Интервю

Индустрията очаква стабилност от властта

05-05-2017 10:16
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com
Индустрията очаква стабилност от власттаОсновен проблем за фармацевтичния сектор в България е нестабилността на системата и краткосрочния фокус на реформите, казва Христо Трунчев
Третият кабинет на Бойко Борисов вече застъпи на смяна. Здравният сектор отново е в очакване на нови промени и правила за работа. Какви са проблемите, на които индустрията би искала да се намери решение, панацея ли е демонополизацията за здравната система, добър ли е климатът за бизнес у нас, попитахме Христо Трунчев. Той е новият председател на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании у нас и мениджър за България на „Новартис".
- Г-н Трунчев, на прага сме на ново управление, какво очаква индустрията от него в сферата на здравеопазването?

- Всяка една индустрия очаква от управлението на държава – стабилност и подобряване на инвестиционната среда. -Това се отнася и за фармацевтичната индустрия. Здравеопазването в голямата си част се финансира с обществен ресурс и много често се разглежда единствено и само като разход, особено що се касае до фармацевтичния сектор. Искам да подчертая, че ние като индустрия сме и сериозен инвеститор в българската икономика. Инвестираме в клинични проучвания, развитието на медицинските специалисти, инвестираме в работна ръка. Тук е момента да отбележа, че ние сме едни от най-стабилните и отговорни работодатели. Както казах и в самото начало очакваме накратко – стабилност и подобряване на инвестиционната среда. Това става с ясни правила, прозрачност и партньорски взаимоотношения между всички заинтересовани страни.

- Как оценявате резултатите от реформата в сектора, която не спира вече 20 години?

- Има много добри неща, които бяха направени, както има и неща, които следва да бъдат подобрени. Необходима е единна стратегия в здравеопазването с фокус върху области, ключови за подобряване здравните показатели на нацията. Необходими са действия, осигуряващи стабилност на системата в дългосрочен план, а не идеи с потенциално краткосрочни резултати. Нужно е да говорим не просто за спестяване на разходи, а за подобряване на достъпа до здравеопазване и неговото качество и ефективност.

Има много добри неща, които бяха направени, както има и неща, които следва да бъдат подобрени

- Добра ли е бизнес средата у нас за фармацевтичния сектор? Кои са пречките, с които се сблъскват компаниите най-често?

- Според едни от последните анализи на IMS Health, основен проблем за фармацевтичния сектор в България е нестабилността на системата и краткосрочния фокус на реформите, сравнен с останалите страни от Централна и Източна Европа. В допълнение ние сме една от страните с най-рестриктивна ценова политика и най-голямо самоучастие на пациентите, свързано с доплащането на реимбурсираните медикаменти. Всичко това създава много предизвикателства не само пред нас като индустрия, но и пред медицинските специалисти и самите пациенти.

- Какви иновативни медикаменти може да очакваме в близките години у нас?

Не ми се иска да се фокусирам върху определени медикаменти, а по-скоро върху терапевтични области, в които очакваме напредък и покриване на незадоволени медицински нужди. Световни анализи показват, че през 2022 г. онкологичните терапии ще заемат отново водещо място в здравните бюджети на страните като се очаква да достигнат 16,3% от общите разходи за лекарства. Другите терапевтични области със значителна тежест в общите разходи за лекарства са диабет, ревматологични заболявания и вирусни заболявания (хепатит, ХИВ) с по 5-6% тежест на всяка една от тях.

- По-бавно или по-бързо стигат вече новите лекарства до пациентите у нас в сравнение с преди 10 години? А в сравнение със страните от ЕС?

- Със сигурност, те стигат при нас по-бързо отколкото преди 10 години. Ако говорим за последните две години обаче, нещата се променят. Все повече институции отговарят за достъпа на новите медикаменти до пазара - към този момент четири, което налага високо ниво на координация между тях. Всичко това безспорно усложнява процеса на достъп до нови лекарства.

- Бюджетът за здравеопазване стига ли, за да се лекуват адекватно пациентите у нас?

- Според данни на световната банка общите средствата за здравеопазване, отнесени към БВП на глава от населението на страната, са нараснали с около 1% за последните 10 години. От малко над 7% през 2004, до малко над 8% през 2015. Разходите за здравеопазване нарастват с ръста на икономиката като естествен процес. Дали са достатъчни, за целта ще направя следното сравнение – Словакия отделя същия процент за здравеопазване при 2 пъти по-висок БВП на глава от населението от нашия, а Словения - 9,3% при БВП на глава от населението близо 3 пъти по-висок от нашия. Сами можете да си направите извода дали бюджетът е достатъчен за адекватно лечение на пациентите. Сравнения с Германия, Швейцария и други западни страни са по-скоро неуместни.

Словакия отделя същия процент за здравеопазване при 2 пъти по-висок БВП на глава от населението от нашия, а Словения - 9,3%  3 пъти по-висок БВП

- Демонополизацията на касата ли е пътят за увеличаване на приходите в сектора? А ще сложи ли край на нерегламентираните доплащания в системата?

- Демонополизацията на касата e въпрос, свързан с промяна на модела на здравно осигуряване, което във всички случаи налага широко обществено обсъждане. Принципите на пазарната икономика показват, че демонополизацията в различни сектори води до подобряване качеството на услугите и инвестиционната среда.

- Защо темпът, с който нарастват разходите на НЗОК за лекарства не спира, а при болничната помощ имаме стагнация?

