Интервю

Здравните грижи са включени в клиничните пътеки за първи път

19-12-2019 11:25
Мила
Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com
Здравните грижи са включени в клиничните пътеки за първи път Надявам се през 2020 г. хората да работят по-спокойно и да не се налага за всяко нещо да се излиза на улицата, казва Милка Василева
Напрежението сред медицинските сестри отново ескалира. Стигна се и до среща с премиера Бойко Борисов, на която специалистите по здравни грижи се договориха за засилен контрол в болниците, за предприемане на конкретни стъпки за увеличение на заплатите и подобряване на условията за труд. Сестрите представиха и някои критики към системата, а тема на срещата с премиера станаха и възнаграженията на лекари, в което БЛС разчете индиректен опит за разделение на две съсловия. Защо се стигна дотук, какви хоризонти за промяна задава НРД, попитахме Милка Василева. Тя е председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.
- Г-жо Василева, какви са впечатленията Ви от срещата с премиера Бойко Борисов и протестиращите медицински сестри и от коя страна бе поканата към Вас да присъствате на нея?

- Бях поканена от Министерския съвет и Министерството на здравеопазването. За мен това беше една работна среща с премиера и министъра на здравеопазването, породена от натрупалите се проблеми в системата, които нагнетиха емоционални реакции през цялата година. За пореден път бе казано това, за което ние настояваме повече от 10 години. По време на договарянето на Националния рамков договор, както Българският лекарски съюз обеща, ние бяхме поканени да присъстваме и да се запознаем с това, което ще се случва през следващите 3 години. Според мен на срещата в МС емоциите бяха повече отколкото е необходимо от страна на колегите, които се бяха организирали за протестите във Фейсбук. Разбира се не мога да се съглася с непрекъснатите упреци, които бяха отправяни по адрес на лекари и на лечебни заведения за злоупотреби. Да, знаем, че има порочни практики, но моето мнение е, че те трябва да бъдат отправени към конкретните органи, които да преценят до каква степен има нарушение. Беше потвърдено и от премиера, и от министъра на здравеопазването, че в НРД в действителност ще залегне това, което ние искахме, а именно да бъде определен процент от клиничните пътеки за заплащане на труда на медиците. Разбира се окончателно ще чуем цифрите, когато бъде подписан НРД. Ние не сме страна по рамковия договор, но ще следим как ще бъдат разпределяни средствата в лечебните заведения с помощта на синдикатите, защото това е тяхна задача.

- От Българския лекарски съюз изразиха позиция, че на срещата с премиера индиректно е изразено разделение между лекарите и медицинските сестри. Споделяте или се разграничавате от позицията на БЛС?

- За съжаление по време на срещата останах с такова усещане заради, както вече казах, прекалено емоционалните и крайни твърдения на колегите. Когато има конкретен сигнал, пак казвам, той трябва да бъде отправен към отговорните органи, а не просто да говорим, че участваме в надписване на клинични пътеки и правим неща, които не са редни, просто защото системата е сбъркана. Най-вероятно има такива случаи, но не можем да кажем, че са масова практика.

- Да, но Вашите колеги казаха именно, че подаването на сигнали не работи?

- Всеки може да каже много неща от своята практика, аз нямам такова впечатление, не съм подавала и сигнали. Но, ако действително има такива случаи, трябва да има реакция. Също така не можем да обвиняваме всички лекари, че получават огромни заплати, защото е факт, че са единици тези, които получават много високи възнаграждения. Но има и много лекари, с изключително ниски заплати, което също не е нормално. Така че насаждането на лошо отношение между двете съсловия е в ущърб на пациента и не трябва да се допуска. Но, отново казвам, че емоциите бяха лош съветник и се казаха повече неща, под влияние на афект.

- Чуват се обаче и въпросите защо лекарите не застанаха до сестрите в протестите, не беше ли редно да бъдат заедно? Отделно за последния протест, организиран от БАПЗГ, КНСБ и Федерацията на синдикатите в здравеопазването към КНСБ и проведен на 7-ми октомври тази година, от Българския лекарски съюз първоначално изразиха подкрепа, а впоследствие се отказаха да присъстват?

- Проблемите в здравеопазването са общи, но специфични за различните съсловия, особено при заплащането на труда. Както е известно, БЛС участва в договарянето на НРД и преди протеста, по време на предварителни разговори с партньорите бяха постигнали споразумение по най-важните въпроси. Това беше причина за оттеглянето им от протеста, но те обещаха да поканят БАПЗГ при договарянето и наистина това се случи за първи път. Ние имахме възможност да се запознаем с проекта на НРД и представихме пред БЛС нашите искания, а именно, процент от заработените средства да бъде определен за заплащане на труда на професионалистите по здравни грижи.

