интервю

Засега бюджетите на болниците не са увеличени

10-02-2020 07:00
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
Засега бюджетите на болниците не са увеличениНай-сериозният проблем в общинските лечебни заведения е липсата на кадри, казва д-р Иванов
Новият рамков договор за 2020 г. влезе в сила от 1-ви януари, като в него са увеличени цените на над 200 клинични пътеки, средно с 14%. За болниците са предвидени около 200 млн. лв. повече. Има ли ръст при бюджетите на общинските лечебни заведения и какви са наболелите проблеми в тях, попитахме д-р Иван Иванов. Той е управител на МБАЛ „Св. Иван Рилски" в Горна Оряховица.
- Д-р Иванов, увеличени ли за бюджетите на общинските болници за януари и февруари?

 

- За двата месеца бюджетите не са увеличени, те са на базата на средногодишните лимити за миналата година. За 2020 г. все още нямаме официални цифри, така че не мога да кажа дали реално ще имаме увеличени бюджети.

- Обявиха, че с 5% са повече парите, заради грипната епидемия?

- Така е за януари, но това не го смятам за увеличен бюджет, тъй като е поради епидемията. За февруари може и да няма такова нещо.

- Успяхте ли да достигнете заплатите по Колективния трудов договор при сестрите и съответно съотношението им 1 към 1.6 с лекарите?

- За по-голямата част от сестрите ние сме ги постигнали тези нива, защото не отделяме 80% от сумата, която е определена като минимална за заплати по НРД, а 90% от приходите ни отиват за медицинския персонал, включително и за санитарите. Що се отнася до съотношението на заплатите между лекари и медицински сестри, първо в НРД то не е обозначено точно. От договора се разбира, че става дума за съотношение между фонд „Работна заплата", който се отделя за лекарите и този, който е за специалистите по здравни грижи. При положение, че лекарите са поне два пъти по-малко от сестрите, ако съотношението между двата фонда е 1 към 1.6, би трябвало да дадем на докторите 4 пъти по-високи заплати, което е абсурдно и не мисля, че това е целта. Затова ние приемаме, че става въпрос за средна брутна работна заплата на лекарите спрямо средна работна заплата за сестрите, въпреки че не е написано точно така. Това съотношение, приблизително го има в нашата болница. Но всеки месец заплатите са различни, в зависимост от допълнителните възнаграждения за нощен и извънреден труд, за клинични пътеки и т. н. Така че то няма как да бъде еднакво за всеки месец. По-важното е, че не можем да достигнем исканите от медицинските сестри две минимални работни заплати. Достигаме 900 лв., но не като начална заплата, а като средна брутна, като дори сме на ниво около 1100 лв.

- Клиничните пътеки, по които работят общинските болници, повишени ли са достатъчно и как това ще се отрази на приходите Ви?

- Това са пътеки, по които работят всички болници, не само нашите. С колеги изчислихме, че при всяка една от общинските болници това увеличение на пътеките, пресметнато спрямо изпълнението на обемите миналата година, би довело до ръст на бюджета между 5 и 6%. Но пак повтарям, ако имаме същите обеми, каквито са били през миналата година, защото казаха, че здравната каса ще налага по-ниски обеми. Тогава може да нямаме никакво увеличение на приходите.

- Вие достигнахте ли си лимитите през 2019 г.?

- Имаше месеци, в които ги изпълнявахме и други, в които не успявахме.

- Кои са най-големите проблеми на общинските болници?

- Моето мнение е, че това категорично е недостигът на кадри. Тъй като каквито и бюджети да ни дадат, каквито и допълнителни субсидии да получим от министерството и общините, когато няма кадри една болница е обречена. Това най-остро се чувства в общинските болници. Според мен е изкуствено делението на общински, държавни, частни, университетски при лечебните заведения, защото в повечето случаи проблемите са общи. Но като цяло една болница има бъдеще, когато докаже, че е потребна със своята дейност и е търсена от пациентите от региона. И която съумява да осигури действително качествена и своевременна медицинска помощ. В този смисъл проблемът е комплексен, защото не успеем ли съвместно с общините, защото ние няма как да го направим сами, да вземем съответните адекватни мерки да привлечем млади кадри, ние няма да можем да съществуваме. А привличането на кадри, пак повтарям, не е свързано само с поемането на разходите за обучение или определянето на някакви стипендии. То е свързано и със създаване на условия за кариерно развитие в болниците, да осигурим модерна апаратура, съответната организация и алгоритми на работа, които да отговарят на съвременните изисквания. На това, което се търси от пациентите, за да бъдат доволни и излекувани. Инвестициите трябва да бъдат и в условията на работа, и в техниката, и в обучението, и във възнагражденията. Без тези неща няма да се получи.

