Лица

Да „опитомиш” диабета

17-11-2017 15:20
Лиляна
Ламбева
l_lambeva@abv.bg
Да „опитомиш” диабета Хормоните движат света, убедена е ендокринологът проф. Ивона Даскалова
Диабетът е едно от най-социално значимите заболявания на нашето съвремие. Едва ли има семейство, в което поне един негов член да не е бил засегнат от този проблем. Благодарение на напредъка в медицината и грижите на специалистите, животът на хората с диабет е пълноценен. Тази година Световният ден за борба с диабета – 14 ноември, е посветен на жените и правото им на щастливо бъдеще. Затова clinica.bg реши да ви разкаже повече за тях – специалистите по ендокринология, които дават шанса за живот, за медицинските сестри, които им помагат, за майките, сестрите и съпругите с диабет, които посрещат всеки нов ден, смело опитомили това състояние. Поредицата продължава с проф. Ивона Даскалова, началник на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната при ВМА.
„Диабетът е състояние, с диабет се живее. Просто човек трябва да се съобрази с него и „да го опитоми“. Това е рецептата на един от най-изтъкнатите български ендокринолози - проф. Ивона Даскалова. Тя е отдала целия си съзнателен живот на диабета, така че трябва да й се вярва. И това правят многобройните й пациенти години наред.

За нея изборът на професия не е бил труден, след като от дете разнася вкъщи докторската чанта на своя дядо. „Заявила съм, че ще стана лекар, още когато съм проговорила”, смее се тя. И допълва: „Обичам професията си и смятам, че тук е моето място”. Все пак признава, че е имала и други идеи. Като ученичка непрекъснато рисувала графики и това, съчетано с добрите й познания по математика, я насочило към архитектурата. Но любовта към бялата престилка надделяла. „Исках да стана гинеколог, само че животът сам ме насочи към ендокринологията, явно това е бил моят път”, споделя проф. Даскалова. Разказва, че след като завършва Медицинския университет в София, е разпределена в Смолян. „Това бяха едни от най-хубавите ми години. Младите колеги не знаят какво губят, като остават в големите градове, защото

 

лекар се става на село. Там сам решаваш всичко.

 

Няма кой да ти помогне, затова ти трябва да познаеш инфаркта, острия корем, трябва да зашиеш някоя рана, да изродиш дете. Това е опит, който не можеш никъде другаде да получиш”. Когато свършва разпределението, се омъжва и заминава със съпруга си, който е дипломат, за Африка. Започва работа в спешен диабетен център. „Разбрах, че ми харесва, след като на всяко дежурство имаше по 2-3 диабетни коми. Така се насочих към ендокринологията и диабетът стана приоритет за мен,” казва лекарката.

Оттогава минават години. Днес проф. Даскалова има признати специалности по вътрешни болести, ендокринология и болести на обмяната, клинична фармакология и терапия, медицинска информатика и здравен мениджмънт. Специализирала е в Германия, Дания, САЩ. Затова не е чудно, че със същия хъс, с който се е учила от най-добрите, днес предава своя опит и знания на студентите, на дипломантите, на младите си колеги.

Ако трябва да опишем с една дума проф. Даскалова, най-подходяща е - иноватор. През целия си професионален път се стреми да въвежда новости в своята област, да

 



Над 500 души се възползваха от безплатното измерване на кръвна захар във Военномедицинска академия в Световния ден за борба със захарния диабет - 14 ноември.

„дърпа” диабетологията напред.

 

Спомня си, че веднага след като се завъръща от Африка, заедно с д-р Елена Върбанова създават първия в страната диабетен център в база на IV градска болница, който работи и досега. „Направихме го с много ентусиазъм. Д-р Върбанова приложи системата на Берлинския диабетен център, а това, което аз знаех, беше по-близо до американската и английската школа. Дойдоха и други ендокринолози, имахме невролог, кардиолог, диетолог, психолог”. Това е пионерска дейност, при която чуждият опит е приложен успешно, а годината е само 1982.

