Интервю

Подкрепяме НЗОК за увеличение на бюджета й с 400 млн.

09-10-2017 07:21
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com
Подкрепяме НЗОК за увеличение на бюджета й с 400 млн.След като системата е в постоянно недофинансиране, как слагаме етикета добър и лош мениджмънт, какво искаме от лекарите, казва д-р Венцислав Грозев

Положението в държавните болници става все по-лошо. След Ловеч, пред фалит е болницата във Враца, аналогично е положението в други области. Защо се сигна дотук, има ли спасение, какъв бюджет за здравеопазване искат лекарите за 2018 г., кой е виновен за неразбирателството между пациенти и медици, какво става с остойностяването на лекарския труд, попитахме д-р Венцислав Горзев. Той е председател на Бъгарския лекарски съюз и модератор на Четвъртата годишна конференция на в. Капитал, на която отново ще бъдат обсъдени всички тези теми. Събитието ще се проведе под мотото „Иновации и добри практики в здравния сектор", а clinica.bg ще бъде медиен партньор.

- Д-р Грозев, напрежението в болничната помощ в страната oтново е голямо, защо?

- Ако изхождаме само от факта, че врачанската болница е пред фалит, това е така. Има болници, които не са в толкова окаяно състояние, но истината е, че всички имат срочни и извънсрочни задължения, които в национален мащаб са равни на над 550 млн. лв., така че финансовото състояние на болниците не е никак цветущо. Кои точно са формирали тези дългове, това е друг въпрос. Но в една ситуация на недофинансираност, не можем да очакваме друго. Ето какво се получава на практика – от 10 години насам цени на клинични пътеки, които са единственият приход на лечебните заведнеия, не са мръднали. В същото време и вие, и вашите читатели знаят какво се случва с цените при електроснабдяването, топлификация, лекарствата, трудовите възнаграждения, осигурителните прагове, амортизацията. Всичко това се трупа на гърба на лечебните заведения, които в продължение на 10 години получават едни и същи приходи от своята дейност. Не може тогава да се очаква да са в добро финансово състояние. Ако сега кажем, че в сравнение с Враца, монтанската болница е малко по-добре, това е така, защото не е упоменала своите задължения. Ако кредиторите предявят исканията си, както стана с врачанската, в страната няма да има нито една болница, която да бъде в добро финансово състояние.

- Колко са болниците в положението на Враца и Ловеч?

- Доста болници са в такова положение. Доколкото ми е известно, така са в Ст. Загора, бургаската и болницата във Видин. Два от регионите, които споменах, са в сравнително добро икономическо развитие – старазагорска област, бургаска област, но лечебните им заведения страдат. Ясно е, че нито бургаската област като администрация има отношение към финансирането на болницата си, нито пък Ст. Загора. Явно е, че не икономическото положение на даден регион определя добруването или не на една болница, а единственият финансов източник – НЗОК, и нейният бюджет. Защото дълговете не са от една или две години, те са натрупани от повече от десет години. Има и един друг момент – ако МЗ или други компетентни органи установят нарушения, които са довели до това състояние на болниците, то моля, изисквайте от тези субекти съответната отговорност. Но не могат колегите ми сега да бъдат виновни.

- Доколко вината е в недофинансирането, доколко в лошия мениджмънт, за който сме си затваряли очите години

Постоянно говорим за лош мениджмънт, но, ако има такъв, много лесно става смяната на изпълнителния директор. Ако този „добър" или „лош" мениджмънт е в постоянната ситуация на недофинансиране, как така слагаме етикета

наред?

- Постоянно говорим за лош мениджмънт, но, ако има такъв, много лесно става смяната на изпълнителния директор. Ако този „добър" или „лош" мениджмънт е в постоянната ситуация на недофинансиране, как така слагаме етикета. Създадохме ли условия, за да се развие потенциала на този мениджмънт в лечебните заведения, как тогава чакаме добри резултати. Няма как да стане.

- Има ли смисъл държавата да се бори на всяка цена да запази болниците си?

- Областните болници са гръбнакът на здравеопазването, ако там няма смисъл, къде има! Във Враца има няколко частни структури, но те не биха могли да поемат контингента на областната болница.

