интервю

Проблем не са леглата, пари ще намерим, но кадри няма

02-11-2020 06:05
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com
Проблем не са леглата, пари ще намерим, но кадри нямаДори когато нямах въздух и усещах, че разликата между живота и смъртта е едно вдишване, мислех само за това, че оставих колегите си с човек по-малко, казва д-р Дончо Дончев

Пандемията напредва, системата изнемогва, болниците са препълнени и търсят доброволци, за да им помогнат, а ваксина или лекарство няма. Наистина ли всичко е толкова черно или има светлина в тунела, какво може да мотивира един лекар да жертва доброволно живота си всеки ден, за да помага на другите, разказва д-р Дончо Дончев, специалист по УНГ във ВМА, доброволец с КОВИД-структурите на болницата, човек, преборил вируса и излекувал десетки с плазмата, която дарява. Или с други думи - д-р Дончо Дончев, човекът с голямо сърце. Заради него таи година той бе удостоен с награда в категорията "Борба с пандемията - Ковид 19" и от БЛС.

- Д-р Дончев, как започна вашата история с КОВИД-19?

- Историята ми, както с почти всички хора по планетата, започна, когато за първи път чух, че има КОВИД. Тогава имахме съвсем друга представа и не знаехме какво ни очаква покрай този нов, неизвестен вирус, а сега до болка познат на всички, коварен с големи последствия за здравето на всеки от нас. Мислехме, че това е някакъв грип и ще мине, като една въздушно-капкова инфекция, но, когато дойде в Италия и съседните страни, изведнъж всички отрезняхме и започнахме да го очакваме - нещо невидимо, което витае във въздуха. Самата среща, когато отидох в Инфекциозна клиника и за първи видях пациенти, ми даде представа, че се срещам с нещо доста сериозно. Вирусът в голяма част от случаите, може и да не се усети от пациента, но в една трета е нещо, което се преболедува дълго, на вълни, с дълги остатъчни явления, които са по-леки. А в 15%, протича доста тежко и даже имам чувството, че голяма част от тежко болните не могат дори да стигнат до болница.

- Защо смятате така?

- Защото няма къде. В Испания например е така, в други страни също, дано не е така и в България. Но като знам, че има цели региони без лекари и сестри, може би в някаква степен има хора с положителни проявени симптоми, които няма как да получат болнично лечение.

- Вие сте специалист по УНГ, не сте инфекционист, какво ви накара да прекрачите клиниката в онзи момент?

- Никога не мога да бъда инфекционист, защото това е една от най-синтетичните специалности. Инфекциозна клиника на ВМА е средище на страхотно ерудирани лекари, те ми бяха любимите в нашата болница, дори когато нямах представа, че ще имам някаква причина да работя с тях. Когато започнаха да се подготвят за епидемията още през февруари, когато в Китай имаше много случаи, те се ориентираха да работят с КОВИД, като едно опасно инфекциозно заболяване, предаващо се по въздушно-капков път. Към края на март-април, усещах как вече изнемогват и доброволно предложих да им бъда в помощ. Отидох малко като на майтап на 1 април и бях шокиран колко много доброволци има – студенти, стажант лекари, които се бяха отдали на каузата да помогнат на пациентите при това коварно заболяване, което може да протича по толкова различни начини. Сега диагностиката и лечението се промени много. Някои неща, които тогава смятахме за добри, сега се оказаха ненужни, дори вредни. Други, които бяха напълно нови, сега излязоха на преден план, както беше с ковалентната плазма, но въпреки повечето ни познания, вирусът крие още много неизвестни.

- Какво е положението в клиниката сега?

- Доброволци има, като гледам някои от тях са същите младежи. Хората не са изморени, те са направо претрепани. Колегите инфекционисти, както и сестринският състав, дори и санитарите, отдавна са преминали ръба, но те са хора, които никога няма да се откажат. Това важи и за колегите в цялата страна. Когато започна пандемията, смятах, че тя е един стрес тест за всички системи - здравеопазване, образование, финанси, в областта на културата. Разликата между тогава и сега, когато минахме стрес теста, особено за страните, които бяха най-поразени като Италия и Испания е, че тогава колегите, колкото и да бяха изтощени, всичко за тях беше ново, интересно. А сега, след 8 месеца, колегите в Инфекциозна клиника са без никаква почивка, работят по един и същ начин, и вече дойде новият „прилив" на пандемията, който ни наводни, заради мащаба си го представям като вълна, не като наводнение. Колегите вече са подготвени практически, но са абсолютно изтощени. Така че изтощението е огромно, а негов израз е все по-големият процент заразени лекари - голяма част от колегите, които се борят в страната не са инфекционисти, а са от всякакви специалности, както е и в цял свят.

