интервю

Има шанс за реформа в психиатричната помощ

06-01-2020 06:00
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
Има шанс за реформа в психиатричната помощНационалната стратегия е готова, има план за действие и финансови разчети до 2030 г., каза д-р Гълъбова
Пожар избухна миналата седмица в столичния психодиспансер. При инцидента няма пострадали, но случилото се отново постави на фокус проблемите в психиатричната помощ. Готова ли е националната стратегия в тази област, какво трябва да се направи, за да се подобри грижата за пациентите и има ли опасност от подобни ситуации и на други места в страната, попитахме д-р Цветеслава Гълъбова. Тя е директор на Държавната психиатрична болница "Св. Ив. Рилски" в Нови Искър.
- Д-р Гълъбова, министър Ананиев отчете в началото на 2019 г., че 50% от психиатричните звена у нас са в лошо състояние. В края на годината има ли промяна?

 

- Беше обявено, че са отпуснати близо 3 млн. лв. за подобряване на сградния фонд на психиатричните болници и отделения. На някои места наистина има подобрение. При нас бяха дадени 300 000 лв. за енергийна ефективност, което включва дограма и топлоизолация на сградите. Не мога да кажа в кои други структури са направени ремонти, но явно има такива. Само че това не променя генерално ситуацията, защото болници от типа на нашата са изолирани като локация. Отдавна не са подходящи за лечение на психично болни хора, защото те отново си остават от приютен тип, но просто са с малко подобрени битови условия. Това не ги прави модерни лечебни заведения.

- Защо психиатричната помощ у нас се неглижира години наред?

- Причините за това са много, включително и исторически. Навремето, когато са създавани психиатричните стационари в цяла Европа, основният принцип на лечение е бил дългосрочната изолация на хората с психични проблеми, тъй като те са плашели обществото. Медицинската наука тогава не е била така добре развита, не е имало модерно лечение и общо-взето терапията се е ограничавала в това да им се създаде една нова среда на изолирано място, за да бъде пазено обществото от психично болните. Което е едно много остаряло разбиране. В Европа отдавна нещата вече не са така, но за съжаление у нас все още обществото не е готово да приеме психично болните да бъдат лекувани, както пациентите с други заболявания. Макар че в законодателството това е разписано. В Закона за здравето е записано, че психично болните се лекуват при условия, равни с тези на пациентите с други заболявания. Но виждате, какво се случи в „Младост". започнаха протести „да изгоним метадоновата протграма". Защото били наркомани. Но зависимостта е призната за психична болест още от 1951 г. Всички центрове за настаняване от семеен тип, доколкото ги има, са отново в някакви по-изолирани малки населени места. Когато работих по Стратегията за дългосрочна грижа за хората с увреждания с голяма изненада научих, че съгласно нашето законодателство, за да се разкрие някаква социална услуга, трябва да има съгласие на общинския съвет. Колегите от социално министерство и Агенцията за социално подпомагане съвсем откровено заявиха, че срещат отпор от общинските съвети за разкриване на социални услуги за наркомани и психично болни. Стига се най-много до такива за умствена изостаналост и тук там за деменция. Обществото ни е крайно негативно устроено към хората с всякакви ментални увреди и искат те да са изолирани някъде далече, настрани, да не ни пречат. Непрекъснато се повтаря и мантрата, че психично болните са агресивни. Когато стане някакъв инцидент, веднага се казва, че човекът, който го е извършил има психични отклонения. Лепи се етикетът и толкова. Няма да стане по този начин промяната. Трябва да гледаме на психично болните като част от нас, защото никой, в нито една възраст от живота си не е застрахован.

- Какво трябва да се направи за тези наказани от болестта хора, за да не ги наказва и обществото?

- Много неща трябва да се направят. Работната група за изготвяне на Национална стратегия за психично здраве до 2030 г., на която бях член, заложихме промени във всички посоки – и материално-техническа база, и обучение, включително и просветителски кампании сред обществото, психосоциална рехабилитация, социално подпомагане, изобщо всички аспекти, които засягат психично здравната грижа. Но за да се промени обществото, трябва много активна работа от всички нас, включително и от медиите и търпение. Това ще се случи бавно, няма да стане отведнъж.

- Тази стратегия има ли план за действие?

- Предали сме я с план за нейното осъществяване и на ход е министерството. Доколкото ми е известно, тя е пусната за съгласуване с други ведомства, защото един такъв документ засяга не само МЗ. Грижата за психичноболните не е само грижа на Министерството на здравеопазването. Защото ако искаме да наложим социалния модел в лечението на психичната болест, ние трябва да сме наясно, че не са единствено медикаментите тези, които лекуват психично болния човек. Лекува го грижата на неговите близки, на общността, в която живее, на цялото общество. Психично болните могат да работят. Може би не в пълния си капацитет, но могат и трябва да работят, за да се чувстват пълноценни, а не да разчитат на мизерните си пенсии.