- Защо, след като имаме вече успоредна мрежа от частни лечебни заведения?

- Ами да видим коя частна болница ще излезе и ще каже – аз поемам да лекувам контигента на областната. Частната структура има съвсем друга организация на прием и финансиране на пациенти. Там има доплащане, тези болници са извън закона за обществените поръчки. Частното здравеопазване има своето място в държавата, то също е подложено на рестриктивни мерки, но те не му се отразяват чак в такава степен.

- Как тогава биха могли да се спасят държавните болници, изходът е да правим здравеопазване за бедни и богати ли?

- Не бих казал, че там е изходът, откакато свят светува – още от Хипократово време, медицината е еднаква за всички, няма значение беден или богат, цвят на кожата, политическа принадлежност. Лекарят трябва да се отнася еднакво към всички, естетствено, че в по-добре развитите икономически страни здравеопаването е на по-високо ниво. Но в България медицинската компетентност не е по-лоша от тази в останалия свят. Друг е въпросът, ако качеството е свързано и с някакви финаси, дали няма известни проблеми. Ние поемаме нашата част от отговорността там, където имаме пропуски в организацита, в качеството на медицинската услуга. Но защо ни принуждават да бъдем отговорни заради лошото финансиране на системата, с какво сме винонви ние лекарите!

- Добре, но какъв е изходът?

- Да имаме нормално остойностяване и да знаем колко пари влизат по сметката за здравеопазване. Защото системата не се финансира от държавния бюджет, а през НЗОК. Дали наистина обаче там се събират 3.4 млрд. или повече. Ако влизат повече, къде са, ако влизат по-малко, да видим какво ще се прави - дали ще се стеснява пакета, ще се увеличава процент на БВП за здравеопазване, ще въвеждаме доплащане или ще демонополизираме НЗОК. Това са вариантите, но не се случват.

- Вече текат преговорите за бюджета на НЗОК за догодина, обсъжда ли се предприемането на подобни промени?

- Провели сме две срещи досега. След едната, която се състоя в МЗ, средствата за болнична помощ бяха повишени от юли месец тази година с 63 млн. лв. и вече средномесечното плащане до ноември е 141.1 млн. Втората среща се състоя с оперативното ръководтсво на НЗОК и проф. Камен Плочев, на която уточнихме, че имаме изключително близки становища за бюджета на здравната каса за следващата година. Сумите, на които се спряхме, са с около 400 млн. лв. повече или общо в рамкте 3.856 млрд. лв. За първи път имаме такъв случай, в който вижданията ни с касата за бюджета й да са напълно съпоставими. И пак ние не знаем дали това е най-доброто, което може да се постигне, защото не сме наясно какви средства влизат в системата на здравеопазване. Но този бюджет, който предлагаме, би могъл да премахне порочната практика и отвратителното понятие „надлимитна дейност", защото една от причините за ситуацията в болничната помощ са точно лимитите. Същото е и положението в извънболничната помощ, където при едни добри постижения в НРД, колегите имат отново липса на направления. Всичко това рефлектира върху качеството и разбунва системата на здравеопазване. Завишаването на бюджета на НЗОК с 400 млн. лв. ще ликвидира и изначално планувания дефицит в системата.

Изходът е да имаме нормално остойностяване и да знаем колко пари влизат по сметката за здравеопазване. Защото системата не се финансира от държавния бюджет, а през НЗОК

- Какво ще е разпределението по пера на това увеличение?

- Предлагаме да се дадат около 24 млн. лв. повече за първичната извнъболнична медицинска помощ (ПИМП), 33 млн. лв. в специализираната извънболнична медицинска помощ (СИМП), 172 млн. за болнична помощ или там средствата да станат общо около 1.8 млрд. лв. Съответно между 8-10 млн. за медико-диагностични дейности (МДД) и медицински изделия. Тази година за първи път коментираме само медицинската дейност, не коментираме фармаиндустрията и нуждата от завишаване на бюджета за лекарства, нито този на колегите ни зъболекари. Необходими са средства и там, но те сами ще водят своите преговори.

- Най-вероятно няма да бъдат одобрени тези цифри, какво следва тогава?