През 1987 г. проф. Даскалова печели асистентско място в Клиниката по ендокринология на "Александровска" болница при проф. Асен Цанев. Работи 17 години и в болница „Св. Иван Рилски” в Клиниката по терапия на вътрешните болести и клинична фармакология, където е завеждащ диабетно отделение. „Там имахме сектор ендокринология, кардиология, нефрология. Беше една голяма интерна”, казва лекарката. После защитава дисертация в Стара Загора, хабилитира се като доцент и работи в продължение на пет години.

„Нещата у нас се развиват в положителна посока и днес пациентите с диабет се лекуват по същия модерен начин, по който се прави навсякъде по света.

 

Не сме „бананова република”.

 

Ако имаме изоставане в други области, в медицината не е така”, уверена е проф. Даскалова. Допълва, че в България имаме всички съвременни медикаменти, като ролята на лекуващия лекар е да прецени индивидуално за какво става въпрос. Защото водещ в съвременното лечение е индивидуалният подход. „Най-модерните аналогови инсулини са в България и се заплащат 100% от здравната каса. Инсулиновите помпи също се реимбурсират от няколко години. Това е голямо постижение”, горда е лекарката. Разказва, че за избора й да се премести във Военномедицинска академия (ВМА) основна роля е изиграл покойният ген. Стоян Тонев. „Бях се обучавала в САЩ и Германия за лечение с диабетните помпи, бях включвала такива още през 1987 г. и имах огромно желание да внедря наученото в България. На една среща с ген. Тонев имахме интересна дискусия, след което той ме покани да дойда във Военна болница. Така първи в България във ВМА въведохме мониторинг над диабетноболните. След това поставихме и първите помпи, като в началото проследявахме кръвната захар на пациентите в продължение на 3 дни, след това започнахме с

 

новата система 7-дневно наблюдение.

 

Благодарна съм на ръководството на ВМА, защото само иновативни хора разрешават подобни неща. Горда съм, че това стана тук и имаме достатъчно пациенти, които са на нови, иновативни техники”, казва лекарката. Пояснява, че става въпрос за малко устройство, което се поставя под кожата, за да се следи захарта на болните с тип 1 диабет, като най-често това са деца, бременни или пък хора, които са на интензивна терапия или с чести хипогликемии.  

Медицината напредва, но и заболеваемостта от диабет расте лавинообразно през последните години. Според специалиста, причините за това са много - застоялият начин на живот, неправилното хранене, стресът, намалената физическа активност. Има значение и генетичният фактор. Затова, по думите на проф. Даскалова, най-важна е превенцията. Да се храним здравословно, като за целта най-подходяща е средиземноморската диета - маслини, авокадо, зехтин, риба и т.н., да избягваме газираните напитки, да се движим повече,

 

да се опитаме да намалим стреса.

 

Важна е и ранната диагностика, защото 46.7% от хората с диабет не знаят, че имат такава диагноза. Симптомите на тип 2 диабет са ясни – често уриниране, постоянна жажда, умора, сърбежи по окосмените части, трудно заздравяващи рани. Нужна е ранна диагностика, защото усложненията от нелекувания диабет са сериозни и могат да доведат до слепота, диабетно стъпало, инвалидизация.



„Ние във ВМА сме първите, които въведохме и използваме методиката Ескан за ранно поставяне на диагнозата на метаболитните нарушения. При нея има 98 процента достоверност на резултатите, което се потвърждава както от наши изследвания, направени в Академията, така и от световните данни", заяви проф. Даскалова по време на XI-ия конгрес с международно участие, организиран от Българска диабетна асоциация (БДА).

„Тази година мотото на IDF за Световния ден за борба с диабета е насочено към жената, майката, защото нейната роля, нейните отговорности за превенцията на заболяването са много големи”, напомня проф. Даскалова. Майката е тази, която трябва да научи детето си да живее здравословно, да му създаде навици за правилно хранене, за спорт. Важна е ролята на жената и към самата нея. „Да споменем и гестационният диабет. Това е състояние, което се появява по време на бременност, но има рискови фактори и ние трябва да обучаваме жените, че наднорменото тегло води до отключване на диабет 2 тип. Затова

 

бременните не трябва да се хранят за двама,

 

както често се казва, а да съблюдават телесното си тегло. Да наблягат на плодове, зеленчуци, на храна, богата на фибри, на риба. Половината от жените, които отключват такъв диабет, до 5-10 години след бременността, стигат и до захарен диабет тип 2. На това трябва да се обърне внимание”, пояснава проф. Даскалова.