- Какво е спасението в това отношение за нас, за света- лекарите не са машини?

- Пределът отдавна е минат. Но, всички, които останаха да се борят, особено инфекционистите, са страшно мотивирани да се отдадат на това поприще. Това са родители с малки деца, знаят какво рискуват и въпреки всичко не се отказват, а са се посветили на тази борба. Но има един друг проблем – доброволци лекари се намират, обаче почти не съм видял да се появят доброволци медицински сестри. И студенти от горните курсове се нагърбваха да ги заместят, предполагам, че в страната проблемът е много по-голям, защото в София, колкото и да е тежък кадровия дефицит, не е толкова остър, както в провинцията. Там се разчита на хора в пенсионна възраст, може би с хронични заболявания и по-малко сили. Така че проблемът не е колко легла имаме, пари за дезинфекция и облекла ще намерим, но кадри няма.

- Какво кара един човек, който знае, че рискува живота си всеки ден да го прави, за да спаси други хора?

- Мога да отговоря само за себе си. Участвал съм в локални, асиметрични войни, това са войни, които се водят с други средства. За първи път съм участник в една световна война, която се води на територията на Майка България. Включвам се в нея в името на собствените си деца, братята и сестрите, на цялото общество. Колкото и надуто може да звучи за някого, това е, което ме мотивира. Имаме целия ресурс на човечеството, а от другата - някакъв невидим враг, който ни коси отвсякъде. Доброволците не са искали нищо за себе си, а да направят нещо за сънародниците си. Това е и моят мотив. Както, когато съм бил на други мисии, където си давах сметка, че мога да бъда ранен, осакатен, убит, същото е и сега, макар че много трудно можех да си дам сметка, че ще съм засегнат в такава тежка форма. Но така или иначе това е мотивът, че отиваш доброволно да помагаш на другите, лично аз – на колегите си.

- Изплашихте ли се, когато разбрахте, че тестът ви е положителен?

- Не се изплаших, бях съкрушен, опустошен, че оставих колегите си с един човек по-малко. Мина този период, самите те ми дадоха да разбера, един доброволец не е проблем. Честно казано дори когато нямах въздух, когато трябваше да се боря за всяка глътка, когато усещах, че разликата между живота и смъртта е едно вдишване, мислех само за това, че оставих колегите си с човек по-малко. Бях първият, който се зарази, след това и други се заразяваха заради преумората и тогава започнах по-естествено да приемам този факт.

- Кое е слабото място, заради което се заразяват медиците?

- Слабото място е физическата преумора. Не можеш, както в КОВИД зоната се работеше по няколко денонощия по ред, да си в такава обстановка, да спазваш правилата, да носиш облеклата, с които дори ходенето до тоалетна е приключение, особено за жените. Винаги има условия накрая – и най-вече чисто физическата преумора, които да доведат до пробив. Лекарите в цял свят се заразяват, при нас нарастват нещата заради физическата преумора. Трябва да внимаваме, но силите си има предел.

- Как се преборва човек за живота си?

- Човек наистина активизира всичките си сили, които има. Още в началото усещаш, че започваш да вдишваш с усилие. Има клетки, които произвеждат вещество - сърфектант, което държи алвеолите в нашия бял дроб отворени. Затова ние вдишваме въздух без проблеми, но когато започне да се изчерпва, а там се възпроизвежда вируса, човек започва да вдишва с усилие. Даваш си сметка, че започваш да вдишва с усилие, в един момент започваш да чувстваш, че нямаш въздух. Това е денонощно, особено когато си наясно медицински с нещата се опитваш на всяка цена да не допуснеш да стигнеш до реанимация. Започват да се променят пулс, трябва да измислиш начини да се справиш и с това, макар че не можеш да регулираш пулса. Това е една борба, която зависи от теб. Но толкова много хора никога не ми се бяха обаждали – от клиниката, приятели, пациенти, имаше един ресторант, който ми пращаше храна, в тези дни, докато бях на легло, загубих 20 килограма. Така че има значение и тази външна подкрепа, само това, че ти се обаждат и ти казват – „Бори се!", има значение. Но всеки трябва да даде всичко от себе си.

