Интервю

Рискът приемът да спре е за всички отделения в Педиатрията

09-12-2019 06:16
Мила
Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com
Рискът приемът да спре е за всички отделения в Педиатрията Всички решиха, че сме навън, за да се борим само за заплати и никой не чу нашите проблеми, казва д-р Адил Кадъм
Медици от Педиатрията излязоха неколкократно на протести през тази година. Недостигът на кадри, оборудването на болницата, организацията на работата бяха сред основните проблеми, срещу които протестираха. Няколко месеца по-късно се стигна дотам, че приемът в Интензивното отделение бе спрян, защото остана без анестезиолози. Защо напрежението ескалира до такава степен, какви са проблемите и хоризонтите на Детската болница и изобщо педиатрията в България попитахме д-р Адил Кадъм. Тя е лекар от Отделението по Клинична генетика в "Специализирана болница за активно лечение по детски болести - Проф. д-р Иван Митев" и едно от лицата на протестите на педиатрите.
- Д-р Кадъм, в Педиатрията отдавна има проблеми. И все пак как се стигна през вашия поглед до спиране на приема в Интензивното отделение?

- Ситуацията в Педиатрията е в много тежко състояние от много време, а случаят с починалото 3-годишно дете бе последната капка, която преля чашата . Цялата тази помия, която се изсипа срещу нас за две седмици във връзка със случая с Александър, за който най-отговорно като лекар заявявам, че вина от страна на колега няма. Дори и вината да е в самата болница от гледна точка на апаратура, обслужване, тя винаги се поема лично от лекаря, което е много грешна концепция, но за съжаление е факт. Това е една от причината млади колеги да напуснат болницата. Те бяха принудени да си отидат, защото нямат подкрепата на ръководството зад гърба си и защото може да се случат много големи нещастия, заради липсата на материална база, за което те ще са без вина виновна. И още нещо- колкото и софиянци да смятат, че лечебното заведение е една софийска педиатрия, всъщност това е болница, която изпълнява функцията на непостроената и несъздадена до този момент Национална детска болница. Т.е. ние сме поредното софийско детско звено и затова е много неприятно, когато някой каже – „Трябва да се обясни на майката къде да отиде, когато детето вдигне температура". Това е принизяване на една структура със 70-годишна история, на която не й е това работата. Ние като педиатри никога не връщаме децата, освен ако не сме изключително натоварени и нямаме по-тежки случаи, които за съжаление не се поемат от останалите детски звена в София. В столицата има няколко такива, в които има прекрасни лекари и имат спешни приемни кабинети. И ако родителите масово казват не е моя работа да знам, аз не съм лекар, сериозно бъркат. Точно тяхна работа е да знаят в извънработното време на личния си лекар къде и за какво да отидат. Защото те освен права, имат и задължения като потребители на здравна услуга. И това е много важно. Веднъж завинаги трябва да се обясни, че пациентът има и задължения, както медицинският персонал има и права. Тези категории важат за всяка една от страните в отношенията - предлагащ и търсещ здравна услуга.

- Обида ли чувствате ?

- Изключителна обида. Пак казвам, отзвукът на цялата тази ситуация бе последната капка, която доведе до това колегите да напусна. Но да направя изрично уточнение тук не става дума за „ощипани госпожици", които са обидени. Ние работим от години в тази болница и не че ни харесва, не че сме претръпнали, но сме свикнали да ни упрекват. Не ни е за първи път. Колегите не си тръгнаха от обида или поне не само. В лицето им се изникна светъл като бял ден рискът, при който те ще бъдат осъдени без да са виновни и си казаха – не си струва рискът, след като хората, за които го правим, не че не го оценяват, те не го разбират.

- Ако трябва да направите по-голяма ретроспекция, какви са основните проблеми свързани с кадрите, които се натрупаха през годините?

