Интервю

Държавата трябва да подкрепи областните болници

14-08-2017 11:30
Лиляна
Ламбева
l_lambeva@abv.bg
Държавата трябва да подкрепи областните болнициЧуваме, че има вторичен пазар при преразпределяне на средства в Надзорния съвет на НЗОК, надяваме се да спре, казва д-р Георги Гелов
Болниците продължават да се оплакват от лимитите на здравната каса, въпреки по-доброто финансиране през втората половина на годината. В лчебните заведения не липсват и други проблеми – застаряване на кадрите, поява на все повече губещи дейности. Как се справят с тях в МБАЛ-Хасково, попитахме изпълнителния директор д-р Георги Гелов.

- Д-р Гелов, какво е състоянието на болницата в Хасково? Справяте ли се при лимитираното финансиране от страна на здравната каса?

- Състоянието на болницата в Хасково в общи линии e стабилно по отношение на кадрите. Финансово стои не лошо, но поради ниските бюджети имаме проблеми, като всички останали болници в България. Имам предвид намалените лимити от предходните месеци – март, април, май и юни. Лимитите, които се определиха, след като влезе в министерството новото ръководство, са малко по-добри, но пак не са това, което трябва да бъдат. Така на нас ни заплащат нещо, но не това, което изработваме - 400-500 хил. лв. са неразплатени за тази година, което за една болница като нашата, е доста и затруднява работата ни. Болницата се намира в отдалечен район, приемаме всякакъв вид пациенти, а това увеличава надлимитната ни дейност. Да, това е системен проблем, не е само за нашата болница, но ни създава финансови трудности.

- С колко ви бяха намалени лимитите?

- По времето на служебното правителство през единия месец лимита ни беше намален с около 100 000 лв., което е много. Тези прословути 7-8%, за които говорят, когато ги вземете от 1.2 млн. бюджет, реално са 100 000 лв. Сваляте ги надолу, не ги заплащате и те остават да висят. Има болници, на които им ги плащат, но на нашата досега не е изплатена нито една стотинка надлимитна дейност. А това са реално лекувани пациенти, по-голямата част от които са били спешни случаи, които не можем да върнем.

- Имате ли намерение да съдите здравната каса за тези средства?

По времето на служебното правителство през единия месец лимитyt ни беше намален с около 100 000 лв. Тези прословути 7-8%, за които говорят, когато ги вземете от 1.2 млн. бюджет, реално са 100 000 лв.

- Някои мениджъри са предприели подобни действия, но когато става въпрос за големи суми, таксите в съда също са високи. Ако ги внесем, това ще утежни още повече нашето финансово състояние. Колеги от други болници са завели частични искове за малки суми с надеждата, че ако се приеме това от съда, впоследствие могат да се заведат дела за по-сериозните неизплатени средства. Засега няма болница, която да е успяла да осъди касата да й заплати дейността. Честно казано, надяваме се да има повече разум и да не се стига до такива неща, а да се седне и да се реши кардинално този проблем.

- При това ограничено финансиране успявате ли да инвестирате в болницата?

- Имаме сериозна инвеститорска програма. Миналата година получихме ултрамодерен скенер за 1 млн. лв., произведен през 2016 г. в Германия. Съвременната апаратура беше монтирана в специална сграда – високоспециализирана лаборатория за образна диагностика. Вече имаме и ядрено-магнитен резонанс. Техниката даде много по-големи възможности на болницата в образната диагностика, защото ако не инвестираме, няма да бъдем конкурентни на пазара на медицински услуги. Нашата болница се съревновава с университетските, а не с общинските лечебни заведения. Имаме и собствена инвазивна кардиология. При нас няма такива договори с частни структури, за които чуваме по телевизиите. Развиваме вътрешните структури – имаме нов ендоскопски център, ехокардиографи за инвазивната кардиология и други модерни апарати. Отделенията са трето ниво на компетентност, като са изравнени с тези на университетските болници. Така че успяваме да поддържаме високо нивото на лечебното заведение.

- Как се справяте с кадровия дефицит?