- Има ли конкретни финансови разчети?

- Да, има. Затова мисля, че нещата ще се случат, защото за първи път ние работим с числа.

- Това означава ли, че реформата ще започне и ще бъде осъществена?

- Тя ще се осъществи, ако започне, а силно се надявам това да стане, защото ние сме много закъснели. В който и момент да я започнем, все ще сме закъснели, понеже това е една дълга, тежка и финансовоемка реформа, така че не бива да я отлагаме във времето.

- Какви средства приблизително са необходими?

- Няколко десетки милиона лева, но мисля, че по въпроса за точния разчет би следвало да се обърнете към институциите, които дават парите. Не трябва аз да го кажа, не защото не знам, а защото мисля, че така е редно.

- Нужни ли са законодателни промени, за да започне реформата?

- В Закона за здравето в главата „Психично здраве" са необходими доста сериозни промени. И не само там. Всичко трябва да върви паралелно. Ще е грешка, ако правим нещо на парче. Така реформата няма да се случи. Всичко трябва да върви паралелно, постепенно и неотклонно в една посока.

- Деинституционализация на този тип услуги ли е разковничето за пациентите?

- Категорично! И това е залегнало в стратегията. Идеята е психичноболните да се лекуват както другите пациенти в лечебни заведения. Дали ще бъдат отделни, но в близост до многопрофилни болници или психиатрични отделения към болниците, това може да се реши на всяко място според възможностите. Съществува един много добър пример - в Пазарджик, където за цялата област има една психиатрична болница и тя е разположена до многопрофилната. Повече от 10 години тя е в жилищен квартал и няма никакви колизии, никакво напрежение. Много бързо и лесно колегите си общуват от двете лечебни заведения, правят се съответните консултации. Никой не е сърдит и никой не връща пациенти. Това е един много добър модел, който може да се приложи и на други места в страната. Или пък някъде, където има работещи психиатрични отделения в многопрофилните болници, да се доразвият и да се направят съответните центрове за извънболнична грижа. Дневни центрове, в които да се предлага цялата гама от услуги за психично болбните – психотерапевтични дейности, арт терапии, рехабилитация, социални консултации. Където има възможност, да им се осигурява и специализирана работа или пък в общи трудови колективи. Много неща трябва да се извършат, но те трябва да вървят паралелно. Именно в това се състои тази деинституционализация, защото ние сега обслужваме по институционален модел нашите болни. Изпращаме ги в някоя психиатрия, лекуваме медикаментозно, изписваме човека и след това той попада в нищото. Няма работа, има някаква пенсия, но след като психичното му състояние е стабилизирано и той би могъл нещо да работи, на практика никой не го иска. Затова по цял ден седи вкъщи и се чуди какво да прави. Когато говорим за тежките диагнози, тези, които се лекуват в психиатричните стационари, става въпрос за психози – шизофрении, биполярни разстройства и други. Това са хора, някои от които имат много добър капацитет за работа, но никой не ги наема, защото те излизат от лечебни заведения с някаква диагноза, получават лекарства. Всеки иска документ дали се водят на отчет в психиатрично лечебно заведение.

- Това е грешно, според Вас?

- Да, това е изключително стигматизиращо. Тези хора зорлем ги институционализират. Защото неуспявайки да се ресоциализират, да се върнат към нормалния начин на живот, те по някое време спират терапията. Не са мотивирани да се лекуват, защото не водят обичаен начин на живот и се връщат отново в стационара, който е изолиран, надалече и т. н.

- Говореше се за регистър на психичноболните. Вие подкрепяте ли тази идея и в какви рамки?

- Когато се каже регистър, хората си го представят като една система, в която се регистрира нещо. Има някаква информация, която ти пречи да започнеш работа, да се ожениш. В този вид аз лично смятам, че това не ни е нужно. Но да сме част от единната информационна система в здравеопазването, определено съм „за", защото това ще позволи да се планират здравни разходи. Защото най-масовите заболявания са психозите. Те са със стабилен процент и ако ние сме част от е-здравеопазването, ще знаем, че следващата година очакваме примерно 500 заболели от шизофрения, които средно статистически се лекуват по три пъти в болница, което ще струва толкова и толкова. Така ще имаме ясна представа, колко пари са необходими. И ако някоя друга структура иска информация, ще трябва да я получава в ограничен достъп. Разбира се всичко това в 21 век трябва да бъде защитено. Аз лично съм категорично против съд, следствие, прокуратура и други да бъркат в масивите с такава лична информация за здравето. Защото имаше някакъв проект на наредба, в който пишеше, че можело да се ползва за служебни цели. Не, аз съм категорично против такова изречение, защото всеки ще каже, че му трябва за служебни цели и ще започнат злоупотребите.

