интервю

Общинските болници да станат защитени

11-11-2019 07:00
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
Общинските болници да станат защитениПо този начин ще могат да се финансират и от социалното министерство, казва д-р Тотев
Преговорите за НРД 2020 между БЛС и здравната каса започват днес. Те трябва да определят правилата, по които ще работят лекари и болници през следващата година. В бюджета на НЗОК са предвидени близо 400 млн. лв. повече, като очакванията са с тях да се увеличат цените на повечето клинични пътеки. Ще стигнат ли допълнителните средства да потушат напрежението в сектора, попитахме д-р Неделчо Тотев, председател на Сдружението на общинските болници.
- Д-р Тотев, допълнителните 400 млн. лв. ще подобрят ли ситуацията в здравеопазването?

 

- Ще коментирам само тази част от сектора, която касае общинското здравеопазване. Иначе нашата позиция по повод наливането на допълнителни средства в сектора, без да има реформи, е ясна. Ние смятаме, че колкото и пари да се вкарат в една уродлива и изчерпана здравна система, нещата няма да се подобрят съществено. Въпросът, който ни вълнува е, колко от тези 400 млн. лв. ще стигнат до нас, защото през годината, която изтича, се нагледахме на преекспониране на темата „общинските болници загиват, а ние ги спасяваме, като им даваме пари". Истината е, че получихме някакви средства, които ще ни позволят да изкараме до края на годината, но какво ще стане догодина? На практика заплатите, които искат сестрите, не бяха достигнати и точно затова сме много предпазливи и резервирани в надеждите си. Да, допълнителните пари са много, това е близо половин милиард и ако той не е достатъчен, не знам какво да кажа. Но пак повтарям, начинът на разпределение и в каква посока ще тръгнат тези средства, ще даде отговор на въпроса ще има ли конкретна промяна при нас и ще има ли въобще общинско здравеопазване.

- Обещаха цените на клиничните пътеки да бъдат вдигнати с 5 до 60%. Имате ли информация с колко ще се повишат тези, които се изпълняват в общинските болници?

- Ние нямаме представител в преговорите за НРД и затова поискахме среща с БЛС. Разбрахме, че е направена такава в БЧК и се опитахме да се вклчим, но не се получи, защото тя била организирана от университетските болници. Нищо лошо, всяко сдружение иска да проведе такива разговори, на нас също ни обещаха, но все още не е насрочена дата. Ще продължаваме да настояваме, защото държим да имаме представител, когато се определят цените на клиничните пътеки. Преди половин месец председателят на БЛС д-р Маджаров ни пусна един списък с всички клинични пътеки и стойностите, които е договорил с министерството. Там ставаше дума за тези, които са приоритет както на общинските, така и на областните и на всички други болници, т. е. масовата патология, която се лекува навсякъде. За тях имаше стойности от порядъка на 100% увеличение. Обясниха ни, че ще използват система с английски коефициенти, които са проверени в годините назад и се е дооказало, че са най-обективни и най-реално представят себестойността на пътеките в Англия, а и в България, защото те са съпоставими. Така че по тези коефициенти се оказва, че има пътеки, които с години са страшно надвишени, свръхостойностени. Знае се, кои са те. При тях няма да има нито ръст, нито намаление. За останалите минимумът е да се увеличат с 60-80%, а има и такива със 100%. Това са пътеките, които наистина са важни за всички, не само за нас. Надявам се, че няма да има отстъпление от тези обещания. Защото при предишното увеличение бяха обещали 30% за нашите пътеки, а ги вдигнаха средно с 10-13% и получихме едни мижави пари, които ги коментирах преди няколко дни на Тристранния съвет, когато се обсъждаше бюджета. Затова ние сме много резервирани. В Тристранката влязохме в спор с министъра, защото се оказа, че по линия на отдалечен и рисков район ще получим само 20 млн. лв., а за тази година бяха 28 млн. лв., разпределени на всички общински лечебни заведения. Идеята беше да получим тези пари тази година и над тях догодина да се надгражда. Това беше първоначалният разговор при премиера през февруари. Непрекъснато се говори, че едни пари ги дават и от догодина ще стъпим на тях, като ще има и допълнителни. Нашите опасения бяха, че сме в изборна година, да не стане така, че ни дават едни средства, за да хвърлим прах в очите на хората, а догодина пак да закъсаме. И се оказва, че опасенията ни се сбъдват. Да, но казват, че се предвиждат и 20 млн. лв. по отношение на спешността, само че те няма да влязат при нас. Въпрсът е къде ще отидат, защото вече казах – пари има, пари се дават, но за къде са? Става въпрос за пари, които са за хора, потърсили помощ чрез звената на спешна помощ, но след това не са останали в болницата. При нас обаче повечето пациенти остават, защото ако линейката докара примерно възрастен човек в тъмните часове от село, което е на 20 км, ние не можем да го оставим, защото той не може да се прибере. Не връщаме болен, особено нощем, защото той ще се влоши и ще умре. Така че не можем да се възползваме от тези пари за спешност, които дава МЗ.