- Надявам се, че това няма да се случи, но, ако стане, тогава отново ще има рискове от фалити на болници, напрежение и безпокойство в системата. Но искам дебело да подчертая, че ще понесем и отговорността си от увеличаването на тези средства, като контролиране тяхното разходване. Говорим за недопускане надвишаване на броя хоспитализации, както и на броя процедури, гаранция за спазване на правилата за приемане и изписване на пациентите от болницата. Това е в нашите възможности и ще бъдем лоялни партньори в контрола на тази дейност, както на НЗОК, така и на Изпълнителната агенция за медицински одит (ИАМО). Но, ако пак сме поставени в същата ситуация, както години наред досега, какво повече може да се иска от нас!

- Това запазване на обемите в болничната помощ означава, че ще искате да се завишят цените в пътеките, така ли?

- Да, трябва да завишим цените, защото трябва да гарантираме по-добро качество на лечение, макар че то и сега е добро. Да не говорим за достъпа до медицинска помощ, който у нас е толкова широк и бърз.

- Дори да постигнете финансовите си условия, откъде ще дойдат кадрите, за да се спасят болниците в Ловеч, Враца и т.н.?

- От 10 години насам БЛС алармира за този проблем, сега ли се сещаме за него? Изпуснахме си кадрите, гоним си младите специалисти, няма приемственост, какво очакваме да се случи. Ако създадем предпоставка за промени, да се види, че тенденцията ще е за нормализиране на системата, този кадрови потенциал, който е тук в момента, до не малка степен ще обезпечи дейността. Но огромният порблем са медицнските сестри, това са момичета с образователен ценз и професионална подготовка на високо ниво, а тенденцията за намаляването им е очевдина.

- В тази връзка, след като имаме и намаляващо население, не е ли крайно време да преструктурираме болничната помощ?

- Предлагахме да преструктурираме болничната помощ с въвеждането на тези две или три пътеки за долекуане. Но лечебните заведения трябва да са добре мотивирани, за да осъществяват тази дейност и тогава е възможно с по-малко потенциал, с по-малко изисквания в прословутите медицински стандарти, това да стане. Когато и тези кадри, които сега излязат от учебните скамейки, имат вярата и надеждата, че може да се случи нещо тук, добре. Ако не, и те ще изчезнат от България.

- Имате ли гаранция, че ще започнат промени в тази посока?

- Колкото и клиширано да звучи, надеждата умира последна, но гаранция нямаме никаква. Мантрата, че „виждате ли ние все повече даваме, а те крадат", е невярна. Как крадеш от нещо, което не знаеш колко струва.

- В тази връзка докъде стигна остойностяването на дейностите и медицинския труд?

- В момента вече се водят малко по-активни разговори с НЗОК и МЗ. Надявам се в следващите месец-два да заработим по-добре. За съжаление от еда година методиката седи на сайта на БЛС, но върху нея няма казана и една дума. Министър Петров обаче се е ангажирал с тази дейност, чест прави на МЗ, че започнаха да коментират една такава тема, като остойностяването на медицинския труд.

- А докъде стигна борбата за изплащането на надлимитната дейност, от НЗОК категорично отказват това да се случи?

- Това е един от огромните проблеми. Дебело искам да подчертая и отвратителното поведение на РЗОК, които не приемат нормалните фактури на болниците, а искат фактури с дейност в рамките на лимитите. С други думи, ако по медицинска целесъобразност, лечебното заведение е лекувало 103 пациенти, то трябва да фактурира – 100, колкото е лимитът му. Даже има случаи, в които с бял коректор се заличва декларираната сума и се връща на болницата за корекция. Така се формира надлимитна дейност, за която болниците не биха могли да претендират пред системата на правосъдието. Това поведение кара вече лечебните заведения да вдигат ръце. Но ние ще искаме изплащане на надлимитната дейност в рамките на 2016 и 2017 г. От април миналата година до април тази сумата вече е около 38 млн. лв. А до края на ноември ще е над 50 млн. лв.

- Проблемите в здравната система ли са в основата на нарастващото напрежение между лекари и пациенти?

