лица

Лъчи от доброта

15-05-2020 07:00
Гергана
Гергана
Добрева
kapry@abv.bg
Лъчи от добротаМечтая да видя всичко смислено, което е създало човечеството , защото този свят е чудесен, казва д-р Румяна Станоева
Тя е деликатна, с фина душа и с топла усмивка. Очите и горят да видят нови светове и култури. Жадно поглъща произведенията на класиците и на съвременните автори. Цени стойностната музика и свири на класическа китара. Знае, че добрата дума железни врати отваря и подхожда с такт и внимание не само към хората, но и към ситуациите в ежедневието. Не се заблуждавайте, когато се наложи тя е борец. Няма как да е друго яче, защото във вените и тече огънят на макендонската и шопската кръв. Зад тези няколко щрихи стои д-р Румяна Станоева, специалист по физиотерапия и рехабилитация. Откривам я в домът й, а тя отделя от почивката си, за поговорим за малките неща, които придават вкус на живота.
Д-р Станоева е наследничка на знатен род. По бащина линия корените й са от Вардарска Македония. Баба й и дядо й са бил бежанци след големите кланета в началото на миналия век. "Това са били смутни и бурни времена. Тогава много български македонци са намерили спасение в България. Страната ни е изтеглила държавен заем, за да поеме бежанците си и да им помогне да се установят в родината ", разказва д-р Станоева. Оказва се още, че в нейния род има не един и двама изтъкнати дейци на македонското движение за освобождение. А училището, в родния град на баща й е носило името на дядо й, Александър Станоев.

Майка и пък е от Лукорско,

Софийско. И както с усмивка допълва д-р Станоева тя е чудна комбинация от шопкиня и македонка. Не е наследила обаче онази острота и пиперливост в характера, с която се славят и шопите и македонците. Не обича агресията нито във взаимоотношенията, нито в поведението на хората. „Има една твърдост в характера ми, с която отстоявам позициите си, но не съм серт човек", уточнява тя. Завършила е столичната елитна гимназия на ул. „Иван Шишман". Пиететът й към чуждите езици е направо впечатляващ. „В онези години не можех да мечтая да пътувам, но за това пък много исках да зная всичко за другите народи", обяснява тя страстта си да учи език, след език. Един приятел на дядо й е преподавал английски, залягала е здраво и над руския. Но вместо да стане филолог е поела по пътя на Хипократ.

„Оказа се, че много добре съм

познавала себе си тогава, без да си давам сметка за това. Много съм любопитна и винаги съм искала да знам механизма на нещата. Какво става с живота, с човека. И до сега си мисля, че човек който не знае как работи тялото му, не може да гледа навън към света. Първо човек трябва да опознае какъв свят е той самият. А първото смислено познание, с което трябва да започне е човешкото тяло. То е вселена и чудо", категорична е д-р Станоева. Така обяснява и интересай с които е поглъщала новите знания в Медицинската академия. Казва, че следването за нея е било като вълшебна приказка, в която с всяка година е ставала по-интересна.

Изборът на специалност, обаче бил

друга история. Едно е искала, а друго и е поднесъл живота. След като завършила е трябвало да отиде по разпределение, в Кюстендил. „По онова време на местните лекари се даваха големите специалности, защото се знаеше, че те ще останат в града си и ще се развиват там. А за мен софиянката беше ясно, че след като ме обучат 3 години ще си замина. Така аз нямах никакъв шанс да започна работа във вътрешни болести, нито пък като невролог, специалностите които харесвах. Дори завеждащият на неврологичното отделение ме попита дали имам планове да се женя и да раждам. А когато му отговорих, че всяко момиче е нормално да има такива, той ми отговори, че такъв човек за отделението не му трябва." Така неблагоприятната ситуация тогава се е оказала много полезна в последствие, защото д-р Станоева открила физиотерапията и се влюбила в нея. „ Докато специализирах физиотерапия, създадох семейство и си родих децата. Нещата просто се наредиха от само себе си. Не си загубих времето. А имах големия късмет до мен да бъде един изключително свестен, добър и разбран съпруг. Той във всичко беше до мен", разказва докторката.

Старите хора казват, че нито един талант

не идва сам. Това го потвърждават и духовните търсения на д-р Станоева."Никога не съм спирала да уча и много обичам да го правя. Обичам да уча езици, така след английския и руския усвоих и френския език. Много обичам и музиката. Преди 10 години се записах на курсове по класическа китара. 6 години отделих на инструмента и постигнах това, което исках, да познавам музиката и да й се наслаждавам. Имаше период, в който шиех. Правех калъфи за книгите, които четях. Подарявах от тях и на приятелки. Изработвах ги с много желание. Наскоро се научих се да плувам, красиво. Освен това редовно ходя на водна аеробика", разказва медикът. Питам я има ли нещо, което винаги я зарежда. Оказва се, че то не едно нещо, защото д-р Станоева е истинска интелектуална фурия, която е пълна с изненади. Ветроходството определено е едно от любимите й хобита. Разказва, че го е открила изневиделица, по точно то било открило нея. И така без да се замисля много се е впуснала в чудното приключение.

