интервю

Не може инфекциозни отделения в търговски дружества

13-08-2020 07:00
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com
Не може инфекциозни отделения в търговски дружества Единствения начин да се финансират обективно лечебните заведения, е като им се дава реално извършеният от тях разход, казва проф. Красимир Иванов

КОВИД-19 сериозно затрудни работата на здравната система у нас и най-вече на болниците. Приходите намаляха, а разходите се увеличиха. Медиците най-вече в държавните болници водят битка с коварната болест вече шести месец, а пандемията се увеличава. Какво е положението в клиниките, ще издържат ли още дълго, ще ги спаси ли готвеното увеличение на пътеките с новия анекс на рамковия договор, попитахме проф. Красимир Иванов. Той е председател на Асоциацията на университетските болници и на Общото събрание на МУ-Варна.

- Проф. Иванов, какво е положението в университетските болници пет месеца след началото на пандемията?

- Положението в лечебните заведения е тежко, но се осъзнаха след първоначалния шок. Вече имат по-голям опит, включиха се все повече болници в лечението на пациентите с КОВИД, има разработени ясни алгоритми, комуникацията с РЗИ при хоспитализирането на тези болни е много добра. Един голям успех за българското здравеопазване е, че нямаше човек, който да бъде върнат и да не получи медицинска помощ. Знаете, че в началото системата беше неподготвена, но благодарение на мерките, които бяха въведени своевременно, на това, че се помогна на лечебните заведения, както от правителството, така и от юридически и физически лица, те никога не са били толкова добре снабдени, колкото в момента, с респиратори, обдишваща техника и предпазни средства. Това ще помогне, ако има втора вълна от КОВИД и грип през зимата, тогава болниците ще са в пъти по-подготвени отколкото в началото на кризата.

- Въпросът е ще има ли и достатъчно лекари и медицински сестри, които да продължат да работят в тях?

- В инфекциозните клиники положението в момента наистина е тежко. Абсурдно е да има инфекциозни клиники в търговско дружество, те са направени, за да могат да реагират в една подобна ситуация, но не трябва да се финансират от здравната каса, а от МЗ, защото трябва да отговарят на потребностите, които дава епидемиологичната обстановка. Безспорно хората са уморени и натоварени, положителното е, че повече болници отвориха КОВИД-отделения и тежестта се разпредели и между останалите лечебни заведения, смятам, че системата като цяло е подготвена и независимо от умората и трудностите се справихме добре.

- Добрич е последният пример, в който се видя, че в болницата няма инфекционист, на практика няма кой да лекува?

- Това е проблем на малките градове, защото движението на кадрите е към големите университетски центрове и много от останалите останаха без такива специалисти. Това е проблем, който не може да бъде решен с магическа пръчка за един ден. Подготовката на медицински кадри трябва да стане приоритет на държавата, за да се реши този недостиг. Ако сега започнем да обучаваме студенти, колкото са необходими за системата, те ще станат пълноценни лекари след 6 години и ще им трябват още 4, за да вземат специалност. Тоест, в следващите 10 години този недостиг ще бъде обективен факт, защото, когато имаш пари, можеш да си купиш апаратура, да доставиш лекарства, оборудване, но подготвени хора - няма как. Затова отсега трябва да се направи много тясна колаборация между МОН, МЗ, медицинските университети, университетските болници и да се подготви дългосрочна стратегия за развитие на медицинските кадри в България.

- Въпросът е, че сега сме поставени в една екстремална ситуация, която налага бързо реагиране, има ли план как университетските болници биха могли да помогнат на регионалните по-малки лечебни заведения?

- Ние и в момента помагаме, знаете, че университетските болници поеха първия наплив, който беше с КОВИД-19 и в момента университетските болници обслужват пациенти от всички населени места. Мога да дам пример със „Св. Марина", където имаме пациенти от Разград, Силистра, Шумен, включително и от Добрич. Но хора няма как да произведем и да доставим, това е дългосрочен стратегически проблем.

- Практикува ли се командироването на специалисти от една болница в друга?

