интервю

Е-системата ще стартира до края на годината

17-02-2020 10:22
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
Е-системата ще стартира до края на годината„Индекс на болниците“ е полезен за информирания избор на пациентите
Комисията по здравеопазване в парламента гласува корекции в 8 закона, като поправките ще бъдат гледани в зала тази седмица. Депутатите одобриха проектите за промени в Закона за лечебните заведения и този за лекарствата, които препращат към изменения в още 6 закона. Какво се цели с новите правила, ще повишат ли те контрола в системата и ще спомогнат ли за по-доброто лечение на пациентите, попитахме д-р Даниела Дариткова. Тя е председател на здравната комисия и на ПГ на ГЕРБ.
- Д-р Дариткова, в комисия приехте поправките в закона, с които се регламентира разпределението на приходите в болниците за възнаграждения на персонала. Забавянето няма ли да попречи на изплащането на парите за януари и февруари по новото НРД?

 

- На първо четене в Комисията по здравеопазването беше приет законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. В него се предвижда нов елемент в съдържанието на НРД , именно изискванията относно структурата на разходите за персонал на изпълнителите на медицинска помощ. Детайлите са разписани в Рамковия договор. Факт е, че има времево разминаване. Но НРД е постигнат чрез преговори със съсловната организация и от БЛС са приели процентното разпределение на разходите за персонал от получените средства от здравноосигурителни плащания.

- Ще могат ли директорите при това положение да увеличат заплатите на лекарите и сестрите?

- Възможностите за увеличение на заплатите на различните видове персонал зависи от индивидуалните финансовите показатели на лечебните заведения. Всеки директор ще трябва да направи баланса между увеличените приходи от клиничните пътеки, по които работи лечебното заведение и необходимостта от спазване на бюджетна дисциплина и недопускане на задължения. И процедурата преминава през сключване на КТД във всяко едно лечебно заведение

- Не е ли странно със закон да се определя съотношение между заплатите на персонала в частни болници?

- Законът не определя конкретни съотношения , а прави препратка към съдържанието на НРД.

- Защо най-голяма съпротива срещнаха текстовете за Национална аптечна карта? На кого пречи въвеждането й?

- Това е елемент от промяна в друг закон: Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина. И той беше приет на първо четене в Комисията. Имаше сериозна дискусия около редица промени в този законопроект. Амбицията на въвеждането на Национална аптечна карта е да гарантира равнопоставеност на достъпа до фармацевтични услуги. Съображенията против са от гледна точка на административно ограничаване на конкуренцията. Ще прецизираме текстовете с цел постигане на заложените цели.

- Друг спорен тест беше възможността сестри и лекарски асистенти да имат самостоятелни практики. По този начин няма ли да се стигне до още по-сериозен недостиг от такива кадри в лечебните заведения?

- Сериозна дискусия имаше около тази нова възможност. Общото убеждение беше, че трябва ясно да се дефинират дейностите, осъществявани от тези практики. Моето мнение е, че възможността за самостоятелна дейност на специалистите по здравни грижи е по-реалистична в екипите по здравно-социални грижи, които са законово регламентирани и в процес на реализация на ниво общини.

- Предвиждате ли дейността в тези практики да се заплаща от НЗОК?

- На този етап няма такава възможност.

- Депутатите забравиха забраната за доплащане в болниците за дейности, които се покриват от НЗОК. Не е отпаднал този текст, нали?

- Забраната за доплащане на дейности, които са осигурени чрез пакета дейности не е отпаднала в действащото законодателство. В Комисията по здравеопазване са приети на първо четене предложения за законодателни промени, дошли от Министерството на здравеопазването, които целят усъвършенстване на тези текстове. При окончателното гласуване ще прецизираме предложенията , за да не се окаже, че чрез тях легитимираме допълнителни форми на доплащане.

- Смятате ли, че публикуването на ценоразписите на болниците ще може да намали доплащанията и какви други мерки трябва да се вземат в тази посока?

- И сега лечебните заведения са задължени да оповестят на достъпно място дейностите, за които са сключили договор с касата и цените на платените услуги. Контролът по спазването е важен.

- Предвиждате ли варианти за засилване на контрола при изразходване на публичните средства за лекарства?

