаше и заводски лекари. Второто звено бяха поликлиники, след това болници... „Не съжалявам, че работя като личен лекар и изпрах тази специалност. Медицината е такава професия, при която всеки трябва да си дава много добра сметка, докъде може да стигне, какви са неговите възможности – професионални, лични, дори законови. Ние сме първото звено, което се среща с пациентите. Има много случаи, при които сме напълно подготвени да окажем помощ, но има и такива, при които трябва да преценим, че болният се нуждае и от мнението на друг специалист. Предизвикателството пред общопрактикуващите лекари е, че се сблъскват с всякакви случаи. Не сме профилирани, както в болниците или ДКЦ-та. Изключително интересно и разнообразно е. Често, за да решим някакъв проблем четем допълнително, допитваме се и тогава поставяме диагноза", споделя д-р Панов. Той обаче признава, че в днешно време е все по-трудно за младите лекари, които искат да се отдадат на тази специалност. Дори начинаещ медик да избере да е общопрактикуващ лекар, той много трудно ще събере необходимата бройка от пациенти, за да сформира практика. Това е един от проблемите на системата. За момента решението е младите медици да влязат в съществуваща практика при някои по-опитни и възрастни колеги, а след време да наследят техните практики.


Първият рамков договор


Д-р Панов е бил един от първите, които са имали възможността да подготвят първия Национален рамков договор. Споделя, че не знае как е бил избран. „Може би са предпочели по-будните, по-запознатите с административните въпроси. Събраха ни в София, представиха ни няколко текста, заимствани от чужбина, в които системата на личните лекари и здравното осигуряване вече работеше. Казаха ни да изградим основите на бъдещето здравеопазване, изградено от джипита, НЗОК. Започнахме да изготвяме текст по текст. Правихме всичко без никакъв практически опит в тази област. Беше чудно, интересно, предизвикателно", разказва той и допълва. „Тогава работихме с материя, която не ни беше позната. Същевременно всяко решение, което трябваше да вземем беше изключително отговорно. Осъзнавахме, че предопределяме развитието на медицинското обслужване в рамките на една година, а и не само." Специалистите се придържали към някои от насоките, идващи от чужбина, но не всичко можело да се приложи в български условия.
„Първата ни среща беше в София. Цяла седмица работихме в сграда на Министерството на здравеопазването в Банкя. Бяхме заети от сутрин до вечер. Колеги, консултанти... Нямаше кой да ни каже – това е правилно, това грешно", разказва д-р Панов. По това време се сформирали само две групи – една за общопрактикуващите лекари и една за доболничната помощ. Болниците все още работели на стария принцип – нещо, което днес специалистите отчитат като грешка. След като изградили скелето на НРД лекари и консултанти заминали за голяма конференция в Габрово, на която присъствали медици от цялата страна. Основната цел била текстовете да се изговорят, да се изгладят. Последната среща се провела в Плевен. Там всички правила и норми се изчистили преди голямото подписване. „За съжаление тогава НЗОК се изграждаше като институция и ние нямахме насреща сериозен юридически обект, с който да обсъдим всички детайли. Говорихме с тях, търсихме позицията им, предложенията им, но за жалост и те нямаха ясни отговори на въпросите, нямаха ясна позиция. Беше интересно.", допълва лекарят. С течение на времето нещата започнали да се променят. До ден днешен обаче много медици смятат, че този първи рамков договор е бил един от най-добрите, подписвани някога.


Преговорите днес


Д-р Панов е член на Управителния съвет на БЛС и участва в преговорите за НРД 2018. Той споделя, че на 20 януари организацията ще се събере на голямо съвещание, за да конкретизира още веднъж исканията и позициите си. „За да може един рамков договор да е добър, не трябва само да подредим текстовете. Има много неща, които да се обсъдят", казва лекарят и разяснява.
ПЪРВО. Системата трябва да се финансира така, че да отговаря на нуждата и очакванията на пациентите. „Вече не казваме – искаме пари за нас, а искаме пари за дейности. Трябва да могат да се извършват всички дейности, така че един болен да получи онова, за което настоява, но най-вече, което лекарят му е преценил, че трябва да направи. Не бива да се съобразяваме с ограничения, защото няма достатъчно финансиране", разяснява д-р Панов.

ВТОРО. Преговорите са трудни, когато от другата страна е НЗОК – институция, която винаги има последната дума. Това според специалистите не е диалог. „Когато ние настояваме за едно, а касата за друго, решението, което се приема е винаги в тяхна полза. Необходимо е да има равнопоставяне – от едната страна съсловието, от другата НЗОК", убеден е д-р Панов.

