Равносметка

Да се попитаме - "Какво дадох?"

27-12-2019 10:30
Мила
Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com
Да се попитаме - Нацията ни се успокоява, когато човек има проблем, психиатърът ще помогне по-малко от приятеля, казва д-р Захари Зарков
Броени дни преди Новата година е време за равносметка. Какво направих, какво промених, в какво успях, какво загубих, сбъднаха ли се мечтите ми, постигнах ли целите си. Това са част въпросите, които занимават съзнанието преди да изпратим последните дни от годината. Как трябва да подходим към равносметката, кои са правилните въпроси и как да я превърнем в двигател на промяната, попитахме д-р Захари Зарков. Toй е началник на отдел „Психично здраве" в НЦОЗА.
- Д-р Зарков, честито Рождество Христово. Остават броени дни до новата 2020 г. Обикновено в края на годината си правим равносметка. Как да подходим така, че тя да бъде ползотворна?

- Краят на годината е време, в което традиционно си правим равносметка. Бихме могли да се потиснем от това, което се е случило, и това, което е можело да се случи. Не знам доколко хората си правят житейска равносметка, но тези, които решат да се вгледат в себе си, в живота си, е добре да си зададат въпроса – какво дадох аз, а не само какво ми дадоха обществото и средата. Ако всеки мисли така, ще има какво да почерпи като благо от средата. Средата изисква все повече от нас и ние не бива да правим същото, като изискваме от нея.

- Т.е. погледът трябва да е отвътре навън, а не отвън навътре?

- При зрялата равносметка – да. Въпросът е какво дадох аз, за да искам. Тук акцентът е върху зрелостта. Какво направихме ние, та да не е толкова мръсен въздухът – слязохме ли от колите, помогнахме ли на някой съсед, че да му стане по-добре и да не гори галоши, а не какво ще направи общината за зеления билет. Всеки може да даде по нещо. В нашата работа, свързана с общественото здраве, през последните няколко години, но не и през тази, като си зададем въпроса, който вие задавате, все сме потиснати и фрустрирани. Това е така, защото не се вижда прекият труд от нашата работа, а това, което се прави за общественото здраве, остава винаги скрито и неразбрано. Тази година се публикуваха данни на Евростат, че самоубийствата намаляват. Това е независима оценка и аз мисля, че ние сме допринесли за тази положителна тенденция, защото работим от доста време за първична превенция на самоубийствата. Излязоха много данни, че хората, които са имали съмнения дали да не прибегнат към това сами да сложат край на живота си, са направили верния избор. Затова казвам, че за мен равносметката за изминалата година няма да е потискаща.

- В края на годината сякаш има риск чувството за неудовлетвореност и усещането за неуспех да се засили, особено ако то се повтаря вече години наред без промяна. В такъв случай кой е ползотворният подход, който все пак щади и психиката на човека?

- Такова състояние е резултат от грешни лични избори. Много често грешните ни решения, повлияни от емоциите, водят до такива мрачни изводи в края на годината, когато човек изпада в подобно състояние на черногледство. То отново не е продукт само на средата. Хората не са свикнали първо да дават, а после да получават, и така изпадат в потиснатостта заради неслучилите се неща. Въпросът би трябвало да е защо сгреших, какво не направих. Обикновено хората се питат обратното – какво направиха другите срещу мен, че се чувствам зле.

- Как да се преодолее това?

- С вглеждане в себе си. Това важи за всички нас. Човек трябва да търси подкрепа в най-близките си, в средата, която го пази от това, което в някаква степен измъчва всички нас – самотата.

- Казвате човек да търси вината в себе си. Как това да е щадящо обаче, не е ли малко опасно да се потъва в това чувство на самообвинение ?

- Напротив, оздравително е, особено ако човек смята, че средата винаги му е длъжна. Повечето хора трябва да бъдат насочени от приятели, от колеги, от близки как да гледат към света – чашата е или наполовина пълна, или наполовина празна. А съдържанието е едно и също. И в тази връзка да се попитаме – как гледаме на полупълната чаша, кое ни вдъхновява, и да си кажем – нека положа още малко усилия, че догодина я напълня.

- Значи трябва да имаме радост и надежда?

- Да, но не безметежна, а свързана с реалността. Да се обърнем към тези, които обичаме и на които вярваме, и да ги попитаме – къде не дадох, че не получих. Това са въпросите.

- Има ли верни и грешни въпроси при равносметка?

- Грешният е какво получих, верният е какво дадох.

- Според вашите наблюдения и изследвания светската шумотевица около празниците може ли всъщност да засили стреса, вместо човек да си почине и да се зареди?