- Има ли опасни сгради в психиатриите и съществува ли и на други места риск от пожар?

- Мога да говоря с апсолютна сигурност само за нашата болница. При нас има такива сгради, които не се ползват. Те са със спряно електрозахранване, вода и т. н., но понеже сме разположени в много голям парк от 50 дка, не можем да осигурим адекватна охрана. Изпратили сме сигнал в министерството, като сме кандидатствали да се отпуснат пари за капиталови разходи за тяхното събаряне. За момента нямаме отговор, но се надявам в бъдеще това да се случи. При нас преди 5-6 години имахме подобен инцидент в сграда, която е достатъчно отдалечена от болницата и пожарната пак така реагира много бързо и адекватно. Така че нямаше проблем, но случаят беше точно такъв - от самонастанили се лица. Това са едни огромни територии, които на практика не можем да охраняваме. Да не говорим, че инвестицията за камери и видеонаблюдение и пазачи, е нещо абсолютно излишно.

- Не трябва ли болниците да се освобождават от излишни активи?

- Те са държавни болници и каквото трябва от нас се прави, но ние не можем нищо повече. Направили сме съответните предложения.

- Имаше идеи и психиатричните болници да се финансират от НЗОК по клинични пътеки. Вашето мнение какво е?

- Мисля, че е добре това да се случи, не защото КП са най-доброто нещо. С времето се разбра, че те не са подходящи като система за финансиране, защото клиничната пътека представлява един алгоритъм за лекаря какво трябва да направи когато дойде пациентът – преглед, диагноза, конкретно лечение. Проблемът е, че у нас КП бяха превърнати във финансов инструмент. Видя се, че нещата не са добри, но към настоящия момент по този начин се финансира цялото здравеопазване, с изключение на психиатрията. Когато си разрличен от цялата останала система, това не е добре за теб. От тази гледна точка аз подкрепям въвеждането на клинични пътеки, но съм наясно, че това едва ли ще се случи. Защото освен всичко друго има много вътрешни съпротиви от съсловието.

- Вярвате ли, че след като има стратегия, ще започнат промени в сектора?

- Силно се надявам, защото пак повтарям – има финансова рамка, което е маркер да се случи нещо. Иначе, каквото и да си говорим за реформи, ако не разполагаме с конкретни числа, в рамките на които да оперираме, всичко остава с пожелателен характер.

- И все пак, кои са най-сериозните проблеми за психиатричната помощ, само с условията в сградите ли са свързани?

- Най-сериозният проблем е с кадрите. При нас не мога да кажа, че нямаме лекари и сестри. Имаме малко незаети щата. Имаме 5-ма млади колеги, двама от които специализират, а на другите трима им предстои това. Сестрите ни като бройка са достатъчно, но средната възраст е висока – 58-59 години. Около 22% от сестрите са с решения на ТЕЛК и то съвсем истински, защото това са едни изхабени от работа хора. Никой не говори в българското здравеопазване за превенция на синдрома на изпепеляване, никой не работи в тази посока, а всъщност голяма част от хората в българското здравеопазване са засегнати от него. Наблюдавам нашия персонал – разкошни професионалисти, на ниво и това се видя много добре, когато трябваше да приемат 16 човека едновременно от психодиспансера. Направиха го без напрежение. Всеки знае какво върши и нещата се случват както трябва, но истината е, че хората са изхабени от работа. Има достатъчно психолози и социални работници, но те също прегряват. Заплатите са по-ниски, отколкото в други болници. Мисля, че това е една от причините да няма интерес към тази специалност от младите лекари. Особено за болниците от нашия тип. Ако нямат клас прослужено време, сестрите ще взимат чисто около 850 лв. Но отивайки в Европа, както е млада и без опит, тя веднага ще получи 1200 евро. Без да се поправи този стълб на мотивацията, а те са два – кариерно развитие и заплата, няма да се реши нищо. Проблемът е сериозен и с лекарите, с клиничните психолози, терапевти, социални работници. Те работят срещу смешни пари от порядъка на 800-900 лв. на месец. Не е сериозно да смятаме, че ще задържим кадрите с тези заплати! Да не говорим, че трябва да са много повече, защото тази работа изхабява и трябва да се сменят хората. В много страни в Европа, когато работиш дълго време на тежка позиция, след това трябва да отидеш на по-лека работа. Това е огромно натоварване. Само хубавият парк не върши работа. Никой не отива на работа, за да се разхожда в парка.

- Трябва ли да се говори повече на тази тема, за да се запознае обществото, а и натискът върху институциите не е излишен?

