Интервю

Пациентите вече ще доплащат и за сестра

04-04-2016 07:43
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com
Пациентите вече ще доплащат и за сестра Цените в болниците растат безконтролно, няма как премиите да не се увеличат, казва д-р Мими Виткова
Промените в наредбата за достъпа са факт. С тях се правят опити да се ограничи и доплащането в болниците. Възможно ли е това да се случи, колко искат сега лечебните заведения от пациентите, как ще се отразят последните промени в системата на застрахователните компании попитахме д-р Мими Виткова. Тя е председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно осигуряване.

- Д-р Виткова, има ли увеличение на приходите в здравното застраховане?

- Определено има увеличение на приходите. Статистиката за 2015 г.показва, че приходите по застраховка Заболяване са нарастнали спрямо 2014 г. с 2 милиона лева, а разходите за обезщетение с 4 милиона лева.Ръстът на приходите се дължи най-вече на фирмените застраховки. Покрай тях обаче членовете на семействата на фирмените служители също си правят застраховки, така че се разраства и пазарът на индивидуалните застраховки.

Лошото е, че неяснотите какво покрива НЗОК и какво остава за нас, за да можем и ние да структурираме нашите продукти продължават да съществуват. Логиката на увеличаването на премийните приходи е, че хората и работодателите посягат към застраховането, за да гарантират сигурността им. Не, че знаят какво е останало непокрито от НЗОК, а се опитват да спестят загубата на време и липсата на качествено обслужване в системата. Тоест здравното застраховане не се развива на база правилото – имаме задължително осигуряване, извън него остават някои продукти, които разбира се трябва да се покрият от допълнителните фондове, а на принципа – да запушим пробойните на системата. Това е неприятният момент.

- Въвеждането на лимитите в болниците през миналата година изигра ли своята роля за увеличаването на застрахованите хора?

- Естествено, че лимитите като брой направления и в извънболничната помощ, и в болничната влияят. Идеята, че ще тръгнеш по пътя на задължителното осигуряване и ще чакаш за направление за преглед или ще обикаляш болниците, за да търсиш къде няма изчерпан лимит, влияе на работодателите. И те вземат решение за сключване на допълнителна застраховка.

- Има ли увеличаване и на разходите на дружествата?

- Да, увеличението на разходите влияе и върху увеличението на нашите премии. Ние оперираме на така наречения свободен пазар, където цените медицинските услуги не подлежат на никаква регулация и растат постоянно. Така че и ние сме принудени да качваме премийния приход. Държавата нехае и стигаме до парадоксите, че една болнична стая е 330 лв. на ден. Любопитна съм кой хотел предлага такава цена.

- А на броя хора, които са се възползвали от застраховките си?

- Да, натрупа се доста опит. Обикновено през първата година ползването е по-малко, отколкото през следващите години. Освен това задължителното осигуряване създава все повече препятствия пред хората, така че те опират до нас.

- С колко процента се очаква да се увеличи цената на премиите сега?

- Различно е, всяка компания прави сама своите преценки, но най-вероятно ще бъде в рамките на 2-5 процента. При по-голямо увеличение услугите ни стават непродаваеми. По-тревожното е, че темпът на нарастване на разходите е още по-голям. Това, което прави впечатление е, че има съществена разлика в квотата на щетимост между компаниите, които работят през общото застраховане и тези, които го правят през животозастраховането. Има много повече разходи и плащания за здраве при компаниите в общото застраховане – там за плащания отиват 64%. Докато при животозастраховането, което работи на други принципи тази цифра е 41%. Тоест те връщат на застрахованите лица и лечебните заведения под 50% от натрупаните средства.

- Растат ли и цените в лечебните заведения тази година?

- Да, то е ежедневно. Ние се опитваме да сложим ред и това да се прави поне веднъж годишно, но не се получава винаги. При хората, където имаме възстановяване на разходи и те се движат свободно из лечебните заведения цените са много сериозни. Почти не може да се намери преглед под 30 лв, при хабилитараните лица той се движи между 50 и150 лв. Растат цените и в лаборатории, изобщо навсякъде.

- В държавните болници увеличава ли се доплащането или то си остава приоритет на частните?

- По-голям приоритет е на частните болници, но и в държавните го има. Вече имахме заплащане за реновирани стаи в държавна университетска болница.

- Смятате ли, че промените на МЗ в наредбата за достъпа ще ограничат доплащането или само ще го пренасочат?

