ДИСКУСИЯ

Новият министър трябва да е защитник на пациентите

11-01-2017 10:54
Лора
Лора
Симеонова
lora@mail.bg
Новият министър трябва да е защитник на пациентитеНай-болна тема в здравеопазването остава източването, казва Геновева Петрова

Коя е най-болната тема за българското здравеопазване? С какви надежди и страхове пациентите посрещат 2017-а? Какъв е профилът на идеалния кандидат за министър на здравеопазването? И за какво ще му дадат кредит на доверие българите? Clinica.bg започва дискусия по тези теми с най-изтъкнатите политолози и социолози. Днес отговорите дава изпълнителният директор на социологическа агенция „Алфа Рисърч”, политологът Геновева Петрова.

- Г-жо Петрова, коя е най-болната тема за родното здравеопазване на старта на 2017 г.?

- За да очертаем най-добре болната тема на прага на 2017 г., е полезно да погледнем ретроспективно на проблемите в здравеопазването и начина, по който обществото ги възприема. Връщайки се години назад, виждаме, че този сектор винаги е сред най-критичните, най-нуждаещите се от реформи. Основният проблем, открояван години наред, е, че хората не получават достатъчно качествено здравеопазване срещу парите, които влагат. Като причините, според тях, са най-вече източването на средства от системата и липсата на контрол върху начина на изразходването им. Връщам се назад, за да видим изходната база, от която започнаха реформите през изминалите 2 години. Последният кабинет даде заявка, че ще предприеме стъпки, за да ограничи това източване на ресурси. Такива инициативи бяха започнати чрез редица нормативни промени, насочени към по-добър контрол, за да получват хората по-качествени услуги.

- Но дадоха ли резултат?

- Факт е, че голяма част от лансираните мерки  срещнаха остра съпротива от страна на системата. Едни бяха оспорени в съда, а други – отложени от самите управляващи. Т.е., голяма част от намеренията не бяха реализирани, според първоначалния им замисъл. В резултат, мнозинството от пациентите не са имали възможност да усетят реална разлика в качеството на здравните услуги, било поради трудностите при осъществяване на промените (най-голяма част, от които бяха насочени към реформа на болничната помощ), било поради факта, че преките впечатления на хората най-често са от опит с доболничната помощ.

- Одобрението към нея по-високо ли е?

- В доболничната помощ има мерки, от които пациентите вече се възползват. Например, облекчаването на проблема с недостига на направления. Друга инициатива – свързана с безплатните лекарства за есенциална хипертония, също вероятно ще се усети през тази година. Това са мерки, които не решават тотално проблемите на здравеопазването, но пациентите най-непосредствено усещат положителния им ефект. Същевременно стари притеснения - като нерегламентираните плащания, продължават да тревожат българите. 

"Стари притеснения - като нерегламентираните плащания, продължават да тревожат българите"

- Най-болезнената тема значи продължава да бъде „духът на кражбата”, който се прокрадва в системата?

- Нека не забравяме, че вероятно мнозинството от работещите в системата вършат почтено работата си и не е коректно към тях да генерализираме въпроса с лека ръка. Но наистина все още има случаи, при които изтичат ресурси, а пациентите са принудени да доплащат. И именно заради това мнозинството българи подкрепят усилията за ограничаване на източването на публичните фондове, включително и в сферата на здравеопазването. Това е подход, който – въпреки всички противоречия и критики към конкретни решения, се одобрява от хората.

- Значи политиците имат запас от доверие да предприемат повече мерки в тази посока?

- Да, такъв подход наистина среща подкрепа. Не неограничена, разбира се. Всяко конкретно решение може да предизвика и критика. Хората не са експерти, не знаят как работи системата отвътретрудно им е да преценят кое предложение е добро или лошо. Те съдят от позицията си на пациенти – как биват обслужени като отидат при личния си лекар или в болница.

- Споменахте щекотливата тема за доплащането – важи ли все още популярната нагласа: „Пази, Боже, да се разболееш, ако нямаш пари?” Публична тайна е, че се искат пари под масата, голяма част от консумативите пък не се поемат от НЗОК...

