кампании

Профилактиката на рака – давещият се спасява сам

12-10-2020 06:32
Янина
Янина
Здравкова
yaninazdravkova@gmail.com
Профилактиката на рака – давещият се спасява самРанното откриване на онкологични заболявания зависи основно от упоритостта на пациента, тъй като системата не му осигурява почти нищо
Октомври е месецът за борба с рака на гърдата. За пореден път ще чуем, че това е най-честият рак сред жените у нас, а и по света. Че годишно в България се откриват около 4000 нови случая, като на тази локализация се дължат 25 на сто от всички новообразувания при жените. Че над 1000 жени умират всяка година от рак на гърдата. Че една от 8 е застрашена да развие болестта в някакъв момент от живота си. Октомври ще бъде посветен на това колко е важна профилактиката и ранното откриване на рака на гърдата, и, в общи линии, всеки, който разполага с мамограф, ще предложи безплатни прегледи. После ще дойде ноември – movember, и ще се посветим на рака на простатата. В кампаниите за онкологични заболявания няма нищо лошо, напротив – те са задължителна част от превенцията и профилактиката на рака.
Въпросът обаче е каква е основата – публично осигурената профилактика, и какво правят държавата и здравното осигуряване през декември, януари и останалите месеци. Очаквано – недостатъчно, макар и не съвсем нищо.
Профилактичните мамографски прегледи, платени от здравната каса, са 124 342 през 2019 година. При положение, че жените, които са имали това право, са били половин милион, а изобщо жените над 50 години у нас са 1.5 милиона. Нормативната уредба казва, че безплатен профилактичен преглед с мамография се полага на жени от 50 до 69 години, веднъж на две години. Данните на НСИ за 2019 сочат, че към края на годината жените от тази възраства група са били около 988 000, тоест около 494 хиляди са имали право на безплатния преглед, който се смята за основен за рак на гърдата. Но от една от малкото „безплатни" профилактични опции, осигурявани от обществената здравна система,
ррр
са се възползвали едва около една четвърт.

 

По-зле стоят нещата през 2018 година – тогава са отчетени 113 575 профилактични мамографии, сочат данните на НЗОК. В пандемичната 2020 година пък очаквано положението е още по-зле – малко над 55 000 са мамографиите до септември. Ниският интерес към безплатните прегледи има доста обяснения, включително и пасивност от страна на самите пациенти, но не по-малка е пасивността на личните лекари, а също и на НЗОК или пък на здравно министерство. У нас пациентът е този, който е длъжен да се яви на профилактичен преглед, но ако не го направи реално не следва санкция, а личният лекар е този, който трябва да му напомни за това право и задължение. В доста държави в Европа въпросът е решен по-различно – пациентът получава писмо от финансиращата институция, която го уведомява да се яви на преглед, често без да минава през личния си лекар. Тоест – профилактичният преглед е организиран в по-голяма степен

 

от касата или държавата, а не от пациента

 

или лекаря му.

Ранното откриване на заболяванията, както знаем, е важно както за самия пациент – може да предотврати летален изход или по-тежка инвалидизация, така и за обществения здравен фонд – лечението в ранни стадии е по-евтино и ефективно; а също и за икономиката и обществото – здравият или по-леко увреден човек работи повече и харчи по-малко пари от общественото осигуряване. У нас обаче целият фокус на здравната политика, на финансирането и управленското мислене, е обърнат към тежката артилерия – болнично лечение в късни стадии. Целият управленски ресурс е насочен към контрол на разходите в най-скъпите пера – болници и лекарства, а не към устойчиво развитие, т.е. планиране на системата след 5, 10 или 20 години. Затова и превенцията и профилактиката

 

са в периферията на здравната политика,

 

а не дори близо до центъра.

По отношение на онкологичните заболявания, показателен за политиката в тази област е фактът, че съществувалият десетилетия Национален раков регистър не работи от няколко години. България вече дори няма адекватни данни колко хора се разболяват годишно у нас от рак, от какви локализации, в какъв стадий се откриват, какви са преживеямостта и смъртността. А без подобни данни решения и политики се формират – ако изобщо има такива – субективно и на посоки.

