Интервю

Общинските болници трябва да се финансират целево

04-09-2017 08:30
Лиляна
Ламбева
l_lambeva@abv.bg
Общинските болници трябва да се финансират целевоДобре е рамковият договор да се подписва за 3-4 години, постоянните промени изнервят, смята д-р Иван Димитров
Поне 2/3 от общинските болници извън София са пред фалит. Причините са в натрупаните задължения заради наложените лимити и ниските цени на пътеките, по които работят този тип лечебни заведения. За това предупредиха от Сдружението на общинските болници преди дни. На какво се дължи тежкото финансово състояние на клиниките, как се справят с проблемите и до какво ще доведе затварянето им, попитахме д-р Иван Димитров. Той е управител на болницата във Велики Преслав.

- Д-р Димитров, кои са основните причини, които спъват общинските болници?

- Проблемите в системата на здравеопазването не трябва да се делят по вида на собствеността на болниците. Може би въпросът се поражда по този начин от това, че в по-голямата си част общинските са малки като леглова база, разположени са в по-отдалечените общини и работят с ограничен брой лекари. Имат и по-малка дейност – като обем и като възможност за високотехнологични дейности. Но, от друга страна, нашите болници обслужват почти 2 млн. души от населението и обхващат най-често значимите заболявания – хроничните. Затова имат своята роля и място. Проблемите са същите, като на останалите здравни заведения и произтичат от неправилното управление на системата като механизми за разпределение на средствата, като визирам последната методика на НЗОК. Конкретен пример е фактът, че няма как в един пакет на касата да бъдат заедно работещи успешно клиники по високо платени пътеки и такива от първо ниво, на които пътеките са с ниски цени. Доказано е в други сфери, че подобен модел се проваля. Вторият важен проблем са кадрите. На първо място, има много остър недостиг на медицински сестри. Ако някой си направи труда коректно да погледне изискванията и реално работещите, ще види, че сме под санитарния минимум за тези специалисти в болничната помощ. Същият проблем стои и с лекарите. Средната възраст при тях е 59 години, а за сестрите е около 54-55 години. Това, което държавата предвижда да произвежда като кадри, не е достатъчно да попълни системата и да й осигури стабилност и устойчивост. Вероятно тези, които взимат управленските решения, го знаят. Учудващо е, че не виждаме предприети конкретни действия в тази насока, за да не се стигне до остър срив в системата поради липса на кадри. 

Лимитът ни е намален
с 10%, бюджетът ни
не стига и за заплати

- Какво е финансовото състояние на болницата във Велики Преслав. С колко бяха намалени лимитите ви?

- Намалиха лимитите на всички лечебни заведения, като при нас спадът е с около 10%. Има нелогично разпределение по области и отново вината е на методиката на НЗОК. Тя предвижда при неусвоени пари в дадена област, на следващата година те да се приспадат, но това се отразява и на лечебни заведения, които нямат пряка вина за това. Ние сме си изпълнявали прогнозния бюджет, но друго голямо лечебно заведение не е успяло, затова бюджетът на областта е намален с 1.3 млн. лв. Това се отразява и на нас. Само че, ако за голямия играч 30 000 лв. не са решаващи, за нас те са от изключително значение. Тази година прогнозният ни бюджет е по-малък от фонд „Работна заплата”! Допълнителните възможности за търговска дейност в малките градчета не са големи и затова започваме да трупаме задължения към доставчиците на медикаменти, консумативи и ел. енергия. На този етап успяваме да се справим със заплащането на персонала на 100%, но и там нещата са месец за месец. Така че, ако не се осигури целево финансиране на тези лечебни заведения през бюджета на общината или директно, просто няма как да се работи. Казвам го по този начин, защото увеличаването на бюджета на НЗОК, независимо с каква сума е, няма да промени нищо за малките болници, които работят с клинични пътеки първо и второ ниво на компетентност. Статистиката го доказва за последните две години. Видно е от отчета на касата, че 4 специалности ползват 1/3 от ресурса на касата, т. е. има изкривяване вътре в разпределението на средствата. Затова ние, в Сдружението, сме категорични в този извод, че парите трябва да бъдат насочени целево, да се даде възможност да ги изработим.

Какъв размер са задълженията ви?

