Дискусия

Здравеопазването ни е поредица от грешки и страх към реформите

20-01-2017 07:02
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
Здравеопазването ни е поредица от грешки и страх към реформите Само консенсусът може да ни извади от тази кризисна ситуация, казва д-р Антония Първанова
Коя е най-болната тема за българското здравеопазване? Какви стъпки трябва да предприеме новият здравен министър в най-кратки срокове? Clinica.bg започна дискусия по тези теми с най-изтъкнатите политолози, социолози и лекари. Днес отговорите дава д-р Антония Първанова, бивш зам.-председател на парламентарната здравна комисия у нас и евродепутат от НДСВ.
- Д-р Първанова, коя е най-болната тема на българското здравеопазване?

- Най-сериозният проблем е това, че хората нямат достъп до здравни грижи, особено в по-малките населени места. Освен това почти навсякъде качеството на здравеопазването не е добро - изключително трудно е да се ориентира пациентът къде да получи качествена, компетентна медицинска услуга. Причината е не само в управленските грешки и нереформираната система. Ограничението на достъпа се дължи и на това, че в България вече няма достатъчно лекари и медицински сестри. Системата е дренирана откъм капацитет, който може да предостави нужните услуги. Моите опасения са, че ще дойде момент, ако не се вземат спешни мерки, в който ще се наложи България да внася медицински кадри от чужбина. В момента английската здравна система разчита на 60% кадри отвън. Очевидно е, че България няма да внася лекари от Германия и Великобритания, а от трети страни. При това заплащане, у нас могат да дойдат само хора от страни, които са още по-зле.

- Какви са причините да не се решават проблемите в сектора?

Най-сериозният проблем е това, че хората нямат достъп до здравни грижи, особено в по-малките населени места.

- Това, което се случва в българското здравеопазване, е една поредица, една комбинация от грешни решения и страхливо отношение към реформата, която трябва да се извърши. Правят се минимални промени, без кураж и без цялостна визия. Няма и комуникация. Не се допитват до всички групи, които са заинтересовани от здравеопазването, като се започне от пациентите и се продължи с тези, които предоставят медицинските услуги. Не се разговаря с хората, които работят в системата, предоставайки лекарства, медицински изделия и други. Тогава е много лесно в такава мътна вода, тези, които са ловили риба, да продължат да го правят.

- Кои са другите сериозни проблеми в системата?

- Един много сериозен проблем е липсата на прозрачност при вземането на решения – кой ги е предложил, с кого са обсъдени, кой ги е подкрепил. Дори министърът да се опита да направи нещо, парламентът го блокира, а нали депутатите са представители на народа, на пациентите в това число. Следователно, за кратко време могат да се правят стъпки в посока на едни или други интереси, но като се погледне назад, се вижда това нещо колко много е ощетило пациентите, работещите в системата и цялото общество.

Правят се минимални промени, без кураж и без цялостна визия. Няма и комуникация.

- Как да се простигне обща визия за бъдещите промени в здравеопазването?

- Първо, трябва да се огледа какво се прави в света при ситуация като нашата, какви мерки са предприети, кои от тях са дали резултат. Да се прецени какви решения съществуват. След това трябва да има политическа воля това нещо да се окомплектова в една стегната визия за промени и да бъдат обсъдени, за да се получи подкрепа. Без консенсус няма как да се случи промяната. И тогава се кара по план – определя се кое е първо, кое - второ, кое – трето и се върви напред.

- Какво е мнението Ви за реформите в здравеопазването през последните две години?

- Трудно е да се дава така оценка, защото само който е вътре, знае какви са му били намеренията, какво е било изпълнението и по средата какво е блокирало действията му. Не само при този здравен министър, при всички екипи назад в управлението на здравеопазването има хаос. Няма консенсус. Не искам да говоря за персоналните грешки, които е направил министърът и за злоупотребите, в които е обвиняван. Това го слагам настрани, защото няма отношение към визията за реформа. Когато обаче излиза с предложение, обикновено това е някаква солова, самосиндикална акция и едва след това се търси подкрепа за нея. А това обратното, на което казах преди малко – да се види какво се прави в света и след това, на базата на данните, да се вземе решение. Това аз не видях. Видях доста егоцентризъм. Част от идеите, които министърът предложи, всъщност са много стари, от 2003 – 2004 г. Първо, те са морално остарели. И второ, това не означава, че ако тогава е постигнат някакъв консенсус, сега през 2016 – 2017 г. той още работи. Така не става! Затова моята надежда е, че в България Народното събрание, Министерски съвет, Министерство на здравеопазването, ще започнат да работят професионално, по модела на ЕС. Там дадена комисия предлага своите идеи, обсъдила ги е преди това с неправителствените организации, с експертите, оформила е един пакет от мерки, но след това ролята на тази комисия и на парламента е да постигне съгласие по тях. Тук е огромно влиянието, но и отговорността на народните представители и на политическите партии да постигнат този консенсус и да убедят обществото, че нещо е правилно. А не да ходи министърът и да тръби из страната: Аз това ще направя и вярвайте ми, това е добре за вас. Минаха времената на този стил на работа. Сега само консенсусът може да ни извади при тази кризисна ситуация не само в здравеопазването. Защото понякога трябва да се предприемат тежки мерки. Трябва да се вземат решения и да се правят промени, които ще нарушат статуквото, ще нарушат нечии интереси.

- Какъв, според вас, е профилът на идеалния кандидат за министър?

