Интервю

Възкресение Христово е живата проповед

19-04-2020 11:00
Мила
Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com
Възкресение Христово е живата проповедБог ни е дал безкраен спектър от възможности и варианти, които да отворят духовните ни очи за Него, казва отец Николай Георгиев
Днес празнуваме Възкресение Христово. Защо наричаме този ден "празника на празниците" и "тържество на тържествата", за вярата и пътят към нея, за изпитанията, устояването и великата Христова любов разговаряме с иконом Николай Георгиев. Той е началник на отдел "Връзки с обществеността" при Св. Синод на БПЦ-БЦ. Служил е в столичните храмове „Свети Димитър", „Света Параскева" и в патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски", бил е свещеник и към Българската православна епархия в САЩ, Канада и Австралия. Също така е е първият изповедник на Софийския затвор след промените.
- Христос Воскресе, отче. Разкажете за сърцевината на днешния празник. Защо го наричаме „празника на празниците"?

- Воистину Воскресе Христос! Действително това е Празникът на празниците, защото в него се концентрира цялото християнство. Всъщност, християнството съществува, заради Христос. А Христос показа, че е Божият Син с Възкресението си. Той победи смъртта и по този начин стана начало на живота за всички човеци на всички времена, които вярват в Него като Син Божий, Изкупител и Спасител на човешкия род. Много интересна и пълна с поучение и символика е проповедта на Св. Йоан Златоуст, написана преди толкова много векове, в която той се обръща дори персонално към смъртта като казва – „Къде ти е смърте жилото, къде ти е аде, победата". Смъртта атакува плът, атакува човек, но се натъкна на Дух и Небе, Божият Дух, който не може да бъде обхванат от законите на същото това творение, което се опитваше до момента на Възкресението да подчини всичко на своите закони. Но Христос Възкръсна и всичко се промени. Днес не е обикновен ден. Неслучайно Църквата празнува Възкресение 3 дни, които всъщност са един ден, денят, в който Небе и Земя се сливат в Едно и съществуват със славата на Бога, защото Христос Воскресе! В този поздрав се съдържа такъв зов, повик, вик на възторг, на радост на измъчената душа, която вижда Възкресението на Своя Бог и Спасител. Така че в тези две думи „Христос Воскресе" е цялата декларация на вярата ни. Декларативността, че ние може да излезем и да заявим пред всички, „Христос Воскресе-Воистину Воскресе". Няма материя, която да не е подчинена на Тържеството на духа. В дните на Възкресение всеки един човек си дава сметка за няколко неща. Първо, за неземната радост, тази радост, която понякога е необяснима, но не е радост на човек, случайно застигнат от късмет, а е онази неземна радост, която извира от нашата сърцевина. Онова, което ни прави хора живи. Това наше сърце се радва, заради това, че Христос е възкръснал, то просто се усеща интуитивно от цялото творение. Непоколебимото тържество на това, че Христос е възкръснал. Моята вяра е по-силна от моята болка, моята радост е по-силна от моето нещастие. Това, че Бог ме намери и за мен възкръсна е по-силно от това, че аз съм се загубил в състезанието за пари, успех, власт, напредък в живота. Това, че Христос е с мен е по-силно и от това, че мнозина и до ден днешен хулят Възкресението и искат да го пренебрегнат и омаловажат. Всичко на Възкресение е повече от това, което можем да си представим, защото Бог дава не така, както светът дава.

- Тази година празнуваме Възкресение в дни на изпитание за цялото човечество под знака на КОВИД-19. Как да запазим светлината на празника в сърцата си?

