интервю

Водата по плажовете е чиста

29-06-2020 12:15
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
Водата по плажовете е чистаПрезастрояването крие риск от замърсяване на Черноморието, казва доц. Кунчев
Въпреки заразата с коронавируса туристическият сезон стартира. За съжаление, началото беше помрачено освен от вируса и от скандали, свързани с незаконни строежи. Чисто ли е морето и има ли риск презастрояването да доведе до замърсяване на Черноморието, попитахме главния здравен инспектор доц. Ангел Кунчев.
- Доц., Кунчев, какво е качеството на морската вода в началото на летния сезон?

 

- Това е едно от нещата, с които можем да се похвалим, защото вече трета година поред непрекъснато се повишава качеството. Непрекъснато нови плажни ивици преминават от „добро" към „отлично" качество на морската вода. България не е на първо място в света по процент на плажовете с отлични качества. В Европа традиционно водещи са Кипър, Малта, но те са по-различен тип, защото са островни държави с по-малко замърсяване. По-важното е, че вече трети сезон в България няма плаж, няма морска вода, която се използва за къпане и е с лоши показатели. Ние наблюдаваме 92 зони морска вода, като се вземат пробите веднъж преди сезона и след това два пъти месечно. Разбира се, при необходимост, ако има някакво съмнение за замърсяване, се прави и допълнително тестване. Достатъчно често се извършва контрол, като се изследват два микробиологични показателя и засега, поне в началото на сезона, наистина резултатите са чудесни.

- Имаше притеснения за водата във Варненския залив, каква е ситуацията там сега?

- По принцип е така, но вие говорите по-скоро за езерото, което се използва за индустриални цели. Знаете, че там има разположени няколко пристанища и тази част не се ползва за плажове и къпане. Все пак там наистина имаше проблем, беше установено, че е скъсан един тръбопровод за отпадни води, който вероятно е давал отражение. Там районната инспекция по околната среда взема проби и наблюдава качеството на водата, защото тя не влиза в тези 92 пункта, които се използват като плажни ивици. Беше установено, че освен това замърсяване има и развитие на планктон, който също дава своето отражение. Но това не е в нашата област, пак казвам, че ние отговаряме за местата, които се ползват от хората за плаж и къпане.

- До колко строежите на хотели са екологично съобразени и отразява ли се презастрояването на качеството на водата в Черно море?

- Няма как да няма връзка, но ако се спазват изискванията, не би трябвало да има проблеми. По света има доста по-тежко експлоатирани и по-тежко застроени места. Всичко зависи от това дали правилно са изчислени броят на хората, които ги ползват в максималното натоварване в най-активния сезон, какви пречиствателни съоръжения се изграждат и дали те функционират правилно. Това е ключът. Но доколкото всички се стремим към една природосъобразна почивка и към едни по-естествени условия, разбира се, че всяко презастрояване, всяко пренатоварване с хора и строежи, оказва неблагоприятно действие и крие такъв риск.

- Има ли изтичане на отходни води в морето? Преди години това беше практика.

- Да, имаше такива проблеми. Сигурно на отделни места пак ще възникват по-скоро инцидентно, когато има пренатоварване на мрежата в най-активния сезон или при по-силни валежи, когато отточната вода от дъжда също влиза в каналната мрежа и я натоварва. Но основното в случая е да продължи изглаждането на канализацията, а там бяха хвърлени много средства в последните години. Голямата промяна по нашето Черноморие започна с изграждането на множество пречиствателни станции на най-големите населени места и най-големите курорти, така че значително по-добра е картината в момента, без да можем да твърдим, че е идеалната. Има, разбира се, още какво да се прави.

- Кои са институциите, които отговарят за качеството на водите в морето и басейните?

- Има известно разделение. Когато става въпрос за води за къпане, които са по плажните ивици и се ползват от хора, контролът е изцяло на Районните здравни инспекции. Те са институциите, които вземат проби, проследяват качествата и ако има нужда предписват мерки. Дори ако е необходимо могат да затворят и да забранят плажа за ползване. В миналото се е случвало с няколко плажа, по-скоро по Северното Черноморие. Надявам се, това вече да не се налага. Иначе, като качество на повърхностните води, като замърсители там основният контрол е на Министерството на околната среда и водите и на регионалните инспекции.

- Къде може да се намери актуализирана информация за качеството на водите?

- Информацията се качва на сайта на Европейската комисия, която проследява и своевременно дава точни данни за водите на целия европейски континет, но пак казвам само от наша гледна точка и само за чистотата на морската вода, която е за къпане. По отношение на всички други води вероятно има такива данни, но не съм компетентен, те са изцяло в обсега на МОСВ.

- Отговарят ли нашите обекти за къпане на стандартите за качество на Европейския съюз? Има ли такива, при които трябва да се промени нещо?

- Има такива, които биха могли да минат към по-висока категория, примерно от задоволително качество, към добро или от добро към отлично. Те не са много, но все още се намират. Знаете, че традиционно на няколко плажа сме имали проблеми, нека да не ги назовавам, защото те се променят с годините, но известно е, че имаше проблеми с Офицерския плаж, с няколко други по-малки плажове по Северното Черноморие, където се полагат усилия те да минат в по-добрата категория.