- Вие конкретно какво ще искате за НРД 2020?

- Ще настояваме за няколко неща. Имаме важни за нас правила, на които не можем да изневерим. Първото е стандартите – беше ни обещано да участваме в съставянето им, но това не стана. Вече били готови и щели да ги публикуват, за да могат да изготвят НРД. След това ни обещаха да са очовечени, т. е. да са приведени към българската реалност, но и това не стана. Смятаме, че по този начин още повече ще ни отрежат ръцете и ще ни се свие обемът дейност, който извършваме. Така че чакаме да видим стандартите - дали са по-рестриктивни от предишните, които бяха отменени от съда или не. Ще настояваме за прозрачност при воденето на преговорите, а не да се договарят без да знаем за какво става въпрос. Защото смятат да вдигнат цените, но и да намалят обемите.

- Не става въпрос за намаляване, а да не бъдат увеличавани. Не е ли така?

- Напротив, ще ги намалят с 15%, защото иначе няма да стигнат парите. Само че ако го направят, ще паднат парите, които ще получаваме за отдалечени региони с 8-9 млн. лв. Ние трябва да вдигнем минималната заплата от януари, трябва да се доближим до записаното в КТД, защото виждате, че сестрите не спряха да протестират и то с право. Не може да им кажеш така помпозно – имате ги парите, хайде разходвайте ги, а в същото време да не ги дадеш. Даже в Тристранния съвет това го посочих. Има едни брошури за бюджета и там принципът, който беше посочен, е че харчиш толкова, колкото изкарваш. И ние това искаме да им кажем - хора, вие сто пъти си измихте ръцете с нас, все сме виновни управителите. Колегите идват при нас да искат пари, а ние от всичко, което получаваме от КП и процедури, даваме между 80%, а напоследък и 90% за трудови разходи. И при това положение ние не можем да стигнем 950 лв. брутна, а не начална заплата. Е, какво се случва тогава? Ние непрекъснато надскачаме боя си и се чудим защо се случва така. Затова казваме на синдикатите, че когато договарят заплати е добре да имат предвид този принцип – колкото са приходите, толкова да са и разходите. Казват – лошите мениджъри дават на докторите много, но истинета е, че ние нямаме такива заплати, които се цитират по медиите в големите градове.

- Ще продължавате ли да настоявате да отпадне търговския статут на общинските болници?

- Ще настояваме статута на общинските болници да бъде защитен, поради факта, че сме единствените, които наред с медицинската дейност, изпълняваме и много социални функции, които са ангажимент на държавата.

- Какво означава това?

- Като говорим за защитен тип болници, в понятието не влагаме смисъл, че на всяка цена трябва да съществуват, а да са такъв тип, че да могат да се финансират и от социалното министерство. Защото за един човек, който е дошъл по спешност и е останал в болницата, може да се окаже, че няма клинична пътека, по която да го лекуваме, но ние не можем и да го върнем. Затова започваме да го лекуваме по сродна пътека. Иначе ще дадем едни пари, а от НЗОК няма да ни платят нищо.

- Има ли законова възможност да се регистрират такива болници или са нужни нормативни промени?

- Всичко е човешка направа. Ако законотворците имат желание, могат да направят така, че да е възможна регистрацията. Те промениха стотици закони, а сега нещо, което е всеизвестно и работи, да кажат, че не може да бъде променено, не съм съгласен.

