Коментар

Започваме реформа в психиатричната помощ

05-10-2020 10:01
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Започваме реформа в психиатричната помощ Повече пари за лекарите и възможности за специализации ще подпомогнат успеха й, казва д-р Цветеслава Гълъбова
Подобряване на грижите за хората с психични проблеми чрез разкриване на повече, но по-малки стационари с не повече от 30-40 легла. Това са част от промените, залегнали в проекта на Стратегията за психичното здраве на гражданите на република България 2020-2030 година. Защо написването й закъсня с една година? Ще помогне ли залегналото в нея да изведе България от унизителната последна позиция в Европа по качество на грижите за психично болните, попитахме д-р Цветеслава Гълъбова, която е един от авторите на Стратегията и директор на Специализираната психиатрична болница в Курило.
Като човек, работил по Стратегията, мога да кажа, че се получи един много добър продукт. Ако има предложения или на някои не му харесва нещо, може да се промени. Надявам се специалистите и всички заинтересовани да проявят интерес и да дадат своите коментари. Това ще е полезно, защото проектодокументът обхваща 10-годишен период, макар, че тя трябваше да бъде готова пред 2019-та. Имаме нужда от реформа в психиатричната помощ, защото според европейско проучване

България е на последно място

в грижите за здравето на хората с психични проблеми. Стратегията предвижда подобряване на държавната психиатрична помощ, която към момента е в незадоволително състояние. Има няколко добри примера, на хубави и модерни стационари, но това е крайно недостатъчно. Предложението е да се разкрият нови, но да са малки, с по 30-40 легла, като един такъв да има на всеки 50 000 – 60 000 души население. Предвижда се създаването на центрове за психично здраве във всички областни градове. Към момента има 12 в 11 града, като в София са два. Те ще извършват амбулаторна работа и психо-социална рехабилитация, а не както сега да се превръщат в стационари. Логичен е въпросът,

ще има ли остатъчно специалисти

за тях. Ние бяхме заложили във финансовия план една добра сума за покриване на разходите за специалисти и то добре платени, но ни обясниха, че не могат да се предвиждат средства за работни заплати. Истината е, че те могат да бъдат задържани само с адекватно заплащане. Разликата им във възнагражденията с чуждестранните колеги е от осем до десет пъти. Трябва да се улесни процедурата за специализации, което не означава да се влошат критериите. Един започващ кариерата си психиатър във Франция и Германия започва с 2000 евро, като му се поемат разходите за участие в симпозиуми, семинари, курсове, всякакви форми за повишаване на квалификацията. У нас е излишно да коментирам как стои този въпрос.

Няма какво да се лъжем,

задържането на кадри става с пари. Искаме ли да имаме психиатри, които да работят в предстоящите да се създадат центрове и стационари, а и в болниците, трябва да се улесни процедурата за специализация и да им се повишат заплатите. Много неща, които кореспондират точно с решаването на проблемите, залегнали в Стратегията, са залегнали и в Стандарта по психиатрия. Проектът за него обаче е, депозиран преди повече от една година в Министерството на здравеопазването, но все още не е одобрен.

Проблем е липсата на обективна и адекватна информация. Много е важно психиатрията да бъде включена, като част, в Единната информационна система на здравеопазването,
а не да правим отделни регистри. Не става въпрос в нея да се гледа, когато някой иска да му се издаде бележка за носене на оръжие. Тази система ще стане стабилна основа в

планирането на здравни разходи,

защото в нея ще фигурират преминалите болни през едно или друго лечебно заведение, колко време са лекувани и от какво и т.н. На работещите в системата на психиатричната помощ ще бъдат много по-лесно да проследяват историята на заболяването на всеки човек. Проблем сега е, когато изпишем болен, впоследствие той се влоши и постъпи в друга болница. Ако човекът не им каже, че преди това е лекуван и посочи къде, за да се свържат колегите, те няма да са наясно какво точно се е случило преди това с него. При включването на психиатричната помощ в Единната информационна система този въпрос ще бъде изчистен.

Реформата в психиатирчната помощ трябваше да започне отдавна. Аз имам само лични предположения, защо това не се случи. Нямаше достатъчно активност от страна на съсловието. Нещо повече, аз съм срещала

активни съпротиви срещу промени,

включително и срещу това в психиатрията, да имаме клинични пътеки. За толкова години, ако ние бяхме достатъчно настоятелни, никоя администрация не би могла да ни устои. В България има 4 вида структури за стационарна психиатрична помощ, а именно психиатрични отделения към многопрофилните болници, университетските клиники, центровете за психично здраве и държавните психиатрични болници. От тях само последните не са търговски дружества. Те се финансират по методиката на Министерството на здравеопазването за финансиране на лечебните заведения. Независимо от последното увеличение на заплатите в тях, те пак остават по-ниски от другите три структури. Това различно финансиране обуславя и подбора на пациентите. Трудните и сложните случаи, изискващи много грижи, консултации и лечение не са удобни за търговските дружества. Парите не стигат за покриването на едно адекватно лечение, за което е необходим месец и половина – два, защото психозите се овладяват за толкова време.

Пациентите се изписват много по-рано,

след 10-15 дни престой. Те не са стабилизирани и ги насочват за продължително лечение към държавните психиатрични болници, които не са търговски дружества. Така от години въртим пациентите на въртележка. Време е тази практика да бъде прекратена. Надявам се, че постепенно, със Стратегията ще започнем осъществяването и на реформата в психиатричната помощ.

Много се надявам този път нещата да се случат и тя да бъде работеща, а не само документ, та най-сетне и по отношение на психиатричната помощ да не сме на опашката в Европа.







Служители на Столична община помагат на РЗИ Служители на Столична община помагат на РЗИ 24 души ще анкетират контактни в София заедно със здравните инспектори
Патриотите искат генерична замяна на лекарства Патриотите искат генерична замяна на лекарства Пациентите да могат да искат по-евтиния препарат в аптеката, гласят предлагани законови промени
AstraZeneca ще прави допълнителни тестове AstraZeneca ще прави допълнителни тестове Компанията проучва защо по-малки дози от ваксината имат по-висока ефективност
НЗОК си купува компютри НЗОК си купува компютри

Доставката и поддръжката им ще е за 525 хил. лв., реши Надзорният съвет на фонда

Джипитата назначават PCR от днес Джипитата назначават PCR от днес

Промените в националния рамков договор са публикувани в „Държавен вестник" и официално им дава право

Залагат 80 раждания на година за болница Залагат 80 раждания на година за болница

За аборт ще се считат плодовете, които не са достигнали 25-та гестационна седмица и са под 700 грама, предвижда МЗ

С 565 се увеличиха заетите легла с КОВИД С 565 се увеличиха заетите легла с КОВИД

Пациенти с кронавирус има в 171 от 340 болници, показват данните на здравната каса

България купува поне 4 ваксини България купува поне 4 ваксини Решението трябва да се вземе от парламента на закрито заседание
Нарушения във всяка трета аптека Нарушения във всяка трета аптека Близо 400 са проверките от началото на пандемията, сочат данните на ИАЛ
Повече пари за специализантите по инфекциозни болести Повече пари за специализантите по инфекциозни болести Те ще получават по 2.5 минимални заплати, гласи заповед на здравния министър
1 2 3 ... 316 »