Ето какво казва раковият регистър в доклада за 2011 година, когато още го е имало: Всяка година заболяемостта от рак на гърдата се увеличава средно с 1.8%, като това става с напредване на възрастта на пациентите след 35 години и достига своя пик при 60-64 годишните. 71% от пациентите се диагностицират в начален (първи и втори) стадий на заболяването. При останалите то е в трети и четвърти стадий. Към онзи момент, а и според други по-късни изследвания, заболяемостта от рак на гърдата в България е по-ниска от средната за Европа. Ако преди 8 години у нас тя е била 76 на 100 000 жени, средно за Европа показателят е бил 94 на 100 000 жени. За съжаление, при смъртността данните се обръщат - в България тя е по-висока от средната за Европа – 24.1 и 23.1 на 100 000 жени. Относителната петгодишна преживяемост от рак на млечната жлеза

 

в България е 78%, под средната за Европа от 83%.

 

„Високият процент на късните диагнози, високата смъртност и ниската петгодишна преживяемост показват важността на профилактичните изследвания и ранното диагностициране на рака на гърдата", отбелязва докладът. В зависимост от това на кой етап се установи болестта, методите за лечение са различни, като ранното диагностициране на рака увеличава многократно шансовете за пълно излекуване, припомнят специалистите. „Необходимо е жените да следват препоръките за скрининг на рак на гърдата. Те включват регулярни профилактични прегледи, редовни самостоятелни прегледи, консултации относно употреба на контрацпетиви при наличие на фамилна обремененост и преди решение за козметична корекция на гърдите", е препоръката на специалистите от раковия регистър.

Какво обаче се случва, ако жените следват препоръките? Ако искат да ходят регулярно на профилактични прегледи, редовно се преглеждат самостоятелно и например открият нещо съмнително? Оказва се, че достъпът до

 

„безплатна" профилактика е само за най-упоритите.

 

Наредбата за профилактичните прегледи и диспансеризацията казва, че профилактична мамография се полага веднъж на две години на жените от 50 до 69 години. Което има логично обяснение – това все пак е рентгеново изследване и не е нужно всяка жена да се облъчва ежегодно, в доста страни от ЕС също изследването не е ежегодно и не е за всички възрасти. При рака на гърдата достатъчно индикативен преглед обаче е ехографията на гърдите и именно това е препоръката и на онколозите – ежегодна ехография, при това за всички жени. Единственият достъпен безплатен преглед, който се предвижда обаче от НЗОК, е ежегодно мануално изследване на гърди при общия профилактичен преглед, осъществяван от личния лекар. Ако джипито изобщо го направи, и ако открие нещо, пътят по-нататък е възможно най-труден. Личният лекар

 

няма право да даде направление за мамолог,

 

който да направи ехография. Той може да насочи жената към акушер-гинеколог, на който пък също здравната каса не плаща ехография на гърди, т.е. той трябва да даде направление за мамолог или хирург, които вече да направят заветната ехография. Естествено, понеже нищо от това не е предвидено като профилактичен преглед, и джипито, и гинекологът трябва да измислят диагноза и оплакване, с които да мотивират направлението. Затова и не е чудно, че една четвърт от случаите на рак на гърдата се откриват в късен стадий.

Освен здравната каса, скрининг осигурява и държавата. От няколко години, по линия на Националната програма за превенция на хроничните болести, ежегодно се правят скрининги на по 1950 души в две области на страната. През 2019 година в Пловдив и Плевен са изследвани по 650 жени за рак на гърдата, 650 – за рак на шийката на матката и 650 жени и мъже за рак на дебелото черво. Те минават през преглед при специалист, а повечето от тях получават и изследване – мамография, цитонамазка или тест за окултни кръвоизливи. Отчетът на програмата сочи, че при 15 прегледа е открит рак на гърдата, 4 жени са били съмнителни на рак на шийката на матката, а по отношение на дебелото черво 28 прегледани са насочени за едноскопии. Тази година програмата ще обхване по още 1950 души в други области. Дали скринингите ще продължат не е напълно ясно, тъй като националната програма е до тази година и трябва да се приеме нова. Дали

 

са достатъчни при под 4000 прегледи годишно –

 

не е сигурно.

Ракът на шийката на матката е също сред водещите локализации по заболеваемост и смъртност при жените. През последните години у нас заболяват 1100–1200 жени годишно, а смъртните случаи са между 300 и 400. Над 50 на сто от болните се откриват в късен стадий. Според различните източници препоръката за профилактика е цитонамазка за жените над 25 години поне веднъж на 2 години. Здравната каса обаче осигурява безплатна профилактична цитонамазка само на жените от 30 до 40 годишна възраст – един път годишно, като след 2 отрицателни изследвания цитанамазка се прави веднъж на 3 години. Данните за платените от касата профилактични цитонамазки

 

са красноречиви – 703 през 2018 година,

 

838 през миналата, и 436 за тази. Отнесени към общия брой платени такива изследвания за съответните години - 213 363, 223 554, и 125 546 броя до този момент на 2020 година, профилактичните прегледи са нищожни. Предвид по-лесния достъп до теста, който се прави от акушер-гинеколог и е нужно само направление от личния лекар, вероятно немалка част от платените от НЗОК цитонамазки са именно с профилактична цел, но тъй като в нормативната уредба не съществува понятие профилактичен преглед от АГ, те са отчетени с измислени показания.