- Нека да кажем оптималния, няма идеални хора. Трябва да е широко скроен, добре запознат с управлението на здравеопазването в европейски мащаб. Т. е. не лекар, който знае как да лекува определена болест, не непременно медик, защото медицината е едно, а здравеопазването - съвсем друго, а да бъде човек, който има познания в областта на управлението на здравеопазването. Второто нещо е да има добри комуникативни качества. Да е човек, който умее да изслушва и да обединява дори противоречащи си идеи, да ги свързва в едно, което е в полза на обществото, на хората, които трябва да получат медицинска грижа, както и на тези, които трябва да я предоставят. Този човек трябва да умее да постига консенсус. За да може да го направи, трябва да има респект към него и към качествата му. И когато се налага, този министър трябва да може да издейства и европейска подкрепа. Да може да привлече в България експерти, големите неправителствени организации на европейско ниво, които да дойдат и да дадат своите аргументи. Трябва да привлече големите организации на болниците, на здравноосигурителните фондове, на фармацевтичните компании, на производителите на медицински изделия. Защо? Ами защото на местно ниво лесно се лобира. На местно ниво всяка компания си има своя икономически интерес. Но когато поканиш големите браншови организации, тогава интересите няма как да бъдат едностранни. Тогава вече ще се говори за постигане на баланс и на първо място ще бъде общественият интерес.

- Какво би могъл да направи един служебен министър при липсата на парламент?

- Служебният министър има изключително важна задача както за този преходен период, така и за следващия кабинет. Неговата задача е да не допусне да се пропуснат сроковете за обявяване на обществени поръчки и за доставка на жизнено важни медикаменти, ваксини и т. н. Не трябва да пропуска нещо, което ще изправи следващия министър в невъзможност да реагира навреме или ще се случи така, че ще страдат хора, които се нуждаят от жизненоважни неща, но те не са осигурени.

Новият министър трябва да е широко скроен, добре запознат с управлението на здравеопазването в европейски мащаб.

- Какви трябва да бъдат следващите стъпки за подобряване на здравеопазването през 2017 г.?

- Ние затъваме от 1999 г. в здравеопазването, така че през 2017 г. няма да можем да спрем този процес. Но през тази година може поне да се определи какъв ще бъде стилът на работа и какви ще бъдат основните жалони, по които ще се вземе решение за реформата. Това са тежки, големи проблеми, които трябва да намерят не само професионални решения, но и решения, които обществото да подкрепи. Наред с това трябва да се направи нещо, което е характерно за изостаналите страни, така че дори ми е неудобно да го кажа. Трябва да се осигури бърз достъп до здравеопазване за всички, но не с изпращане на кадри в общинските болници, нито с други подобни мерки, а с мобилни екипи. Населението ни е застаряващо, виждате какви са условията и инфраструктурата, хората са ни бедни и не могат да си позволят да пътуват. Следващото нещо - спешно трябва да се премахнат тези бюрократични процедури, тази бумащина. Лекарят трябва да лекува, а не да се занимава с писане. Трябва спешно да се реши въпросът с електронното здравно досие. Електронната система ще даде прозрачност в сектора. Следващата стъпка е спешна инвентаризация на кадрите в здравеопазването и съответно отбременяване на всички безумни процедури по добиването на специалност, по начина, по който кадрите започват да работят в системата. Имаме нужда тези млади хора, които завършват, максимално бързо да бъдат акумулирани в системата и да дадат най-доброто от себе си. В тях е силата. Трябва тези лекари и сестри да бъдат привлечени да работят в България, защото скоро ще останем без кадри.

- Трябва ли да се мисли за промяна на здравноосигурителния модел?

Две неща тук са много важни. Първо, нищо в здравеопазването не може да става много бързо, тъй като много интереси са въвлечени и системата е твърде много зациклила, за да може да се случи нещо веднага. Как да се ремонтира нещо, което е морално остаряло и толкова увредено? Трябва да се осмислят най-големите тежки блокове от проблеми. На първо място достъпът до медицинска помощ. Вторият голям блок – как се обезпечава тази система с кадри и работят ли те качествено. Третият голям блок – как се правят решенията прозрачни и как обществената система неработи за печалба, а за пациента и медиците. Не за търгашите. Ние пуснахме търговците в храма, а сега се чудим, че те ни продават живот. Нямам предвид лекарите, а политиците, които взеха тези решения. Аз съм се противопоставяла много пъти през годините, но за съжаление една птичка пролет не прави. Не може да имаш една изключително бедна здравноосигурителна система, в която едни богати субекти да се състезават да вземат големите пари, но само в сложните процедури. За обикновените, евтини процедури никой не се състезава. Състезават се за големите пари и големите поръчки. Стигаме до ситуация, при която обикновените хора нямат достъп до никакво здравеопазване, а в същото време висшият пилотаж прави сърдечни трансплантации, слагаме импланти и т. н. Наистина трябва да го правим, но трябва да има някаква справедливост при разпределението на обществения ресурс. Да се погрижим за всички, а не да лекуваме само тези, на които им е най-скъпо лечението, защото оттам идват големите печалби. Това е цинизъм, който трябва да бъде осветен и да стане невъзможен.







Партиите са проблемът на здравната система Партиите са проблемът на здравната система Политическите играчи са същите, нямам надежди за по-добро здравеопазване, казва д-р Мими Виткова
Министърът да реже, без страх за рейтинга си Министърът да реже, без страх за рейтинга си Корупцията в здравеопазването е двойно по-страшна, казва политологът Първан Симеонов
„Източването“ изкарва на повърхността борците за рейтинг „Източването“ изкарва на повърхността борците за рейтинг

Проблемът с неудовлетвореността на пациентите изисква коренна промяма на системата, а не популизъм, казва д-р Стефан Константинов

Новият министър трябва да е защитник на пациентите Новият министър трябва да е защитник на пациентите

Най-болна тема в здравеопазването остава източването, казва изп. директор на „Алфа Рисърч” Геновева Петрова