- Има ли затворени плажове за посещение и по какви причини?

- Не, за момента няма такива. Пак казвам, че от всичките 92 плажа, от които се вземат проби за морската вода, резултатите са много добри в началото на сезона. Надяваме се така да остане и през цялото лято.

- В кои водни басейни във вътрешността на страната е забранено къпането и защо?

- Зоните за къпане в страната са много малко. Това са само няколко язовира в Шуменско и Кърджалийско. В повечето такива водоеми къпането е забранено, ако не са охраняеми. Ние носим отговорност и можем да гарантираме качеството на водите само там, където къпането е разрешено и се вземат проби.

- Излезе информация, че КОВИД остава 25 дни във водните басейни – в реки и езера. Това вярно ли е, тъй като има и доста фалшиви новини, и ако е така, има ли риск от заразяване?

- До момента не е установено заразяване по този начин. Колко време би могъл по принцип да остане вирусът във водата ми е трудно да кажа, защото наистина има доста неверни информации. Понякога произтичат дори от надеждни източници, от различни научни институти, но са доста противоречиви, дават се различни даннии при различни условия и за различна температура. По принцип, мога да кажа, че външната среда не е любимото, характерното място за развитие на вируса. Да, той може да остане няколко часа по определени повърхности, но това е неблагоприятно място за него, особено ако температурата е по-висока, влажността е ниска, ако има пряко слънчево греене. Това са все фактори, които му повлияват много бързо и той обикновено загива. Така че теоретично може да го има някъде, но на практика в 99.9% основният начин на предаване е от човек на човек, когато единият е заразоносител, а другият приема вируса. Разбира се, това не е задължително да стане само при кихане, кашляна, макар че това е основното. Може да стане и при зацапване на повърхности, но в много кратък срок, говорим за няколко минути до един час, като това е по-характерно за по-малките деца. Обикновено то важи и за други инфекции, и ние си го знаем още за грипа. Правени са изследвания при малките деца и е доказано, че заразяването става и по този начин – чрез пипане на инфектирани повърхности, играчки. По принцип там нивото на хигиена е доста по-ниско, защото малчуганите са склонни да слагат в устата си играчки, да пипат ръцете си, носа си. Това е възможно да стане и при КОВИД, но пак казвам – основният начин е пряк контакт на човек с човек.

- Очаквате ли старта на туристическия сезон да увеличи броя на заразените?

- Това е основният въпрос, който ни вълнува сега, защото сме заинтересовани да възобновим нормалния икономически и социален живот, да пречим колкото се може по-малко на ежедневието на хората, но същевременно не можем да не си даваме сметка, че ако това крие някакви рискове, трябва да има и ограничения. Самото присъствие на туристи, самото пребиваване на морето само по себе не е опасно. Проблем е рисковото поведение. Няма значение къде се намираме – дали в дома, на работа или на почивка, ако имаме добра лична хигиена, ако спазваме отстоянията, ако не се събират много хора при тесен контакт на закрити пространства без лични предпазни средства, тогава и рискът не е голям. Това напълно важи както за работната среда, така и за почивката.







Нова организация ще защитава медиците Нова организация ще защитава медиците Тя не цели да е алтернатива на Българския лекарски съюз, казват организаторите й
Още една лаборатория за PCR в Пловдив Още една лаборатория за PCR в Пловдив До дни започват да правят тестове за КОВИД и в УМБАЛ-Пловдив
МС изсипа още антикризисни милиони МС изсипа още антикризисни милиони Купуват се линейки, апаратура за Пирогов, ВМА и Майчин дом
Варна планира нова инфекциозна болница Варна планира нова инфекциозна болница Това е един от вариантите за спасяване на тубдиспансера в града
НЗОК да плати надлимитната дейност НЗОК да плати надлимитната дейност Увеличението на цените на пътеките да е пропорционално на тежестта им, искат болнични сдружения
Пак ще местят Психиатрията в София Пак ще местят Психиатрията в София Скоро се очаква да бъде готов и проекта на Националната стратегия за психично здраве, каза здравният министър Костадин Ангелов
Около 400 млн. от бюджета на касата ще останат Около 400 млн. от бюджета на касата ще останат

Касата и Българският лекарски съюз са в нови преговори за подписването на дълго очаквания трети анекс към Националния рамков договор. В него се предвижда увеличение на пътеките средно с 10% вместо с по 20 лв. Ще спаси ли тази мярка болниците, как трябва да се разпределят парите, какъв бюджет могат да очакват клиниките за догодина, попитахме Красимир Грудев. 

Вдигат заплатите в 28 администрации Вдигат заплатите в 28 администрации Сред тях за РЗИ, ИАЛ, ИАМН, Агенцията за хората с увреждания и др.
700 млн. лв. са дълговете на болниците 700 млн. лв. са дълговете на болниците

Пандемията намали приходите през първото шестмесечие с 16% в сравнение със същия период на 2019, каза Костадин Ангелов

Болниците започват да изплуват Болниците започват да изплуват

През юли само 95 клиники ще получат 85% от бюджета си, останалите са надхвърлили КОВИД-базата

1 2 3 ... 221 »