- В проекта на НРД е записано, че поне 35% от приходите на болниците трябва да бъдат за заплатите на лекарите и професионалистите по здравни грижи. Смятате ли, че това е достатъчно, за да се гарантират достойни заплати, за каквито настоявате?

- Не мога да кажа доколко би било достатъчно това. Обемите не се увеличават, т.е. запазва се на исторически принцип броят на клиничните пътеки, които едно лечебно заведение е имало през годините, тъй като знаем, че населението не нараства, а намалява. Но в същото време са увеличени цените на клиничните пътеки, което означава, че най-вероятно финансистите са направили нужните разчети и са преценили, че тези 35% ще стигнат за правилно и справедливо разпределение на средствата за работни заплати. Имаме такава договореност с БЛС, срещнали сме тяхното разбиране и се надяваме наистина това да се случи.

- Успяхте ли да се запознаете с проекта на НРД и какво Ви направи впечатление ?

- Да, запознах се. Положително е, че здравните грижи са включени в клиничните пътеки за първи път, досега бяха в комуналните услуги и смятам, че е много добра крачка напред. Оттук нататък вече и с нашата експертна помощ ще се разработят моделите за здравни грижи за всяка една клинична пътека.

- И Вие от БАПЗГ, и протестиращите медицински сестри настоявате Колективният трудов договор да бъде задължителен за всички болници. По време на срещата в МС министър Ананиев Ви обясни, че заложените суми в КТД ще бъдат достигнати чрез промените в НРД, които ще важат за всички болници. Може ли този вариант да замести и удовлетвори Вашето искане?

- Не може да го замести. За мен прекаленото говорене и обсъждане на проектни документи довежда до обърканост във всички съсловия. Когато не се вземат под внимание всички особености на системата и не се четат по правилния начин цифрите всичко се поставя под един знаменател и не се получава правилния резултат. Лечебните заведения са с различна собственост, училищно и детско здравеопазване е под съвсем друга шапка, има болници под прякото подчинение на МЗ и там действат други правила. Няма как да кажем, че НРД решава всички проблеми, защото в детското и училищно здравеопазване няма клинични пътеки. Но там пък има КТД, без който просто не може. Проблемите са много сериозни и не можем да кажем, че 35% от приходите решават всичко.

- Т.е БАПЗГ не отстъпва от искането КТД да е задължителен за всички болници?

- Да, ние не отстъпваме от това искане, но това, не значи, че трябва да стане на секундата. Разбираме финансовите проблеми в здравеопазването, независимо, че средствата са сериозно увеличени. Но със сигурност трябва да се работи в тази посока. И всъщност основно трябва да има повишен контрол.

- Според Ваши данни в колко болници няма КТД?

- Имаме информация, че в повечето лечебни заведения вече са сключени колективни трудови договори, но не навсякъде са постигнати договорените в националния КТД нива. Т.е има подписан договор, но стартовата заплата е 800 лева, а не 950 лева. В същото време са постигнати някакви други договорки в полза на работещите.

- Под формата на ДМС ли?

- Да кажем. Въпросът е, че с новия НРД винаги могат да бъдат предоговорени тези постигнати споразумения. Това вече е въпрос и на активност от страна синдикалните лидери в лечебните заведения.

- Какви мерки трябва да се предприемат за извънредния труд в лечебните заведения, който също е голям проблем и няма изгледи да бъде прекратен, поради недостиг на кадри?

- Извънредният труд е повече е допустимото, защото не достига медицински персонал. Но няма как в рамките на няколко години тази липса да бъде компенсирана, въпреки че се правят опити да има подобряване на социалния и професионалния статус на професионалистите по здравни грижи. Но, за да убедим младите да избират професиите в направление „Здравни грижи", трябва да мине време, да се промени мисленето и на обществото, и на съсловието. Така, че извънреден труд ще има, но той трябва да бъде съобразен със законовите разпоредби и да бъде достойно заплатен.

- Как промените в НРД ще повлияят на общинските болници, ще си вземат ли глътка въздух?

- Би трябвало, но аз не съм голям оптимист, особено за общинските болници. Там положението е най-драматично. Те обикновено работят на по-ниски нива на компетентност, където клиничните пътеки не са с толкова добри цени. Също така нямат достатъчно персонал и не могат да достигнат достатъчно заработки. Но и премиерът, и здравният министър обещаха, че ще бъде много добре огледано положението на лечебните заведения в цялата страна и ще се търсят варианти за облекчаване на състоянието на общинските болници, като евентуално някакво вътрешно реконструиране или разширяване на медицинските центрове към тези болници. Има най-различни варианти, но трябва добре да се обмислят. Защото всяка революция в здравеопазването не води до нищо добро. Здравеопазването е консервативна система.