- Първо да видим, че Божията милост покрива всички наши немощи. В тази изолация, в която някак го има и внушението, че най-висшето благо е плътта, ние виждаме, че по-висшето благо е духът. Виждаме, че Христос Бог победи смъртта и подвластната й плът чрез Възкресението, което е знак на победата на духа над същата тази плът. За духовно зрящите е като че ли самопонятно да се радваме днес, но аз съм сигурен, че всеки един човек, който искрено и нелицемерно се обърне към душата си, към сърцето си, ще усети тази радост и ще разбере какво значи Възкресението. Това, че бяхме изолирани не е фатално, но би била фатална изолацията от човечността, разбирателството, това да сме натъпкани в собствените чували на егоизъм, на онзи безкраен страх от смъртта, която беше победена днес. Всички призиви – „Бойте се, защото ще умрете, днес звучат - „Не се бойте, защото Христос Възкръсна и за умрелите стана начатък". Тук изрично подчертавам, че това не означава да правим глупости и да нарушаваме правилата, а да тържествуваме и да се радваме, затова, че Христос стана начало, а ние, ако сме истински Негови последователи, можем да наследим Царството Небесно.

- „Невъзможното за човека, е възможно за Бога" (Лк. 18:7), е казал Господ Иисус Христос. Какво точно значат тези думи на надежда?

- Тези слова ни казват всичко. Господ иска всички човеци да се спасят, това е абсолютна истина, но най-големият дар, който сме получили, е свободата на волята си и ако ние не искаме, той няма да ни спаси насила. Но, ако сме слаби, немощни и падаме, той ни подава символично ръка, за да станем. Подава ни реално Духа, на Който да се облегнем и да продължим. Дори ние със слабите си човешки сили да не можем да постигнем тази велика добродетел - смирението, Той ни помага; дори да не можем да крачим по стъпките на духовното съвършенство, Той като Баща на малко дете ни подава ръка да правим първите си крачки, плахи, неуверени и несигурни, за да стигнем там, където сме се запътили, защото Бог гледа на сърце, а не на лицемерните ни думи, лица и поведение за пред хората. Ако ние се стремим към Него получаваме помощта Му.

- От какво събуждане и възраждане имаме нужда като общество?

- Да разберем първо, че най-високата част на тялото е главата, разумът, душата, а стомахът е много по-ниско и по-долу. Да застанем в правилна позиция. Да си дадем сметка, че не живеем, за да угаждаме на плътта си, а напротив. Живеем, за да подчиним плътта на душата и да покажем на себе си кой е господар вътре в това мое тяло. Да покажа, че аз мога да се въздържам, мога да постя 56 дни пред Великден, мога да не ходя в храмовете, защото има призив на Св. Синод да стоя у дома си, за да запазя живота на ближния си, мога да дам своята аскеза за това, че не мога да общувам с ближния по време на извънредното положение. Мога да принудя себе си да изпълнявам заповедите за изолация, да подчиня плътта си, за да покажа, че душата ми е по-горе от всичко останало. Но тази моя душа с и чрез Христос. Така че Него никой не може нито да премахне, нито да зачеркне, защото за мене животът е Христос, а смъртта е придобивка /Филипяни 1:21/. Да живеем за Него е радост и нищо не може да ни уплаши.

- Кога човек се обръща към Бога?

- Всеки в своето си време по различен начин. Бог в безкрайната си милост е нескончаем спектър на възможности, в които можем да съзрем Неговото присъствие. Има хора, които никога не са чували името на Господ Иисус Христос и в момента, в който го чуят, нещо трепва в сърцето им. Има хора, които случайно минават през храма и чуват някое изречение от проповедта, има хора, които отварят Библията, само защото е интересна книга, но намират текст, който проговаря в сърцето им. Други пък виждат духовник на улицата и чуват камбанен звън и обръщат внимание, или пък се вглеждат в храма и си казват, че тази постройка сигурно има смисъл, иначе защо някой ще събира толкова камъни. Но, най-вече ако блести живата проповед - нашият живот, тогава мнозина виждат и се обръщат. Донякъде е клише, че хората се обръщат в трудните моменти, то е клише, защото е вярно. Разбира се, че се случва, но не само тогава. Бог ни е дал безкраен спектър от възможности и варианти, които да отворят духовните ни очи за Него.

