Онкология

Скок в лечението на рака на панкреаса

04-12-2017 12:26
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
Скок в лечението на рака на панкреасаБез операция преживяемостта от карцинома е около 7.2 месеца, а след хирургична намеса - до 60 месеца, казва проф. Никола Владов
Военномедицинска академия възобнови ежегодните курсове по чернодробно-панкреатична хирургия, като този път темата беше рак на панкреаса – мултидисциплинарен подход при лечението. В продължение на три дни (от 23 до 25 ноември) български и европейски хирурзи обсъдиха новите подходи в лечение на това тежко злокачествено заболяване. Какви са те и успява ли съвременната медицина да извоюва територии в тази област, попитахме проф. Никола Владов. Той е началник на Клиниката по чернодробно-панкриатична и трансплантационна хирургия на ВМА.
„Ракът на панкреаса вече е сред социалнозначимите заболявания, тъй като броят на пациентите постепенно се увеличава. Всяка година в България се регистрират около 1000 души с това страдание, но за жалост много малко от тях достигат до оперативно лечение”, обясни проф. Владов. По думите му, благодарение на мултидисциплинарния подход, този процент се увеличава и именно поради това се налага актуализиране и глобализиране на познанията в тази област.

Според специалиста, една от причините за трудното лечение е, че

 



Проф. Никола Владов е роден през 1960 г. в столицата. През 1987 г. завършва медицина в МУ-София. През 1993 г. придобива специалност „Хирургия". Започва работа в Първа хирургична клиника на „Пирогов" и в същото време специализира при проф. И. Шапюи (Y. Chapuis) в болницата „Кошен" (Cochin Hospital) в Париж. В периода 1996-1998 г. работи в хирургичната клиника на болницата в град Бежа, Тунис. През 2003 г. става началник на Клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия на ВМА, която ръководи и сега. Той е един от най-добрите трансплантолози на черен дроб в България. През 20016 г. проф. Владов е избран от БЛС за лекар на годината. Член е на френската академия на хирурзите, по-известна в света като „Лигата на необикновените".

болестта е изключително коварна.

 

Характеризира се с тихо протичане и когато симптомите се появят, се оказва, че ракът е в напреднал стадий и е засегнал околните органи. „Има белези, по които лекарят може да се насочи към тази диагноза, като внезапно пожълтяване, поява на необоснован диабет в ранна възраст, дискретни болки в кръста, но в повечето случаи хората не им обръщат внимание. Мислят, че става въпрос за дископатия или нещо подобно, така че истинската диагноза се забавя и се налага да оперираме твърде късно”, пояснява професорът. Допълва, че въпреки усилията през последните години, резултатите от лечението на рака на панкреаса не са задоволителни и петгодишната преживяемост е някъде около 25%. Затова медицината продължава да търси нови подходи.

„Статистиката показва, че от рак на панкреаса се разболяват повече мъже, така че те трябва да бъдат по-наблюдателни за симптомите, защото ако „хванем“ рака навреме, сме в състояние да помогнем”, категоричен е специалистът. Личните лекари също трябва да имат винаги едно наум. Същото се отнася и за специалистите по ендокринология, които имат пациенти диабетици. Те трябва да търсят заболяването по-активно”. Според професора е трудно да се говори за профилактика при рака на панкреаса. Просто хората трябва да си правят

 

изследвания един път в годината,

 

за да се хване болестта навреме.

Новите подходи в лечението обаче променят постепенно картината. Проф. Владов споделя, че преди 8 години, когато е проведен последният подобен курс за рак на панкреаса във ВМА, се е говорело предимно за конвенционална хирургия. Сега на преден план излизат миниинвазивните методи. Все по-често се използва лапароскопската хирургия, която е много по-щадяща за пациента. „Това в значителна степан показва, че борбата с този тумор се развива в положителна степен, защото инвазивните методи са известни с бързото възстановяване на пациентите, което им дава възможност веднага да започнат химиотерапия. Това беше едната от новостите, за които говорихме. Другото е, че вече с рака на панкреаса не се занимава само един специалист, а се използва т. нар. мултидисциплинарен подход, който обхваща лекари от много специалности. Освен хирурзите, които са водещите в лечението, има онколози, инвазивни гастроентеролози, радиолози, които стадират тумора предоперативно и когато влезем на операция сме абсолютно наясно с нещата. Другата промяна е, че при тумори, които са локално авансирали по отношение на съдовете, се започва с неоадювантна химиотерапия и след това се пристъпва към операция. Това е сега един от шлагерите в лечението на рака на панкреаса –

 

химиотерапевтиците се вливат преди хирургичната намеса.

 

Така че комуникираме с всички специалисти и довеждаме пациента до максимално добро положение, за да му направим радикална операция”, подчертава професорът.

Пояснява, че категорично има подобрение в лечението, защото досега операцията често е била съпътствана от много висок процент следоперативни усложнения, но те вече се преодоляват и пациентите я преживяват. Според него по-добрите резултати се дължат и на факта, че хирургията е станала много по-агресивна и вече се извършват различни резекции на съдовете, които минават през панкреаса. Затова болни, които преди години са определяни като абсолютно безнадеждни, сега могат да се оперират. И тук е големият успех в лечението. Защото не са верни твърденията, че и с операция, и без нея се живее еднакво дълго. Данните сочат, че без хирургична намеса преживяемостта от карцином на панкреаса е около 7.2 месеца, докато след операцията

 

този период на преживяемост се увеличава до 60 месеца.

