Интервю

Прекалената регулация пречи на болниците

23-01-2017 08:07
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
Прекалената регулация пречи на болниците  Намираме се на ръба на много сериозна криза, очакваме промени, ако не искаме есента да се закриват структури, казва доц. Тодор Черкезов
В София се коват законите и правилата, по които работи всеки сектор, включително и здравния. Но София не е България. Затова clinica.bg реши да започне нова рубрика, в която да ви запознае по-добре с това какво се случва в здравната система извън пределите на столицата. Първият ни гост е доц. Тодор Черкезов. Той е директор на областната болница в Кърджали – „Д-р Атанас Дафовски".

- Доц. Черкезов, как се справя болницата Ви при лимитирано финансиране от страна на здравната каса?

- Болницата се справя трудно, защото това лимитиране не е единствено в рамките на общоболничния бюджет. Трябва да се знае, че сега съществува цяла мрежа от вътрешни правила и те не позволяват средствата, които болницата получава като общ бюджет, да бъдат прехвърляни за различни дейности вътре в нея. Има регулации по легла, по отделения, по клинични пътеки, по нива на компетентност. Не е позволена никаква гъвкавост. Примерно, ако има по-малко пациенти в неврологията този месец, не можем да прехвърлим оттам средства в кардиологията, където болните са се увеличили. Тези свърхрегулативни механизми, които се наложиха през последните две години от НЗОК, всъщност водят до непрекъснато и прогресивно намаляване на финансовите средства за болниците. Защото веднъж са ограничени от общата им рамка, а освен това във вътрешната им структура има други правила, които водят до нови ограничения. Освен това една болница като нашата, която се намира в труден, отдалечен район, няма много възможности.Университетската болница се намира на повече от час и половина разстояние, затова сме принудени да приемаме всякакъв вид пациенти. Не можем да ги подбираме според бюджета, който е определен. Това води до надлимитни дейности, които касата обикновено отказва да плати. Знаете, това е системен проблем, не е само за нашата болница, но ни създава финансови трудности.

- Колко е надлимитната дейност на болницата за миналата година?

- Към 300 000 лв., като сумата е формирана от спешни случаи,които са над70% от пациентопотока. Ето един пример – ние имаме отделение по белодробни болести с определен капацитет. Виждате каква е ситуацията през януари. В момента пациентите, които са постъпили с белодробни усложнения са повече, отколкото касата е определила като лимит за плащане. Възниква въпросът кой ще плати за тях? Ние не можем да откажем прием на пациентите, защото те са в тежко състояние, което не позволява да бъдат връщани по домовете. Усложненията след грип са много, има случаи, които завършват фатално. В тази ситуация не можем просто да спазим лимита императивно, само защото ни е определен. Ние сме лечебно заведение и трябва пациентите да постъпват в болницата, когато това е неотложно.

- Лимитите отразяват ли се на потока с пациенти? Имате ли листа на чакащите?

- Разбира се, че имаме. Направих справка и се оказа, че преди три години нашата листа на чакащите е била три дни, докато сега е над седем. Тя не е за всички пациенти и за всички пътеки, но където и да се формира, изнервя пациентите и лекарите. Да, в сравнение с някои европейски страни, където хората чакат доста, за да постъпят в болница, това може да не се стори дълъг период на някого, но предвид нашите условия и състоянието на нашите пациенти, седемдневен срок все пак си е проблем за тях.

- Срещате ли проблеми с пръстовия идентификатор? Как го приемат пациентите и лекарите?

- В началото имаше спънки, защото пациентите не можеха да свикнат с изискванията, а медицинският персонал не виждаше никакъв смисъл в тях. Сега работата върви сравнително спокойно, но има доста случаи, при които вземането на пръстов отпечатък се затруднява като процес по много причини,особено ако болният е в тежко състояние. Въпросът е, че той не решава нищо, защото при нас системата с личните карти работеше перфектно. Освен това не ми се вярва, че е възможно да се извършват такива огромни злоупотреби с личните карти на хората, в такива мащаби, че да се налага те да поставят пръстовия си отпечатък. Ако някъде все пак има нарушения, явно става въпрос за единични случаи, но идентификаторът едва ли може да генерира някаква икономия на касата от порядъка на милиони, както беше съобщено. Личното ми мнение по въпроса е резервирано.