- В това време хората са изправени пред различни трудности-един е болен, друг е останал без работа, трети се тревожи да не загине бизнеса му, четвърти може би е подтиснат и уморен, не намира пътя... Как ще ги посъветвате да се справят?

- Всеки един на своето си място рано или късно стига до израза „Господ трябва да помогне". Човеците наистина не сме в състояние да подредим нещата от начало до край така, че да сме изрядни. Винаги имаме нужда от Божията помощ и подкрепа и ако си дадем сметка, че сме живи, защото имаме душа, а не защото имаме стомаси, ще разберем, че без молитва към Бога нищо не можем да направим. И е по-добре да искаме Бог да е на наша страна, отколкото да го прогневим, хулейки и отричайки Го. Това е лична борба на всеки един човек. Пак казвам най-големият дар, който получихме от Бога е свободата на волята - мога да служа на Бога, мога и да го хуля,  мога да призовавам верните към Светата Трапеза или пък да им казвам „не идвайте в храма". Всичко това е свобода на душата и личен избор. И, ако избера да съм Божи, да съм добър, значи съм избрал да съм свободен. Защото всяко едно изпълнение на волята на злото е робство, не е свобода. Това дефинитивно го казвам. Няма свободен човек, който да робува на злото.

- От Евангелието виждаме, че хората не познаха Бога, те Го убиха, а Той пострада за всички тях, за да спаси цялото човечество. И дори в моментите на нечовешки болки каза – „Отче, прости им, понеже не знаят, що правят" (Лук. 23:34).Как да се опитаме поне малко да бъдем истински последователи на този велик, съвършен пример на любов, в който няма разделение на вие и ние?

- Първо, да осъзнаем, че има Бог, че Той е Христос и Той възкръсна. Второ, да осъзнаем, че за да има наша реалност в този свят, ние трябва да имаме ближни. Ако аз съм един единствен човек в цялото творение, както Адам беше сам, за мен няма да има смисъл нито творението, нито празника. Затова втората най-голяма заповед, след „Възлюби Господа с целия си ум и цялото си сърце" е „Възлюби ближния, както себе си". Именно в тази любов ние осъзнаваме Божието присъствие и какво означава любов. Аз не мога да се самообичам сам, ако съм единственият на цялата планета. Ако няма кого да обичам, аз ще бъда сам. Разбира се, имаме много трудности, житейски загуби, но имаме другия, имаме ближния, има очи, в които да се огледаме. Имаме ръка, която да подадем и ръка, към която да посегнем за опора. Има слово, което да споделим и слово, което да чуем. Има жестове на любов, които да дадем и да получим. Докато осъзнаваме, че Бог е любов в цялата Му същност и пълнота на съвършенството и ние се опитваме да му подражаваме, ние възрастваме. Малко от това да постигнем, ние сме се богоуподобили и имаме възможност да наследим Царството Небесно, където също няма да бъдем сами. Неслучайно Църквата е покана за събрание. Неслучайно тази изолация беше толкова болезнена за всеки един християнин, защото ни лишаваше от ближния, в когото да осъзнаем красотата на Възкресението и красотата на Празника. Но, именно грижата за ближния се прояви в това въздържание и в тази саможертва да останем сами. И ако ни се струва трудно и тежко, да си дадем сметка, че Той беше сам на Кръста, за да не сме ние никога сами и освен това Той възкръсна за всички човеци на всички времена, проповядва първо на тези, които са в гробовете, а след това победи смъртта и проповядва и на тези, които са в тъмниците, на онези, които са в страдание, в болести, в мъки и на нас. И в тази съвкупност на Бог и ближния аз намирам Рая още тук на земята. Мога да го предвкуся и да знам накъде да насоча усилията си, какво искам да постигна и какво ме чака, ако обичам Бог и ближния.