- Не знаете колко е трудно подобно организиране, по-добре е пациентите да отидат в структури, които са окомплектовани и знаят как да работят за тях, отколкото да пратим лекар, който да отиде в други населено място, при друга апаратура, друг ред на работа. Още по-трудно ще е да пратим инфекционист, те са много натоварени, по-добре е пациентите да идват тук. Пациенти с КОВИД във Варна започнаха да приемат вече и ВМА, и Окръжна болница, така че товарът се разпределя по-равномерно.

- В цял свят кризата с медицинския персонал е много голяма, заговори се как зъболекари и ортопеди са лекували КОВИД, възможен ли е такъв вариант и за България?

- Трудно е да предвидя, това зависи от обстановката, но, ако се стигне до висока бройка, ние сме в състояние да реорганизираме лечебните заведения, като структурите с по-малка натовареност се преобразуват в КОВИД-отделения и поемат нуждаещите се пациенти. Но това е въпрос, на който трудно може сега да се отговори, зависи от ситуацията.

- Ще могат ли ЛЗ да запазят персонала си с оглед на приходите, които получават, какво е финансовото им състояние?

- Финансовото състояние го изнесе проф. Костадин Ангелов пред народните представители, задлъжнялостта им е голяма, но моето принципно разбиране е, че болниците нямат дългове, а неразплатен разход за реално извършена дейност. Затова трябват НЗОК, когато финансира тези лечебни заведения, ако имат по-голямо натоварване в бъдеще, трябва да знае как да реагира, защото някои от тях са в много тежко финансово положение, с много голям размер на просрочените задължения.

- Увеличението от 10% на КП, което се прави с анекса, заедно с първоначалните 40 милиона ще решат ли донякъде проблемите?

- Разбира се, всяко повишаване на финансирането е добре дошло и би помогнало на лечебните заведения да осъществяват дейността си. Но трябва да се стигне до един момент, в който приходите реално ще покриват извършената дейност, тъй като има КП, които не са остойностени правилно и разходите остават за сметка за болниците, което е неприемливо.

- 1200 лв. се предлага да е пътеката за инфекциозни болести, ще покрива ли разходите за лечението на КОВИД?

- Ето това е един проблем - за някои пациенти парите ще бъдат излишни, а за други няма да стигнат доникъде. Ако лекуваме един пациент с двустранна пневмония, който има много придружаващи заболявания, тези пари няма да бъдат достатъчни, не може стойността на лечението да се сметне универсално. Единствения начин да се финансират обективно лечебните заведения е като им се дава, реално извършеният от тях разход.

- Предлага се МЗ да финансира целево инфекциозните отделения, това ще компенсира ли напълно разходите на болниците за тези заболявания?

- Ако се вземе това решение, което аз лично подкрепям, ще бъде изключително полезно. Както вече казах, не може инфекциозни клиники да са в търговски дружества. Пациентите не са еднакви и няма как да се намери универсална цена, за да се компенсира това, което е вложено за всеки отделен пациент, КП не позволяват това да се случи, те са само един ориентир. Има пациенти, които могат да струват 3-10 хил. лв., ако цената на КП е 1200 лв. за чия сметка е разликата, за това казвам, че болниците нямат дългове, а невъзстановен разход.

- Има очаквания, че въпреки увеличението на КП с 10% в края на годината ще остане един резерв от 100-200 млн. лв., какво са вариантите според вас той да се използва?

- Това е добре, защото не знаем какво ни чака през зимата и е хубаво да имаме резерв, който да поеме евентуалното влошаване на епидемиологичната обстановка, но парите трябва да отидат там, където са разходите и е свършена дейността, а не да се разпределят общо. Затова приветствам идеята на МЗ да се обмисли финансирането на инфекциозните отделения да става по друг начин.

- Какъв е пределът на лечебните заведения за броя пациенти, които се нуждаят от хоспитализация, сега имаме над 800 души в болниците?