- Вашите колеги се притесняват, че липсата на кадри може да доведе до отпадане на някои дейности в болниците.

- Да, така е и това ще се отрази и на приходите. А оттам на всичко друго.

- Каква е причината общинските болници да са с най-голям недостиг на квалифицирани кадри?

- Сега завършват много-по малко лекари и сестри, в сравнение с преди 20-30 години, а потребностите са много по-големи, отколкото преди. Кадри се търсят от държавните, областните, университетските и частните болници, като те са в състояние да предложат много по-примамливи от нас условия. Затова ние трябва да отговорим на това предизвикателство, спроред нашите възможности, като тук трябва да се включат и общините, и да има разбира се и адекватна държавна политика. Самата структура на болничната медицинска помощ е тръгнала в една изкривена посока с масовото разрешаване на частни болници. В голяма степен това са лечебни заведения, които подбират клиничните пътеки, по които работят, не приемат денонощно пациенти, включително и спешни, и затова не се нуждаят от толкова медицински кадри. В част от тях се подбират и пациентите, ако трябва да бъда докрай ясен. Подбират се платежоспособни пациенти, тъй като тези лечебни заедения, като всяко дружество, създадено от частно лице, имат за цел печалба. Точно тук е изпуснатата ролята на държавата. Според мен, не трябва да се разрешава да се гони печалба в здравеопазването, а да се работи с идеална цел. По този начин регулацията би била много по-лесна. Ако нямат право на печалба, организациите и частните лица не биха търсили непременно да разкриват болници в големите населени места, а ще го направят там, където има нужда. А тези, които искат да печелят, просто не трябва да работят с публични ресурси от обществения фонд, а да са изцяло в частния сектор.

- Общините подпомагат ли лечебните си заведения?

- Подпомагат ни, според техните финансови възможности. Нашата също го прави, но има и такива, които не могат да отделят средства. Различно е положението.

- Непрекъснато се говори, че болниците у нас са много. Има ли нужда от общинските болници?

- Според мен всяка болница трябва да докаже необходимостта от нея. Ако е търсена, общината би трябвало да направи подходящи инвестиции, както в техника, така и в кадри. Ако болницата го направи умело и привлича пациентопоток, тя ще докаже потребността от нея и ще съществува. Там, където пациентопотокът е намалял и се налага постоянно субсидиране от МЗ или общината и тя не може да оцелява без тях, то тогава трябва да се мисли за друга форма на медицинско обслужване на населението. Не е абсолютно необходимо да се поддържа дадена структура, само за да има болница. Трябва обаче да се направи преценка и на множеството болници в големите градове и да не се допуска дублиране на структури, които понякога са дори една до друга. Някои от тях също нямат място на здравната карта и би трябвало да отпаднат.

- Вашата болница има ли дългове?

- На практика няма общинска или държавна болница без никакви дългове. Нашата също има, но въпросът е да умеем да управляваме този дълг, а не той да ни управлява. Мога да кажа спокойно, че ние се справяме, стопяваме задълженията си постепенно, без всички усилия да са насочени само към това. В същото време имаме и инвестиции, така че в момента нямаме в това отношение проблеми.

- А имате ли извършена, но неплатена дейност от НЗОК?

- След като се разбра, че единственият начин да си вземем надлимитната дейност е да осъдим касата, ние го направихме за 2015 г. и си получихме парите. Сега сме започнали процедура да си получим средствата за надлимитната дейност и за следващата година.

- Задължават болниците да отчитат писмено визитации поне два пъти дневно. Това ще Ви затрудни ли?

- Това е част от формализирането от страна на здравната каса. Става въпрос за изисквания, при неспазването на които при проверки от НЗОК се налагат санкции. Това е друга тема, по отношение на контрола – какъв да бъде, за да е ефективен, а не да се фокусира върху дребни неща, които затормозяват лекарите. Би трябвало да се прави върху нещата, които реално се вършат. Но аз не мисля, че точно този отчет е някакъв проблем, защото ние винаги осигуряваме поне по две визитации за пациентите, тъй като те имат нужда от тях. Имаме денонощно лекари в болницата, така че като искат, ще ги отчитаме и писмено.







