Неврология

България е ендемичен район за инсулти

30-08-2017 10:15
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com
България е ендемичен район за инсултиНе сме германци или американци, няма как да ходим на работа с колело и да правим джогинг, но медицината може да помогне, казва доц. Николай Велинов
Мозъчно-съдовите заболявания са сред най-големите проблеми не само за България, но и за света. Те са в основата на едни от най-честите фатални инциденти – исхемичният мозъчен инсултт. Затова държавата създаде четири центъра в страната за лечението им. Един от тях се намира в "Пирогов". Заработи ли вече той, на каква терапия могат да разчитат в него пациентите, кога да търсят помощта на специалистите, попитахме доц. Николай Велинов. Той е началник на Отделението по съдова неврохирургия в спешната болница и републикански консултант.
Центърът за лечение на мозъчносъдови заболявания в "Пирогов" е изграден през 2011 г. В него всеки човек с инсулт би могъл да получи лечение с всички модерни методи, каквито са тромболизата и механичната тромбектомия. Помощ в центъра обаче ще намерят не само хората с инсулт, но и с други мозъчно-съдови заболявания.
В "Пирогов" провеждаме ендоваскуларно лечение на мозъчни аневризми, артериовенозни малформации и други от 9 години, имахме нужда от държавно финансиране, за да започнем лечение и на мозъчни инсулти, казва доц. Николай Велинов. Причината е, че провеждането на механична тромбектомия, използвайки стент или други методи, при инсултите е изключително скъпо. Заради това до началото на тази година в страната

механични тромбектомии при инсулти не се правеха или бяха рядкост

След като здравно министерство реши да се изградят 4 центъра за цялостно лечение на инсултите и да финансира нужните за това средства, нещата се промениха. А това е изключително важно за успешното лечение на исхемичните инсулти, които заемат над 80% от всички. При тях притокът на кислород и кръв към мозъчния паренхим спира заради оклузия (запушване) на артериите, най-често от тромб. Заради това клетките на мозъка умират и човек губи живота си или получава тежки увреждания – не може да се движи, да говори и т.н. Единственият начин да се спаси живота му в тези случаи, е да се извади тромба навреме и да се реканализира нормалното мозъчно кръвоснабдяване – още в първите няколко часа след запушването. За да стане това обаче, е нужно наличието на добре обучени специалисти от няколко отделения – неврология, неврохирургия, реанимация, образна диагностика и апаратура, с каквито разполагат точно центровете като този в "Пирогов". Освен това се изисква желязна организация и стиковка между лекарите от различните звена. Голяма роля играе неврологичното, защото пациентът следва да бъде диагностициран за минути, трябва да се осъществи компютърна томография на главен мозък с контраст и да се установи степента на запушване на съдовете, обяснява доц. Велинов. Ако големината на тромба е под 8 мм и разположението му позволява, може да се осъществи тромболиза. Ако пациентът не е подходящ за тази процедура или тя не му е помогнала, може да се пристъпи към механична тромбектомия използвайки стент или друго устройство, стига отново да няма други противопоказания. Например, запушването да е над втория сегмент на средната мозъчна артерия, обяснява специалистът.

Успеваемостта от лечението с тромбектомия е много голяма - 87% 

Освен това то е приложим на повече пациенти, защото голяма част от контраиндикациите за тромболиза при него не важат. Една от тях е свързана с времето, което е изключително важно при инсултите. Прозорецът за лечение с тромболиза е до четвъртия час от началото на инсулта, докато при тромбектомията той е по-голям – 7-8 часа. След това обикновено пациентът се насочва за консервативно лечение с медикаменти в реанимацията. Въпреки това често не успяваме да се вместим в горния таван за тромбектомия, защото много хора идват след 12-ия час, казва доц. Велинов. Обикновено близките на пострадалите ги намират чак на другия ден и едва тогава ги карат в болницата. Късното стигане до болница е свързано и с неразпознавамето на симптомите на инсулта. Ако се появи слабост в долен и горен крайник или настъпи едностранно изкривяване на лицето, загуба на говор, значи най-често става дума за исхемичен мозъчен инсулт, обяснява доц. Велинов. Тогава веднага пострадалият трябва да се откара в подходяща болница с наличен специализиран център за лечение на мозъчни инсулти. Според него, ненавременното достигане до лекар в тези случаи не е проблем само за България. Така е и в Америка, и в други развити държави, в момента там се обучават парамедици, които да разпознават инсулта, обяснява специалистът. Също така се