- Засега дължим 110 000 лв., но аз съм внесъл докладна в общинския съвет с прогноза, че до края на договорния период, до април, ще се увеличат почти двойно. Няма как да поставяш изисквания за определен брой специалисти според стандартите и да не осигуриш възможност на търговското дружество да си изработи парите. Това е пълен парадокс и не знам колко пъти трябва да го коментираме. Не знам защо не се възприема, че сме прави и че не може по този начин да се работи. Ако някой си мисли, че областните болници могат да поемат всички пациенти ако се случи една или друга общинска болница да затвори, това означава, че няма поглед върху системата.

Общината помага ли на лечебното си заведение?

Не е редно финансирането на лечебните заведения на едно място да става през държавния бюджет, а на друго - през общинския. Ние обслужваме едно и също население

не е редно финансирането на лечебните заведения на едно място да става през държавния бюджет, а на друго - през общинския. Ние обслужваме едно и също население. - Община Велики Преслав тази година е гласувала една скромна сума от 50 000 лв. основно  за капиталови разходи и за поддръжка на сградния фонд. Това са възможностите, това са преценили. Миналата година бяха 80 000, но вие знаете финансовото състояние на повечето общини – от 265, около 165 са със задължения. Според мен не е редно финансирането на лечебните заведения на едно място да става през държавния бюджет, а на друго - през общинския. Ние обслужваме едно и също население. Един пациент може да лежи и в държавната болница, после в общинската и обратно. Тези случаи са ежедневие. Няма логика в това.

Според вас държавата трябва да отпуска повече средства на общините за здравеопазване, за да могат те да ви подпомагат?

- Тази методика на НЗОК е порочна и колкото повече пари наливаме, изкривяването в системата ще става все по-голямо. Има скъпоструващи дейности, които нямат лимит и там един колега, ако запретне ръкави, може за месец да изкара лимита на една малка болница. Затова казвам, че няма как скъпите пътеки да работят заедно с евтините. В едно сито ако сложим едри камъни и пясък, големите ще скъсат ситото и пясъкът ще изтече. Има специална статия за управление на икономиката на Сингапур, където този пример е много ясно описан. Аз не съм икономист, но съм го разбрал, а то вече на практика се вижда. Така че, ако по този начин се увеличава бюджетът на касата, ще се увеличават диспропорциите и изкривяванията. Затова трябва да се контролира потокът за средства, за да може да се гарантира оцеляването на всички.

Не е ли по-добре да се увеличат цените на пътеките, които са най-подценени?

- Ние сме направили такова предложение, но за да се направи това, трябва да се актуализира бюджетът на касата. Трябва да се осигури някакъв баланс в системата и когато поставяш изисквания на търговското дружество, да му дадеш възможност да ги изпълни. При нас такава възможност липсва. Ние имаме фиксиран бюджет и след това всяка година се прибавят нови изисквания за лицензи, специалисти. И в същото врече не се повишават цените на пътеките, а да не говорим за оценката на труда на персонала.

Има идея да се промени начина на заплащане на лекарите, като се определят заплати за различните длъжности. Как го приемате?

- Много добре, но никой не казва кой ще осигури финансирането. Това са пожелания, но как да се случат при този лимит? Отново се прави некоректен опит да бъдат поставени в невъзможност да съществуват по-малките лечебни заведения. Защото няма как при този лимит да дадем по-големи заплати. Те и сега не стигат.

Голяма част от стандартите паднаха в съда. Защо изискванията им продължават да се налагат?

- Не съм чул някой от депутатите да зададе този въпрос там, където трябва и да чуем отговора – от трибуната на Народното събрание. Аз какво бих могъл да кажа?

Какъв контингент обслужва вашата болница?

- Обслужваме две общини. Велики Преслав е 16 000 души, а с община Върбица сме 24 000 души. Населението е застаряващо – такъв е демографският показател. Преобладават хроничните заболявания и ние затова работим в тази насока с терапевтично отделение, неврологично, рехабилитация и физиотерапия, и психиатрия. Рисковите отделения като хирургия и АГ са затворени още преди години и тези пациенти се обслужват в областния град.

Какво следва, ако затвори някоя от общинските болници? 

Ако затворим, не виждам как ще се лекуват възрастните хора без близки. А "Спешна помощ" ще стане просто звено за транспорт

- Ще бъдат лишени от достъп до медицинска помощ голям процент от възрастните хора, които особено, ако ги няма близките им при тях, не виждам как ще бъдат обслужвани, защото нямат възможност да пътуват до по-големия град. Освен това, капацитетът на съответната областна болница няма да може да ги поеме. За пример мога да дам неврологичните отделения. Там патологията е най-честа в момента. Тези болници са незаменими и нужни в България. Освен това, ние консултираме засега центровете за спешна медицинска помощ. Техните филиали са разположени на наша територия, осигуряваме им лабораторни апарати, изследвания с рентген и скенер, когато е наложително, както и консултация със специалистите, работещи в съответното лечебно заведение по профилите, които имаме. Ако отпадне болницата, това няма кой да го свърши за филиалите на спешна помощ и те ще бъдат просто само звено за транспорт.