ТРЕТО. Според специалистът има проблеми, които повтаряме от години, но без промяна. „Един древен грък е казал: „Не можеш да се изкъпеш два пъти в една и съща река". За жалост ние се опитваме да се къпем все в една и съща вода. Един от най-фрапантните примери е с електронно здравеопазване. Всички се обединяват, че то е напълно необходимо и Министерството на здравеопазването, и ръководствата на болниците, и ДКЦ-а, и общопрактикуващите лекари. Електронното здравеопазване ще освободи времето на лекаря и той няма да се занимава с писане и прехвърляне на документи, ще има повече време за своите пациенти", категоричен е д-р Панов. Според него трябва изключително бързо да се създаде електронно здравеопазване и здравно-осигурителни карти, в които да се събира цялата информация на даден пациент. Възможни са неудачи в началото, но с времето проблемите ще изчезнат и ще останат само ползите. „Ние, личните лекари сме готови. Двигател на тази промяна трябва да е Министерството на здравеопазването. То определя здравната политика. Вече не говорим за преговори, договори и т.н. Тази система е свързана с пари, но как е възможно след толкова много години нищо да не се случва. Тя ще е много по-лесна, по-облекчена, опашките пред кабинетите ще намалеят, нещата ще са бързи", споделя лекарят.

Другият проблем, който непрекъснато се повтаря е лошото остойностяване на лекарския труд. „Трябва много ясно да се види колко струва една операция – колко пари отиват за труда на оператора, на анестезиолога, на сестрата, на помощния екип. Колко се отделят за лекарствата, за изследванията. Да се сметнат парите за сградата, за амортизациите, за отоплението, осветлението, бензина на линейките... Ако само лекарският труд струва 2000 лева, а НЗОК плаща за всичко 1200 лева, то ето ти 800 лева дефицит за болницата. Как лечебното заведение може да компенсира тези пари? Така буквално обричаме болниците на фалит. Те не издържат финансово, защото са търговски дружества, които ако не излизат на печалба, то поне да са на 0", разяснява проблема д-р Панов. Според него това е изключително важен и труден въпрос, който обаче се повтаря от години. Вече има добре изготвена схема за остойностяване на медицинския труд, която чака някой да я одобри, приеме и да влезе в действие. „Използвахме чужд опит, съобразихме се с българската действителност. Колегите се справиха чудесно. Безумно е касата да каже, че дава 800 лева за дейност, а тя да струва 1000 лева. После се чудим защо нещата не са получават. Оттук идват проблемите и болниците заговориха за фалити", категоричен е специалистът.

Положението при общопрактикуващите лекари също не е по-добро. От години те се борят с лимитите на направленията. Това е като един човек да е осигурен и да има нужда от спешен преглед с очен лекар. Ако пациентът посети кабинета на личния лекар в началото на месеца, той ще получи без проблем направление за специалист. Ако обаче същият болен дойде в края на месеца, личният лекар вече няма как да му даде направление, защото те са свършили. „Каква е разликата между пациент А и пациент Б? И двамата си плащат здравните осигуровки, и двамата имат равни права. Просто единият е дошъл на 5-и януари, а другият на 25-и. Понякога се налага да се извиняваме на пациентите, да се оправдаваме, но фактите са си факти", разказва д-р Панов и допълва, че същото нещо се получава и при болниците. При тях са сложени лимити на дейности. „Значи НЗОК ще плати първите 30 операции за апандисит, но от 31-а до 40-а няма да плаща, въпреки положения труд, изразходваните консумативи... Това са въпроси, които и пациентите трябва да повдигнат, защото иначе излиза, че само ние говорим за пари. В действителност всички сме засегнати от този проблем", убеден е лекарят.
Поредният проблем в системата са и здравноосигурителните вноски. Според сега действащото законодателство от децата до 18 години, пенсионерите, безработните, държавните служители, хората с ТЕЛК не внасят осигуровки и държавата е тази, която трябва да ги покрие. Често обаче това не се случва поради липсата на пари. „Важно е да се създават индивидуални здравноосигурителни партиди и така ще се стимулира внасянето на осигуровки. Ако парите, които човек вкарва в личния си фонд могат да се използват само за него или за негови много близки членове на семейството, ще има по-голямо желание да се заделят пари. Така е в много държави в Западна Европа. Сега реално парите, които влизат в системата са от вноските на едва 2,4 – 2,5 млн. души, а от здравеопазване се ползват над 6,5 млн.", разяснява лекарят.