- Контролът също беше акцент по време на срещата Ви с премиера. Какво точно трябва да се промени, той и сега е разписан на хартия?

- Разписано е на хартия по най-различен начин - с финансов стандарт на МЗ, с методика за разпределение на средствата, с вътрешни правила - документи, които не са със съвсем задължителен характер. И там, където хората имат усещане за нарушение на правилата и сигнализират, би трябвало контролните органи да си свършат работата и да дадат конкретна и ясна информация както на работещите, така и на обществото. Защото в момента излизат информации от медиите, които обикновено са предварителни и се насажда едно неприятно отношение към работещите в здравеопазването, а това не бива да се допуска. Ако в действителност контролните органи си свършат работата и хората получат точна информация за всеки конкретен случай, мисля, че нагнетеното напрежение в обществото ще спадне.

- Значи е въпрос не само на контрол, но и на правилна комуникация в представянето на резултатите от него?

- Категорично.

- А необходима ли е намесата на полицията и данъчните в тази контролна дейност, каквито идеи се чуха по време на срещата с премиера Борисов?

- От моя гледна точка това са контролни органи, които би трябвало да се намесят там, където самият характер на сигнала изисква това, което не означава, че във всяка болница трябва да стои полицай и данъчен инспектор. В противен случай би било знак, че подлагаме под съмнение абсолютно всички лечебни заведения и всички лекари и медицински сестри. Едва ли не – те са престъпници. Аз съм категорично против такова говорене.

- И в крайна сметка оптимист ли сте, че през следващата година ще има по-високи заплати за медицинските сестри и в какви измерения?

- Да, оптимист съм. За точните измерения не мога да кажа. Зависи от това какво ще залегне окончателно в НРД и от коректното изпълнение във всяко едно лечебно заведение.

- Каква е равносметката Ви за почти отминалата 2019 година?

- Това беше много трудна и динамична година. Ние като асоциация имахме много срещи с управляващите - някои от нашите искания бяха възприети, за другите ще продължим да работим. На нас ни се иска нещата да се случват по-бързо, но за съжаление това не става. Годината беше трудна и заради това, което се случи с протестиращите колеги, насаденото изкуствено разделение в съсловието. Надявам се през 2020 г. хората да работят по-спокойно и да не се налага за всяко нещо да се излиза на улицата.







Живеем 6 години по-малко от другите в ЕС Живеем 6 години по-малко от другите в ЕС Намалява детската смъртност на 5.8 на 1000 живородени, сочи доклад на МЗ за здравето
Ананиев: По средата сме в ЕС по разходи за здраве Ананиев: По средата сме в ЕС по разходи за здраве Доплащаме от джоба си главно за лекарства и в извънболнична помощ
Трайно намалява броят на болните от туберкулоза Трайно намалява броят на болните от туберкулоза Запазва се тенденцията мъжете да боледуват повече от жените
Общината в Пловдив прибрала 88 дка на болницата Общината в Пловдив прибрала 88 дка на болницата Подготвя се извънсъдебно споразумение за връщане на земята, казва министър Ананиев
Постоянно увеличаваме профилактичната дейност Постоянно увеличаваме профилактичната дейност Намаляването на предотвратимата смъртност е продължителен процес, казва министър Ананиев
Мозъчните тумори при децата са особено рискови Мозъчните тумори при децата са особено рискови Над 2300 различни операции със средна и голяма сложност се правят в столичната „Св. Иван Рилски" всяка година
Без прекъсване на лечението на онкоболни Без прекъсване на лечението на онкоболни Tова гласи заповед на управителя на НЗОК проф. Петко Салчев
Проф. Салчев е новият управител на НЗОК Проф. Салчев е новият управител на НЗОК Той обеща финансово преструктуриране на касата, за да отговори на предизвикателството Covid-19
Въвеждането на прогенерична политика е приоритет Въвеждането на прогенерична политика е приоритет Единственият кандидат за нов управител на НЗОК проф. Петко Салчев представи своята визия за развитие на институцията пред депутите от здравна комисия. Неговата кандидатура бе одобрена от тях с 14 гласа "за" и 7 "против". Преди това депутатите и представители от гилдията зададоха своите въпроси към проф. Салчев. Вижте въпросите и отговорите.
Проф. Салчев ще работи за намаление на доплащането Проф. Салчев ще работи за намаление на доплащането Имам доста идеи за подобряване на конролната дейност на касата, каза кандидатът за управител на НЗОК
1 2 3 ... 214 »