Когато има агресивен пациент ще светва сигнална ламмпичка, това няма за цел човекът да не се обслужи, а да се засили вниманието на екипите, които в момента го приемат

- БЛС стартира кампанията „Не на насилието над медици" под надслов „Да спасяваш е призвание, не заслужава наказание". Една от причните за насилието са неудачите в системата на здравеопазването. Анкетата, която проведохме между 3000 души посочва, че сред основните причини са и други фактори - култура, образование, социално положение, но един от основните проблеми е недофинансирането и организацията на системата. Тези нелицеприятни действия отново демотивират работещите в системата, както и младите хора, на които им предстои да влязат в нея.

- Предложихте да се направи един списък с агресивни пациенти, реално обаче как може да стане?

- Възможно е да се случи през информационните системи на самите лечебни заведения и чрез друга, която БЛС ще съдаде на своя територия, в която ще могат да се посочват имената на хората, кото са проявили агресия. Имаме уверението на МВР и Поркуратурата, за което им благодаря, че те от своя страна също ще ползват тази информация. Когато има агресивен пациент ще светва сигнална ламмпичка, това няма за цел човекът да не се обслужи, а да се засили вниманието на екипите, които в момента го приемат. Ако всичко върви нормално, системата в рамките на 6 до 8 месеца ще бъде готова.

- Приключи проверката на случая „Спас Добрев", съгласен ли сте с резултатите и какво провокира тези инциденти?

- Тук е ставало дума за терминално болен пациент, който е влошен, който е изписан, но не е отразено, че е напуснал по собствено желание предходното лечебно заведение. Така или иначе, когато човек се обърне за помощ към една болница в такова състояние, той трябва да бъде стабилизиран. Оттам насетне да се търсят възможности за настаняване в съответната профилирана клиника.

- Защо стигаме дотук, защо лечебните заведения не искат тези пациенти?

- Ако трябва да отговаря с оглед на организацията в здравеопазването, ще е доста грубо – те нямат заинтересованост от тези пациенти. Но истината е, че в случая един акт на субективна преценка не може да бъде причина да подлагаме всички лечебни заведения под общ знаменател. Ние чакаме решението на Централната ни комисия по етика също да се произнесе по случая.







2.1 млн. пътеки са отчетени за 2019 г. 2.1 млн. пътеки са отчетени за 2019 г. По-малко пациенти са получавали медикаменти за домашно лечение
БЛС и НЗОК започват преговорите за КОВИД БЛС и НЗОК започват преговорите за КОВИД Съсловната организация иска увеличаване на клиничната пътека за лечението
ГЕРБ не посмя да бетонира доплащането ГЕРБ не посмя да бетонира доплащането

Да остане в сила сегашното положение, предлага депутатът Лъчезар Иванов, при което пак ще се искат пари от пациентите

Касата на минус 37 млн. за 2019 г. Касата на минус 37 млн. за 2019 г.

Над 74% от парите на фонда са отишли за болници и лекарства

Борисов: Ананиев да следи лично за мерките на стадиона Борисов: Ананиев да следи лично за мерките на стадиона Кметът на София и няколко министри също да гледат мача и да мерят разстоянието между хората, нареди премиерът
Уникална лабораторна апаратура в Онкологията Уникална лабораторна апаратура в Онкологията Работата й ще нареди по диагностични възможности УСБАЛО в групата от водещи в света медицински центрове за борба с рака
Засилват контрола на зоонозите Засилват контрола на зоонозите Предлагат нова наредба за мониторинг на болестите, предавани от животни на хора, старата е обявена за нищожна от ВАС
НЗОК плати над 22 млн. към чужди фондове НЗОК плати над 22 млн. към чужди фондове Издадени са общо 124 формуляра S2, най-много са за лечение в Германия
И зъболекарите по мярката 60/40 И зъболекарите по мярката 60/40 Това важи за лекарите по дентална медицина, които нямат договор с НЗОК
Водата по плажовете е чиста Водата по плажовете е чиста Въпреки заразата с коронавируса туристическият сезон стартира. Чисто ли е морето и има ли риск презастрояването да доведе до замърсяване на Черноморието, попитахме главния здравен инспектор доц. Ангел Кунчев.
1 2 3 ... 224 »