- В края на миналата година приехме законодателни промени, с които се въвежда механизъм за контрол на разходите по групи лекарствени продукти, заплащани от НЗОК. Голяма част от промените в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, разглеждани сега, имат за цел оптимизация на контролните механизми. Успешното реализиране на централизирания електронен търг за лекарства и утвърждаването на постигнатите при това цени на медикаменти за ниво на заплащане от НЗОК, също гарантира контрол на разходите.

- У нас голяма част от парите за здраве отиват за медикаменти, но в същото време процентът на реимбурсация за доста лекарства е нисък и това отново налага доплащане от пациентите. Как се получава това разминаване?

- Факт е, че при най-масовите заболявания като сърдечно-съдовите например, процентът на реимбурсация е най-нисък. Преди години беше въведено отделно заплащане в по-висок процент за пациентите с Есенциална хипертония. Никой до сега от НЗОК, в нито един отчет не е анализирал ефекта от това разделяне на плащанията по диагнози. Големият проблем е, че не успяваме да провеждаме реална прогенерична политика. Това е начинът да осигурим качествени лекарствени продукти на достъпни цени за повече пациенти.

- МЗ трябваше да внесе поправки, които да отменят лобисткия текст, който позволява на частните болници да не организират търгове за лекарства. Имате ли информация кога ще стане това?

- Изключението за частните болници е прието по тълкувателен път, съгласно разпоредбите на директивата. Съгласно Директива 2014/24/ЕС организация, която действа в нормални пазарни условия, стреми се да реализира печалба и понася загубите в резултат на извършването на дейността си, не следва да се счита за „публичноправна организация", т.е. не се налага да провежда ЗОП. Министерството на финансите е ангажирано с промени в Закона за обществените поръчки, които предстоят.

- След като правителството се отказа от „Лозенец" като болница на властта, сега какво налага да се търси нова?

- Не се търси и създава нова „Правителствена„ болница. Чрез промяната в закона се гарантира оказването на медицинска помощ на лицата, които са изброени като охранявани в Закона за НСО: президент, председател на Народното събрание, министър- председател, вицепрезидент, главен прокурор, както и на представителите на друга държава с ранг, съответстващ на ранга на изброените. Финансирането се осигурява от държавния бюджет, а утвърждаването на лечебното заведение, което оказва този вид помощ става по предложение на министъра на здравеопазването от Министерски съвет.

- Надзорът на НЗОК обяви идея районните здравни каси да станат само 6 и гражданите да могат да избират къде да се лекуват предимно от болниците в съответния регион. Какво е Вашето мнение?

- В Закона за здравното осигуряване ясно са разписани правомощията на Надзорния съвет. Провеждането на здравна политика е ангажимент на Министерски съвет, респективно на Министъра на здравеопазването. Възможността за свободен избор на лечебно заведение и изпълнител на медицинска помощ от страна на здравноосигурените лица е достижение , което трябва да се запази.

- Министър Ананиев заяви, че не се е отказал от реформите и стартира срещи с политическите сили. ГЕРБ има ли вече покана за такива разговори?

- Не сме имали скоро среща , касаеща здравноосигурителния модел. В момента усилията ни са концентрирани върху актуалните законодателни промени.

- А имате ли информация да са проведени срещи с други партии?

- Нямам такава информация.

- Непрекъснато се повтаря, че болниците у нас са много в големите градове. Какво трябва да се направи, за да не се плаща на здравни структури, а наистина парите да следват пациента?

- Формално парите следват пациента, защото на болниците се плаща за реализирана и приключена клинична пътека. Проблемът е в ефективния контрол върху индикациите за хоспитализация, лечебно-диагностичния процес и резултата. Винаги съм твърдяла, че по-добре контролирано, прозрачно и ефективно здравеопазване ще имаме, когато изградим единната национална здравно-информационна система.

- Имате ли уверение от МЗ, че до края на годината наистина ще имаме електронно здравеопазване, с е-рецепти и е-направления?

- Да, имам уверението на екипа на Министерството , че това ще се случи до края на тази година.

- И накрая да попитам какво е мнението Ви за „Индекс на болниците", който clinica.bg изготвя съвместно с Галъп интернешънъл? Има ли полза от данните, които публикуваме?

