Коментар

Пирамидата на образование ще се промени

05-12-2019 15:04
Мила
Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com
Пирамидата на образование ще се промени Крайната масовизация на висшето влоши репутацията на университетите, казва министър Красимир Вълчев
Намаление на студентите в България отчете новото издание на Рейтинговата система. Причината обаче не е демографската криза, а политиката по оптимизация на приема в определени професионални направления. Същевременно обаче в други се отчита увеличение на студентите, като сред тях са медицината и стоматологията. Какво показват данните от класацията на университетите в България и в каква посока трябва да върви висшето образование, коментира министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.
Всяка година РС се усъвършенства. Няма съмнение, че това е един от добрите примери за система, която е международно разпознаваема и оценена. Тя е едно от добрите неща, които се случиха през последните 10 години. Тази система ни дава инструмент да провеждаме политика на преструктуриране на приема и финансирането. Преди близо 15 години бе взето решение за крайна либерализация на приема в държавните висши училища като се вярваше, че в резултат на пазарните механизми тя ще доведе до подобряване на качеството. Но пазарните механизми не действат добре на системата на висшето образование. Дори и да действат те дават сигнали със закъснение.
aaaa
Тази крайна либерализация беше започнала
aaaa
и преди масовизацията на приема в университетите. Но 2013-2014 години ние достигнахме крайната й форма – над 80% от завършващите гимназия да се включват в системата на висшето образование. Тази либерализация доведе до структурни проблеми, до избояване на нерационалното търсене на висше образование, заради самата диплома, независимо от това в кое професионално направление е. Търсене, за да отидеш в големия град. Мотивиращ фактор през отминали години бе и отлагане на безработицата. Вярваше се, че висшето образование има селективна функция и че дава предимство при реализация. Днес обаче то дава много по-малко селективна функция и много по-малко предимство, отколкото през предходните десетилетия.
aaaa
Така е в България, така е и по света.
aaaa
Днес работодателят изиска знания, но най-вече умения-меки умения. Ако преди дипломата е давала 10 крачки предимство от 100, то сега дава по-малко от 1. Тази крайна масовизация доведе до влошаване на репутацията на висшите училища. Доведе до това да имаме 50% висшисти, които се реализират на позиции, за които не се изисква висше образование. И сега това ни остава най-негативният показател, който отчитаме в РС. От 1990 г. 30% от завършилите гимназия са влизали в университет. Днес не можем да очакваме приемът да ни бъде толкова. Всички системи на висшето образование се масовизират. Единственият показател, по който ЕС съпоставя системите е процентът на завършилите от възрастовата група 30-34 години. Т.е. покачването на средното образователно ниво, в това число и на хората с висше образование е желана политика.

Но при нас махалото отиде от едната крайност в другата.
аааа
Това, което започнахме през 2016 г., в резултат на приетия тогава Закон за висшето образование е политиката на профилно преструктуриране и оптимизиране на системата, насърчаване на специализацията на висшите училища, връщането им към традиционните профили. Тази политика я провеждаме и приключим до голяма степен след около 2 години. Но времето е динамично и трябва да продължим с този механизъм на обвързване на търсенето на образование с търсенето на пазара на труда. Това са два отделни пазара със собствена логика. Намалихме приема в професионално направление „Администрация и управление" с близо 70%, „Икономика" с близо 60%. Социалните, стопанските и правните науки с близо 50%. Някой може да каже, че това намаление е предозирано, но проблемът е, че през следващите година ще имаме повсеместен недостиг и на кадри със средно образование – най-вече професионално техническо и на кадри с висше образование.

Този недостиг ще бъде особено драматичен с най-голяма
аааа
обществена загуба в някои сектори и системи. Най-голям ръст в БПВ, в износа, добавената стойност имат секторите свързани с техническите науки – електроника, електротехника, машиностроене, мехатроника. Това лесно може да се види от статистиката и ние имаме повече технически кадри. Повече инвестиции и национални, и външни ще има при повече технически кадри. Второ системата на предучилищното и училищното образование. Ние не можем да рискуваме да останем без учители. Затова предприехме политики в тази посока като допълнително финансиране на приоритетните професионални направления, преструктурирането на приема, предоставянето на допълнителни специалности и т.н. Трябва да насърчим висшите училища за силните им професионални направления. Почти всички университети имат такива. За съжаление през последните години в резултат на екстензивното разрастване, желанието да бъдат по-универсални, доведе до разпиляване на ресурси, до създаване на професионални направления в нетрадиционни профили.