- Намаляха ли хоспитализациите след въвеждането на пръстовия идентификатор?

-За кратко време. Хоспитализацията все пак зависи от състоянието на пациента и решението на лекаря специалист. Индикациите са строго определени и не зависят от това дали човек ще постави пръст в идентификатора, ще даде данните от личната си карта или двете едновременно.

- Работите ли по европейски проекти, за да си осигурите допълнителни средства?

- Нашето лечебно заведение от дълги години работи доста добре по европейските проекти. Една част от тях са тези, на които Министерството на здравеопазването е бенефициент, а болниците са краен получател. Това са мащабните проекти за ранна онкологична диагностика, тези ,свързани с неонаталните грижи, със спешните приемни отделения. Имаме и наши – по Програмата за териториално сътрудничество Гърция-България, които са много успешни. Реализирахме много добре един проект с болницата в гр. Комотини и с университета в Александруполис, общата им стойност е над 1,5 млн. лева. Благодарение на тези проекти сме постигнали обновяване на материалната база, оборудвали сме доста отделения. Имаме приключен проект във връзка с осигуряване на безопасни условия на труд. През новия програмен период предвиждаме надграждане на реализиран проект с болницата в Комотини. Разполагаме с дългосрочна инвестиционна програма,за която ще търсим финансиране.

- Имате нова, модерна апаратура, а как сте с персонала. Успявате ли да задържите младите хора?

- Да, имаме съвременна апаратура, нов операционен блок с 6 зали и най-модерното оборудване, съобразено с всички европейски изисквания, ендоскопска техника, нов компютърен томограф. Така че проблемът при нас не е състоянието на материалната база. Ние имаме два основни проблема - единият е финансовият, т. е. текущото финансиране на дейността, а другият е кадровият. Навсякъде се чувства глад за лекари и медицински сестри, като бих казал, че при нас положението е на кантар. Все пак ние сме близо до Тракийския университет в Стара Загора, Медицинския колеж, Филиала на Тракийския университет в Хасково, който е за медицински сестри, и по някакъв начин успяваме да поддържаме сравнително добър брой специалисти по здравни грижи – сестри, лаборанти, рехабилитатори. Благодарение на това, че момчета и момичета от нашия регион завършват обучението си там. След това доста от тях се връщат по родните места. С лекарите нещата са по-сериозни, защото предложенията към тях са много, още при завършването. Независимо от всичко, в последните години, след като се отключи възможността за специализация и се направиха промени, които позволиха областните болници да бъдат бази за практическо обучение, ние веднага защитихме този модул чрез акредитация и оттогава досега около 30 млади лекари са постъпили в нашата болница. Това е един сериозен бъдещ потенциал.

- Какво е заплащането на медиците в болницата?

- Средно статистическо като за този вид болница, защото в България има големи областни и частни болници, където възнагражденията са по-добри. Но ние нямаме голямо текучество, което означава, че колегите приемат тези условия, не защото много им харесват, а защото виждат колко трудно в България се работи в една болница от общественото здравеопазване. Когато се случваше здравната реформа мислеха, че областните болници, като са със смесен статут – на държавата и общините, ще получават приходи от два източника. Но това остана един добър замисъл, който въобще не се реализира, тъй като не се предприеха никакви законови механизми, чрез които общините да се чувстват ангажирани да подкрепят в някаква степен своите областни болници. Още повече, когато имат общинска болница. Тогава усилията са насочени предимно към собствената им болница, каквато и да е тя – малка, недобре работеща, но за тях е мила, защото населението си е свикнало с нея ,а като няма болница, хората си хващат куфарите и заминават в по-големи градове..

- Новата апаратура доведе ли до подобряване на здравните показатели в областта?

