Пациенти

(Без)надеждният случай на Миглена

23-06-2017 07:45
Денис
Денис
Никифоров
denis_9512@abv.bg
(Без)надеждният случай на МигленаСистемата втълпява на болните с лупус, че са не хора, а ходещи диагнози, казва младата журналистка

„Безнадежден случай“. Не един и двама лекари несправедливо са натиквали Миглена Иванова в тази графа. Причината е, че съдбата преплита житейския път на 32-годишната журналистка с диагнозата „лупус“. „Великият имитатор“, както го наричат специалистите, може да се „маскира“ като куп други болести – от грип до епилепсия. Затова и пътят до поставянето на диагнозата често е дълъг и трънлив. Миглена върви по него цели 5 години. А в лутането си лекарите дори й поставят диагнозата „рак“.

Със страшна умора – така лупусът влиза в живота на Миглена. Всичките й усилия да я пребори – от конски дози кафе и шоколад до аеробика, се оказват безплодни. „Беше ми трудно дори сутрин да стана от леглото и да отида на работа. Имах постоянни инфекции, както белодробни, така и на пикочната система. Килограмите ми варираха, макар да не бях променила начина си на живот. Имах и много леки и пренебрежими болки в ставите, на които дори не обръщах внимание“, връща лентата журналистката.

Заради честите възпаления на белия дроб Миглена първо тръгва по пулмолози. Рентгеновите снимки обаче не дават отговори. Изследванията на нефролозите и уролозите също не откриват причина за постоянните уринарни инфекции. В един момент, през 2015 г., се стига и до идеята Миглена да си направи бъбречна биопсия. Младата журналистка постъпва в болница, за да се подложи на интервенцията. Известен професор решава обаче, че биопсията е излишна, защото Миглена вероятно има рак.

Така младата журналистка е изписана и насочена към консултация с хематолог и онколог, които трябва да потвърдят или отхвърлят, че е с онкологично заболяване. „В продължение на един месец живях с ужаса от най-страшната диагноза, която може да получи човек“, спомня си Миглена.

Имунологичните изследвания обаче

най-накрая разгадават ребуса – лупус е, не рак 

Интересното е, че малко по-късно същата диагноза е поставена и на майката на Миглена – очевидно факторът „фамилна обремененост“ се оказва ключов при тях.

„Първоначално лечението беше базовото – с високи дози кортизон и химиотерапевтици. Ако пациентите не реагират на него, преминават към друга терапия. При мен имаше положителна реакция“, разказва Миглена. И уточнява, че лупусът протича много индивидуално – затова е важно да се нагласи точната терапия за всеки пациент.

По време на лечението си – дори и с химиотерапевтици, младата журналистка не спира да работи. „Благодарна съм за това си решение и до днес“, признава Миглена. „Влизах за три дни на вливания в болница, след което се връщах в редакцията. Много сериозен е натискът да не се ходи на работа от страна на медиците.

Първото нещо, което чуваш, е, че трябва да си останеш вкъщи 


за да не подлагаш на никакъв стрес, което поставя началото на сериозна социална изолация на хората с лупус“, категорична е младата жена. „Много хора си дават сметка на по-късен етап, че не е трябвало да се отказват лесно от социалната си среда, да спират работа и да се затварят вкъщи“, допълва тя.

Другото й разочарование е безнадеждността, която насаждат част от лекарите. „Всички се разболяваме и ходим на консултации. Когато ти се наложи да посетиш специалист и на въпроса за съпътстващи заболявания отговориш, че имаш лупус – веднага попадаш в графата „безнадежден случай“ и отсрещната страна не се задълбочава да проучи здравословния проблем, за който търсиш помощ“, споделя Миглена.

„Коментарът най-често е, че симптомите най-вероятно са свързани с лупуса, че нищо не може да се направи и трябва да си пиеш лекарствата“, недоволна е младата журналистка. И подчертава: „Най-важното е човек да не си прекъсва социалния живот. Защото ние сме хора, а не ходещи диагнози – колкото и системата за здравеопазването в България да ни втълпява точно това!". Затова е и твърдо убедена, че  хората с нейната съдба

не бива да се отказват от начина си на живот, за да не се пречупят пред болестта

„Важно е и лекарите да подтикват пациентите да се занимават с нещата, които обичат – било то работа или хоби. Но лично аз съм се сблъсквала с обратното“, откровена е Миглена. „Много пъти ми е правена забележка, че работата ми е напрегната и не трябва да се излагам на такъв стрес, което, според мен, не е нормално. В крайна сметка, решението е мое, както и отговорността за здравето ми. Днес се чувствам прекрасно!“, категорична е Миглена Иванова.  







Майка Тереза от Монтана Майка Тереза от Монтана

Патронажната сестра Даниела Томова обикаля 18 села, за да лекува най-бедните и да им вдъхва надежда

Скромният отговор на славата Скромният отговор на славата Няма как да не съм вярващ и да работя това, раждането е Божествено дело, казва д-р Иван Китов
Магията на Новолунието Магията на Новолунието В миналото е съществувало поверие, че името, дадено на детето при раждане, оказва влияние върху съдбата му. Днес едва ли някой вярва в „програма", която определя пътя на човек. И все пак, малко вълшебство в живота не е излишно. Поне така ми се струва, че се е получило при д-р Айча Заралиева. Защото името й означава Новолуние.
За стрелките на времето и спортния хъс За стрелките на времето и спортния хъс Най-голямата ми болка е, че покрай свръхинформираността на хората, медицината "олекна", казва проф. Асен Балтов
Лъчи от доброта Лъчи от доброта Мечтая да видя всичко смислено, което е създало човечеството , защото този свят е чудесен, казва д-р Румяна Станоева
Духовният лечител на българите в Страсбург Духовният лечител на българите в Страсбург Мечтая, един ден да имаме тук хубава българска църква, в която да служа, каза отец Георги
Когато математиците станат лекари Когато математиците станат лекари Кабинетите на джипитата са с най-широко отворени врати, казва д-р Румен Алексов
Ангелът на българските лекари в чужбина Ангелът на българските лекари  в чужбина Българската общност е нещо много важно, когато стане въпрос за работа и квартира, само българин може да ти помогне, каза Наталия Константинова
Очи в очи с КОВИД-19 Очи в очи с КОВИД-19 Винаги съм работила спешност, защото това беше мечтата ми, каза д-р Дияна Димитрова
За здрава ценностна система За здрава ценностна система Не съм колебал нито за миг да стана доброволец, в ситуация като тази, в която се намира страната ми
1 2 3 ... 17 »