Интервю

Болниците да избират обществен или кешов ресурс

16-10-2017 07:04
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com
Болниците да избират обществен или кешов ресурсМиксът на финансиране, който съществува в момента – от НЗОК и от доплащане, не трябва да го има, казва д-р Дечо Дечев
Традиционно краят на всяка година повишава градусът на напрежение и в здравната система. Какво се случва в държавните болници, ще ги има ли и занапред, колко пари трябват на здравеопазването през 2018 г, има ли място за притеснение заради решението на ВАС за пакета на касата, попитахме д-р Дечо Дечев. Той е директор на университетската болница „Св. Ив. Рилски" в София.

- Д-р Дечев, отмяната на Наредба 2 от тричленен състав на ВАС притеснява ли ви?

- Не мисля, че може да доведе до проблеми, още повече, че това е първото решение, което, както всички знаем, може да бъде обжалвано и най-вероятно ще е. Докато не се потвърди решението от петчленен състав на ВАС, то няма да бъде и факт. Така че продължаваме да работим по същата нормативна уредба, това не променя по никакъв начин достъпа на пациентите до медицинска помощ, нито пък променя нещо за нас – изпълнителите й.

- Вижда ли се края на обединението на болниците „УБ-9"?

- Мисля, че да. Отчитам като един положителен ход на ръководството на министерство на здравеопазването идеята да сложи край на агонията на това обединение. Проведохме Общо събрание, на което решихме, че искаме то да се разтури. От тук нататък обаче, в рамките на тези 9 болници, може да се подходи рационално и да се види къде има дублиращи се структури и да се отиде към сливане на определни лечебни заведения, но не на принципа кой ще ни храни, пере и чисти, а по медицински критерии.

- Едно преструктуриране в национален мащаб може ли да е решение на проблемите за

Ако частната болница има същата структура на приходите си, каквито държавната – 90% от обществен ресурс, тя ще приключи съсществуването си много бързо

 всички болници? Възможно ли е изобщо да се случи заради различната им собственост?

- Би могло да се извърши, собсвеността няма значение. Важното е всеки изпълнител на болнична помощ, който иска да черпи обществен ресурс, да трябва да заяви дали ще работи с касата или на кешов пазар. Но подобни миксове – обществен ресурс и кешови плащания, както е в момента, не трябва да има. Ако частната болница има същата структура на приходите си, каквито държавната – 90% от обществен ресурс, тя ще приключи съществуването си много бързо. Частните болници продълажват да съществуват заради кешовите плащания, които са около 50% от общите им приходи. При нас кешовите плащания са около 5% от общите ни приходи, в тези средства не влизат медицинските изделия, които не се покриват от НЗОК.

- Доколко обаче стигат лимитите от касата?

- В момента берем плодовете на решения, които бяха взети не от това ръководство на министерството, а от предишно. За съжаление тези резултати за нас, като изпълнители на медицинска помощ и за пациентите, са негативни. Продължаваме да живеем в една парадоксална ситауация, в която от една страна ние сме длъжни да оказваме медицинска грижа в обем и качество, от който имат нужда пациентите, а в същото време сме лимитирани от касата. Заради тези лимити и организацията на заплащането от НЗОК на дейности и лекарствата за тях, напрактика се получава така, че болниците финансират системата.

- Това ли е основната причина за лошото състояние на държавните болници, изобщо на болниците?

- Това е една от основните причини. Други действия на предишни министри и кабинети, които доведоха до тук, са увеличеният брой на изпълнителите и желанието им да черпят обществен ресурс. Всичко това доведе до този резултат и до явното несъответствие на обема и видовете дейности, които болниците трябва да изпълняват и тяхното финансиране.

- Защо тези проблеми се отразяват по различен начин на болниците – едни са по-големи задължения, други с по-малки?

- Ако погледнете списъка с болниците, които са с най-големи задължения, на преден план излизат тези, които наистина са структуроопределящи за цялата система. При всички положения друга основна причина е и начинът, по който те се управляват. Защото в момента „водещите" по задължения болници, само допреди 4-5 години не бяха така.

Но системата на определяне на прогнозни бюджети и лимити категорично им се отразява. Всички знаем начина, по който работят някои частни структури, които винаги са подсигурени с финансиране на база на лични техни контакти - било то политически, корпоративни, докато за държавните болници, такава подкрепа няма. Трета причина е отговорът на въпроса дали приходите от здравни вноски се използват по предназначение или се отклоняват. Самият факт, че проф. Камен Плочев пожела да бъде увеличен бюджета на НЗОК с 400 млн. лв. означава, че приходната част от здравни вноски е значително по-висока от тази, която се предоставя на касата.

Няма да позволят на министъра да спаси държавните болници, защото мерките, които трябва да предприеме са с непопулярен първоначален ефкет

- Означава ли това, че говорим за нелоялна конкуренция между болниците?

- Нелоялна конкуренция има дотолкова, доколкото поради различни причини, главно корпоративни, някои от болниците са с различен статус спрямо други.