- Залагаме на младите хора. Имаме около 15-16 колеги, които са с първа специализация и още толкова, които в момента защитават втора специалност.

- Очаквате ли да останат при вас след като завършат?

- По-вероятно е да останат. Повечето са местни деца и ние разчитаме на тях.

- Имате ли проблеми с изискванията в стандартите. Успявате ли да ги покриете?

- Проблемът не е в стандартите. Според мен те са добре написани. Проблемът е, какво може да защити една болница в този стандарт. Дайте да сравняваме дейността на една областна болница с тази в общинската. Те не са длъжни да поддържат много дейности, докато областната задължително трябва да осигури всякакъв вид отделения, дори да работят на загуба. Примерно, инфекциозно отделение. АГ-отделенията също трудно ще ги изкарваме на някаква печалба при тази ниска раждаемост и този демографски срив в държавата. Нашата област е на две граници, в периферията на България. Нали разбирате, че трябва да ги поддържаме тези неща. Не можем да кажем – не, това няма да го правим. А общинските и частните болници могат да откажат ида си подбират дейностите. В един момент обаче всички се състезаваме за парите от клинични пътеки. Според мен проблемът е, че ние получаваме финансиране само от здравната каса по клиничните пътеки. А би трябвало държавата да има някакво виждане по въпроса кой какво върши, как го върши и какво представлява в цялата система на здравеопазването. Статутът на областните болници трябва да бъде по-различен. Всички участници в здравеопазването осъзнават, че на нас се крепи сектора, чуваме го и от всеки министър, но нищо не се променя. Областните болници от социална гледна точка са изключително важни, затова трябва да се подпомагат от държавата. Да имат по-добра перспектива и възможност за развитие.

Всички участници в здравеопазването осъзнават, че на нас се крепи сектора, чуваме го и от всеки министър, но нищо не се променя.

- Какви са специфичните проблеми на областната болница в Вашия регион?

- От всички проблеми, които сме коментирали с колегите от другите областни болници, основният е остаряването на персонала – и на сестрите, и на лекарите. Млади хора трудно се връщат. Ако успеем да ги привлечем, сме щастливи. Това вече е основният проблем в здравеопазването. Хубавото е, че донякъде се отпушиха специализациите и колегите могат да се обучават не само когато работят в София, а когато работят и в окръжна болница. Защото ако нямате необходимите кадри, колкото и пари за апаратура да дадем, няма да има ефект. Няма кой да работи с нея. Вече има такива случаи в страната.

- Как се обслужват отдалечените населени места?

- Имаме много тясно сътрудничество с Центъра за спешна медицинска помощ и работим в синхрон при спешни случаи. Имаме добре изградено спешно отделение. Денонощтно предоставяме консултации от всякакъв вид, така че всеки пациент, който пристигне по спешност в болницата, веднага получава адекватна консултация.

- Имате ли в момента пациенти от бежанския център в Харманли?

- В момента не, но преди това имахме и то доста. За цялата област има такива отделения само при нас – урология, травматология, инфекциозно отделение.

- Имате ли информация за някакви „екзотични" заболявания сред мигрантите?

- Имаше някакви съмнения, но не успяха да докажат, че са нещо, което не се среща и у нас. През последните месеци броят на хората в центъра е нисък, така че нямаме никакви пациенти от този контингент в болницата.

- Кой плаща тяхното лечение?

- Плаща се през МВР болница по специално финансиране. Ние си получаваме редовно парите за тяхното лечение. Не са ощетили болницата с един лев.

- Предстоят преговори за НРД 2018 г. Какво смятате, че трябва да се промени, за да се улесни работата в областните болници?