5G е фантастика, която днес става реалност 5G е фантастика, която днес става реалност Да бъде наложен мораториум върху изграждането на 5G мрежата у нас поискаха граждани. Имат ли основания притесненията на хората, попитахме проф. Мишел Израел. Той е университетски преподавател и създател на Лабораторията по измерване и изследване на физическите фактори на работната и околната среда в НЦОЗА.
Необходима е мотивация за трансплантационните екипи Необходима е мотивация за трансплантационните екипи Парламентът прие изменения в Закона за донорството и трансплатациите, с които у нас вече е разрешено кръстосаното донорство. Ще помогне ли тази поправка, попитахме доц. Красимир Янев. Той е ръководител на Катедрата по урология на МУ-София и завеждащ направление „Лапароскопска урология" в УМБАЛ „Александровска".
Приемаме пациенти в по-тежко състояние, заради изолацията Приемаме пациенти в по-тежко състояние, заради изолацията Проф. Радослав Радев получи тази година една от наградите „Варна" по повод 24 май. Той е отличен за цялостен принос в научно-изследователската, преподавателската и лечебната дейност. Попитахме го какво се крие зад този приз? Той оглавява Клиниката по гръдна хирургия в „Света Марина" и е шеф на РК на БЛС във Варна.
„Индекс на болниците" ни дава база за анализ и преценка „Индекс на болниците ни дава база за анализ и преценка Данните в новия „Индекс на болниците" в областта на акушерството и гинекологията показват спад на раждаемостта и през 2019 г. В същото време се увеличава броят на ражданията чрез Цезарово сечение и на недоносените бебета. Какво стои зад цифрите, попитахме д-р Гергана Коларова, директор на Първа САГБАЛ „Св. София".

Самостоятелни практики на сестри има навсякъде в ЕС Самостоятелни практики на сестри има навсякъде в ЕС Парламентарната здравна комисия прие на първо четене поправки в Закона за лечебните заведения, които позволяват на специалистите по здравни грижи да откриват самостоятелни практики. Трябва ли да се даде такава възможност на медицински сестри, акушерки и лекарски асистенти, попитахме Милка Василева, председател на БАСЗГ.
Е-системата ще стартира до края на годината Е-системата ще стартира до края на годината Комисията по здравеопазване в парламента гласува корекции в 8 закона, като поправките ще бъдат гледани в зала тази седмица. Какво се цели с новите правила и ще повишат ли те контрола в системата, попитахме д-р Даниела Дариткова, председател на здравната комисия и на ПГ на ГЕРБ.
Искаме работещ механизъм за 2-та лева за аптеките Искаме работещ механизъм за 2-та лева за аптеките Министерски съвет одобри преди Коледа промени в няколко здравни закона и те вече влязоха за обсъждане в парламента. Какво е мнението на Българския фармацевтичен съюз за новите предложения в сферата на лекарствата, попитахме проф. Илко Гетов, председател на съсловната организация.
Има шанс за реформа в психиатричната помощ Има шанс за реформа в психиатричната помощ Пожарът в столичния психодиспансер постави на фокус проблемите в психиатричната помощ. Готова ли е националната стратегия в тази област, попитахме д-р Цветеслава Гълъбова. Тя е директор на Държавната психиатрична болница "Св. Ив. Рилски" в Нови Искър.
Хаосът в здравеопазването трябва да приключи Хаосът в здравеопазването трябва да приключи През миналата година медицински сестри, акушерки и други специалисти по здравни грижи протестираха за по-високи заплати и реформи в здравния сектор. Какво още искат те, попитахме Александър Александров, председател на Сдружението на медицинските фелдшери в България.
Пътеките за общинските болници са с минимален ръст Пътеките за общинските болници са с минимален ръст На крачка сме от подписването на Национален рамков договор, който ще определи правилата за работа в здравната система през следващите три години. Какви са забележките към проекта за НРД на Сдружението на общинските болници, попитахме д-р Неделчо Тотев, председател на организацията.
1 2 3 ... 6 »