- Внасяте ли такова искане в МЗ или парламента?

- В Тристранния съвет коментирахме с Българска стопанска камара такъв вариант и те приеха тази инициатива. Сега ще търсим тяхната юридическа подкрепа, защото ние не можем да си я позволим. Това е едно от нещата, което ще държим да бъде коментирано, за да се знае, че има такъв вариант. Сега се казва, че държавата не може да дава пари на болниците, защото се нарушава регламент на ЕС – нещо, което не е вярно. Ние посочихме и параграфите, и точките, по които могат да се дават пари за здравеопазването като част от националната сигурност, но не ни обърнаха внимание. Ние сме една от най-бедните държави, с най-нисък процент от БВП за здраве, така че се надяваме да успеем да накараме хората, които управляват държавата, да се замислят. Не е наша самоцел това да ни има. Не става дума само за общинските болниците. Ние искаме държавата да направи така, да структурира и разпредели болниците, което е неин ангажимент, че да не се обезлюдяват цели региони. Няма училище, няма болница, тогава хората защо да стоят там? Младите бягат заради училището, прибират си и възрастните родители, защото като ги оставят, ги обричат на смърт. Така че виждате какво се случва в Северозападнала България. Навсякъде, дори в центъра на страната ни, вече се появяват такива региони, които се обезлюдяват поради липса на най-елементарните права, които би трябвало да са гарантирани на хората.

- Друг болен въпрос е надлимитната дейност. Докъде стигнаха делата на общинските болници срещу касата?

- Нашето желание беше да не се стига до съд и това бяха разговори на ниво Надзорен съвет и ръководство на касата. Идеята беше държавата да ги изплати, защото има решение на Върховния административен съд и просто трябваше да се изпълни този ангажимент. Надзорът обаче взе решение да плати само на спечелилите дела. В момента кашата е пълна, да не говоря и за това, че е отменена Наредбата за основния пакет. Много вакуум откъм нормативната подплата се получи. Аз дори не знам как ще се подпише НРД, след като няма основен пакет. Освен това трябва да се остойности всичко, а то няма време. Какво ще се случи, не е ясно. И още веднъж искам да подчертая, че нашата цел не е деструктивна. Ние искаме всячески да подпомагаме държавата, защото живеем в нея и не сме анархисти, нито хора, които създават проблеми. В тази връзка искахме касата да изплати надлимитната дейност, имаше добра воля, имаше решение за това, но сега последното е, че няма да се плаща. И преди съм коментирал, че от общите 150 млн., парите на общинското здравеопазване са не повече от 10 млн. лв. Ако ги изплатят, ще се даде възможност януари да не е толкова стресиращ месец, в който трябва да вдигнем минималната заплата и в който сестрите ще продължат с протестите. В противен случай трябва да затворим болниците.

- Не отговорихте до къде стигнаха делата?

- Голяма част от болниците съдят касата, като повечето са стигнали до последна инстанция. Обикновено се печелят делата, но парадоксът е, че някои губят, което на мен не ми е ясно как се получава, защото всички адвокати използват едни и същи аргменти. Ако се случи наистина някоя болница да загуби, тогава какво да кажем за тази съдебна система? Не съм юрист, но всички законови основания са болниците да си поискат парите и да си ги получат, защото това е изработена дейност. И при нас става въпрос за толкова малка сума, че не може да се говори за злоупотреби.

- Всички тези проблеми как ще ги поставите пред хората, които биха могли да ги решат?

- Най-спешно ще настояваме за срещата с Лекарския съюз, защото „докато умните се наумуват, лудите ще се налудуват". Щеше да има мениджърски съвет, на който да се коментира ценообразуването, но сега отпаднаха основополагащи нормативни документи, трябва да се прави и остойностяване. Как да стане за два месеца, това е абсурд! Явно няма да се извърши, затова ще се ползват тези английски коефициенти, а министерството не знам какво ползва, но в бързането ще се измисли нещо, което ще е поредното уродливо, набързо взето решение и то ще вкара цялата здравеопазна система в още по-големи проблеми. Това са нашите опасения. Говорим от името на този оперативен менъджмънт, който си мислим, че извършваме в момента, макар че все сме виновни. Точно това искаме да кажем - нещата не вървят извън големите градове. Все още има малки населени места, в които все още има хора и те имат някакви права. Минаха изборите и ние тръгваме отново да обясняваме проблемите на властимащите и ако ни чуят, добре. Ако не ни чуят, няма какво да направим.