- Подобни класации са изключително полезни за информирания избор на пациентите и на медицинските специалисти. Всеки се стреми да се лекува и да се учи от най-добрите.







„Индекс на болниците" ни дава база за анализ и преценка „Индекс на болниците ни дава база за анализ и преценка Данните в новия „Индекс на болниците" в областта на акушерството и гинекологията показват спад на раждаемостта и през 2019 г. В същото време се увеличава броят на ражданията чрез Цезарово сечение и на недоносените бебета. Какво стои зад цифрите, попитахме д-р Гергана Коларова, директор на Първа САГБАЛ „Св. София".

Самостоятелни практики на сестри има навсякъде в ЕС Самостоятелни практики на сестри има навсякъде в ЕС Парламентарната здравна комисия прие на първо четене поправки в Закона за лечебните заведения, които позволяват на специалистите по здравни грижи да откриват самостоятелни практики. Трябва ли да се даде такава възможност на медицински сестри, акушерки и лекарски асистенти, попитахме Милка Василева, председател на БАСЗГ.
Засега бюджетите на болниците не са увеличени Засега бюджетите на болниците не са увеличени Новият рамков договор за 2020 г. влезе в сила от 1-ви януари, като в него са увеличени цените на над 200 клинични пътеки, средно с 14%. Има ли ръст при бюджетите на общинските лечебни заведения, попитахме д-р Иван Иванов, управител на МБАЛ „Св. Иван Рилски" в Горна Оряховица.
Искаме работещ механизъм за 2-та лева за аптеките Искаме работещ механизъм за 2-та лева за аптеките Министерски съвет одобри преди Коледа промени в няколко здравни закона и те вече влязоха за обсъждане в парламента. Какво е мнението на Българския фармацевтичен съюз за новите предложения в сферата на лекарствата, попитахме проф. Илко Гетов, председател на съсловната организация.
Има шанс за реформа в психиатричната помощ Има шанс за реформа в психиатричната помощ Пожарът в столичния психодиспансер постави на фокус проблемите в психиатричната помощ. Готова ли е националната стратегия в тази област, попитахме д-р Цветеслава Гълъбова. Тя е директор на Държавната психиатрична болница "Св. Ив. Рилски" в Нови Искър.
Хаосът в здравеопазването трябва да приключи Хаосът в здравеопазването трябва да приключи През миналата година медицински сестри, акушерки и други специалисти по здравни грижи протестираха за по-високи заплати и реформи в здравния сектор. Какво още искат те, попитахме Александър Александров, председател на Сдружението на медицинските фелдшери в България.
Пътеките за общинските болници са с минимален ръст Пътеките за общинските болници са с минимален ръст На крачка сме от подписването на Национален рамков договор, който ще определи правилата за работа в здравната система през следващите три години. Какви са забележките към проекта за НРД на Сдружението на общинските болници, попитахме д-р Неделчо Тотев, председател на организацията.
Лекарите и пациентите не са врагове Лекарите и пациентите не са врагове Преди броени дни Столичната лекарска колегия на БЛС отличи проф. Иван Костов с приза „Лекар на годината 2019" в София. По този повод го потърсихме, за да разкаже как се постига това високо признание от гилдията и трудно ли се ръководи най-голямата АГ болница. Проф. Костов е директор на „Майчин дом" от 2017 г.
Бюджетът на ДОО няма да реши тежките проблеми Бюджетът на ДОО няма да реши тежките проблеми След продължителни дебати и скандали парламентът прие на второ четене бюджетът на Държавното обществено осигуряване за 2020 г. Ще реши ли той натрупаните проблеми в сферата, попитахме д-р Хасан Адемов, председател на парламентарната социална комисия.
Педиатрията беше изоставена повече от 20 години Педиатрията беше изоставена повече от 20 години Проблемите в педиатрията засегнаха цялото общество. След смъртта на 3-годишното дете и напускането на част от екипа, скандалът стигна дори до парламента. Кои са най-сериозните проблеми в здравеопазването в тази област, попитахме д-р Стоян Лазаров. Той е началник на Отделението по детска кардиохирургия в НКБ.
1 2 3 ... 5 »