оборудват линейки, в които да може да бъде направена тромболиза и компютърна томография

Това време сигурно след години ще дойде и у нас.
Преди това обаче специалистите очакват от здравното министерство да се погрижи за обучението на лекарите в страната, както и да се разпространят протоколи за работа при инсулт в болничната и доболничната помощ. Хубаво е това да стане, колкото се може по-бързо, защото пациентите в България са наистина много. Според специалистите, дори сме ендемичен регион за този проблем. Това е така заради начина ни на живот - хранителният ни режим, не спазваме никакви диети, не се движим, казва доц. Велинов. Според него сме като французите – обичаме сирена, вино, кислело зеле, а всичко това води до завишен процент на на мозъчно-съдови заболявания. Всички пациенти между 50 и 70 години с напреднала хипертония, с диабет, с атеросклероза са рискови, предупреждава специалистът. Според него кръвните изследвания при общопрактикуващия лекар веднъж годишно са достатъчни, за да се види дали има промени в кръвната картина и липидния статус на един човек и съответно - нужда от промени в начина му на живот или лечение. Но той

не е оптимист, че тогава много българи ще спазват препоръките

на лекарите си да се борят с високите липиди, хипертонията, да спазват диети, да се движат. Ние не сме нито германци, нито американци, трябва да приемем действителността, че няма да видим българите масово да ходят на работа с колело и да правят по 10 км джогинг, отсича той. Но това не го притеснява. Защото вярва в съвременната медицина, като тромбектомията, която позволява по-успешно да се лекуват проблемите при пациенти с исхемичен мозъчен инсулт.






600 нови случаи на белодробен рак годишно 600 нови случаи на белодробен рак годишно Появят ли се първите симптоми, карциномът вече е напреднал, алармират специалистите
Пациентите с ХОББ се нуждаят и от психолози Пациентите с ХОББ се нуждаят и от психолози Хроничната кашлица е от първите симптоми на болестта, информира кампанията „Дишам свободно"
Цигарите и лошата храна водят инфаркта Цигарите и лошата храна водят инфаркта България държи едно от незавидните първи места по инфаркт на миокарда. Какви са рисковете, как да разпознаем първите симптоми и да се предпазим от сърдечните проблеми, разказва д-р Борислав Борисов.
Плаката в артериите не боли, но е опасна Плаката в артериите не боли, но е опасна Всички пациенти със симптоми на атеросклероза трябва да бъдат преглеждани за стеснения на кръвоносните съдове. Какво е каротидната стеноза, как се лекува, попитахме доц. Димитър Петков.
При инсулта всяка минута е от значение При инсулта всяка минута е от значение

Какво предизвиква инсулта, какви са най-новите техники за лечение и как да се предпазим, разговаряме с д-р Павлин Павлов. Той е началник на Отделението по неврология в Силистра.

Шиповете не са безобидни Шиповете не са безобидни Студените сезони настъпват, а с тях започват да се обаждат и различни болежки. Обостря ли зимата ревматологичните заболявания, опасни ли са шиповете, попитахме проф. Златимир Коларов.
За да лекуваш инсулт, трябва да си пушка при нозе За да лекуваш инсулт, трябва да си пушка при нозе

Само преди ден светът отбеляза деня за борба с инсултите. Има ли лек за тях, какъв е той, защо не се прилага масово в страната, каква е тайната на успеха в лечнието им, попитахме доц. Росен Калпачки.

Сбогом на кожните алергии Сбогом на кожните алергии През есента кожните алергии отново ни застигат, заради студения въздух, триенето на дрехите и липсата на  хидратация. Как да се справим с проблемите и какво е лечението? Казва специалистът д-р Петя Златева. 
Гените са ключът към разгадаването на Алцхаймер Гените са ключът към разгадаването на Алцхаймер Миналата седмица във Варна се проведе конференция на тема „Oстаряване, болест на Алцхаймер и епигенетика". Какво знае науката за тази болест, попитахме проф. Илия Лефтеров.
Депресията дебне най-вече работещите хора Депресията дебне най-вече работещите хора

Психичните проблеми се превръщат във се по-голям проблем за всеки човек в забързаното му ежедневие. Има ли бум на депресиите, какви са симптомите, как да си помогнем, попитахме д-р Захари Зарков. 

1 2 3 ... 24 »