„Най- хубавите ми почивки са били на

ветроходна яхта около гръцките острови. Пет години поред бях част от малък и много сплотен екипаж. Надявам се да не е съвсем свършило това прекрасно приключение, защото света е различен след КОВИД", казва тя. От 4 месеца сериозно учи италиански език. Упорито, всеки ден и без учител, напълно сама. Надява се един ден, когато пандемията отмине да стъпи на ботуша и да си по хортува с местните за най-различни неща." Когато цялата тази гадост отмине, ще ходя всяка година в Италия за по няколко дни и ще говоря с хората там без бариери...или поне с по- малко от досегашните", казва д-р Станоева и ако мислите, че с това се изчерпва нейния вкус към живота, определено грешите. „Обожавам опера и балет не пропускам!!! И на концерти ходя, но всичко по отношение на опера и балет следя внимателно. Разбира се, ходя често и с радост и на театър. Въобще, не се застоявам много- много", добавя тя.

Разбирам, че когато реши

за малко да поспре в къщата й я чакат 25 прекрасни орхидеи. Започнала е да ги отглежда на шега. Както съживява уморените и оболелите тела на пациентите си, така е възкресила няколко засъхнали саксии с цветя, подготвени за изхвърляне в кофата. Приютила ги е и е започнала да се грижи за тях. Така разбрала, че притежава таланта здраво да държи в ръцете си живеца на живота. Доказва го и връзката й с природата, която е особено силна. Екскурзиите по планините са едно от любимите й неща. Казва, че наскоро си е купила хамак. „Нали сега е пандемия и не е позволено до се седи на пейка, та ходя в гората, закачвам си хамака на две дървета и се отдавам на най-голямата си страст четенето", с усмивка разказва д-р Станоева.

Казва, че най-голямото богатство

обаче, са приятелите й. Те са надеждата и вярата, че доброто съществува. Казва, че от родителите си е научила най- ценния урок, да бъде добра във всичко, което прави.И добра с хората между, които се намира. „Винаги гледам добрата страна на нещата, защото всяко нещо има такава страна. Друг важен принцип за мен е всяко нещо да се прави с мярка. Защото ако се загуби мярката и най-доброто действие или намерение може да се превърне в катастрофа", продължава разказа д-р Станоева. Питам я за какво мечтае. А тя отговаря, някак си очаквано за мен. Казва, че мечтае да опознае повече света. Да видя красивите му страни, онова смисленото, което е създало човечеството. „Защото този свят е чудесен и прекрасен!", категорична е д-р Станоева.







Майка Тереза от Монтана Майка Тереза от Монтана

Патронажната сестра Даниела Томова обикаля 18 села, за да лекува най-бедните и да им вдъхва надежда

Скромният отговор на славата Скромният отговор на славата Няма как да не съм вярващ и да работя това, раждането е Божествено дело, казва д-р Иван Китов
Магията на Новолунието Магията на Новолунието В миналото е съществувало поверие, че името, дадено на детето при раждане, оказва влияние върху съдбата му. Днес едва ли някой вярва в „програма", която определя пътя на човек. И все пак, малко вълшебство в живота не е излишно. Поне така ми се струва, че се е получило при д-р Айча Заралиева. Защото името й означава Новолуние.
За стрелките на времето и спортния хъс За стрелките на времето и спортния хъс Най-голямата ми болка е, че покрай свръхинформираността на хората, медицината "олекна", казва проф. Асен Балтов
Духовният лечител на българите в Страсбург Духовният лечител на българите в Страсбург Мечтая, един ден да имаме тук хубава българска църква, в която да служа, каза отец Георги
Когато математиците станат лекари Когато математиците станат лекари Кабинетите на джипитата са с най-широко отворени врати, казва д-р Румен Алексов
Ангелът на българските лекари в чужбина Ангелът на българските лекари  в чужбина Българската общност е нещо много важно, когато стане въпрос за работа и квартира, само българин може да ти помогне, каза Наталия Константинова
Очи в очи с КОВИД-19 Очи в очи с КОВИД-19 Винаги съм работила спешност, защото това беше мечтата ми, каза д-р Дияна Димитрова
За здрава ценностна система За здрава ценностна система Не съм колебал нито за миг да стана доброволец, в ситуация като тази, в която се намира страната ми
Любовта е над всичко Любовта е над всичко Моето хоби е образната диагностика, каза д-р Ваня Страхинова
1 2 3 ... 17 »