- А по отношение на дейността?

- Когато си в модел на търговско дружество, всяко ръководство преценява какви дейности да развива и какви не. От една страна ти дават право да преценяваш, от друга те питат защо нямаш спешност. Но спешността е организирана на ниво държава и болниците със спешност трябва да се помисли да получат адекватно заплащане, а не тази спешност да се ползва само за вход в системата, през който да превъртиш след това пациентите по няколко пътеки. Личното ми мнение е, че болници, които имат спешност, не трябва да бъдат търговски дружества. Ако областните болници и Пирогов бъдат извадени от този статут, ако 24 часа на ден работят и тяхната дейност не се лимитира, има основание другите болници да са с лимити. Но болница, която има спешност и е търговско дружество – не е правилно.

- Идва ли краят на държавните болници?

- Ако организацията продължава да е същата, каквато е в момента, ще става все по-тежко за тях. Но, ако се предприемат мерки, дори в тази посока, която обсъждаме, не само ще има място за държавни болници, но те ще продължат да бъдат и гръбнака на системата. Може би не на елитното здравопазване, на бутиковото, но при всички случаи те ще са тези, които ще носят тежестта на цялата система.

- Проф. Николай Петров се опитва да ги спаси, смятате ли обаче, че ще му позоволят, защото е свързано с пари и законодателни промени?

- Така е, по начина, по който постъпват въпроси и писма от МЗ към нас, за да подаваме информация, за първи път от доста голям период виждам, че хората там знаят какво искат. Те са напипали основните неща на базата, на които данните биха им послужили да направят обективна снимка на цялото здравеопазване. Никога от последните 4-5 години не сме имали такива конкретни запитвания – например какво става с клиничните проувания, където има огромен ресурс и може да бъде допълнително перо за финансиране на тези болници. Въпроси за съществуването на частни структури в държавните болници, все неща, които много години определени хора използваха да трупат печалба на гърба на държавата. Според мен обаче няма да му позволят да спаси държавните болници, в последните години сме виждали много негови предшественици, които също искаха да направят нещо, но не им се позоволи.

- Защо?

- Защото, когато тръгнеш да спасяваш системата, мерките, които трябва да предприемеш са с непопулярен първоначален ефкет.

- Ако нищо не се промени в системата, при 500 млн. лв. дългове, колко време още ще имаме държавни болници?

- Държавата трябва да реши, защото колкото и да отлагаме, идва един момент, в който тези пари трябва да се платят.

- Реалистично ли е да се отпуснат догодона 400 млн. лв. повече за здравеопазване в бюджета на НЗОК?

- Самият факт, че обсъждаме вариант дали здравните вноски да се отпуснат или не към бюджета на касата е парадоксален, защото по презумпция би трябвало всички постъпления от здравни вноски да се използват по тяхното предназначение. От тази гледна точка проф. Плочев е напълно прав да иска всички средства.

- Да, но към момента няма обективни доказателтсва, че това е така и не се дават всички пари.

- Напротив, има много обективни доказателства. В банковата сметка на държавата в БНБ постъпленията са значително увеличени спрямо първоначално заложеното в бюджета като приходна част.

- Ако се отделят тези средства в отделна сметка, както иска БЛС, това би ли решило проблема?

За да има контрол, трябва да има желание от властите за това. В предишни периоди този контрол беше умишлено занижен за определени болници и при лекарствата

- Мисля, че борбата за прозрачност би трябвало да бъде основна задача на БЛС, особено на тема постъпления от здравни вноски, както и да настоява тези приходи да се използват за здравноосигурителни плащания.

- Биха ли решили тези 400 млн. лв. проблемите на системата като финансиране?

- Категорично да. Всички знаем, че недостигът за болнична помощ е от порядъка на 60-70 млн. лв. Другият огромен недостиг, който е за лекарства, също би се решил в рамките на тези постъпления и дори ще останат средства за останалите видове медицинска помощ – първична, стоматологична, специализирана, образна диагностика. Но това няма да реши въпроса с ефективния контрол.

- Има ли смисъл да се дават тогава тези средства, щом отново част от тях ще изтекат?

- Нещата не трябва да се обвързват. Дали трябва да се дават или не – отговорът ми е категорично , че трябва да се дадат, защото за това се внасят. Друг е въпросът, и това е в рамките на правомощията на касата и министерството, да се организира ефективен контрол.

- И понеже непрекъснато говорим за ефективен контрол - как може той да се случи?

- Първото необохдимо условие, за да се случи, е да има желание от властите за това. Защото в предишни периоди бяхаме свидетели как централизирано и организирано този контрол беше умишлено занижен за определени изпълнители на болнична медицинска помощ и в перото лекарства. В резултат на това стигнахме до ситуация, в която две от перата в бюджета на касата – болнична помощ и лекарсва, продължават да растат, като ситуацията е много по-тежка в областта на лекарствата.

- Отстъпките не са ли решението на проблема?