- Има огромен стрес. Добре е да преценим кое ни притеснява и кое ни улеснява в ежедневието. И като си дадем сметка колко години правим едни и същи грешки и на 2 януари се връщаме преуморени на работа, да се опитаме да се погрижим за себе си и да не се пускаме в този „мейнстрийм". Хората, които знаят как да се спасят от шумотевицата, са отпочинали на 2 януари. Причините за стреса поражда средата – подаръци за всички, огромно пазаруване и безметежно харчене на пари. И това е купуване, не дар. Всеки може да се „измъкне" от статуквото и да си каже – аз ще почивам по моя си начин. Човек може да си седи вкъщи и да си изкара добре.

- Фалшиви ли сме, когато не правим това, което искаме, а това, което средата ни налага ?

- Не, но сме наивни и незрели. Средата е незряла, гражданите я правят такава. Това не е фалшиво изиграно. Клопката е в това, че си казваме – всички така правят, аз също. Не го приемам, това е капан, от който обаче човек може да се измъкне, например да си каже – няма да ходя на Банско, да чакам 2 часа на лифта и т.н.

- Да можем да казваме „не"?

- Да, абсолютно. Трябва да можем да кажем „не" на това, което средата се опитва да ни наложи, защото ни е необходима собствена летва, собствен критерий. За всичко си има летва, дори и за най-малките неща – на коя кръчма да не отида, с кого да не бъда, за да се спася. Не трябва да причиняваме излишни неща, не си струва, защото времето ни е кратко и е ценно.

- Какви са изводите ви за психичното здраве на нацията ни през 2019 г.?

- Нацията се успокоява. Въпреки че непрекъснато има ужасни залпове, които показват кое дете се е самоубило, и това са много груби грешки. Надявам се и разчитам медиите да стават все по-добри в отразяването и да спестяват тези неща. Случва се лека-полека, но всичко минава като че ли през фокуса на личната трагедия. А не бива, защото ако се поставим на мястото на другия, надали ще ни е приятно да постъпят така с нас. Бих казал на хората, е, че когато човек намери сили да продължи, въпреки че е загубил нещо скъпо, психичното здраве може да се промени положително. Вече споменах, че намаляват самоубийствата, както и честите психични разстройства като тревожността и депресиите. Но от друга страна, се увеличават злоупотребите с вещества – най-вече с алкохол, което е феномен, който трябва да бъде изследван. За доброто психично здраве всеки може да даде по нещо. Журналистите например да са внимателни със заглавията, информацията да е човешки представена и щадяща. Ако пък някой около нас споменава за самоубийствени намерения, дори да ни звучат неистинно, да проявим чувствителност. Дори да ни прилича на манипулация, не бива да го подминаваме и да не обръщаме внимание. И тук не става дума за психиатрична, а за човешка помощ. Психиатърът ще помогне по-малко от приятеля.







Започна кампания „Училище без въшки“ Започна кампания „Училище без въшки“ През обучение преминаха над 200 медицински сестри от столичните училища
Готовност за протест през май Готовност за протест през май Това обявиха майките на деца с увреждания от "Системата ни убива"
Човек е мярата за всички неща Човек е мярата за всички неща Ако с дарените картини накарам дори една усмивка да изгрее на лицето на само един пациент в Болница „Тракия", ще бъда щастлив, каза художникът Росен Дончев
Спряха 800 кг пилешко със салмонела Спряха 800 кг пилешко със салмонела Пратката отново е от Полша, съобщиха от БАБХ
287 бебета до 1 г. са починали през 2019 г. 287 бебета до 1 г. са починали през 2019 г. Случаите на детска смъртност в света са намалели наполовина от 2000 година насам, сочат данните на УНИЦЕФ
НСИ ни пита за деца и миграция НСИ ни пита за деца и миграция Вече е активен сайтът за Преброяването, статистиците ще изследват и репродуктивните нагласи на обществото
Деца алармират за тревожност и страх от болест Деца алармират за тревожност и страх от болест 5200 са обажданията по психосоциални проблеми към националната телефонна линия 116 111, която се поема от ДАЗД
Личен асистент за още 4977 възрастни и 924 инвалиди Личен асистент за още 4977 възрастни и 924 инвалиди Правителството отпусна 16 млн. лв. по програмата за домашна грижа
Арт терапия и музика в център за деца Арт терапия и музика в център за деца Фондация ще обучава родители и персонал как да подпомагат ранното развитие на малчуганите
Младоженци се отказаха от цветята Младоженци се отказаха от цветята Дариха средства на УМБАЛ Бургас в помощ на болните деца
1 2 3 ... 40 »