- Говорейки на тази тема лека полека ще научим хората, че това не е нещо страшно. Ето, аз работя вече 25 години в Корило и виждате как изглеждам - не съм пребита, нито съм убита. Това беше ученическата ми мечта. Завършила съм медицина с успех 5.80. Исках да работя точно в тежка болница и да помагам на хората. В Курило от тези 25 години, 15 съм била в отделение за мъже с остри психози. Родих второто си дете на 15 август, до 14 август бях на работа. Никога към мен не е посегнал пациент! Това са митове и легенди, колко са страшни психично болните. Не е така. Страшни са психопатите, които ако си ги изпреварил според тях неправилно, ще излязат да ти ударят шамар или ще ти счупи колата. Това е страшното. А не нашите пациенти. Аз смятам, че съм докосната от Бог, защото ми е показал от рано пътя и не съм се лутала в избора на професия. И никога не съм съжалявала.







5G е фантастика, която днес става реалност 5G е фантастика, която днес става реалност Да бъде наложен мораториум върху изграждането на 5G мрежата у нас поискаха граждани. Имат ли основания притесненията на хората, попитахме проф. Мишел Израел. Той е университетски преподавател и създател на Лабораторията по измерване и изследване на физическите фактори на работната и околната среда в НЦОЗА.
Необходима е мотивация за трансплантационните екипи Необходима е мотивация за трансплантационните екипи Парламентът прие изменения в Закона за донорството и трансплатациите, с които у нас вече е разрешено кръстосаното донорство. Ще помогне ли тази поправка, попитахме доц. Красимир Янев. Той е ръководител на Катедрата по урология на МУ-София и завеждащ направление „Лапароскопска урология" в УМБАЛ „Александровска".
Приемаме пациенти в по-тежко състояние, заради изолацията Приемаме пациенти в по-тежко състояние, заради изолацията Проф. Радослав Радев получи тази година една от наградите „Варна" по повод 24 май. Той е отличен за цялостен принос в научно-изследователската, преподавателската и лечебната дейност. Попитахме го какво се крие зад този приз? Той оглавява Клиниката по гръдна хирургия в „Света Марина" и е шеф на РК на БЛС във Варна.
„Индекс на болниците" ни дава база за анализ и преценка „Индекс на болниците ни дава база за анализ и преценка Данните в новия „Индекс на болниците" в областта на акушерството и гинекологията показват спад на раждаемостта и през 2019 г. В същото време се увеличава броят на ражданията чрез Цезарово сечение и на недоносените бебета. Какво стои зад цифрите, попитахме д-р Гергана Коларова, директор на Първа САГБАЛ „Св. София".

Самостоятелни практики на сестри има навсякъде в ЕС Самостоятелни практики на сестри има навсякъде в ЕС Парламентарната здравна комисия прие на първо четене поправки в Закона за лечебните заведения, които позволяват на специалистите по здравни грижи да откриват самостоятелни практики. Трябва ли да се даде такава възможност на медицински сестри, акушерки и лекарски асистенти, попитахме Милка Василева, председател на БАСЗГ.
Е-системата ще стартира до края на годината Е-системата ще стартира до края на годината Комисията по здравеопазване в парламента гласува корекции в 8 закона, като поправките ще бъдат гледани в зала тази седмица. Какво се цели с новите правила и ще повишат ли те контрола в системата, попитахме д-р Даниела Дариткова, председател на здравната комисия и на ПГ на ГЕРБ.
Засега бюджетите на болниците не са увеличени Засега бюджетите на болниците не са увеличени Новият рамков договор за 2020 г. влезе в сила от 1-ви януари, като в него са увеличени цените на над 200 клинични пътеки, средно с 14%. Има ли ръст при бюджетите на общинските лечебни заведения, попитахме д-р Иван Иванов, управител на МБАЛ „Св. Иван Рилски" в Горна Оряховица.
Искаме работещ механизъм за 2-та лева за аптеките Искаме работещ механизъм за 2-та лева за аптеките Министерски съвет одобри преди Коледа промени в няколко здравни закона и те вече влязоха за обсъждане в парламента. Какво е мнението на Българския фармацевтичен съюз за новите предложения в сферата на лекарствата, попитахме проф. Илко Гетов, председател на съсловната организация.
Хаосът в здравеопазването трябва да приключи Хаосът в здравеопазването трябва да приключи През миналата година медицински сестри, акушерки и други специалисти по здравни грижи протестираха за по-високи заплати и реформи в здравния сектор. Какво още искат те, попитахме Александър Александров, председател на Сдружението на медицинските фелдшери в България.
Пътеките за общинските болници са с минимален ръст Пътеките за общинските болници са с минимален ръст На крачка сме от подписването на Национален рамков договор, който ще определи правилата за работа в здравната система през следващите три години. Какви са забележките към проекта за НРД на Сдружението на общинските болници, попитахме д-р Неделчо Тотев, председател на организацията.
1 2 3 ... 6 »