- Карантината не беше ли в някаква степен в синхрон с Великия пост? Затворените магазини и заведения, ограничените възможности за този тип консуматорство не предразполагаха ли именно към вглеждане в самите нас, във вътрешния ни свят?

- Да. Това беше знак, малък знак, който беше разбран от Христовите последователи и те го взеха като поучение за себе си. Във всичко това виждаме повод за смирение и благодарим на Господ, че ни го е дал. Защото, когато благодарим на Бога, имаме преживяване. Хубаво е да се прави разлика между овчедушие и смирение. Овчедушните правят механично нещо, а смиреният го прави в името на нещо, преживява го, не му харесва, но го изпълнява, за да покаже, че е Христов и че го е грижа за живота на ближния. Затова православните християни сме ценни в тази карантина, защото осъзнато подчиняваме себе си. Ние сме осъзнати изпълнители на заповедите на властта дадена от Бога, докато тя е в синхрон с Божиите заповеди. В момента, в който тя се обърне, ние ще застанем на Негова страна. И ако ни попитат защо се променихме, ние ще кажем - „Не, не сме, ние пак сме тук, но вие се изменихте".

- Св. Синод докрай не отстъпи от позицията си храмовете да бъдат отворени с мотива, че точно в този момент трябва горещо да се обърнем към Бога, а литургията не бива да спира. Това обаче сякаш остана неразбрано, част от обществото го прие като неразумно неподчинение и инат, сякаш Църквата стана враг. Закънтяха въпроси, защо ни е храм, за да вярваме. Кажете, защо отче?

- Това са въпроси, които хората си задават откакто свят светува. Но важното е, че българският Патриарх и българските архиереи направиха всичко възможно Божият дом да остане отворен. Но някои хора не разбраха и помислиха, че това е знак за неподчинение, показност как ще отидем там, за да се направим на герои и да покажем, че сме толкова силно вярващи, че това, което се случва около нас, не ни интересува. Не, напротив, Св. Синод се обърна горещо, пастирски и отечески към всички – „Стойте си по домовете, храмовете са отворени". Разбирате ли дълбоката символика на отворения храм и на призива за саможертва. Св. Синод на БПЦ няма изпълнителна власт, всичките тези болшевики, които искаха да се затворят храмовете, го искат откакто Христос е Възкръснал. Това няма да се промени, няма да изчезне, защото Слава Богу, както имаме ближен, за когото да се грижим, така имаме и някого, пред когото да свидетелстваме за това, че Христос Възкръсна и победи смъртта и отвори вратата на Царството Небесно. Това е живата проповед. Църквата е покана за събрание на верните, за участие в пира на духовната трапеза на Св. Причастие. Ако ние не искаме да сме заедно, няма да сме Църква, няма да сме Божият Народ, няма да сме онези, които сме Господни. Защото Църквата е съобщност за вярващи, затова се опитват да я удрят в нейната съобщност, в съборността й и в причастието й. За никого в Църквата като Богочовешки организъм не са най-важни стените на храма. Те просто са място за молитва, Божият дом, където да Му се отблагодарим и да просим. Кой друг е казал - „Елате всички при Мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя" /Мат.11:28/. И забележете: елате всички, не един, не подбрани. Пред Господ всички са равни и мнозина не могат да разберат това. Диктатурата в сърцето понякога е по-силна от разума и душата. Т.е. желанието да се господарува. Историята показва, че желанието със сила да наложиш свой порядък не е най-добрият избор. Църквата е събрание на верните. Господ избира Своя народ и казва - елате при Мене, елате в кошарата, там, където съм ви оградил и където ви пазя. Там, където няма да влязат онези, които искат да вземат душите ви и да ви обезличат. При мен имате всичко – свобода, Тялото и Кръвта Ми. Църквата е врата към Вечността, там, където Той живее. Рано или късно всички ще умрем. Това е недискутируемо, въпросът е, когато умрем накъде ще се отвори нашата врата. Аз искам моята врата да се отвори към Христос. Ако някой иска друга врата - към труповете, към смъртта, това е въпрос на личен избор.