- Според мен основното е да има някакво справедливо преразпределение за капитала, който идва от касата. Има много случаи, при които държавна и частна структура с еднакъв брой легла, с едни и същи специалисти, с едни и същи клинични пътеки, по които се работи, в даден момент се оказва, че частната има бюджет 1 млн. лв., а другата 200 - 300 000 лв. Има много такива примери. Ако това нещо се промени и се направи някакво по-справедливо разпределение на болничните финанси, ако държавата обърне малко повече внимание на областните болници и им даде възможност да вземат глътка въздух, нещата ще се подобрят. Очакваме също в новия рамков договор да има увеличение на цените на клиничните пътеки. Те не са променяни от 15 години. За съжаление и там има лобизъм, затова едни пътеки са по-високо платени, а други са недофинансирани. И там има неща, които трябва да се преосмислят, но това са по-генерални решения, които трябва да се вземат на политическо ниво, за да може министерството да получи подкрепа и да ги извърши тези реформи.

- Очаквате ли някаква промяна във взаимоотношенията с касата при новия директор?

Oсновното е да има някакво справедливо преразпределение на капитала, който идва от касата.

- Надяваме се проф. Петров и проф. Плочев да въведат ред. Чуваме, че има вторичен пазар при преразпределяне на средства в Надзорния съвет на НЗОК. Не се изплаща всичко, а след това излишъците, които се натрупват, се преразпределят незнайно как и незнайно къде. Надяваме се това да спре. Министърът обеща пълна прозрачност и вярваме, че ще е така. Подкрепяме го в това отношение.

- Как работите с другите болници във вашата област?

- Работим добре с всички, включително и с областната болница в Кърджали. Смята се, че сме конкуренти, но ние взаимно си помагаме, за да може да оцелеем.

- Има ли в региона закъсала общинска болница?

- При нас – не. Преди години беше закъсала болницата в Ивайловград, но пациентите се насочиха към Свиленград. Това всъщност е лечебното заведение, което обслужва населението по границата. Болницата е добре оборудвана и си върши работата.

- Вярвате ли, че нещо в здравеопазването ще се подобри?

- Надявам се да има някакво движение в цените на клиничните пътеки и да се подобри начина на разпределение на парите от НЗОК. Засега мисля, че ще удържим кораба на повърхността, но има много НО. И това, което коментирахме досега, не е само за нашата болница. То важи за всички областни болници, за които всички твърдят че са гръбнакът на здравеопазването. Добре е да го запазим здрав.







Касата ще си обновява автопарка Касата ще си обновява автопарка

Във вторник Надзорният съвет ще гледа и мерки за оптимизиране работата на фонда

Дарения за малките пациенти в Русе и София Дарения за малките пациенти в Русе и София Нова педиатрия отваря врати в УМБАЛ-Русе, детска площадка ще радва малките пациенти в "Пирогов"
Дават още 108 направления за ЯМР Дават още 108 направления за ЯМР

Здравната каса иска нова сграда в София, сегашната й е тясна

Облекчаваме вноса на медици от Украйна и Молдова Облекчаваме вноса на медици от Украйна и Молдова Валери Симеонов предлага по-бързо и по-евтино издаване на „синя карта" за работа у нас
Изписаха здравният министър от ВМА Изписаха здравният министър от ВМА

Ген. Николай Петров ще довърши лечението си у дома, съобщиха от болницата

Джипитата искат такса и за децата Джипитата искат такса и за децата

Родителите да плащат левче, а остатъкът да дава държавата като при пенсионерите

Здравният министър се възстановява Здравният министър се възстановява Състоянието му е стабилно, няма опасност за живота, твърдят от ВМА
Проф. Петров по спешност в болница Проф. Петров по спешност в болница Министърът е настанен във ВМА, получил е бъбречна криза, съобщиха от там
Сливането на „Св. Мина” и „Св. Пантелеймон” е за добро Сливането на „Св. Мина” и „Св. Пантелеймон” е за добро Сред лекарски протести, ожесточени спорове между общински съветници и разписване на бизнес планове две от големите пловдивски болници финализират обединението си. Какво предвиждат окончателните планове за преструктуриране, споделя управителят на "Св. Пантелеймон" доц. Петко Недев.
Вадят 42 млн. лв. от резерва за аптеките Вадят 42 млн. лв. от резерва за аптеките „Екшън план" ще спасява касата от допълнителни разходи, реши Надзорният съвет на НЗОК
1 2 3 ... 51 »