на фокус

По бавната писта за нови болници

02-10-2020 05:45
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com
По бавната писта за нови болнициГодина и половина, след като Правителството разрешава новите клиники, исканията за тях намаляха, но не спряха

Две нови болници и 11 дейности са станали факт за година и половина, след като разрешенията за тях издава Правителството, а не здравното министерство. Трета клиника се очаква да заработи догодина, нищо, че документите за нея не са подадени точно в този период. Така без да спре дефинитивно процеса на разрастване на пазара, властта успя да го забави почти до незабележимост.

Новите болници у нас всъщност са частните. Първата се появи през 1991 г. По официалните данни на НЦОЗА за изминалите 29 години броят им стана 114, а с последната клиника от лятото – 115. Или това прави средно по 4 на година. Реално обаче у нас имаше периоди, в които се откриваха по-малко лечебни заведения и други, в които се появяха повече от десет нови клиники за 12 месеца, например през 2014 г. Докато се стигна до момента, в който за последните две години имаме по една нова болница. През миналата година това беше частната болница „Свети Иван Рилски Габрово" , а през тази - „Св.Лука-Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация" в Сливен. През следващата се очаква да отвори новата болница на „Сърце и Мозък" в Бургас, ако инвеститорите спазят намеренията си, които обявиха миналата година.

От април 2019 г., когато се промени режима за одобрение на нови болници и дейности в закона за лечебните заведения в МЗ не са постъпвали заявления, съобщиха междувременно от ведомството. Броят на исканията за откриване на нови дейности за тази година и половина пък са 26, като разрешение са получили само 11, отчитат още оттам.


Причините


Гарантираното финансиране от страна на здравната каса беше в основата на инвеститорския интерес досега. Здравеопазването и до ден днешен е един от секторите, в които се раздава най-много обществен ресурс на изключително ограничен брой субекти, при силно занижен контрол и силни лобистки възможности при разпределянето му. За 2020 г. например заложеният бюджет на касата за болнична помощ е 2.47 млрд. лв., а договорните партньори са 370, сред които поне 50 са медицински центрове и диспансери. Стандартите за публичните и частните болници като дейност пък де юре са еднакви, но де факто понякога се разминават, тъй като към вторите няма изисквания да примат и лекуват всички пациенти, които почукат на вратата им. И въпреки че принципът на финансиране през годините изглеждаше ясен и прост - за извършена дейност, той се оказа безкрайно порочен, както във философията си, която води до желанието за генериране на повече пациенти, така и заради сбърканото остойностяване на клиничните пътеки. Доказателство за това стана и КОВИД, който увеличи негативните последици, до които доведоха правилата в системата.


Последиците


През годините у нас се появи нова паралелна мрежа от лечебни заведения. Редом с малките специализирани болници, собственост предимно на добри лекари в своята област, в нея се построиха и цели вериги с големи многопрофилни клиники, равностойни в капацитета, но не винаги и във функционалността си, на областните и университетските. Въпреки че болничната мрежа се оказа пораснала с една трета, повишаването на пациентската удовлетвореност е нулева. В същото време има спорно подобряване на здравните показатели. И до днес страната ни е на първо място по смъртност в ЕС и с най-ниска продължителност на живота. По данни на НСИ за 2018 г. смъртността у нас е над 15.5 на 1000 души, при средна за ЕС от 10.3. В същото време средната продължителност на живота е 74.8 срещу 73.4 през 1991 г., когато болниците не бяха толкова много. За това време обаче (1991 - 2019) по данни на НЦОЗА броят на хоспитализациите без оглед на финансирането им от 1.18 млн. мина 2.4 млн. на година.


Сметката


Цената, която платихме за всичко това, не е никак ниска и има не само финансово измерение, но и много други страни - например чисто морално, инфраструктурно и т.н. Ако се спрем само на първото, като по-обективно измеримо, можем да кажем, че публичният ресурс за здравеопазване през последните пет години се увеличи от над 3.5 млрд. през 2105 на повече от 5 млрд. лв., като тук не влизат парите от еврофондовете и общините. Успоредно с това гражданите си доплащат ежегодно по още няколко милиарда - включително в частните и публични болници, което пък се превърна и в основна пречка за нормален достъп до здравната система. Липсата на достатъчно кадри, както  и професионалното прегаряне на наличните, е друга неоспорима последица на развитието на системата. В крайна сметка количеството на доволните може би се ограничава в един малоброен кръг избраници, чиито приходи на месец стигат и до сто-двеста хиляди лв., както стана ясно от публикуваните декларации на директорските заплати в „Сметната палата".