- От години обясняваме, че в българското детско здравеопазване имаме проблем започващ от образованието на медицинските специалисти. Голям пропуск е, че няма профил педиатрична сестра, както и това, че в единствената детска болница не се изпращат вече сестри за специализация и преддипломен стаж, те не виждат реално какво представлява нашата работа. А за човек, който не е стъпвал при деца, се иска доста смелост , за да дойде да работи в детско отделение. Просто ги е страх да работят с деца. От друга страна педиатрията е една доста тежка специалност и много неглижирана, не само заради ниското заплащане, но и заради тежестта, която има. При нас не е осигурено и правилното специализиране на лекари. Не може един специализант да изработва два осемчасови графика за една заплата, защото този, който го праща на специализация – казва аз ти я плащам, но не съм склонен да инвестирам в теб 4 години и да те чакам после да се върнеш. Затова ще работиш и на мен, и на клиниката, в която специализираш, защото по договор е така. В същото време в България няма специалност детска спешна медицина или детска реанимация, нещо, което е много специфично и за което говорим отдавна. Имали сме колеги, които идват от чужбина–анестезиологът си е едно, реаниматорът – друго. Същото е и в педиатрията. Не е нужно реаниматорът или детският интенсист да бъде и анестезиолог. Но тъй като в България специалността е такава, обикновено се налага у нас да идват анестезиолог-реаниматори. Много рядко те искат да си напуснат отделенията, в които има хирургия, защото ще бъдат деквалифицирани. Затова помолихме МЗ много отдавна да съдейства. И заради пропуските на предишното ръководство, сегашното петмесечно се сблъска с едно детско отделение без достатъчно обучени кадри, в което младите хора бяха принудени да напуснат, не само заради заплащането, а заради цялостното състояние и неправилно ръководене на структурата наречена интензивно отделение. И в България не може да се разбере, че когато дойде един кадърен човек, който иска по-висока заплата, тя трябва да му се даде. МЗ като принципал трябва да го направи.

- Има ли и други отделения, при които недостигът на кадри е критичен и също има потенциален риск да спре приемът?

- В абсолютно всички отделения на болницата има риск за спиране на приема, заради недостиг на медицински сестри, не на лекари. А в някои звена има опасност приемът да се намали или спре рязко. Пример за това е нашето Отделение по клетъчна генетика, което е уникално за страната и изчакването е 4 месеца. 4 месеца, през които детето може да загине без диагноза. И казвайки това, не визирам само смъртта на едно дете, което само по себе си, е огромен проблем, но и това, че ние ще обречем едно семейство без диагноза или да има второ дете със същия проблем или да се откаже изобщо да има дете. Така че отзвукът от грешките в детското здравеопазване е пряк за момента и доста тежък за в бъдеще. Ние не позволяваме да се спре приемът никъде, но е факт , че има отделения, които са изключително натоварени поради своята специфика. И, колкото и да не искат да си признават големите университетски клиники извън София, има неща, които са единствено в компетенцията на тази болница. Колкото и несъвършена да е тя. Пак казвам, Отделението по клинична генетика е уникално за България. То е единственото, което се занимава с метаболитни заболявания, за които са ни настръхнали косите как пациентите ще бъдат насочвани по време на криза при колегите в „Пирогов". И това не е, защото колегите не са способни, а защото не разбират точно от това. Детска реанимация на „Пирогов" е едно прекрасно звено, със страхотни хора, но като им пратим нашите пациенти, които не са в обсега на техните компетенции, ще се стигне до две неща- риск за нашите и техните пациенти. Защото на тях ще им се наложи да отделят голям ресурс, да се справят с нещо, което не познават и ще изпуснат това, в което са най-добри. Така вместо да се решим проблемът в Детската болница, се утежни и други звена.

- Изразявате съмнения, че трите болници, които ще поемат работата на Интензивното отделение на Педиатрията, ще се справят ли?