- Видимо не са, поне по начина, по който се направиха. Когато се въвеждаха, се каза, че това е решението, но въпреки тях разходите за лекарства непрекъснато се повишават. В това няма нищо лошо, но, ако колерира с подобрени резултати от приложението им. А до момента никой не е видял нито един обективен анализ, който да докаже ефективността на една нова терапия спрямо лечението преди нея. Поне аз не съм виждал. Отстъпките като форма на понижаване на разходите, са една от мерките, които трябва да съществуват, но по-важното е да има рационална лекарствена политика, при която да постигнеш максимално добър ефект на по-ниска цена. А това отъства при нас.

- Как може да се постигне?

- Чрез създаване на стимули за този, който изписва лекарствата, да подхожда по този начин – да използва лекарства с максимално ниска цена, без да нарушава качеството на лечение на болния. Например болница „Св. Ив. Рилски" употребява 1 млн. лв. за онкомедикаменти всеки месец. Ако създадем организация на рационална употреба и започнем вместо 1 млн. лв., да потребяваме 800 хил. лв., тоест понижим с 20% разходите, това по никакъв начин не се отразяа на нас. След като касата заплаща напълно едно лекарство от 10 единици и от 100 единици без оглед на това как си го уползвотворил, ти нямаш стимул да влагаш допълнителни усилия, за да провеждаш рационална употеба, защото не получаваш нищо в замяна. Тръгнаха опити да се въведат различни системи за рационална употреба на медикаментите в онкологията, но нямаше никакъв резултат.

Ако прогнозният лимит за онколекарства се прибави към общия, и в тези рамки разпределяш колко да изразходваш за дейност, колко за лекарства, тогава ще имаш стимул да пестиш от медикаменти

- В „Св. Ив. Рилски" има ли все пак система за рационална лекарствена употреба – давани сте за пример?

- Използваме това, което искаше касата да въведе – автоматизирана система за употреба на онкомедикаменти и така количествата, които биха се загубили, ако пациентът не използва целия флакон, се пренасочват за други.

- Имаше обаче критики, че тази система е много скъпа за поддръжка, така ли е?

- Не бих казал, инвестициите не са притеснителни за болница с подобна дейност. Въпросът е, че след като няма стимули това да се направи, болниците не го въвеждат. Но, ако прогнозният лимит за онколекарства се прибави към общия, и в тези общи рамки ти можеш да разпределяш колко да изразходваш за дейност, колко за лекарства, тогава ще имаш стимул да пестиш от лимита за медикаменти.

- Често се говори за промяна в здравно осигурителния модел, това ли е спасението за системата?

- Промяната на здравноосигурителния модел е една много тежка политическа задача, затова по-реалният вариант е да се върнем към някои първоначално заложени в здравния модел параметри, които различни правителства се опитаха да изменят. Според мен най-недалновидната промяна беше начинът, по който се избира сега управител на НЗОК, както и че единственият човек, който се избира от Парламента, няма глас в Надзора. Премахването на Контролния съвет, присъствието на едни представители на организации в Надзорния съвет, които нямат никакво отношение към осигурителния модел, създаде лобистки модел, който много навреди на системата.







Новата детска болница ще се строи по стария договор Новата детска болница ще се строи по стария договор Ананиев продължава да смята, че изоставеното скеле е правилният вариант
Ананиев: Няма нарушения при лекарствата Ананиев: Няма нарушения при лекарствата Проверките все пак са открили фактури със заличено съдържание на цени и количества на медикаментите
Питат Ананиев за разликата в цените на лекарства Питат Ананиев за разликата в цените на лекарства Бъдещето на Детската болница и реимбусирането на някои медикаменти са другите въпроси отправени от депутатите към здравния министър
Сестрите ще работят и самостоятелно (ОБНОВЕНА) Сестрите ще работят и самостоятелно (ОБНОВЕНА) Министерски съвет ще избира болница на властта по предложение на здравния министър
НЗОК все още не плаща кислородните апарати НЗОК все още не плаща кислородните апарати Чака се Експертният съвет по белодробни болести да предостави критериите, по които ще се отпуска техниката
Пишат критерии за мозъчната стимулация Пишат критерии за мозъчната стимулация Двойно са скочили пациентите, които се нуждаят от апаратите, а те струват над 40 000 лв. за брой
Сменяме личния лекар до края на юни Сменяме личния лекар до края на юни Това може да стане и он лайн, не е необходимо да се информира настоящото джипи
EMA препоръча осем нови лекарства EMA препоръча осем нови лекарства Oдобрение получи васикна срещу Ебола и медикамент за Хепатит Д
Рекорден брой сигнали за резистентност Рекорден брой сигнали за резистентност Да не се използват антибиотици при леки случаи на КОВИД-19, призовават от СЗО
В „Александровска“ изследват безплатно стероиден профил В „Александровска“ изследват безплатно стероиден профил От 8 до 10 юни ще преглеждат без пари за бъбречни заболявания
1 2 3 ... 272 »