Интервю

Ако човек искрено търси, ще види знаците от Бога

25-12-2019 06:48
Мила
Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com
Ако човек искрено търси, ще види знаците от Бога Рождество Христово е неповторимо Чудо, което се случва веднъж в историята, хората имат глад за вяра, казва свещ. д-р Сава Кокудев
Днес празнуваме Рождество Христово! Каква е същината на празника, защо Спасителят се роди на земята и какъв е смисълът на подаръците, приближава ли се българинът до Църквата, какво мъчи съвременния човек и как да вървим напред с вяра и надежда, попитахме свещ. д-р Сава Кокудев. Той е ефимерий на академичния параклис "Св. Климент Охридски" в Богословския факултет на СУ, и преподавател във факултета.
-Отец Сава, Честито Рождество Христово, разкажете за сърцевината на днешния празник. 
- Сърцевината на днешния празник е много точно изказана в Евангелието от Св. Йоан Богослов с три думи – „Словото стана плът"(Йоан 1:14). Изказана е и в тропара,празничното песнопение на Рождество Христово, в което се пее – „Твоето Рождество, Христе Боже наш озари света със светлината на Богопознанието. В Него ония, които служиха на звездите от звездата се научиха да се покланят на Тебе, слънцето на правдата и да възпяват Тебе, Изтокът на висините. Господи, Слава на Теб". Св. Йоан Богослов казва, че истинската светлина е това Слово Божие, тази свръхестествена, Божествена светлина, която влиза в нашия свят, заселва се и става плът –уникално и неповторимо Чудо, което се случва веднъж в историята. Свръхестественият слиза в нашия свят и става Дете, Божествен младенец. От друга страна тази светлина идва в света, за да просвети всеки човек (Йоан1:9). Тя просвещава мъдрите езичници – влъхвите и простите от еврейския народ-пастирите. Забележете - тя не идва при мъдрите евреи и простите езичници, а при простите евреи и мъдрите езичници. На тези, които познават звездите, гадателите, астролозите каквито са влъхвите, им се дава знак, разбираем точно за тях–звездата. А на евреите, на пастирите, които знаят за идването на Месията, им се явяват ангели, за да славословят заедно с тях раждането на Бога. Между другото някога Рождество се е чествало на 6 януари, заедно с Богоявление. Двата празника на явяванията на Бога в света са се отбелязвали в един ден, понеже това е същината на празника - проблясването на Божията светлина и огряването на нашия свят, който е тъмен – като една пещера. Това е чудото. Ако се замислите чудото на Божи гроб е същото –говоря за слизането на Благодатния огън на Възкресение Христово. Тук е връзката между влизането на Господ Иисус Христос в нашия свят и излизането. Той влиза и се ражда в пещера, обвит в пелени, а излиза с Възкресението, обвит в гробницата в погребални пелени. Виждате ли паралелизма, сходството? В единия случай огрява звездата, а в другия свидетелството е тази незалязваща, „невечерна" светлина, която ни се дава на Божи гроб - Йерусалимския огън.

- На Рождество Христово си подаряваме подаръци. Какъв е истинският смисъл на подаръка?

-За да разберем истинския смисъл на подаръка, трябва пак да се вгледаме в песнопенията, които ни дават синтезирано закодирано послание, както и в иконата на Рождество Христово. В кондака на празника се пее така-„Дева днес ражда Свръхестествения и Земята пещера принася на Непристъпния, Ангелите с пастирите славословят, а влъхвите със звездата пътешестват, защото ни се роди Отроче младо, предвечният Бог". В иконата на Рождество Христово пък се събира описанието на цялото събитие. Иконата по много интересен начин ни разказва на едно място за събития, които сами по себе си са отдалечени едно от друго във времето. На иконата на Рождество Христово можем да видим основната фигура на Света Богородица, която приема Младенеца, звездата, която грее над Него, влъхвите, които по-късно са дошли. Има изобразени много дарове – кои са те? Освен даровете на влъхвите, Земята принася на Непристъпния пещерата, животните сгряват с дъха си Младенеца, като му даряват от своето дихание, за да го топлят. Ангелите му подаряват славословие, пастирите сочат,известяват, свидетелстват за Него, покланят Му се. Т.е. всеки прави някакъв подарък на Младенеца. Но, за да разберем какво значи този подарък нека погледнем и значението му във всички култури, във всички времена.Това е начин да покажеш на някой, че го обичаш, че го уважаваш и имаш разположениекъм него. Това е един начин на общуване. Когато ние принасяме дар, ние благодарим, тогава ни се отварят очите да разберем, че Бог ни е подарил всичко това, което имаме. Това е Неговият дар към нас и ние му благодарим с нещо мъничко от нашия живот, което му принасяме. А защо подаряваме точно на децата? Каква е връзката между това, че на Божествения Младенец са му подарили дарове и това, че и на нашите деца се дават подаръци. След като Синът Божий се е родил, всяко дете е жива икона на Господ Иисус Христос и затова ние му поднасяме дар. Но, това не значи, че обожествяваме детето, това не би било правилно тълкувание. Смисълът е, че по този начин почитаме Младенеца в детето. Можем да се вгледаме и в друг аспект, ако си зададем въпроса - заслужава ли всяко дете тези подаръци? Отговорът е да, защото тук има един много интересен момент,за който имаме интуиция, но нямаме знанието. Когато Господ Иисус Христос се въплъщава,Той възприема цялата човешка природа – не просто природата на един човек, а преобразява целия Адамов род и това е много важен момент. Вече дори и чрез научни открития е установено, че произлизаме от една майка, в нас тече една кръв, в гените на всеки един от нас е закодирано всичко това. Господ Иисус Христос възприема цялото човечество, а не само един човек. Това е чудото на Боговъплъщението. Той променя цялата човешка природа. След като Той се е родил, всяко дете става Негова икона.