- Успяхте ли да се възстановите напълно и да се върнете към обичайния си начин на живот?

- Правя всичко възможно да живея живота, който живеех и преди. КОВИД уврежда различни тъкани и органи, но най-много белия дроб, затова се нарича и респираторен синдром. Предизвиква една пневмония, която се различава от обичайните пневмонии и затова се нарича атипична. Останаха поражения в белите дробове,една част от паренхимната тъкан се замества от нефункционална – фиброзна. Но аз съм състезател по плуване и имам силно развити дробове, даже преди се майтапихме – „Че какво толкова, ще го изкарам този респираторен синдром с такива бели дробове". Така се и случи, каквото и да порази, имам достатъчно бял дроб, повече отколкото някои хора изобщо са имали. Правя и упражнения, които - Христина Димитрова, световната рекордьорка по гмуркане, ме посъветва и постигнах чудесни резултати. Първите бяха плачевни при функционалното измерване на капацитета на дробовете ми, а два месеца и половина след това беше според заложеното в програмата.

- Сега отново работите във ВМА, преглеждате ли пациенти?

- Да и освен това качих връх Мусала, все пак има хора, които както и да върви върволицата към върха, се отказват. Смятам, че съм на средното ниво на нормално живеещите хора.

- На колко човека успяхте да помогнете с вашата кръв?

- Това не е кръв, а плазма. Тоест, дарявам само антителата, които съм произвел по време на болестта, но бройката не знам. Давал съм няколко пъти, въпрос на организация е. Не е проблем да отидем и да дадем плазма за София, но за страната може би е проблем хората там къде да намерят център да дадат плазма. Ако има къде да го направят, те ще го направят. Но подчертавам, че това е напълно доброволен акт.

- Имате ли надежда, че скоро ще се появи лекарство или ваксина?

- Не само, че имам, но съм сигурен. В Китай вече почти няма заразяване. Те дълго криеха какво става там, но може би от доста време правят ваксинации. Преди месец се пусна една новина, че има 11 ваксини във втори стадий. Тоест,от пандемията има няколко позитивни момента – ако ни връхлети подобна криза занапред, ще сме подготвени. Второто е, че КОВИД даде страхотен тласък за развитие на науката. Ще има едно катализиране с финализирането на ваксина, същото е и с противовирусните препарати. Смятам, че скоро ще почнат ваксинации и това ще е краят на този кошмар. Но светът след края на пандемията няма да е същият. Всички се промениха, промениха отношението си към живота , околната среда и здравето. И то в по-добрия смисъл.







Назначават PCR след позитивен антигенeн Назначават PCR след позитивен антигенeн Това предвижда нов договор за изменение на НРД, подписан днес, съобщиха от здравното министерство
Командироват лекари в спешното на Пазарджик Командироват лекари в спешното на Пазарджик Заболеваемостта в областта стигна 456,9 на 100 000, връчиха три акта за неносене на маски
Плазма се дарява и в Кърджали Плазма се дарява и в Кърджали Намалял е натискът върху спешна помощ в областта, отчитат от местния щаб
К-19 в старчески домове във Варна и Велико Търново К-19 в старчески домове във Варна и Велико Търново Прокуратурата ще проверява болнични на медицински сестри в Свищов
Москва започва ваксинациите Москва започва ваксинациите Според СЗО масовите имунизации ще са най-рано през второто тримесечие на 2021 година
Ямболската болница възстанови ражданията Ямболската болница възстанови ражданията Междувременно нов център за подкрепа на лица с увреждания заработи във Варна, съобщиха от дирекция "Социални дейности"
Одобриха поръчката на ваксини и в зала Одобриха поръчката на ваксини и в зала Финално РЗИ ще казва за карантината по мейла или със СМС, гласят приетите на второ четене промени в Закона за здравето
За ваксините делят страната на 7 региона За ваксините делят страната на 7 региона Първо ще се имунизират лекарите, медицинските сестри, санитарите, полицаите и хората над 70 години, обясниха властите
Как Европа ще празнува Коледа Как Европа ще празнува Коледа

Заради КОВИД събиранията ще са само в домовете, носене на маски, вечерен час и малък брой гости, предвиждат празничните ограничения в повечето държави

Пациентите с К-19 в болниците растат Пациентите с К-19 в болниците растат

За последната седмица заетите легла с тях са се увеличили с близо 500, показват данните на здравната каса

1 2 3 ... 211 »