Как работите с областната болница – в конкуренция или в сътрудничество?

- Работим в тясна колаборация. Имаме сключени договори за ред дейности, които ние не можем да поддържаме. Визирам кръвна банка, някои по-високоспециализирани изследвания и т. н. Работим в тясна комуникация и така е навсякъде. Субординацията в здравеопазването няма как да отпадне.

Имате ли възможност да работите по европейски проекти и да привличате допълнителни ресурси?

- Личните ми усилия в тази насока не дадоха резултат. По принцип програмите, които са с европейско финансиране, трудно допускат да се класира лечебно заведение за болнична помощ с общинска собственост. Така са написани. Някъде има осъществени проекти за саниране, но ние кандидатстваме почти всяка година и досега не сме успели.

Как се справяте с персонала? Имате ли достатъчно лекари и сестри?

- Все по-трудно се справяме. Няма млади кадри, които да искат да започнат работа в такъв тип болници. Засега сме комплектовани, но до кога ще бъде така, не може да се каже.

Някои болници предлагат социални услуги за млади хора, за да ги привлекат - квартира за лекарите, работа на другия член от семейството и различни социални придобивки.

- Това отдавна е практика в община Велики Преслав, но явно не е достатъчно. Много малко колеги се дипломират и знаете, голяма част от тях избират чужбина. Освен това имаше четири нулеви години за специализация по държавна поръчка - от 2006 до 2009-а включително. Там също би следвало да бъде зададен въпросът, кой трябва да поеме отговорност за това безумие.

Каква част от пациентите ви са здравнонеосигурени? Успявате ли след това да си вземете парите от специализирания фонд?

- Досега имаме един-единствен случай, при който се опитвахме да си вземем парите от социалните служби и той ни коства страшно много усилия. Затова не разчитаме на това и разходите си остават за наша сметка. Но неосигурените при нас са малко, защото повечето пациенти са пенсионери. Много рядко, единици са тези без осигурителни права.

Сдружението на областните болници имаше ли среща с новото ръководство на министерството?

-  Участвах в една среща, която беше организирана от Сдружението на общините в подобен формат. Разговаряхме около час, имаше разбиране и обещания, но досега някакви действия или знаци, че ще се промени нещо, няма. Оставаме с надежда, защото това касае не само болницата, а най-вече населението, което обслужваме.

Предстоят преговори за Национален рамков договор за 2018 г. Какво трябва да се промени, за да се улесни дейността на общинските болници?

Изискванията за брой лекари трябва да са по-реалистични спрямо намаляващия им брой - в момента нещо не се връзват нещата

- Досега всеки договор в първоначалния си вариант е бил с утежняващи изисквания, които след това с много срещи и дебати отпадат. Затова е добре тези неща да се уточняват още по време на разговорите преди подписването. Но първо би трябвало да се удължи периодът за договаряне. Добре е НРД да е за 3 или 4 години, за да има по-голяма устойчивост, когато се договори нещо. Сега се работи по различен начин, след приемането на всеки нов договор и е изнервящо всяка година да се сменят правилата. По отношение на изискванията, какво можем да коментираме, като повече от половината от нормативната база на предишния екип на министерството е в съда. Някъде има окончателно отменени неща, други все още висят. Излишно е да припомням, но въвеждането на нивата на компетентност не беше предварително анализирано. То доведе до безсмислено оскъпяване на нашия труд, изисквайки бройка лекари, затова ние още миналата година направихме предложение за промяна в стандартите и за разумен брой медици. А там, където има нужда, съответният мениджър ще си ги назначи. Ако е необходимо, може да вземе и 10 специалисти, но нека изискванията да са по-реалистични, спрямо наличния брой лекари в страната. Има специалности, където вече са под 100. Примерно патоанатомите, анестезиолозите. Затова си задайте въпросът, как толкова много лечебни заведения със съответните нива на компетентност работят с непрекъснато намаляващия лекарски състав. Нещо не се връзват нещата.

Какво друго, освен изискваният брой специалисти, очаквате да се промени?