-Около трескавото празнично пазаруване, може ли да измести този фокус, за който говорите?

- Би могло, ако забравим за дара и превърнем всичко в придобиване, защото дарът и купуването са много различни неща. Всъщност ние искаме да си купим радост, а тя не може да се купи. Както и любовта не може да я искаме, а трябва да я дадем. Да благодарим, да изпразним сърцето си от егоизма. И когато жертваме своя егоизъм и го превърнем в дар, вместо за себе си, да дарим на ближния. Тогава в сърцето се отваря място и там идва Бог. Иначе ние си стоим пълни с нашите мисли и ставаме като една запечатана отвътре пещера, в която не може да влезе светлина.

-Отдалечава ли се българинът от Църквата или се приближава?

-Мисля, че се приближава. Хората имат глад за вяра. Много зависи от нас свещениците, но и от всички християни да проповядват с живота си и да показват на дело какво е да си вярващ. Затова ни е нужна тази Светлина. Светлината на Христовото въплъщение трябва да се въплъти във всеки един от нас и ние да станем запалени свещи и носители на тази светлина. И тогава както се казва в Евангелието – „Да светнат добрите ви дела, да прославят Нашия Отец"(Мат. 5:16). Когато идва от очите и сърцето, тази светлина се предава от човек на човек. Тя е живо свидетелство. И тук е другият момент – много често казваме като пожелание: "Господ Иисус Христос да се роди в нас". Но какво означава това -дали е психологическо, емоционално пожелание или метафора, която се възприема като една красива илюзия, поезия, която не е реалност. Много хора така я възприемат, и аз така съм я възприемал. Но напротив – това не е само учтиво благопожелание, което стои далеч от реалността. Ние в Църквата вярваме, че това е Чудо, мистично събитие, което наистина се случва с нас. То се случва в Кръщението, но и на всяка литургия – ние го обновяваме, особено на тези големи празници. Ние извървяваме този голям път на поста, за да стигнем до събитието. А какво е събитието? Ние не сме сами, ние сме с Бога! Ние сме заедно един с друг, и сме заедно с Бога, т.е. ставаме една заедност, общност, църква.

- Понякога учените, хората на логиката с висок интелект търсят доказателства във всичко, включително и във вярата и се съмняват, отхвърлят. Какво ще им кажете?

-Самото Богословие е много строга наука, която работи с логиката и се базира на нея. Т.е. вярата не противоречи на знанието. От една страна имаме естественото познание, което върви от Творението и надгражда нагоре. Естественото познание върви отдолу- нагоре, от света,изследва света и трупа познания. Другото – знанието на вярата е получено чрез Откровение, дадено на Авраам и неговите потомци, наречени потомци на вярата-Израил или оттам ние сме новия Израил. Това откровение, за разлика от естественото познание, върви отгоре-надолу. Бог се явява и започва да говори лице в лице, чува се гласът Му. Но тези две откровения не се разминават. Истинската, правилната наука много често потвърждава или стига до това, което отгоре-надолу се дава като откровение. През Ренесанса са казвали, че има две Библии – едната е Свещеното Писание, а другата Библията на Творението. Ако човек има очи и умее да чете Творението, той ще достигне до Господа –както влъхвите, които са били най-учените хора на своето време,са имали очи да видят звездата, която ги е довела до Младенеца. С други думи, ако човек искрено търси, той ще види знаците, които му се дават от Бога на неговия език. Всеки учен има своята пътеводна звезда, която ще го доведе до Господ Иисус Христос. Но едно е да имам научни знания за Бога, друго е да кажем познавам Бога. Това са две качествено различни неща. Можем да познаем Бога, когато сме обърнати в молитва към Него. Иначе можем да знаем за Него много неща. Така че, вярата и знанието са много голяма тема, но те не са противоречиви.