Естествено, помислено е и за мъжете. Ракът на простата е втори по честота при тях(след този на белия дроб) и съставлява около 17 на сто от общата онкологична заболеваемост. 25 на сто от случаите се откриват в късен стадий, а преживеямостта над 5 години у нас е 68 на сто при 87 в Европа. На мъжете над 50 години се полага веднъж на две години тест за простатно-специфичен антиген, т.нар. PSA. Това е и профилактичното изследване с най-много покрити тестове годишно - 185 211 през 2018 година, 206 648 за 2019 година и 105 258 за тази. Мъжете над 50 години у нас обаче, според НСИ, са близо 1.3 милиона, тоест годишно теста

 

трябва да правят малко под 650 000 от тях.

 

Под един от трима обаче прави PSA в най-добрия случай, и то при положение, че това е кръвно изследване, което в рамките на профилактичния преглед се назначава от личния лекар, а не от уролог. Естествено, ако някой иска да си направи теста по обичайния ред, той не може да се назначи от джипито, а е нужно направление за уролог, който да пусне изследването.

Останалите най-чести локализации като рак на дебелото черво и белия дроб пък изобщо не съществуват като обект на ранно откриване у нас според наредбата за профилактиката. И докато регулярни рентгенови изследвания на белия дроб вероятно не са напълно оправдани от гледна точка на съотношението риск/полза, то изследването за окултни кръвоизливи се ползва в цял свят за скрининг на рака на дебелото черво. Естествено, у нас преживяемостта и от този карцином е под средното за Европа - 52 на сто, при 60% в ЕС. При рака на белия дроб статистиката е най-стряскаща –

 

8 на сто преживеямост при 15% в ЕС.

 

„Осъществяването на дейности за първична профилактика и промоция на здравето е сравнително слабо застъпено, което намира отражение във високия коефициент на предотвратима смъртност", гласи и констатацията за България в последния доклад на Еврокомисията за здравеопазването в ЕС . Изводите касаят цялата система и всички заболявания, но и при тях принципът е същият – проблемът по спасяването е единствено на давещия се.







Трудни решения за лечебните заведения Трудни решения за лечебните заведения ВКС трябва разгледа две съдебни дела, което ще предвиди практиката на съдилищата занапред по делата за надлимитната дейност, казва адвокат Мария Шаркова
40% имат доверие на здравната система 40% имат доверие на здравната система

Парите отделени за здравеопазване трябва да се изразходват най-вече за подобряване на материалната база на болниците, показва изследване на Тренд

УМБАЛ „Св. Георги" събира пари за първа линия УМБАЛ „Св. Георги събира пари за първа линия И там имат нужда от допълнителни кадри за дежурства в КОВИД-отделението
Пандемията повиши доверието в системата Пандемията повиши доверието в системата

Доходите на медицинските специалисти зависят и от разпределението на средствата вътре в лечебните заведения, казва проф. Петко Салчев

Жена почина, след като 5 болници я върнаха Жена почина, след като 5 болници я върнаха Тя е била със съмнение за коронавирус, макар тестът да е бил отрицателен
Бюджетът не гарантира увеличение на възнагражденията Бюджетът не гарантира увеличение на възнагражденията

Може да се окаже че 2021 г. е началото на края на здравеопазването ни в цели региони, смята д-р Иван Маджаров

Студенти и СИМП на помощ на болниците Студенти и СИМП на помощ на болниците Заради сериозния недостиг на медици на първа линия, се търси подкрепа от извънболничната помощ
783 млн. за МЗ догодина 783 млн. за МЗ догодина

Oбщото увеличение за парите за здравния сектор за 2021 г. ще е над 460 млн. лв., както обеща премиерът Бойко Борисов

Очаквахме по-щедър бюджет Очаквахме по-щедър бюджет

Искаме да бъдем сигурни, че решението за увеличението на цените на КП с 10%, което е до 31 декември, ще остане и за следващия бюджет, казва Красимир Грудев

Спират отпуските на шефовете на болници Спират отпуските на шефовете на болници Причината е усложнената епидемиологична обстановка, сочи писмо на здравно министерство
1 2 3 ... 244 »