Бюджетът на ДОО няма да реши тежките проблеми Бюджетът на ДОО няма да реши тежките проблеми След продължителни дебати и скандали парламентът прие на второ четене бюджетът на Държавното обществено осигуряване за 2020 г. Ще реши ли той натрупаните проблеми в сферата, попитахме д-р Хасан Адемов, председател на парламентарната социална комисия.
Педиатрията беше изоставена повече от 20 години Педиатрията беше изоставена повече от 20 години Проблемите в педиатрията засегнаха цялото общество. След смъртта на 3-годишното дете и напускането на част от екипа, скандалът стигна дори до парламента. Кои са най-сериозните проблеми в здравеопазването в тази област, попитахме д-р Стоян Лазаров. Той е началник на Отделението по детска кардиохирургия в НКБ.
Зъбни протези за всички над 65 г. Зъбни протези за всички над 65 г. На 22 и 23 ноември в Пампорово се състоя Извънреден конгрес на Български зъболекарски съюз. Какво е решено на него, какви услуги ще получат здравноосигурените граждани следващата година и има ли промяна в оралното здраве на българите, попитахме председателя на БЗС д-р Николай Шарков.
Отново ще сме свидетели на тупане на топката и чакане на избори Отново ще сме свидетели на тупане на топката и чакане на избори През 2020 г. здравната каса ще разполага с 400 млн. лв. повече, в сравнение с тази година. Ще помогнат ли допълнителните пари за по-доброто лечение на пациентите, попитахме адв. Андрей Дамянов. Той е зам.-председател на Националната пациентска организация и член на Надзорния съвт на НЗОК.
Никой досега не е вдигал пътеките толкова осезаемо Никой досега не е вдигал пътеките толкова осезаемо Преговорите за НРД 2020 г. започнаха. Те ще определят правилата, по които ще работят медиците следващата година. Ще се подобрят ли условията в лечебните заведения с допълнителните 200 млн. лв., попитахме проф. Николай Габровски, зам.-председател на БЛС.
Необходима е „черна кутия“ за лекарските грешки Необходима е „черна кутия“ за лекарските грешки Темата за лекарските грешки отново се появи в общественото пространство. Увеличават ли се делата на пациентите срещу медици, попитахме адв. Мария Петрова, създател на LexМedica, първата специализирана кантора в областта на медицинското и здравно право.
На европейско ниво е българската кардиохирургия На европейско ниво е българската кардиохирургия Всяка година в навечерието на 19 октомври – Деня на българския лекар, обръщаме поглед към нашите медици.  Този път „Лекар на годината 2019" е проф. Пламен Панайотов, началник на Клиника по кардиохирургия в УМБАЛ „Св. Марина" – Варна. Как се става толкова добър специалист, разказа професорът за читателите на clinica.bg.
На всеки 40 секунди човек умира заради самоубийство На всеки 40 секунди човек умира заради самоубийство Всяка година на 10 октомври отбелязваме Световния ден за психичното здраве. Според СЗО до 2020 г. психичните разстройства ще се наредят сред първите пет болести, водещи до загуба на трудоспособност. Какво е психичното здраве на българина, попитахме д-р Захари Зарков, психиатър, началник на отдел „Психично здраве" в НЦОЗА.
Отпадат задължителните нощни дежурства за аптеките Отпадат задължителните нощни дежурства за аптеките Световният ден на фармацевта тази година премина под мотото „Безопасни и ефикасни лекарства за всеки". Успяват ли аптеките да ги осигурят на всички граждани в страната, попитахме проф. Илко Гетов. Той е председател на Българския фармацевтичен съюз.
Клиничните проучвания теглят медицината напред Клиничните проучвания теглят медицината напред Все повече нови лекарствени продукти и модерни терапии навлизат в медицината. Всички те преминават през клинични изпитвания, преди да се появят в аптеките. Как се справяме ние в тази област, попитахме д-р Борислав Борисов, председател на Българската асоциация по клинични проучвания.
1 2 3 ... 4 »