Спирачката


Точно заради финансовата цена обаче, въпреки иначе не особено голямото си желание да ограничат роенето на болници у нас, властите все пак се принудиха да го направят. Мерките започнаха още през 2016 г. с въвеждането на лимити на клиниките, които обаче се оказаха по-скоро вредни в субективното определяне на болничните бюджети и в незаконността си. Все пак това беше първата по-драстична крачка, която показа, че толерансът към откриването на нови структури няма как да продължи безкрай. След това се въведе забрана за финансиране на нови болници и дейности за една година. Докато накрая се стигна до усложняване на режима за издаване на разрешение за нова болница или дейност от Правителството. За да получат разрешение за строеж, инвеститорите трябва да покажат, че в това има бизнес смисъл, а здравната каса и министерството да заявят ясно дали има пари и здравни потребности от новата болница или дейност. Това заедно с огромния кадрoви дефицит и вече завършилото удовлетворяване на повечето от най-големите бизнес интереси, почти сложи законна точка на роенето на нови болници, но вратички винаги се намират. Пандемията вероятно също ще охлади инвеститорския ентусиазъм за следващите месеци, тъй като всички видяха отлива на пациенти, който настъпи от клиниките, както и ангажиментите, пред които всички болници в един момент може императивно да се изправят – например да лекуват болни с К-19.


Бъдещето


Въпреки че занапред появата на нови болници ще се забави, очевидно няма да спре напълно. С още по-голяма сила това важи за новите дейности във вече съществуващите. Макар че от МЗ са дали разрешение само за 11 нови дейности от април 2019 досега, ентусиазмът на лечебните заведения да сключват нови и нови договори с НЗОК не стихва при все по-намаляващо население. Само за последните три месеца Надзорният съвет на фонда разгледа над 20 желания за нови договори, част от тях бяха одобрени, друга не. Критерият, по който това се случва, е дали има нужда от новите дейности в даде регион или не. И макар че точно така трябва да бъде, здравната каса винаги се оказва в уязвимо положение в тези случаи, защото разрешенията за тези дейности се дават на същото основание от здравния министър, тоест, оказва се, че всяка нова структура трябва да има заплащане. Отделно уязвимостта сна този критерий се увеличава от неговата субектовност, тъй като потребността зависи от базовите индикатори, които се залагат за изчисляването й, както и от тълкуването им. Законодателството разрешава още един инструмент за охлаждане ентусиазма на болниците да разкриват нови структури и това е селективното договаряне на база потребностите на населението по региони. Досега той не е използван, но неговата безспорност и обективност също винаги може да се оспорва. Така за момента единствените безспорни спирачки за развитието на нови дейности остават финансовите възможности на болниците и наличието на квалифицирани кадри.







Засега без отделен НРД за сестрите Засега без отделен НРД за сестрите През следващата година няма да има четвърти ред за най-скъпите медикаменти, казва Жени Начева
Доброто е заразно Доброто е заразно

Да бъдеш медик винаги е било хуманно и отговорно дело, такова е още повече в годината, когато КОВИД-19 дойде, неканен и постави пред изпитание всички нас, дори живота ни. Как се чувстваш, след като получиш признанието на гилдията, накъде отиваме и ще се справим ли с пандемията, отговаря Лекарят на 2020 г. - доц. Александър Оскар.

Офталмолог е Лекарят на 2020 Офталмолог е Лекарят на 2020

БЛС връчи награди на 11 доктори и 4 болници за приноса им в борбата с КОВИД-19

Има консенсус по макрорамката на бюджета Има консенсус по макрорамката на бюджета

Очакваме 10-15 болници да получат повече средства по линия на НЗОК за комплексно свършена работа при КОВИД, казва д-р Бойко Пенков

И Полша прави полева болница И Полша прави полева болница Словакия започва тестове на цялото си население над 10 години
МЗ купува предпазни средства за системата МЗ купува предпазни средства за системата Ще се осигурят ръкавици, маски, гащеризони, калцуни и дезинфектанти
Днес е празник, но не ни се празнува Днес е празник, но не ни се празнува Медицината не е образование, което трябва да се завърши, за да се придобие специалност, тя е дълг и начин на живот, казва д-р Иван Маджаров
340 млн. повече за НЗОК догодина 340 млн. повече за НЗОК догодина

Сестрите ще получат НРД, за най-скъпите лекарства ще има отделен бюджет, а за КОВИД-болниците - повече пари

ЕМА обсъжда ролята на пациентите в лечението на рака ЕМА обсъжда ролята на пациентите в лечението на рака

През тази година се очаква новите случаи в ЕС да са 2.7 млн., а смъртните случаи - 1.3 млн.

Чехия прави полева болница Чехия прави полева болница Числата за заразените с коронавирус са катастрофални, каза премиерът Андрей Бабиш
1 2 3 ... 302 »