- В наредбата като че ли личи едно намерение да се регламентира доплащането, но това е само намерение. Защото всичко се крие в детайлите и ако човек погледне наредбата тя не е изчистена в частта с ползването на така наречените "подобрени битови условия". Не е ясно дали доплащането е възможно само за самостоятелната стая или и за минимални разлики в стаите. Прави впечатление, че освен избор на екип, ще си избираме санитар и сестра. Тоест, ние може да доведем болничното обслужване до там, че да няма кой да подаде чаша с вода на пациента и да му каже „добър ден", ако не си плати. Не знам как гледат на това управляващите. С наредбата се узаконяват листите за чакащи за планов прием в болниците. В тази наредба съществуват взаимно изключващи се текстове. В един и същи член, в едната алинея се казва, че срещу заплащане не може да се нарушава поредността в листата за планов прием, а в следващата алинея, че този порядък може да се наруши съгласно договори на болницата със застрахователи или при заплащане от пациента.

- Кои са другите проблеми пред допълнителното застраховане?

- Най-големият проблем за нас е липсата на категорична яснота какво се покрива от задължителното осигуряване и какво остава за нас. Докато не се направи това разграничение, ние много трудно можем да структурираме пакетите си. Министърът прави изявления, че той щял да ги определя, не знам как е възможно да се намесва в работата на частни структури. Проблемът е и в самата организация на системата, защото предлагайки нещо, трябва да осигуриш неговото получаване. При цялата дезорганизация на системата обаче, ние се сблъскваме с много сериозни проблеми. Например, не можем да намерим лечебно заведение в областен център, което да работи след работно време освен Бърза помощ. Да, но ние сме предложили и неотложна помощ – къде да изпратим човека. Този проблем не съществува само в два-три големи града на страната.

- Какви са основните услуги, които все пак сега се предлагат от застрахователите?

- Различни са за отделните компании. Но пакетите обикновено са фокусирани в областта на порофилактиката, извънболничната и болничната помощ, така наречените битови условия, възстановяването на разходи за лекарства,изделия и стоматологичния пакет. В болниците предлагаме покриването на избор на екип, медицинските иделия, които не покрива касата и които често са обект на волни интерпретации. Например анестезията при ендоскопското изследване според касата е част от пътеката, но болниците масово вземат пари отделно. Продължава порочната практика, от която не можем да се отървем, да плащаме 20-30% върху цената на КП без да знаем защо. Ако не го правим, болниците не сключват договор с нас, така че това не е и реален пазар.

- Възможно ли е човек да си направи инддивидуална застраховка, намалиха ли се цените на премиите в този сегмент?

- Премиите не намаляват, а неизбежно растат. Освен това анализите, които правим е, че всички индивидуални договори, които имаме са губещи, тъй като служителите на фирми застраховат само членове на семейства, които боледуват.

- Какво трябва да се промени, за да станат достъпни индивидуалните премии за всеки човек?

- Пречките са огромното недофинансиране и липсата на контрол на кешовия пазар. За да станат достъпни премиите за индивидуални застраховки, трябва да има по-малко доплащане. Сега индивидуалните разходи от джоба на пациента са 50% от общите разходи за здравеопазване. Тоест, трябва да превъртим в задължителното осигуряване тази диспропорция - публичните разходи да покриват по-големия процент и да останат максимум 20%, както СЗО препоръчва, които да са за пациентите. Тогава вече ще е допустимо. И трябва да знаем в рамките на тези 20% какво ще плащаме, за да посегнем към него.

- Кой е най-удачният модел за развитие на здравноосигурителната система в ситуацията, в която се намираме – много болници, малко специалисти?

- Продължавам да смятам, че моделът за развитие е надграждането на системата с допълнителното осигуряване или застраховане. Защото у нас радикалните движения от полюс в полюс, не водят към нищо добро и никъде не се ползват с доверие. Това, което прави впечатление е, че държавата посяга към всякакви свръхадминистративни мерки и се отказва от елементарен контрол над системата. Ако се изгради тази система за надграждане на пакета с част от осигурителната вноска и се вмени задължително да има втори стълб на осигуряването, а контролът се даде на дружества като нас, мисля, че всички ще спечелим. Защото сега ситуацията е, че всеки ден виждаме незаконно взети пари и държавата отказва категорично да се намеси, да се произнесе, че това са незаконно взети пари. Защото, ако го направи, гражданинът има право по законен път да си търси взетите средства. Докато няма контрол, нещата ще вървят към потъване на все повече средства в системата с все по-малък обществен резултат.