- Александровска болница има капацитет за много неща, но с интензивни детски пациенти, смятам, че не могат да се справят. Там много отдавна се закри Интензивното детско отделение, което беше към Клиниката по педиатрия. Реанимацията, която имат, не работи с деца по принцип или ако работи то е по много тесни направления, свързани с хирургичните специалности. Колкото до Националната кардиологична болница - те имаха страхотен екип, който обслужваше Интезивното отделение към Детското отделение. Там има детски звена – кардиологично и общо, от което си тръгнаха много хора. И за тях наскоро имаше риск да бъдат затворени, заради липса на сестрински персонал. Но реално там могат да овладеят дихателна реанимация. И „Пирогов" - една прекрасна болница, която може да се справи с много неща, но за съжаление с много голяма част от спецификата на нашите пациенти, не могат. Става дума за метаболитни кризи и тежки състояния изискващи хемодиализа в детската възраст. Така че в случая се получава, че пациентите ще бъдат транспортирани, колегите ще изпаднат в кризисното положение и ние ще трябва да отидем там. Което не е проблем, ще го направим, макар и това да не е уредено нормативно. Специално колегите в „Пирогов" са поставени в изключително тежко положение и единственото, което ще постигнем накрая е те да вдигнат ръце и да се откажат.

- Министър Ананиев, каза че ще направи цялостен преглед на ситуацията в Педиатрията. Това успокоява ли ви?

- Той трябваше да направи това много отдавна. Ние не вярваме на г-н Ананиев, защото не смятаме, че е компетентен да реши проблема. И на премиера не вярваме. Министърът като наш принципал имаше възможността да говори лично с представителите на болницата, още април месец по време на старото ръководство, като сред представителите имаше медицински специалисти, синдикати и лекари. И тогава му бяха представени тези проблеми и в прав текст. Лично аз, заедно с един вече напуснал колега му обяснихме как стоят нещата в Интензивното отделение и в прав текст му казахме-ще загинат деца, не от заболяване, а от безхаберието на принципала на болницата и тогава той не ни обърна внимание. Той омаловажава нещата, както направи и сега казвайки, че става дума за 4 легла и 3-ма лекари. Не, това са 6 легла, на които обаче много бързо се стабилизира пациент и се извежда нагоре по другите етажи.

- В отговор на вашите протести се увеличиха цените на педиатричните пътеки. Това не ви ли даде поне малко глътка въздух?

- На фона на това, че ние имахме проблем и че нашите пътеки са недофинансирани, се получи едно процентно увеличение. Има разлика между 20% ръст за една пътека, която струва 4 хил. лв. и за такава, която е на цена от 400 лв. И когато ние обяснихме, че за една пътека от 400 лв. се изисква първична диагностика на цена 1200 лв. попитахме какво са увеличили с тези проценти. Дефицитът е бил 800, станал е 700. На наш гръб успяха да изплават отново скъпоструващите пътеки. И въпреки това – казахме, благодаря, за това, което направихте. Махнаха връзката легло-пациент относно кодовете и остана код педиатрия. Това бе проблем, който имахме само ние, а не останалите детски звена. И въпреки, че беше тяхна грешка пак казахме – благодаря. Всички решиха, че ние сме навън, за да се борим само за заплати и никой не чу нашите проблеми. Никой не успя да разбере, че в момента тази нещастна малка 70-годишна болница извършва голям процент от нещата, които трябва да прави бъдещата.

- Здравният министър Кирил Ананиев даде заявка, че ще вземе мерки, за да стабилизира положението в Педиатрията. Оптимист ли сте?

- Искрено се надявам да успеят. Но не знам как ще намерят сестра, която да работи в Интензивното отделение за 800 лв.

- А според вас какво е решението?

- Решението е МЗ да промени този абсурд такава болницата да бъде търговско дружество. Също така да обяви конкурс и за да привлече персонал да осигури подобаващо финансиране за хората, които трябва да оправят този батак.

- Всички ли болници не трябва да са търговски дружества?

- Поне педиатричните, поне тези с национално значение. Нашата болница не е на разположение само за софиянци, не ни принизявайте до софийска поликлиника със стационар.

- Какви са очакванията ви от Националния рамков договор?