Случаи от практиката


Д-р Панов казва, че повечето хора обичат да се хвалят с постиженията си, но той предпочита да се учи от грешките си, за да става все по-добър. „Много съм мислил за един случай, който е оставил дълбока следа в съзнанието ми. Преди години известно време бях военен лекар. Един ден при мен дойде офицер – млад мъж, който се оплаква от болка в сърдечната област. Имаше и други симптоми, които навеждаха на мисълта за инфаркт. Направих му необходимите изследвания, но резултатът от електрокардиограмата не даде категоричен отговор. Реших да го насоча към кардиологичното отделение на областната болница. Приеха го с диагноза инфаркт. Но колегите там явно също не бяха напълно убедени, че това е проблемът. Така офицерът беше преместен във Военно-медицинска академия в София. Тази болница е едно от най-високите нива, до което може да достигне пациентът. Във ВМА отново потвърдиха, че е получил инфаркт, но там нямате 100% категорични доказателства.
След време разбрах, че близък до офицера човек е ловджия и обстрелвал диви прасета. Едно от животните не минало по етапния ред и не било изследвано. Направили луканки, хапнали здраво и така офицерът развил трихинелоза. През годините много пъти оглеждах този случай и се чудех как не сме могли да разгадаем този проблем. Важно е обаче да отчетем грешките си, да се поучим от тях и никога повече да не ги допускаме. А и понякога дори лекарите от най-високо ниво не могат да разрешат медицинските загадки", разказва д-р Панов.


Агресия на лекарите


Той споделя, че при личните лекари агресията от страна на пациентите е по-рядко явление. Между специалистите и болните се изгражда здрава връзка. „Познавам някои от пациентите си вече 17 години. Те се чувстват удобно, когато влязат в кабинета ми. Аз също изпитвам доверие и респект към тях. Споделяме, водим разговори, които надхвърлят чистата медицина. Това е човешко общуване. Затова и агресията е по-малка", казва лекарят. Според него най-сериозен е проблемът при спешната помощ. „Там конфликтите са честа, но и журналистите имат вина за това. Агресията не е само срещу лекарите. Тя стана част от възпитанието на обществото, на подрастващите. Какви хора имаме за пример – такива, които постигат всичко със сила, с агресия. Младите избират подобни идеали и ги следват. За това допринесе и масовата профанизация от американската култура. Има филми, в които само докато дадат началните надписи и вече няколко човека са убити. Подобни гледки влияят върху нездравата психика на младежите и те подражават" категоричен е лекарят.


За спорта


Години наред д-р Панов е лекар на множество спортни отбори. Занимавал се е с футбол, хандбал, лека атлетика. Споделя, че обича тази работа, защото е по-различна от ежедневната дейност на личния лекар. „Работиш само с млади, амбицирани хора. Непрекъснато си с тях, познаваш проблемите им, притесненията им, опитваш се да им дадеш всичко необходимо, за да излязат и да победят. Спортната тръпка е голяма. Целта да преодолееш противника, да победиш, да покажеш, че си по-добрият е опияняваща. Когато някой излезе на терена без значение дали говорим за атлетика, за футбол, за тенис... тогава целият екип е изпълнен с желание за победа. Въпреки че сме отзад, всички ние лекари, треньори, масажисти, кинезитерапевти съпреживяваме, случващото се на терена. Всички заставаме зад целта. Преживяването е уникално. Невероятно е, и когато постигнем победа и всички заедно пеем химна на България. Усещането е несравнимо. Чувстваш се горд, че си българин, удовлетворен от това, което правиш", завършва д-р Панов.







Човекът, който дарява бъдеще Човекът, който дарява бъдеще

Или за проф. Евгени Дюкенджиев, който даде на малката Еля ръце, крака и свобода

Лекар с ангелско сърце Лекар с ангелско сърце Д-р Мариана Симеонова избира медицината по любов, а не по наследство
Обречен да спасява ден след ден Обречен да спасява ден след ден Най-големият успех виждам, когато погледна в очите на близките, на пациентите, казва д-р Огнян Матков
Да даряваш живот Да даряваш живот

И до днес получавам оферти за работа на Запад, но не искам да се отделям от бебета и близките си, казва д-р Слава Денева

Между пациентите, колегите и себе си Между пациентите, колегите и себе си „Някои казват, че професията е 49% от живота на човек, но дали пък не е дори 75%", казва д-р Людмил Еленчев
Победител в надбягването със смъртта Победител в надбягването със смъртта „Понякога тя ни достига, но в повечето случаи ние я изпреварваме", казва д-р Стоян Лазаров
Лекарят, който побеждава болката Лекарят, който побеждава болката Когато има и ден, има и нощ, знаем какво е животът, защото знаем какво е смъртта, казва доц. Николай Йорданов
Между приказките и операционната маса Между приказките и операционната маса

Когато работните дни са „скучни", това означава, че всичко е наред, казва доц. Николай Сапунджиев

За страстта да помагаш За страстта да помагаш

Анестезиологията беше обвита в някаква мистичност и тайнственост, казва проф. Чавдар Стефанов

Да дадеш шанс за нов живот Да дадеш шанс за нов живот

Работата става все повече, понякога се чудя докога ще издържа, казва д-р Георги Димитров

1 2 »