Казва, че младите лекари имат интерес към ендокринологията, но интересното е, че у нас към тази специалност се насочват повече жени. „В САЩ, докато специализирах в университета Джордж Вашингтон и в Националния здравен институт на САЩ ми направи впечатление, че колегите са предимно мъже. В България професията се феминизира, а тя не е лека. Но е престижна. Моят учител проф. Цанев казваше, че ендокринологията е венецът на вътрешната медицина. Нека другите колеги не се сърдят, но това е истината –

 

хормоните ръководят света”,

 

категорична е проф. Даскалова. Според нея, няма значение дали лекарят е мъж или жена. Важното е да има в душата си чувството, че е доктор, а не администратор. Това е определящото. Иначе просто няма да стане истински медик.  

Проф. Даскалова е изключително зает човек, защото ръководи клиниката във ВМА, постоянно консултира пациенти, преподава в СУ „Св. Климент Охридски”. Но въпреки това намира време за хората и нещата, които обича. Продължава да рисува, предимно графика, като я вдъхновява красотата във всички варианти. Прави и резба. Скиор е и обича планината. Като ученичка е омаяна от зъберите на Пирин, но сега като че ли най-много й допадат Родопите. Напоследък преоткрива и Странджа планина. „Човек трябва да намира време за почивка. Иначе прегрява”, убедена е лекарката. В работата продължава да

 

мечтае за внедряването на още нови неща.

 

Споделя, че има различни модерни методи срещу затлъстяване и трябва да се помисли да се включат в битката с този бич на съвремието. Защото това е един от сериозните фактори за развитие на диабет. „Специализирах и панкреасни трансплантации, не само модерни лечения. Преди време беше моя мечта, заедно с проф. Никола Владов да направим първото присаждане у нас, но настъпиха някои промени във вижданията в тази област и засега се въздържаме”, признава проф. Даскалова. Убедена е обаче, че всичко ново в света, бързо ще бъде адаптирано и у нас.

Колкото до приемствеността в професията, споделя, че синът й е избрал друго поприще. Но не губи надежда, че внуците един ден ще станат лекари. Нали в рода им наследствеността в занаята се предава през поколение. Както се е случило с нея самата.







За уважението на обикновения човек За уважението на обикновения човек Докато бях по-млад, по-напорист, с по-малко опит и не се предавах, се опитвах да намеря начин да излъжа смъртта, казва проф. Платиканов
Орисана да дарява живот Орисана да дарява живот Работата ми е лична кауза, защото спасява хора, споделя координаторът по донорство д-р Сибила Маринова
Фармацията като призвание Фармацията като призвание

Най-важното лекарство е любовта и милосърдието, смята Надя Хаджиева

Една осъществена мечта Една осъществена мечта Пациентът не бива да става роб на диабета, казва проф. Цветалина Танкова
С ритъма на диабета С ритъма на диабета Работата ми е много, но е изключително смислена, казва проф. Мария Орбецова
Състраданието лекува диабета Състраданието лекува диабета Имаме всички медикаменти, но губим връзката си с пациентите, казва проф. Жулиета Геренова
В лабиринта на правилната диагноза В лабиринта на правилната диагноза Ендокринологията е като едно търсене, като разследване в медицината, казва д-р Наталия Темелкова
Посветена на децата с диабет Посветена на децата с диабет

Те не лъжат, затова да работиш за тях е удоволствие, казва доц. Радка Савова

Диабетът се лекува със сърце Диабетът се лекува със сърце Терапията не е само медикаменти за контрол на кръвната захар, нужен е индивидуален подход, казва доц. Живка Бонева
Диабетът като учител за живота Диабетът като учител за живота В момента, в който задраскаме думата „страх", всичко се подрежда, казва майката на малкия Денис
1 2 3 ... 8 »