- Много хубав въпрос задавате, защото имаме измерители на здравните показатели - спасените хора от сърдечно-съдови заболявания, понижената смъртност от инфаркт на миокарда и т. н. Това при нас е факт, след като разкрихме структура по инвазивна кардиология. Днес в нашето отделение идват пациенти не само от Кърджалийска област, но и от периферията на Смолянска и Хасковска. Всички тези общини, които са близо до Кърджали, ползват услугите ни и това води до едно голямо удовлетворение сред населението, защото в предишни години пациентите постъпваха в болницата и беше въпрос на шанс оцеляването им. Сега обаче, с тези инвазивни методи на лечение, които се доближиха до хората, 3-4 пъти се е снижила смъртността от инфаркт на миокарда за региона, което много ме радва. Това са конкретни резултати. Нашите усилия, нашите инвестиции, нашите действия действително трябва да се измерват с подобрени здравни показатели.

- Областните болници са изключително важни за даден регион. Смятате ли, че се развиват адекватно и какво още трябва да се направи?

- Това се осъзнава от всички участници в здравеопазването. Чуваме го от всички министри, които в последните години се сменяха с една доста голяма скорост, но на практика ситуацията си е все същата. Трябва да се знае, че основният паричен поток не отива в тези болници. Направете някаква справка в НЗОК по типа болнични разходи и вижте къде отиват парите. Областните болници от социална гледна точка са изключително важни, но в нашето здравеопазване изглежда, че свободните пазарни механизми надделяват. Тази тема е парлива, но неизбежна и касае здравната политика на страната. Имаме Х средства и трябва да се простираме според тях, а в същото време трябва да преследваме и развитие, трябва да не изоставаме и да водим конкурентно съревнование с мощен и организиран частен сектор. Как да стане това? Областните болници се нуждаят сега от много силна подкрепа. Тя не трябва да бъде само финансова. Трябва да бъде и морална, защото тази, която в момента съществува, не е достатъчно мотивираща. Обидно е да се слуша непрекъснато за крадливите болнични директори, които като им се дадат пари, не се знае къде потъват. С този подход, с този манталитет, смятам, че в бъдеще все по-малко хора ще искат да стават мениджъри на държавни и общински болници. Не може цялата система да представлява една корупционна схема. С това разбиране дълбоко не съм съгласен, защото виждам, какви огромни усилия полагат моите колеги мениджъри на областни болници, за да може болницата да запази своето ниво, да го поддържа, пациентите да са удовлетворени, лекарите – също. Така, че областните болници трябва да бъдат институционално подкрепени,да имат по-добра перспектива и възможност за развитие.

- Очаквате ли новият здравен министър да намали посочената свръхрегулация?

- Не само че очакваме, но по-нататък ръководството на Националното сдружение на областните болници в България ще поискаме среща с него по тези въпроси. Сега, в резултат на свръхрегулацията става така, че болниците гонят единствено и само финансовите показатели, зададени от НЗОК. Това съсипва нашите медицински показатели, защото измерители за нашата дейност са използваемостта на леглата, преминалите болни, оборотът на тези легла, успешно излекуваните и напусналите стационара в добро здраве. И колкото и да се мъчим да прогнозираме, да планираме, ние не можем да преценим нещата в детайли, за да влезем в тези финансови регулации. От една страна финансовото положение не е добро, от друга медицинските показатели също куцат.Това не е добра перспектива пред болничния мениджмънт.

- Какво трябва да се промени в болничната сфера?

- Смятам, че се е събрала достатъчно голяма информация за всяка болница през всичките години. Трябва да се действа по някакъв начин на исторически принцип. Не е необходимо прекалено завишаване на бюджета, а по-скоро отключване на вътрешната свобода. Да разполагаш с едни пари, за да можеш да правиш мениджмънт. Ние сега не можем да правим нищо. Тези надлимитни средства са натрупани по съвсем друга линия - поради това, че свръхрегулацията не е дала възможност за гъвкавост. Трябва средствата да могат да се прехвърлят на три месеца, трябва да се следва една средно статистическа цифра, която да не се намалява произволно с 5-10% надолу. Това е първото, което може да се направи, за да се почувства някаква свобода. Не е ли редно мниджърът и неговите колеги да решат дали този месец леглата в инфекциозно отделение ще са с 10 повече, защото имаме грипна епидемия? А трябва да имаме специални разрешения от РЗИ, от Касата и докато се завърти тази бюрократична машина, епидемията минала и надлимитните средства са налице. Всяка болница си има един леглови фонд и нека да бъде свободна да прецени, какви легла са й необходими, какви ресурси са й необходими и да си подреди къщичката според потребностите. А не защото някой е решил, че ще направи някакви свръхрегулации, чиято цел е много ясна – прогресивно да се намали финансирането на болниците. Това води до натрупването на нови дългове. Води до задържане на доходите на персонала, който има повишени очаквания.Сега трябва да увеличим заплатите.И не само минималните.С какъв ресурс при лимитирани приходи и същите цени на клиничните пътеки? А покриването на другите разходи?