- Проявяват ли необходимата дисциплина православните християни в тази напрегната обстановка?

- Да, те показаха своето отношение. Има хора, които не могат без Св. Причастие, за тях това е като дишането, за тях то е по-реално от възможността да се разболеят и умрат. Но смъртта бе победена от Абсолютната истина на Христовото Възкресение. И на тези няколко души, ние не искаме да им отнемем живота и вярата, и самочувствието на живи души, които живеят в свободна държава.

- А на хората, които не одобряват това, че храмовете са отворени, какво ще кажете, как ще намерите път и към тях?

- Ние ви обичаме, защото Христос обича всички. Той дойде и възкръсна не за праведниците, а да призове грешниците към покаяние. И ако вие, братя и сестри, сте проумели, че неправилно ни хулехте и ругаехте, имайте голяма радост, защото Христос Възкръсна и за нас, и за вас. Самият Христос казваше на учениците си - ако Мене гонеха и Вас ще гонят, ако моето Слово спазиха и Вашето ще спазят /Йоан 15:20/. Ние сме предупредени, че ще има изпитания и затова в православните среди нямаше драма. Имаше много преглътната обида, заради това, че много свещеници бяха ругани по улицата. Затова, че продължаваха да носят расото си, въпреки че им размахваха не пръсти, а юмруци, недостойни изрази, викове и ругатни. Те продължиха да носят служението си без драма. Ние сме предупредени, че това ще е така до сетния ден. Но, който устои докрай, той ще бъде спасен /Мат.24:13/. И съм сигурен, че поне един от тези хулители, когато се видели истинският православен духовник да преглъща обидите в името на вярата си, сигурно си е казал - този човек пък сигурно е прав. Защото никой от духовниците не иска да сее смърт, а напротив - иска да сее живот. Никой духовник не бива да бъде обвиняван, че заради това, че е отишъл да изпълни служението си и да причасти хората, сее смърт и зараза. Не, в храма са дошли здрави хора с всички предпазни средства и са получили това, което осъзнато са поискали. Това не са безразсъдни хора, които не знаят какво правят и са дошли да ближат някаква лъжичка. Не, те са дошли да се причастят с Тялото и Кръвта Христови - Великото чудо. Трябва да се прави разлика между тези неща. Никой не ни е обещал, че ще бъдем хвалени или издигани на пиедестал, освен, за да бъдем охулвани. Точно обратното - Господ казва - "В света скърби ще претърпите, но дерзайте. Аз победих света" /Йоан 16:33/, и в крайна сметка победата ще е Негова. А ние трябва да удържим до край свидетелството и изповедничеството за Христос.

- През какви изпитания е преминавала Църквата през годините. Около напрегнатата ситуация се заговори и за гоненията в едни отминали времена. Удачно ли е това?

- Удачно е. Паметта трябва да е жива. Още от самото раждане на Църквата Христова след Възкресението на Христос, римските императори в продължение на 300 години са избивали християните без съд и присъда само, защото са християни. Да се върнем и още по-назад още при раждането на Христос, 40 хил. младенци са били убити от Ирод. След Възкресението християни са били преследвани и избивани по какви ли не начини с различни флагове на омразата. Да се върнем и към Нашата история, хората бяха избивани, заради това, че не искаха да се отрекат от вярата си и я предадоха на синовете и дъщерите си. След като излязохме от робството със съзнанието, че сме истински българи и православни християни, дойде чумата на комунизма, когато избиваха свои и чужди заради идеологията. Тогава флагът бе в името на идеологията на комунизма, на светлото бъдеще. Сега дойде флагът на омразата, на който пише - вашето здраве и живот са най-важни и в името на това здраве, вие трябва да затворите църквите и да мразите християните. Ето такъв бегъл поглед в историята показва, че винаги е имало флаг на омразата, на който е пишело различни неща, за да бъде смачкана Църквата. Но тя няма да бъде смачкана никога, защото не е човешка организация. Тя е Богочовешки жив организъм, покана за онзи ден, в който ще бъдем с Христос. Дотогава имаме Светата Евхаристия и Светата Литургия, на която се причестяваме с Тялото и Кръвта Христови. Това светът иска да смачка, но няма да стане, защото Христос Възкръсна и победи смъртта.