 

Когато обаче хирургията е противопоказна, при напреднал рак, при който са засегнати черния дроб и други органи, се прилагат палиативни процедури, включително химио- и лъчетерапия. 

Преди години проф. Владов мечтаеше да направи трансплантация на панкреас и се подготвяше за това. Сега обаче обяснява, че през последните години има отлив от тази дейност в цял свят. Новата визия е свързана с навлизането на съвременните пособия, които контролират кръвната захар. Става въпрос за т. нар. изкуствен панкреас - инсулиновите помпи, които имат много голямо значение за пациентите с диабет. „За жалост при тях консумативът е доста скъп и не всички болни могат да си го позволат”, уточнява лекарят. Допълва, че във ВМА проф. Ивона Даскалова поставя инсулиновите помпи и с нея работят много успешно заедно.

Какви са препъни камъните в лечението на рака на панкреаса у нас и какви са разликите с останалите страни от ЕС? „Колегите от чужбина просто живеят в едно подредено общедство, в което нещата са ясни по отношение на поведението за лечение на панкреаса – разяснява проф. Владов. – Има модерен подход, при който след консултация с гастроентеролог и при билирубин над 250, се поставя стент, изчаква се да спадне билирубина и след това се прави радикална операция.

 



Не се оперират тумори над 3-4 см,

 

като засягането на порталната вена вече не е противопоказание за хирургична операция на панкреас. Има правила и ние се опитахме на този курс да ги сведем до знанието на нашите лекари, за да се спазват”.

Проф. Владов е убеден, че хирургията на панкреаса е висш пилотаж, така че трябва да се прави само в центрове с висок обем на дейност в тази област. Ако се оперират под 10-20 панкреаса на година, резултатите са едни, а когато се правят над 20, са много по-добри, категоричен е той. Затова тази хирургия е съсредоточена в центрове, които имат опит в подобни операции, в лечението на следоперативните усложнения и в гледането на болните, защото само на тези места знаят кога да пратят пациента на химиотерапия, кой да я проведе и т. н. „Това става все по-затворено общество от лекари, при които добрите резултати в лечението се дължат на големия опит, който добиват с концентрацията на такива пациенти”, сигурен е професорът. Друг проблем е

 

ниската цена на клиничната пътека,

 

която не покрива всичко. Въпреки опитите на хирурзите да я променят, засега не са постигнали резултат при разговорите си с НЗОК. „Това е хирургия, която е съпътствана от висок процент усложнения, и категорично надвишава цената на пътеката. Затова много колеги избягват да я правят, именно поради високия процент следоперативни усложнения”, категоричен е проф. Владов. Той обаче е сигурен, че панкреатичната хирургия ще продължи да се развива успешно и лечението на пациентите в следващите години значително ще се подобри.








Стигмата към хората с епилепсия продължава Стигмата към хората с епилепсия продължава Тя ограничава достъпът до образование на децата с тази диагноза, каза Веска Събева председател на АРДЕ
Бъбречните заболявания са страшни, когато не болят Бъбречните заболявания са страшни, когато не болят На 14 март отбелязваме Международния ден за борба с бъбречните болести. Какви са най-честите усложнения, какво е лечението и колко е важна профилактиката, попитахме доц. Атанас Кундурджиев.
Еуфория издава манията Еуфория издава манията 14.5% от българите са преживели някакъв вид психично разстройство. Сред най-честите състояния са тревожните разстройства депресия и мания. Какво е характерно за манията, попитахме д-р Захари Зарков. 
Диети и лекарства отключват порфирията Диети и лекарства отключват порфирията

В седмицата на редките болести, решихме да ви разкажем малко повече за една от тях – порфирията. Какво представлява тя, как се диагностицира, лекува ли се, колко е опасна, попитахме доц. Анета Иванова.

Главоболието не е безобидно, идете на лекар Главоболието не е безобидно, идете на лекар Главоболието е симптом, от който често хората се оплакват. Какво стои зад тази болка, какво стои зад нея и как да подходим, разказва д-р Александър Гиритлиев, началник на отделението по неврология в УМБАЛ-Пловдив.
Епилепсията е цяла палитра от заболявания Епилепсията е цяла палитра от заболявания В момента се оптиваме да въвеждаме методи, които не са налице в много от страните по света, каза доц. Красимир Минкин, неврохирург в столичната Университетска болница "Св. Иван Рилски"
Емболизация на простатата маха катетри Емболизация на простатата маха катетри

Как иновативна процедура с впръскване на запушващи микросфери в кръвоносните съдове на простатата помага на възрастни пациенти да се освободят от неудобството, разказва д-р Борислав Борисов от болница "Тракия"

Хепатитът е агресивен при възрастните Хепатитът е агресивен при възрастните В Европейска седмица на тестването за ХИВ и вирусни хепатити, която стартира от 26-30 ноември, потърсихме професор Красимир Антонов, за да ни разкаже повече за коварните вируси.
Анаболите са бич за сексуалното здраве Анаболите са бич за сексуалното здраве Диагнозата еректилна дисфункция е често срещана у нас. Защо е така и кога трябва да потърсите помощ, разказва специалистът по урология и андрология д-р Александър Заимов.
Ще изследваме депресиите при лекарите Ще изследваме депресиите при лекарите Хората с психически заболявания се увеличават в цял свят. В същото време от ключово значение са условията в клиниките и комплексното лечение. Каква е ситуацията у нас, какво се случва с болниците, попитахме проф. Вихра Миланова, национален консултант по психиатрия и началник на Клиниката по психиатрия в "Александровска" болница.
1 2 3 ... 30 »