- Трябва да се даде възможност лекарят да работи това, за което е учил и за което е получил разрешително. Трябва да се даде възможност на широките специалности като вътрешни болести и общата хирургия да бъдат използвани рационално и целесъобразно, особено в по-малките болници. Към момента специалистът вътрешни болести има ограничени възможности за работа само по няколко клинични пътеки от първо ниво на компетентност. За следващите започва да се изисква ендокринолог, кардиолог, пулмолог, гастроентеролог и т. н. И всъщност нещата, които някога личният лекар можеше да върши сам  в извънболничната помощ, за болница сега се изисква втори специалист. А това носи втора работна заплата и процесът се изкривява. Това е ход, който ще бъдат принудени тези, които управляват системата, да го направят, защото няма да има друг начин. Намаляват лекарите. Проблемът с медицинските сестри обаче не стои така. Там резервният вариант с даване на съвместителство като допълнителна работа се прилага, но възрастовата граница е доста притеснителна. Медицинска сестра се създава за 4-5 години, а това е медицинското лице, което трябва да бъде до главата на болния, да закачи системата, да измери температура и това физическо лице няма как със стандарт да го създадеш. Докато при лекарите има възможност да им се разреши да правят това, което са правили години назад, преди да влязат в сила медицинските стандарти. При медицинските сестри не може да се случи.

При тези заплати от 500 лв. едва ли могат да се обвиняват сестрите, че се преквалифицират или заминават. 

Много удължиха обучението на медсестрите - би следвало да е 3 години

- Има и друго – удължиха много обучението им. Би следвало да е около 3 години, защото без да подценявам работата им, те са изпълнители.

Задължиха ви да осигурите видеоохрана на болниците. Ще успеете ли да го направите при тези финансови ограничения?

- Ще го направим, след като касае сигурността на персонала. Но по отношение на тази тема, би трябвало да се дискутира доколко се прилага организацията на приема на пациенти. Защото с тези чекирания с лични карти, с пръстов отпечатък и какво ли още не, бумащината е много, въвеждането в системата изисква доста време и това, според мен, изнервя пациентите и колкото е по-голямо лечелбното заведение, толкова по-чувствително е това нещо, защото потокът е голям. При нас няма подобно напрежение. Ние работим повече планово и около 15% от пациентите са по спешност.

Имате ли бити лекари и сестри в болницата?

- Ние нямаме спешно отделение, така че не сме имали подобни случаи.

Какво искате да кажете за финал?

- Нека е призив, че се намираме на границата като последен срок за промяна на начина на управление на системата, преди процесите да станат необратими. Защото реално съществува такава опасност. И не говоря само за общинските болници.







Касата ще си обновява автопарка Касата ще си обновява автопарка

Във вторник Надзорният съвет ще гледа и мерки за оптимизиране работата на фонда

Дарения за малките пациенти в Русе и София Дарения за малките пациенти в Русе и София Нова педиатрия отваря врати в УМБАЛ-Русе, детска площадка ще радва малките пациенти в "Пирогов"
Дават още 108 направления за ЯМР Дават още 108 направления за ЯМР

Здравната каса иска нова сграда в София, сегашната й е тясна

Облекчаваме вноса на медици от Украйна и Молдова Облекчаваме вноса на медици от Украйна и Молдова Валери Симеонов предлага по-бързо и по-евтино издаване на „синя карта" за работа у нас
Изписаха здравният министър от ВМА Изписаха здравният министър от ВМА

Ген. Николай Петров ще довърши лечението си у дома, съобщиха от болницата

Джипитата искат такса и за децата Джипитата искат такса и за децата

Родителите да плащат левче, а остатъкът да дава държавата като при пенсионерите

Здравният министър се възстановява Здравният министър се възстановява Състоянието му е стабилно, няма опасност за живота, твърдят от ВМА
Проф. Петров по спешност в болница Проф. Петров по спешност в болница Министърът е настанен във ВМА, получил е бъбречна криза, съобщиха от там
Сливането на „Св. Мина” и „Св. Пантелеймон” е за добро Сливането на „Св. Мина” и „Св. Пантелеймон” е за добро Сред лекарски протести, ожесточени спорове между общински съветници и разписване на бизнес планове две от големите пловдивски болници финализират обединението си. Какво предвиждат окончателните планове за преструктуриране, споделя управителят на "Св. Пантелеймон" доц. Петко Недев.
Вадят 42 млн. лв. от резерва за аптеките Вадят 42 млн. лв. от резерва за аптеките „Екшън план" ще спасява касата от допълнителни разходи, реши Надзорният съвет на НЗОК
1 2 3 ... 58 »