- Познавайки стила на работа, едва ли имаме шанс за увеличение с повече от 10-15%. Според мен е крайно време отговорните институции да се вгледат в скъпоструващите пътеки и да търсят там злоупотребите. Защото известен факт е, че шефовете на НЗОК винаги са увеличавали пътеки в тяхната си насока, защото те рано или късно излизат от касата и се връщат да работят това, което се работили и преди. Но ние сме толкова уморени, че нямаме време да се вглеждаме в другите, не е и наша работа. Има си контролни органи, но искам да дойдат при нас и да попитат работещият педиатър колко струва една първична диагностика и дадена и да видят дали пътеката им отговаря на това. Ние не можем да лекуваме с изследвания, заложени в клинична пътека, които отговарят на стандарт от 1990 г. в най-добрия случай.

- Какво мислите за планирания строеж Новата детска болница, обществената поръчка премина през много перипети?

- Не може да се стори на това скеле, което предлагат. Иначе нямам нищо против мястото. Но тази сграда, този строеж не са подходящи. 30 и няколко години оставени на климатични условия, без да са консервирани преди това.

- В каква посока трябва да тръгне българската педиатрия, за да изплува?

- Първо трябва да се сменят базите за образование, които са за медицинските специалисти и лекарите в педиатричната помощ. Второ за консултанти трябва да се викат пряко работещи лекари, а не такива на повече от 70 години, които отдавна не са работили с пациенти и не знаят какво се случва в Педиатрията. Също така детското здравеопазване трябва да е изведено наистина като приоритет, защото има много неща в медицината, които могат да се правят и амбулаторно и когато казват, че имаме свръххоспитализации, да това е абсолютно вярно. Има много неща, които ако бяха изведени в доболничната помощ, никой от нас нямаше да хоспитализира пациента.







Мая Илиева осъди Токуда Мая Илиева осъди Токуда

Медицинската сестра беше уволнена преди година заради това, че оглави протестите за по-високи заплати

Kомерсиалните практики обезсмислиха осигуряването Kомерсиалните практики обезсмислиха осигуряването Здравната комисия в парламента отхвърли доста смущаващите текстове на здравно министерство, които предвиждаха доплащането за лечение да бъде бетонирано в Закона за здравното осигуряване. Това обаче не стана, а депутатите запазиха сега действащото положение. Редно ли е това и какво трябва да се направи, попитахме д-р Мими Виткова.
2.1 млн. пътеки са отчетени за 2019 г. 2.1 млн. пътеки са отчетени за 2019 г. По-малко пациенти са получавали медикаменти за домашно лечение
БЛС и НЗОК започват преговорите за КОВИД БЛС и НЗОК започват преговорите за КОВИД Съсловната организация иска увеличаване на клиничната пътека за лечението
ГЕРБ не посмя да бетонира доплащането ГЕРБ не посмя да бетонира доплащането

Да остане в сила сегашното положение, предлага депутатът Лъчезар Иванов, при което пак ще се искат пари от пациентите

Касата на минус 37 млн. за 2019 г. Касата на минус 37 млн. за 2019 г.

Над 74% от парите на фонда са отишли за болници и лекарства

Борисов: Ананиев да следи лично за мерките на стадиона Борисов: Ананиев да следи лично за мерките на стадиона Кметът на София и няколко министри също да гледат мача и да мерят разстоянието между хората, нареди премиерът
Уникална лабораторна апаратура в Онкологията Уникална лабораторна апаратура в Онкологията Работата й ще нареди по диагностични възможности УСБАЛО в групата от водещи в света медицински центрове за борба с рака
Засилват контрола на зоонозите Засилват контрола на зоонозите Предлагат нова наредба за мониторинг на болестите, предавани от животни на хора, старата е обявена за нищожна от ВАС
НЗОК плати над 22 млн. към чужди фондове НЗОК плати над 22 млн. към чужди фондове Издадени са общо 124 формуляра S2, най-много са за лечение в Германия
1 2 3 ... 224 »