- Лечебните заведения ще се справят, щом без да сме подготвени успяхме до този момент да се справим, и за в бъдеще ще успеем. Но трябва да отчитаме и други специфики, - че в университетските болници се извършва основната част от обучението на бъдещите лекари и то не може да е само дистанционно, а трябва реално да се присъства в тях. Това е един проблем, който университетските болници, МОН и МЗ трябва да имат предвид. Българските медицински университети са известни с високото качество, което предлагат, на това се дължи голямото им търсене от чуждестранни студенти. Само във Варна има над 1800 чуждестранни студенти от 44 държави в света, ние следим внимателно международната ситуация и ограниченията на движението на хората, които се налагат и отсега трябва да мислим какво ще правим, ако се влоши ситуацията. Тоест освен пациентите и подготовката на бъдещите лекари трябва да е във фокуса на вниманието.

- Към момента имате ли отлив от страна на чуждестранните студенти?

- Не, което е още едно потвърждение за високото качество на продукта, който дават медицинските университети у нас. Знам, че всички са приели планирания брой студенти и то на фона на конкуренция от по няколко човека за място. Може би най-големият успех на образователната ни система е, че по няколко чуждестранни студенти с борят за едно място.

- Възстанови ли се плановата дейност на болниците?

- Знаете, че докато беше извънредното положение беше спрян плановия прием и бяха спрени свижданията. Това се отрази на обема дейност, имаше месец и половина, когато болниците бяха почти празни. Но не можем да спрем хората да боледуват - освен появата на КОВИД нищо друго не се е променило, хората страдат от хронични заболявания – мозъчно съдова болест, хипертония, онкологични, и лечебните заведения трябва да се готвят и да могат да лекуват тези пациенти без да има забавяне.

- Първоначалната паника се преодоля и хората вече търсят помощ, така ли?

- Да, първоначалната паника е преодоляна, сега е отпускарски сезон и не е толкова голяма натоварването, но предполагам, че през септември ще работим на 100% от капацитета си.

- „Св. Марина" е уникална болница, тя е собственост на МУ, помага ли това?

- Това беше много ценно решение на правителството, немислимо е университетската болница да съществува самостоятелно и обратното. 90% от обучението на студентите по медицина се извършва в университетските болници и ако липсва визия и стратегия, това би се отразило неблагоприятно на обучителния процес. Тук тази възможност отсъства.

- Какво очаквате от новия здравен министър?

- От новия министър, като човек, който идва от системата, като доскорошен член на Асоциацията на университетските болници, очакваме да има поглед върху всички процеси които протичат в нея, включително и върху проблемите в университетите. Сега, в качеството си на политик, се надявам той да бъде генератор на тяхното преодоляване и изключително успешен министър. Желая му успех!







ЕМА препоръча дексаметазон за К-19 ЕМА препоръча дексаметазон за К-19 Стероидът е показан само за пациенти в тежко състояние
Сеул съди църква заради К-19 Сеул съди църква заради К-19 Пастор дал грешен списък, за да не изследват вярващите
Извънредна обстановка до края на ноември Извънредна обстановка до края на ноември Този път ще предложа удължаването да е с два месеца, каза доц. Ангел Кунчев
Обученията на спешна помощ се възобновяват Обученията на спешна помощ се възобновяват Курсовете бяха спрени временно заради пандемията от коронавирус
Тревожно е, че толкова медици са болни Тревожно е, че толкова медици са болни Ръст на случаите в училищата се очаква в края на другата седмица, каза доц. Ангел Кунчев
Две отделения в МБАЛ-Пазарджик с К-19 Две отделения в МБАЛ-Пазарджик с К-19 Затворени са УНГ и Кардиологичното заради заразени лекари
НС прие конкурсите за бордовете на болниците НС прие конкурсите за бордовете на болниците Надяваме се да отстоите повечето пари за работещите в НЦЗПБ, обърнаха се от ДПС към ГЕРБ
Клас в Бургас под карантина Клас в Бургас под карантина Тестват масово още четири училища в страната
Китай тества 11 ваксини Китай тества 11 ваксини В Израел протестират срещу втората тежка карантина
Когато лекарят стане пациент Когато лекарят стане пациент 30-годишният специализант по хирургия д-р Момчил Манчев пребори коронавируса с дарена плазма и усилията на колегите си от УМБАЛ "Св. Анна"
1 2 3 ... 274 »