- Как Църквата ще продължи да бъде съпричастна и да помага в тази обстановка?

- Ще видите. Много скоро Църквата ще остане единственият верен морален компас. Църквата няма изпълнителна власт. Ние дори да виждаме правилния порядък в обществото, не можем да го наложим. Ние може да призоваваме, да молим, да искаме, да показваме правилния път. Кой друг освен Църквата ще излезе и ще каже: обичай ближния си както себе си /Мат. 22:39/, слушай Господ, който е казал - не убивай, не кради, почитай майка си и баща си /Изход 20 гл/, всяка власт е от Бога, почитайте тези, които са ви поставени за ръководители временно, давайте им своя труд и почтеност, защото те са поставени да ви ръководят. Кой друг би могъл да го каже? Дори и опозицията не го прави, защото те казват ние сме по-добри от тях. Няма друг морален компас и скоро ще се види, ще бъдем изправени пред такива кръстопътища, че няма да знаем къде е ляво, къде е дясно. И пак взорът на всички ще е към Господ и пак всички ще питат, къде е Църквата да ни каже какво да правим. Църквата винаги е тук, защото Христос е винаги при нас. Той затова възкръсна, за да ни даде посока, към която върви цялото творение и Той ни е дал и правилата за това. В Библията има отговор на всеки въпрос. Църквата ще остане единственият верен морален компас в този хаос, който ще дойде скоро. Дори в трудностите някои хора ще загубят живота си, други работата си, но други ще загубят себе си - личността си и човещината си.

- Какво ще пожелаете на хората в днешния ден?

- Няма нищо по-голямо, по-високо, по-радостно и по-позитивно от Христос Воскресе!, от тропара на Пасха:

„Христос възкръсна от мъртвите,

със смъртта си смъртта победи

и на тия, които са в гробовете,

живот подари!"







Проф. Дееничин се нуждае от помощ Проф. Дееничин се нуждае от помощ От МУ-Пловдив призовават за финансова подкрепа за сложно лечение
Заложници на 5G-печалбите Заложници на 5G-печалбите

Въпреки че няма категорични данни за безопасността върху хората и околната среда, икономическият натиск за въвеждането на мрежата до края на 2020 г. е огромен

На колело за хората с психични заболявания На колело за хората с психични заболявания

Д-р Калоян Георгиев ще кара 700 км., за да събуди обществото за проблемите им

Момиче оживя в погребалното бюро Момиче оживя в погребалното бюро 20-годишна е обявена за мъртва, но отваря очи, преди да бъде балсамирана
Хората, на които всички ние сме длъжници Хората, на които всички ние сме длъжници И обществото, и държавата, не осигуряват и малко от нужното за достоен живот на най-уязвимите групи
Почитаме Голяма Богородица Почитаме Голяма Богородица Това е денят, в който Божията майка напуска земния живот и отива в Царството Божие
Пак протести срещу закона за социалните услуги Пак протести срещу закона за социалните услуги Организират се факелни шествия в големите градове
Синдикати искат нов начин за изчисляване на нощния труд Синдикати искат нов начин за изчисляване на нощния труд Към 25 юни 2020 г. броят на регистрираните безработни в страната е 277 610 души
Протест в защита на българската природа Протест в защита на българската природа Той ще се проведе тази вечер в цялата страна, съобщиха от екологичните организации
Честваме Рождението на Св. Йоан Кръстител Честваме Рождението на Св. Йоан Кръстител Той е наричан още Предтеча, защото предрича идването на Господ Иисус Христос на земята
1 2 3 ... 46 »