- Какво мъчи съвременния човек?

-Самотата. Въпреки че живеем в мегаполиси, ние сме самотни. Няма истинско общуване между хората и това е една крещяща екзистенциална самота, която е още по-отчайваща,защото виждаш, че си заедно с много хора, но пак оставаш сам. Социалните мрежи не могат да заместят истинското общуване. Самотата е един натрупващ се дефицит. Оттам се отключват и всички съвременни болести на душата, с които се занимава психологията. Но тя не може да реши напълно тези проблеми–тя може да ги анализира, понякога маскира,но нейната посока остава друга. Човекът има глад за Бога и мястото на Бога стои празно в сърцето. Човекът е въвлечен от инерцията на съвременния свят, а тя е индивидуалистична. Образно казано-индивид, който се движи по своя траектория или начертана от други, не може да срещне Господ Иисус Христос или сякаш все се отклонява от Него. Дори и в Църквата се появява тази тенденция хората да не се познават, да не си общуват, а да търсят само индивидуална комуникация със свещеника, което не е правилно. Защото тук включваме логиката на другите институции, на потребителството. Всъщност ролята на свещениците е да изградят общност, в която хората да не са сами, а да са с Господ Иисус Христос. Това е вече друго качество и измерение на нашето общуване, общностно битие, автентична общност, в която е и самият Господ. Винаги има шанс и надежда да я намерим

- Може би става дума за пазене на личното си пространство. Това не е ли необходимо и по-скоро положително?

- Дарът на личното пространство не ни се дава,за да се затворим в самодоволство, но за да господеляме. Ще дам пример с думата компания. Значението й идва от„cum" и „pane", което значи"със–хляба", т.е. тези, с които споделяш хляба, трапезата,времето, личното пространство,но също болката,тъгата. Ако сме наистина братя и сестри в Христа, трябва да можем да споделим и проблемите. Има и други камъни в градината-да спрем да се притесняваме от това дали ще се открием и разплачем,например, а да знаем, че имаме някой брат или сестра, който да ниподкрепи и наистинада не сме сами. Ще се върна за малко към темата за Рождество и за връзката й с хляба. Мястото, където се е родил Христос се казва Витлеем - дом на хляба. Това е пророческо име, защото там се е родил Небесния хляб. Христос е Небесният хляб. Освен светлината в нашия свят, в пещерата се е родил хлябът,Небесният хляб, към който ние сме повикани да го вкусим и да се заквасим с неговия квас, който е квасът на Светлината, на Светия Дух, на Божествената благодат.И квасът е това, което ни свързва. Ние сме като едни зрънца, призовани да се приобщим, да се вградим в това малко Телце, вместило Невместимия, Което после е пораснало, пожертвало се е за нас и е дало Себе Си за света. Ето в това Тяло всички ние сме поканени да участваме. То е станало Дом на Хляба, "Витлеем". Във връзка със здравето и медицината–в богословието има един много интересен момент за разбирането на човека като микрокосмос–това, че всеки един от нас е една вселена и че в тази вселена се случват също чудеса. Има и изпитания, и болести, но се случват и чудеса. Но Господ Иисус Христос наистина трябва да се въплъти във всеки един от нас, да се роди в сърцата ни. Това не е метафора, а тайнство, мистично и благодатно действие и енергия, Божествено действие в нас  и то наистина ни преобразява. То смила нашия егоизъм. Ние сме като житни зрънца, а нашият егоизъм трябва да бъде смлян, за да стане брашно и да му се сложи кваса на Светия Дух, за да стане хляб. Вижте колко много символика е вложил Бог във всичко, за да можем ние да се чудим, да се дивим, да размишляваме, но и да се променяме.

-Един от Божиите призиви е да не се отчайваме. Как ?