- Разходите за здравеопазване и нови здравни технологии продължават да нарастват в световен мащаб и това не е прецедент за България. Причините за това са добре известни: застаряване на населението, увеличаване броя на пациентите с хронични заболявания, увеличаване на средната продължителност на живота. Има ли стагнация в болничната помощ е въпрос, който може да бъде коментиран със съответните страни. Ние като индустрия сме готови като партньор да подпомогнем изграждането на една стабилна балансирана система на здравеопазване в България, която да е фокусирана върху постигането на конкретни здравни ползи за българските граждани.

- Има ли нужда от подобряване на контрола при финансирането на лекарства от НЗОК? Въвеждането на централизирано договаряне за онколекарствата и плащането им според теглото на пациента ли е вярната посока? Има ли нужда от промяна в механизма за договаряне на отстъпки?

- Има нужда от промяна на модела, по който се контролират разходите на НЗОК, както и на тяхното стратегическо разпределение. Трябват приоритети, прозрачност и ясна стратегия. Мерките въведени до този момент дадоха резултати в краткосрочен план. Тепърва предстои да се оцени доколко те са положителни за българските граждани. Водещо в лечението и проследяването на всички заболявания в т. ч. и на онкологичните са регламентирани в съответните терапевтични ръководства и утвърдените от ЕМА кратки характеристики на съответните продукти. Трябва да се търси баланс и устойчивост на подхода в дългосрочен план, който да гарантира навременен достъп до лечение на българските пациенти. Това изисква партньорски взаимоотношения между всички страни. Ние като индустрия сме отворени за това.

- Очаквате ли да се рестартира от МЗ идеята за единен електронен търг за лекарства за всички болници в страната? Проблем ли би било това за пациентите и индустрията?

- Това може да е решение на новото правителство, което във всички случаи трябва да бъде подложено на широко обсъждане сред всички заинтересовани страни: фармацевтична индустрия, дистрибутори, болници, аптеки, пациенти, институции.

- Паралелната търговия се оказа един от най-големите проблеми за пациентите, защо се стига до недостиг на лекарства? Защо индустрията и държавата досега не успяха да овладеят това явление?

Цените на лекарствата в България са едни от най-ниските в Европа, това засилва стимулира паралелната търговия

- Свободното движение на стоки в т.ч. и на лекарствени продукти е фундаментален принцип в ЕС и е регламентирано по съответен начин. Цените на лекарствата в България са едни от най-ниските в Европа, поради всички налични механизми на регулация. Това засилва стимулира паралелната търговия. През март тази година Асоциацията на научноизследователските компании в България и МЗ подписаха меморандум, в който се споразумяха за необходимостта от съвместен държавен контрол и проверки от ИАЛ, НЗОК, НАП и Агенция Митници с цел овладяване на създалата се ситуация и недостига на лекарства за българските пациенти.

- Индустрията има ли идеи за законодателни промени и решения, които да предложи на новата власт в тази посока? Какви са те?

- В светлината на всички предизвикателства, пред които сме изправени има три основни цели пред здравните системи, които се поставят и на ниво ЕС: навременен и равнопоставен достъп до лечение на всички пациенти, обективен контрол на разходите за лекарства и стимулиране на стойностната иновация в един конкурентен и динамичен пазар, което подкрепя развойната дейност. Нужен е баланс между тези основни цели за постигане на стабилност на системата в дългосрочен план и по-добри здравни показатели като цяло.







Прецизираха обвинението към проф. Асена Сербезова Прецизираха обвинението към проф. Асена Сербезова

След като Съдът върна обвинението, като неясно, сега Прокуратурата го внася редактирано, съобщиха от БФС

Бюджетът на НЗОК е с дефицит за лекарства Бюджетът на НЗОК е с дефицит за лекарства Догодина съществува риск от достигане на „критична точка", при която фармацевтичните компании няма да могат да изпълняват ангажиментите си за някои доставки, предупреждават от Арфарм
Разпределят 2600 флакона ремдесивир Разпределят 2600 флакона ремдесивир Те отиват към 28-те РЗИ, а оттам - към болниците
Сменят търговете за частни болници с други мерки Сменят търговете за частни болници с други мерки

Лечебните заведения няма да могат да въртят далавери, ако се приемат промените, които предлага НЗОК в проекта си за бюджета за 2021 г.

50 болници са провели 98 е-търга 50 болници са провели 98 е-търга

Все още няма анализ какъв е ефектът от процедурите, съобщиха от МЗ

И в САЩ одобриха ремдесивир за К-19 И в САЩ одобриха ремдесивир за К-19 Това става след данните от СЗО, че препаратът не намалява смъртността
Купуваме Remdesivir за 24.3 млн. Купуваме Remdesivir за 24.3 млн.

Държавата сключва договор за 32 хил. опаковки, които трябва да стигнат до края на март

ЕМА обсъжда ролята на пациентите в лечението на рака ЕМА обсъжда ролята на пациентите в лечението на рака

През тази година се очаква новите случаи в ЕС да са 2.7 млн., а смъртните случаи - 1.3 млн.

Увеличават лекарствата за автомати Увеличават лекарствата за автомати

Промяната се предлага от МЗ три седмици след скандала с вендинг веригата на Пос-Фарма

Държавата толерира концентрацията на аптечния пазар Държавата толерира концентрацията на аптечния пазар

КЗК потвърди, че политиката при търговията на дребно с лекарства е довела до проблеми с достъпа, казва проф. Асена Сербезова

1 2 3 ... 80 »