Тези, които в момента ние нулираме и намаляваме
aaaa
като финансиране. Ние намалихме общият прием от 58 000 на 43 000. Но понеже той е на принципа на намаляващата геометрична прогресия вече е изчерпал потенциала си. През следващите години ще намалим приема може би с още 6-7 хил. В момента готвим Стратегия за развитие на висшето образование за периода след 2020 г. тази стратегия вече няма да говори толкова за корекция на грешките, които имаме през последните години, основната политика няма да е оптимизация, а развитие. Нашите университети ще се развиват по-добре, ако са по-свързани в един по-свързан свят. Те трябва да са свързани в европейски университетски мрежи, защото ще имат значително конкурентно предимство. Това ще бъдат европейски консорциуми, които ще издават общи дипломи и ще споделят ресурси. Висшите училища трябва да са свързани едно с друго и тук в България по отношение на споделянето на ресурси.

 

Много малко вероятно е да бъдат конкурентни като развиват

 

единствено и само собствени школи от преподаватели. Почти няма висше училище, което да има достатъчно преподаватели по всички дисциплини. А учебните програми ще стават все по-комплексни. Всеки един университет ще става все по-непригоден сам да осъществява достатъчно качествено обучение. Насърчаването на мрежовия подход следва да бъде една от основните политики през следващите години. Това означава – общи дипломи, споделени преподаватели и ресурси, споделена материална база, общи програми. Ние ще стимулираме със средства предвидени в проектозакона за държавния бюджет за 2020 година. Ще стимулираме инвестициите в млади преподаватели, в промяната на учебните програми. Със сигурност ще имаме национална програма за педагогическото образование. Висшите училища трябва да са най-прогресивните елементи в системите.

 

Те трябва да и показват посоката, но за съжаление в някои

 

отношения изостават като обучението на учителите. Пирамидата на образованието ще се промени през следващите десетилетия, защото то няма да е билет за една професия. Проучвания показват, че днешните деца ще работят между 3 и 9 професии. Това е фундаментална промяна, която няма как да не засегне пирамидата на образованието. Ако досега тази пирамида е била насочена към това да специализираш знания в една област, сега трябва трябва да бъде с по-широка основа, с много повече хоризонтални, отколкото вертикални конструкции и завършването на висше образование бакалавърска степен да дава основата за продължаване в няколко посоки на магистърска степен. Това означава промяна в учебните програми, много повече хибридни специалности, много повече интердисциплинарност на ученето и вплитането на много повече компетентности. Нещо, което висшите училища трябва да почувстват като полъх на промяната и да я изпълнят. Но това не винаги се случва в условията на академична автономия и те имат нужда да бъдат насърчавани. Колкото по-свързани са, толкова повече средата ще ги насърчава. В това число свързани с министерството, бизнеса. Това са промените, които искаме да въведем в Закона за висшето образование. Рейтинговата система и комплексната оценка за качество и реализация водят до промяна в поведението на висшите училища, недостатъчна. Но все пак някаква е налице.







Търсят се наши студенти за работа в Германия през лятото Търсят се наши студенти за работа в Германия през лятото Кандидатите трябва да са български граждани на възраст между 18 и 35 години
Увеличението на заплатите в МУ-София влиза в сила Увеличението на заплатите в МУ-София влиза в сила То е с 10% и е разписано в новия КТД, който вече е внесен в дирекция "Инспекция по труда"
Правим наука с Китай и Русия Правим наука с Китай и Русия Медицинските науки са сред приоритетните области за финансиране, ФНИ представя 4 нови проекти по международни програми
Договарят по-високи заплати за млади асистенти Договарят по-високи заплати за млади асистенти Създаване на нови специалности, съобразени с пазара на труда, и изключване на неперспективните, предложи председателят на БТПП Цветан Симеонов
Повече пари на ВУЗ за обществено здраве Повече пари на ВУЗ за обществено здраве 60% от бюджетите на университетите през 2020 г. ще са за качество
Катедрата по хигиена в МУ-София стана на 100 г. Катедрата по хигиена в МУ-София стана на 100 г. Научно-практическият й потенциал е в основата на развитието на различните направления особено в областта на превенцията, казва проф. Виктор Златков
Децата на училище максимум до 18:30 ч. Децата на училище максимум до 18:30 ч. Тогава да приключва последния учебен час във втора смяна, призовават от МОН
СУ обяви графика за прием през 2020 г. СУ обяви графика за прием през 2020 г. Изпитите за специалност "Медицина" остават без промяна, казаха от висшето училище
Три пъти са намалели отпадналите от училище Три пъти са намалели отпадналите от училище Детската градина става задължителна за 4-годишните от новата учебна година
СУ стана първи по здравни грижи СУ стана първи по здравни грижи Измести три медицински вуза и мина от четвърта на челна позиция, показват резултатите от рейтинга на университетите за 2019 г.
1 2 3 ... 24 »