- Имате ли надежда новият рамков договор да промени нещо?

- Липсата на договор между Касата и Лекарския съюз миналата година позволи на НЗОК да си прави каквито иска корекции. Това го изпитахме на гърба си. Но и при преговорите за НРД 2017 не очаквам нещо по-различно, ако някой, някъде не реши, че трябва да се промени този механизъм за финансиране,който е в основата на всички болни проблеми.

- Възможно ли е новият министър и новият екип в министерството да променят правилата?

- Да, очакваме промени в болничната помощ и особено на финансовите механизми, защото така, както сме тръгнали, става излишно всичко, което е направено до момента. Намираме се на ръба на една много сериозна криза, ако не искаме есента и следващата зима някои от областните болници да започнат да закриват структури, отделения, да се появяват запори на сметки от страна на доставчици и други нежелани ефекти, за които не искам да мисля така апокалиптично, особено в началото на годината. Но към момента не виждам оптимистични хоризонти, защото по никакъв начин не е заявено желание за промяна. По-скоро се отчита, че здравеопазването се намира в прилична форма, постигнати са добри параметри, болниците са вкарани в някакъв дисциплиниран режим на работа, бюджетът на Касата за болнична помощ не се увеличава, което ме прави резервиран в очакванията. На болницата не трябва да се гледа като на предприятие за услуги. Нейната мисия е високохуманна-дарява и спасява човешки живот. Мисията е поверена на лекарите - те със своя министър трябва да намерят сили и смелост ,да предприемат необходимата реанимация на системата.







В „Александровска“ изследват безплатно стероиден профил В „Александровска“ изследват безплатно стероиден профил От 8 до 10 юни ще преглеждат без пари за бъбречни заболявания
Очаква се свръхпоток в болниците Очаква се свръхпоток в болниците Надзорният съвет на НЗОК отпусна допълнителни средства на болниците и медиците, за да се справят с последиците от пандемията. Ще помогнат ли те за оцеляване на лечебните завединия, попитахме д-р Иван Кокалов, вицепрезидент на КНСБ и представител на синдикатите в Надзорния съвет на НЗОК.
Психичното здраве на българите не се подобрява Психичното здраве на българите не се подобрява Стресът, качеството на живот и условията на труд са сред причините за това, сочат изводите от Годишния доклад за здравето на гражданите
БСП иска регламент за 85% в Закона за бюджета на НЗОК БСП иска регламент за 85% в Закона за бюджета на НЗОК Да бъде записано, че компенсациите за лекари и медици са безвъзмездни, предлагат от левицата
НЗОК плаща над 71 млн. по мярката 85% за април НЗОК плаща над 71 млн. по мярката 85% за април Средства по тази линия ще получат и специализираните болници за рехабилитация
НПО иска повече домашни грижи за хронично болните НПО иска повече домашни грижи за хронично болните От организацията настояват за електронни здравни услуги и намаляване на административните процедури
Разговорът за детската болница започва от начало Разговорът за детската болница започва от начало Премиерът Бойко Борисов изненадващо обяви, че старата сграда, в която трябваше да се помести Националната детска болница, ще бъде разрушена и на нейно място ще бъде построена нова. Добро ли е това решение и какво трябва да последва, попитахме проф. Владимир Пилософ. 
Редактират фарма-ръководството по неврология Редактират фарма-ръководството по неврология Проектът е качен на страницата на МС за обществено обсъждане до 25 юни
Нова сграда за Детската болница Нова сграда за Детската болница Теренът остава същият, но старата и недостроена ще бъде бутната, каза премиерът Бойко Борисов
Намаляват доплащането с 16% до 10 г. Намаляват доплащането с 16% до 10 г. Увеличение на раходите за извънболнична помощ и спад на тези за лекарства предвижда Националната програма "България 2030"
1 2 3 ... 220 »