- Това е нагласа, чиято промяна ще отнеме доста време. Години наред пациентите са живели с мисълта, че, за да получат добро здравно обслужване, ще им се наложи да доплащат. Това наистина е проблем, който остава неразрешен. Пациентите трябва да се почувстват силни. Години наред те се притесняват да откажат да платят и да подават сигнали за нерегламентирани плащания, боейки се, че няма да бъдат лекувани след това. Но, ако почувстват, че са силната страна, че имат контрол, макар и частичен, тази нагласа постепенно ще се промени.

- Когато говорим за доплащане, стигаме и до деликатната тема за по-високите здравни вноски. Неведнъж българите са критикувани, че не се скъпят за колата си, а им се свидят 5 лв. повече за здраве...

- Факт е, че равнището на задължителните здравни вноски у нас е едно от най-ниските в Европейския съюз. Ако погледнем обективно, не можем да очакваме да получаваме най-модерно и качествено здравеопазване при такива вноски. В същото време, много добре знаем и какво е равнището на доходите в България. За голяма част от населението тези пари са много. Да, права сте, че това е въпрос на приоритизиране. В България наистина има хора, готови да похарчат повече пари за автомобил или друга вещ, отколкото да инвестират в собственото си здраве. Но равнището на доходите е такова, че не предполага обществен консенсус за увеличаване на вноските.

"Няма обществен компросис за увеличаване на здравните вноски"

Данните ни показват, че огромна част от гражданите си дават сметка, че равнището им е ниско, но продължават да споделят несъгласие с повишаването им. А и подозренията към това, че скокът няма да доведе до решаване на проблемите, остават. Друг е въпросът дали са основателни... Самата система обаче дава повод за съмнение.

- На прага на поредната смяна на властта има ли оптимизъм в хората?

- До момента, в който хората не видят кои са новите лица, начело на здравеопазването, и не чуят техните заявки, трудно можем да кажем има ли оптимизъм. Продължава да има високи обществени очаквания в посока, че здравеопазването трябва да бъде променено. В същото време знаем, че българското общество е склонно да проявява песимизъм. Има една нагласа: „Който и да дойде, нещата са толкова зле, че трудно ще се оправят”. Но, ако има представител, който покаже решителност за справяне с проблемите, той би се ползвал с доверие. Ако обаче новият министър започне да отменя дори и малкото реализирани в полза на пациентите стъпки, не мисля, че това ще направи хората оптимисти.

- Можем ли да очертаем профил на идеалния кандидат-министър, според българите?

- Трябва да е ангажиран с решаването на проблемите в сектора, и то – от гледна точка на пациентите. Защото едно от подозренията през последните близо 20 години е, че управлението на здравеопазването е свързано повече с интересите на болничната или фармацевтичната индустрии, отколкото с тези на пациентите. Дали това наистина така или не – хората трудно могат да кажат, но подозрения съществуват. Затова, ако следващият министър не постави пациентите в центъра на своята работа, няма да получи обществена подкрепа.

- Постът на здравния министър е доста „ветровит”. Обикновено те не се радват на висок рейтинг, нали?

- Да, допреди няколко години в йерархията на доверието към министрите, тези на здравеопазването традиционно заемаха място в дъното на таблицатаИменно, защото хората, в качеството си на пациенти, не виждаха как се защитават интересите им. Изключение прави д-р Петър Москов, който стартира с нетипично за този пост високо доверие. По-късно конкретни стъпки (много, от които бяха яростно атакувани от различни общности) предизвикаха поляризация в общественото мнение за него. Въпреки това, той ще напусне поста като един от първите седем, възприемани като успешни членове на кабинета.







Здравеопазването ни е поредица от грешки и страх към реформите Здравеопазването ни е поредица от грешки и страх към реформите Само консенсусът може да ни извади от тази кризисна ситуация, казва д-р Антония Първанова
Партиите са проблемът на здравната система Партиите са проблемът на здравната система Политическите играчи са същите, нямам надежди за по-добро здравеопазване, казва д-р Мими Виткова
Министърът да реже, без страх за рейтинга си Министърът да реже, без страх за рейтинга си Корупцията в здравеопазването е двойно по-страшна, казва политологът Първан Симеонов
„Източването“ изкарва на повърхността борците за рейтинг „Източването“ изкарва на повърхността борците за рейтинг

Проблемът с неудовлетвореността на пациентите изисква коренна промяма на системата, а не популизъм, казва д-р Стефан Константинов