- Промяната на пакета на касата ще окаже ли някакво отражение на работата ви?

- Не, защото реално нищо не се случва. Щяхме да разделяме пакета на основен и допълнителен, в крайна сметка остана един, но въвеждаме листи на чакащи до два месеца. Ще видим кой как ще чака, накрая касата ще плаща. Така че за нас няма нищо ново.

- Изваждането на дейности в амбулаторната помощ ще ви натовари ли?

- Категорично да, защото трябва да видим каква част от това, което се изважда от стационара, ще се покрие от касата. Нека да видим и как ще се справят лечебните заведения, които трябва да работят с по-ниските цени, на които ще се заплаща амбулаторните дейност.

- Значи не очаквате нищо ново през тази година?

- Не, ще видим дали ще се случат промените и какъв ще е ефектът от тях. Ако в системата влезе едно сериозно доплащане за гражданите, въпреки декларираните от министерството невъзможности подобно нещо да се случи, това ще натовари сериозно и нас. В асоциацията коментирахме и идеята да плащаме допълнителния пакет, който щеше да се появи. Стигнахме до извода, че това щеше много да ни натовари. Нормативните документи обаче сега говорят друго.

- А смятате ли, че са основателни протестите на колегите ви?

- Колкото и неприемливи да са за пациентите протестите на лекарите, защото затрудняват достъпа до медицински помощ, те са основателни, защото поставят въпроси, които не са свързани с тяхното възнаграждение, а с липсата на правила в системата, с нормативния и управленски хаос, с липсата на диалог между МЗ и професионалната общност. Решаването на тези проблеми ще подобри обслужването на пациентите.







Без прекъсване на лечението на онкоболни Без прекъсване на лечението на онкоболни Tова гласи заповед на управителя на НЗОК проф. Петко Салчев
Въвеждането на прогенерична политика е приоритет Въвеждането на прогенерична политика е приоритет Единственият кандидат за нов управител на НЗОК проф. Петко Салчев представи своята визия за развитие на институцията пред депутите от здравна комисия. Неговата кандидатура бе одобрена от тях с 14 гласа "за" и 7 "против". Преди това депутатите и представители от гилдията зададоха своите въпроси към проф. Салчев. Вижте въпросите и отговорите.
Проф. Салчев ще работи за намаление на доплащането Проф. Салчев ще работи за намаление на доплащането Имам доста идеи за подобряване на конролната дейност на касата, каза кандидатът за управител на НЗОК
Повече от 50 болници с ортопедия е разхищение Повече от 50 болници с ортопедия е разхищение Данните в новия „Индекс на болниците" в областта на ортопедията показват, че огромните диспропорциите в броя на операциите се запазват. Същевременно през 2019 г. интервенциите се увеличават. Какво стои зад цифрите, какво е качеството на медицинските услуги в тази област, кои са необходимите промени, гарантиращи добро лечение и ефективно изразходване на публичния ресурс, попитахме проф. Асен Балтов. Той е директор на "Пирогов"
Още 9 млн. лв. за заплати на сестри Още 9 млн. лв. за заплати на сестри Нощният труд става 0.15% от минималната заплата, договориха на среща в МС
Между 6-7% е ръстът на бюджетите на областните болници Между 6-7% е ръстът на бюджетите на областните болници Новият рамков договор за 2020 г. влезе в сила от 1-ви януари, като в него са увеличени цените на над 200 клинични пътеки, средно с 14%. За болниците са предвидени около 200 млн. лв. повече. Има ли ръст при бюджетите на областните лечебни заведения и има ли необходимост от корекции в НРД, попитахме д-р Васислав Петров. Той е директор на МБАЛ „Д-р Иван Селимински" в Сливен и председател на Сдружението на областните болници.
ГЕРБ и Патриотите с общ кандидат за шеф на НЗОК ГЕРБ и Патриотите с общ кандидат за шеф на НЗОК Спрягат д-р Йорданка Пенкова за нов управител на здравната каса
Без лимити за ПЕТ скенер Без лимити за ПЕТ скенер Отпада ограничението НЗОК да заплаща до две изследвания годишно, каза министър Кирил Ананиев
БЛС публикува анекса към НРД БЛС публикува анекса към НРД Коригирани са текстове, които не бяха договорени с Лекарския съюз, съобщиха от съсловната организация
Правилата по 18 специалности са готови Правилата по 18 специалности са готови БЛС иска удължаване на срока за изработване на останалите до края на годината, съобщиха от съсловната организация
1 2 3 ... 104 »