-Думите казват много. Какво значи думата отчаяние- значи отказ от чакане. „Чаю" е чакам на старобългарски. Господ Иисус Христос ни е казал – „Аз съм с Вас през всичките дни на света"(Мат.28:20). Това значи–не се бойте, "елате при Мене...Аз ще ви успокоя(Мат. 11:28). И в един момент ние си казваме: "всичко това лъжа ли беше" и така се отказваме да чакаме. А Той дори може би идва при нас в този момент, но понеже ние вече нямаме очи да Го видим, не можем да се утешим. Понеже Той много често идва при нас чрез хора, но ние не разбираме това, не Го разпозваваме в ближния.

- Има хора, които казват, че са вярващи, но по различни причини не приемат Църквата? А на тях какво бихте казали?

- Нека се върнем към притчата с житните зрънца. Това сме ние хората, които имаме нужда от Божествения Квас, квасът на Светия Дух, за да станем хляб. Представете си, че едно зърно иска само да стане хляб, иска само то да бъде заквасено без другите. Няма как да стане. Ние можем да станем квас, можем да приемем Господ Иисус Христос, Той да се роди в сърцата ни само, когато сме заедно. А да сме Църква означава да сме заедно. А какво е Църква? На български, на славянски, немски и английски думата е с един и същи корен , който значи Дом Господен. На тези езици, Църквата означава„домът",„мястото",„храма". Оттам и много често се разбира като институция, като нещо кухо, едва ли не празен дом, което не е вярно. На гръцки език думата е „еклесия", което значи „каня някой", той се отзовава и оттам нататък става общност на тези, които са се отзовали, които са се наканили да дойдат. Каниш някой и той носи нещо на Трапезата Господня. Не може да имаш Трапеза Господня сам-самин у дома си. Св. Йоан Богослов е казал, че не може да имаш любов към Бога, без да имаш любов към иконата на Бога –човека (1 Йоан 4:20). Така че винаги нашата любов, нашето познание за Бога минава през ближния, няма начин да го прескочим, а ние българите най-много се проваляме в това. Много ни е твърда черупката.

- Какво ще пожелаете на лекарите, на пациентите и изобщо на хората?

- На лекарите първо благодаря за служението им, после се моля Бог да насочва ръцете и умовете им, и да изпълва с радост и благодат сърцата им! Да помнят, че имат дар от Бога, който спасява другите, но и тях самите, когато го споделят. Христос е Лекарят на лекарите, от Него да търсят помощ в трудните моменти! На пациентите, на боледуващите, желая търпение и вяра, упование в Божията любов, която е довела Божия Син на земята да пострада за нас! Нека да благодарим за всеки ден, особено запразниците, които ни се подаряват от Бога! Желая на всички светло празнуване на Рождество Христово – Христос наистина да се роди в нас, сърцата ни да станат ясли, които да приемат Онзи Човеколюбец, Който е казал „милост искам, а не жертва" (Мат. 9:13)!







Започна кампания „Училище без въшки“ Започна кампания „Училище без въшки“ През обучение преминаха над 200 медицински сестри от столичните училища
Готовност за протест през май Готовност за протест през май Това обявиха майките на деца с увреждания от "Системата ни убива"
Човек е мярата за всички неща Човек е мярата за всички неща Ако с дарените картини накарам дори една усмивка да изгрее на лицето на само един пациент в Болница „Тракия", ще бъда щастлив, каза художникът Росен Дончев
Спряха 800 кг пилешко със салмонела Спряха 800 кг пилешко със салмонела Пратката отново е от Полша, съобщиха от БАБХ
287 бебета до 1 г. са починали през 2019 г. 287 бебета до 1 г. са починали през 2019 г. Случаите на детска смъртност в света са намалели наполовина от 2000 година насам, сочат данните на УНИЦЕФ
НСИ ни пита за деца и миграция НСИ ни пита за деца и миграция Вече е активен сайтът за Преброяването, статистиците ще изследват и репродуктивните нагласи на обществото
Деца алармират за тревожност и страх от болест Деца алармират за тревожност и страх от болест 5200 са обажданията по психосоциални проблеми към националната телефонна линия 116 111, която се поема от ДАЗД
Личен асистент за още 4977 възрастни и 924 инвалиди Личен асистент за още 4977 възрастни и 924 инвалиди Правителството отпусна 16 млн. лв. по програмата за домашна грижа
Арт терапия и музика в център за деца Арт терапия и музика в център за деца Фондация ще обучава родители и персонал как да подпомагат ранното развитие на малчуганите
Младоженци се отказаха от цветята Младоженци се отказаха от цветята Дариха средства на УМБАЛ Бургас в помощ на болните деца
1 2 3 ... 40 »